Тежка пренатална депресия / бременност и депресия
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 7517 пъти
Здравейте, прочетох доста за синдрома на следродовата депресия, както и за палавостта на хормоните по време на бременността... Форуми, мнения, книги препоръки от изстрадали мами и всичко което се сетите направих за да стигна до девети месец на бременността. За мен бе много тежък период... (даже и тези думи са слаби)... но нека ви разкажа...

Бременността ми е непланирана, но не и нежелана. Таткото на детенцето, което нося си е моята половинка... т.е връзката ни не е вчерашна и не сме на 20 години а доста по-зрели (уж или поне така си мислех). Пропуснах да спомена, че се интересувах и занимавах до този момент с медитация, йога, четях и гледах филми за духовно израстване, здравословен начин на живот и т.н.

В периода на бременността се превърнах в хленчещо дете, глезена принцеса, а в не малка част от случаите и в чудовище - звяр готов за война. Губех контрол над мислите и действията си и стигах до крайности като жестока агресия, към човека до мен, чупене на предмети от домакинството, грозни обидни думи... (срамувам от всичко това). Не можех да мисля нито за себе си нито за детето, което нося чувствах, че се побърквам. Всички опити за самоконтрол бяха неуспешни... и така до 5ти месец от бременносттта... чувствах се сама, изоставена, неразбрана... осъзнавах промяната, след тежките кризи ... и исках да си помогна... а най големия бич дойде след това.. чувството на вина, страх и непълноценност - растяха.

Ходих по гледачки, врачки, психотерапевти, хомеопати... нищо не помогна... Хванах си багажа и се прибрах при родителите си. Никой не ме бе виждал в такава светлина. Имах чувството на обреченост. Нямах сили да се справям с елементарни ежедневни задължения, плачех, вглъбявах се в лошите мисли и чувства. Умът ми бе благотворна почва само за негативното.

От няколко седмици успях да се почувствам нормална, но страха от самата себе си, си остана. С наближаването на термина сякаш започнах да се усмихвам по-често и да мисля за детенцето.

Молбата ми е да споделите мнение или препоръки за сериозно лечение, психотерапевти или медикаменти... в София. Пробвах до тук с доста безобидни лекарства, хомеопатия, чайчета, бахова терапия... не мисля че помогна...
Сега чакам детенцето - живо здраво. След раждането обаче искам сериозно да се погрижа за това, което споделих...
Ще съм Благодарна на всеки от вас!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 2 месеца hash: 2b1c52018c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей. Мислех, че съм сама с проблема ми. И при мен се получи пренатална депесия. Аз я получих в началото на 6-месец. И трае до момента. Знам какво е. Просто потъваш, потъваш. Аз стигнах до антидепресанти, в момента ги спирам, защото не помогнаха (започнах да ги пия след раждането). Само ти можеш да си помогнеш, мила. От собствен опит го знам. Но ще стане бавно, много бавно. Имай търпение. Всичко е от хормоналния дисбаланс в организма ти. Има вероятност депресията ти да се задълбочи след раждането. Ако това се случи, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПРИБЯГВАЙ ДО ЛЕКАРСТВА! Търси помощ освен у себе си, и от близките. На мен много ми помагат - особено родителите ми, защото стигнах до там, че не мога да си гледам детето. Но всичко минава. Бавничко, полека - ВСИЧКО си идва на мястото. Леко раждане и дано си щастлива и здрава! Детенцето ти-също.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 56359f27f8

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравейте аз също съм с такава депресия вече повече от два месеца ходих на психолог и спрях защото разбрах че това не помага. Разговарям с кого ли не успявам само временно да преодолея и после всичко се повтаря. Вечер лягам с мисълта че на сутринта ще бъда друг човек но и това не помага. Започвам да се страхувам за детенцето защото знам че му вредя по този начин, но се уморих да се боря със себе си. В ума са ми само лоши мисли и вече не знам какво да правя изпитвам страх че ще изгубя всичко и това ме побърва още повече. Моля ако някой може да ми помогне по някакъв начин да го направи моля ви. Р

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: ea64a81c16

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   До №2- психологът, психотерапевта или психиатърът не са вълшебна пръчка. Т. е. ти не можеш да очакваш резултат за два месеца. Може би имаш нужда и от лекарства някакви, но всъщност основната работа е твоя, ти трябва да разбереш, че е необходимо съдействие от твоя страна - специалистът те насочва, но не може да направи необходимото вместо теб. Депресията е сериозно заболяване и ако не го осъзнаеш, нещата само ще се задълбочат. Потърси специалист, който да ти допадне и да му повярваш, че ще те преведе през това състояние. Но пак повтарям, че основната работа за извършване е твоя.

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: 977de5cee4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не говорете глупости, не трябва да приемаш лекарства ако не искаш да загубиш детето. Кога ще се роди? Веднага след раждането да се започне лечение.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 800f85ee47

гласове: 1 2 3 4 5   (15 гласа)

5.   Посещението на психолог изисква сериозно отношение, ангажираност и търпение. Резултати няма веднага, но маалко по малко нещата се понареждат. Мая съвет е да вземете мерки сега, за да не се задълбочат нещата след раждането. Ето една интересна статия http://psy-consulting.blogspot.com/2015/01/blog-post.html

 

...