 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Паник атаки
преди: 9 месеца, 14 дни, прочетена 655 пъти
Здравейте, от 10 години имам паник атаки. Животът ми е ад. Не мога да отида никъде нормално и без да си мисля, че ще ми стане лошо. Най-големият ми проблем е еметофобията(страх от повръщане). Не мога да изляза навън без да си помисля, че ще ми се доповръща(може би от части имам и агорафобия). Преди време симптомите ми бяха малко по-леки, след това успях някакси да се справя и отшумя, но от скоро пак се възвърна и е по-зле от всякога..
Всичко се изразява в това, че в главата ми постоянно е мисълта как ще повърна на обществено място. Ходенете на ресторант, мол и така нататък(закрити/затворени места) е истинско предизвикателство за мен. За барове и дискотеки пък е пълен абсурд. От както почна това не съм се качвал на градски транспорт/автобус, за мен е немислимо да го направя. Нито мога да отида на кино например. Общо взето избягвам всякакви активности, които нормалните хора правят в свободното си време, за да се забавляват. Всичко ми се стяга (глава, корем) и мисълта, че ще повърна не излиза от главата ми. Постоянно проверявам къде е тоалетната, понякога си нося и пликчета. Вече започвам сериозно да се отчайвам. Това не е живот, а мъчение.
Има ли други хора, които се чувстват като мен.. Моля Ви помогнете ми със съвет. Вече ще се побъркам. Посещавал съм психолог няколко пъти, но не ми помогна особено. Никога не се е случвало да повърна от хилядите пъти, в които ми става така, нито е имало някакво събитие, което да провокира този
проблем.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 месеца, 14 дни hash: 8bb404678f |
|
1. Съжалявам, че се чувстваш по този начин! Разбира се, че има оправия и нормалния живот е на крачка от теб. Общо взето на 10 дни след като започнеш правилното лечение. Аз бях така и търпях 8 години. Ако някой ми беше казал, че всичко това може да остане в миналото и да живея на 100% пълноценен живот, щях да съм му благодарен цял живот. Ваибър нула три осмици двадесет и пет двадесет и две нула две.
Ще се радвам да поговорим и да ти помогна!
|
| преди: 9 месеца, 13 дни hash: 22f9c965c4 |
|
2. Акцентирай върху последното ти изречение.
|
| преди: 9 месеца, 13 дни hash: 5f70860fa8 |
|
3. Авторе при мен положението е до някъде подобно, също се чувствам зле когато съм на закрито място, от където не може лесно да се излезе и е с много хора наоколо. Молове, хиперрмаркети, градски транспорт и като цяло все места с ярка светлина, много цветове и навалица силно ме напрягат. Симптомите ми са подобни на твоите - сърцебиене, световъртеж стягане в областта на корема, чувство че искам да се махна от там на момента.
През годините съм установил, че добър сън както и прием на витамини ми помагат. Също и когато не съм стресиран за нещо друго. Като цяло гледам да ходя по такива места, когато има по-малко хора в тях.
Но има моменти когато не съм се наспал, бързам за нещо и имам други ядове на главата, наложи ли ми се да вляза в някой мол направо ме втриса.
До номер 1 моля сподели повече какво представлява терапията ако не е тайна.
|
| преди: 9 месеца, 13 дни hash: 725076c63c |
|
4. Излизай от зоната комфорт с малки стъпки всеки ден и ще се справиш, аз така преодолях социалната си фобия. Също те съветвам да прочетеш книгата. Да се чувстваш добре, Д-р Дейвид Бърнс, има добри техники за справяне с ирационалните и натрапчиви мисли.
|
| преди: 9 месеца, 12 дни hash: 500f340177 |
|
5. Не знам как се отнасяш към вярата в Бога, но изходът при теб е един:
Обръщаш се към Бога с цялата си душа и сърце и се въцърковяваш в православната църква!
И отиваш в православен храм и говориш с някой по-опитен православен свещеник - и следваш съветите и указанията му!
|
...
| преди: 9 месеца, 12 дни hash: b5d2cbc51c |
|
6. Не психолог, а психиатър. И то не един. Невинаги се случва да "улучите" още от първия лекар - затова и в медицински план, винаги се съветва за други мнения.
Има ситуации, в които положението е "изтървано" и само със сладки приказки не става - трябва си и медикаментозна терапия. Лошото у нас е, че който се лекува при психиатър, веднага е заклеймяван за луд и подложен на подигравки и съмнения. А има милиони хора по света, които се борят с различни душевни състояния, с помощта на медикаменти, дори и с регулярни престои в заведения и така си осигуряват нормален живот, без състоянието им да ескалира. А ако не си помогнете - ескалацията неминуемо предстои.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
