Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

62.   И аз съм с много ниско кръвно, придружено с ниски нива на кръвна захар (в лабораторията, в която се изследвам, рефернтните стойности са 70-110, а моята варира м/у 45 и 60). Припадала съм по няколко пъти на ден. Нито спорт, нито нищо може да ми вдигне кръвното. Дори през бременността ми, то не стана по-високо от 90/70. Вече съм свикнала, внимавам като се движа, а като шофирам-не ми се вие свят. На моя близка, обаче, която имаше същите оплаквания, ? откриха вестибуларен неврит. Та, номер 60, ако това не е отхвърлено като диагноза при теб, си направи съответните изследвания. Лечимо е.

63.   н 61
Ще се опитам.
ще правя всичко това, всяка нова идея ми дава кураж.
благодаря за съвета
И аз съм много слаба може от това да е
ще се опитам дано нещо се промени
И кръвното ми е ниско
Имам надежда

64.   Благодаря за съвета номер 62
ще попитам и ще си направя нужните изследвания
но ми казват че нищо ми няма и е на нервна почва, но аз ще си направя изследвания и да видя от какво е
малко ме съмнява да е на нервна почва

65.   Здравейте, аз съм със същия проблем от 3-4 месеца. Имам дете на 1г и 3м, на 25г съм.... по цял ден ходя замаяна отминава за няколко минути и пак същото... понякога имам чувството, че ще умра.. главата ме стяга, на моменти имам исекундно сърцебиене... няма ли лекарства за напълно лечение

66.   Здравейте,
моето замайване се появи преди 6 месеца внезапно след край на работен ден. От тогава се мъча да хвана причината: промяна във времето, храна, неправилна стойка на тялото (работя на компютър), някаква интоксикация... и нищо. Дори мислех, че се правят опити с психотропно оръжие над България... Сега като прочетох всички коментари съм на мнение, че основната причина е психическа... както го беше написал някой по нагоре страх от това да не би ти има нещо, и в този момент мозъка трескаво се хваща за всяка болка и я усилва стократно. Разбира се има и физически провокатор (при мен дълги години седяща работа, злоупотреба с алкохол).. но това е второстепенно... Движение и чиста мисъл му е майката.

67.   Ужас колко сме много със същите симптомии и на мен ми писна много, не се издържа. Сумати пари за лекари като че ли търся нещо. Карам си се сама на себе си искам да се преборя но...
Наистина трябва да сме силни и сами да се справиме успех на есички

68.   Единствено главата не съм си я изследвала, , , , останах без пари от тези прегледи, дано се пребориме сами с тази паника

69.   Имам абсолютно същият проблем и ви разбирам много добре, действително усещането е ужасно . Получих го след завръщането ми от дълго пребиваване в САЩ. Не предполагах че буквално ще се погнуся от действителността в България до такава степен. Омразата ми към всичко заобикалящо ме накара дори да не поглеждам грозните български муцуни навирайки се в мен , гнусувах се от всичко и отскачах като ударен от ток ако някой случайно само се докосне до мен . Към постоянното ми чувство на подтиснатост и обреченост се прибави и почти постоянна замаяност и сънливост. За мен лекарството е да не виждам българи и да не чувам българска реч!!!!

70.   Здравейте, четох всички коментари и определено става дума за панически атаки в 99% от случаите. Всичко е в главите ни и се получава от натрупани проблеми, стрес, живот на скорост, притеснение от болести, самовнушения ит. н. Помагат движението, всякакви физически занимания, които те разсейват от мисълта, че си неизлечимо болен, позитивните мисли, смяната на работната среда ако се налага, на хранителния режим за да повиши метаболизма и подкрепа от хората около Вас, капките на Д-р Бах също са много ефикасни. Имам същия проблем и се бора от няколко месеца с него- изпотяване, мисъл за нелечими заболявания, ускорен пулс понякога, замаяност придружена от леко гадене и загуба на апетит, напрежение в главата сякаш е леко главоболие, но не точно... Успех на всички желая в борбата с мислите си

71.   Прочетох абсолютно всичко написано и според мен при повечето става въпрос за ПАНИЧЕСКО РАЗТРОЙСТВО. Аз минах през същия ад - след внезапно падане на кръвното се сдобих със симптоми като повечето, а именно силен световъртеж, не можех да ставам от леглото, треперене на ръцете и краката, усещане на иглички в ходилата, непоносимост към светлина и болки в главата и за капак на всичко дереализация. На моменти имах чувството, че като вървя минавам през тунели. Загубих няколко месеца по лекари и доста пари за едно нищо... Ако всички изследвания са ви перфектни най-добре се обърнете към психиатър. Няма нищо срамно в това.

72.   Вижте темата в интернет "замайване на психическа основа" постове 20 и 21. Вероятно имате засегнат нерв в ставите или окото, който натоварва мозъка. Препоръчвам ви да започнете с упражнението за очите дадено в пост 21. Правeте го всеки ден, често. Очният нерв е хванат за окото и минава навътре през мозъка като се разклонява към двете негови половини и стига чак до задната част на мозъка. Така е и за двете очи. Ако имате изпъкване на очите или на някое от двете това може да издърпва нерва на окото и това се предава назад в мозъка. Последиците може да са от всякакъв характер и главоболието ще ви бъде най малкото. Причината за изпъкаването на окото може е да е увреждане на мускулите в очите или атрофиране от компютър или телевизия и т. н. Упражнението се прави само с клепачи без да натискате с ръце. Идеята е да се върне окото да се адаптират мускулите и да се освободи от напрежение нерва на окото.
Имайте предвид че аз не съм лекар. Това е изцяло лично моя теория, която ми хрумна в една безсънна нощ. Тя не е взета от никъде и няма докторско мнение нито е диагноза поставена от лекар. Внимавайте да не се нараните! Пишете ако има положителни отзиви.
Ако то не помогне вижте дали нещо друго от даденото в постовете няма да ви облекчи.

73.   До № 72: няма в пост 21 упражнение за очите! Моля да опишеш упражнението или да ни насочиш към повече информация за него.

74.   копираш "Замайване на психическа основа - Spodeli.net" в google, и излиза в началото. Упражнението е съвсем просто, но гледайте да не се нараните и не пресилвайте нещата.
"Опитайте да притискате мускулите на клепачите, за 10, 15 секунди с някаква умерена сила и така да засилите мускулатурата в очите. Въртете ги леко по орбитите докато притискате клепачи."
Целтта е да се засили мускулатурата на очите за да се отпусне очния нерв и напрежението (което може да се предава навътре към главата), да се регулира очната леща, която зависи много от мускулите в очите, да се подобри кръвния поток. Не пресилвайте нещата, но бъдете и постоянни, защото така или иначе мускулите на очите трябва да се движат, а ние често правим точно обратното и ги обездвижваме. Чудеса не чакайте, проблеми от подобен характер може да са в основата на проблеми, но как са въздействали на главата не можем да знаем. Нещо повече, подобно раздразнение в мозъка може да води след себе си и други проблеми, стомах, нервност, ставни проблеми и какво ли не. Защото когато една област в мозъка е натоварена, това несъмнено засяга и това с което тя комуникира. А връзките са толкова сложни, че последиците могат доста да отшумяват във времето.
Още две неща които не съм написал в пост 20 и 21. Еднто е нагревки в ставни болни участъци. Препоръчвам ви със сушуар, защото така топлината е концентрирана само на болното място. Не нагревайте близо до главата! Друго е аспитин 1/4 (125мг.) сутрин и 1/4 вечер. Не го пийте дълго и ако имате високо кръвно трябва много да внимавате. Преценете сами и ако се налага консултирайте се с лекар дали можете да го пиете.
Моля ви имайте предвид, че всичко написано е личен възглед и представа! Аз не съм лекар!

75.   Аз имам проблеми с врата и гърба и първи и втори прешлен и имам замаяност и проблеми със съня. Мислех си че е тумор на мозъка, но и така или иначе на свестен специалист не съм бил, а вече 5-6 години ми е все същото. И шум в ушите, смятам да потърся най-накрая по-свестен и чета постоянно.

76.   Споделям и моя опит, защото и аз съм част от всички вас, а именно голяма част е на психологическа основа или е някакъв вид депресия. Аз си мислех, че съм едва ли не единствен с такива симптоми и че никой не може да ми помогне и да ме разбере, защото привидно нищо ми няма. Затова се надявам да помогна на някой, като му кажа, че всичко е в рамките на нормалното и най-вече - поправимо е.
Аз съм на 33 и едва от преди около 6 месеца започнаха да ми се появяват разни по-сериоани симптоми - замаяност (все едно ще падна всеки момент), отпадналост, слабост в мускулите, сърцебиене, ускорен пулс, високо кръвно, все едно че нещо ме е стиснало за гърлото и не мога да си поема дъх... До преди това не обръщах особено внимание, че бях яко подтиснат от какво ли не, постепенно загубвах интерес към любиии занимания - да се видя с приятели, музика, четене, да съм сред природата. Факт е, че в живота ми не всичко е наред и както и при много хора всеки си има проблеми и в подложен на някакъв стрес, което се трупа с времето и в един момент избива. Както се случи и при мен. Като върнах лентата назад установих, че за последните две години се бяха случили три много стресови неща за мен, след всяко от които бях вдигал кръвно - нещо, което не ми се беше случвало преди. Но това бяха епизодични прояви и малко след това се оправях. Казваха ми да почакам няколко дена и ще се оправя, както и ставаше. Но вече бях започнал да си мисля, че нещо ми има, нещо което лекарите не отриваха. Започнах да вдигам кръвно и без сериозен повод, станах постоянно изнервен, обзе ме почти постоянна тревожност, загубих си съня... В същото време продължаваха други постоянни дразнители като неудовлетвореност на работа (заседнала, пред компютър) и проблеми вкъщи (продължаващи с години), което ме държеше постоянно изнервен и подтиснат. В един момент явно организма ми не издържа - започнах да получавам и паник атаки, което ме убеди, че трябва да взема други мерки. Приятел ме посъветва да се обърна към психотерапевт, с който работим в момента, където проблемите се оказаха по-големи - заключени в детството, родителите, обкръжаваща среда и т. н. При всеки със сигурност е различно. Но основното е, че съм трупал много неща в себе. Тези ни срещи ми се отразяват доста добре, макар че трябва да разкривам неща за себе си, които с никой не съм споделял. Започнах да ходя на йога, която доста добре ми се отразява, а има и много клипове в нета. Отново започнах да спортувам по-активно - колело, тичане. Въпреки липсата на желание и мотивация, започнах да се насилвам да излизам навън, да се виждам по-често с приятели, да започна нова книга (междудругото, новите запознанства доста помагат) и установих, че тези неща ме карат да се чувствам по-добре, неща които ме изкарват по някакъв начин от ежедневните негативни мисли. Някой го беше казал по-горе - много е важна настройката на мислене. Опитвам се да променя това. Все още има какво да свърша, но знам, че съм на прав път. Успях да сведа гореизброение зимптоми до няколко - ускорен пулс понякога, високо кръвно понякога и по-често замаяност (ама това може и да е от очилата, трябва да проверя :)). Имам склонността да се притеснявам и това неминуемо връща някои неща. Основното е да се знае следното - нищо ви няма, това е кратък момент от целия ви живот. Говорете с някой от близките си, доста са минали през това. И мислете позитивно - мислете за това, което имате, можете и ви кара да се чувствате добре, а не за това което ви разстройва. Едно "Майната му" върши много добра работа :) Успех! :)

77.   пий ментов чай да се ободриш с мед

78.   Ей хора, като чета повечето коментари, все едно виждам себе си, обобщена с думи.. Световъртежът при мен се появи, след изключително силен стрес, след което отключих ПА, депресия, и в посоедствие, станах хипохондричка!!! Сега след вече 3 години в това състояние, остана само силен световъртеж, на момети като пристъпи, друг път изчезва, за кратко придружен със стягащо главоболие което не се издържа, Ходила съм и аз по какви ли не лекари и нищо. Но това не ме успокоява, защото аз почти постоянно се чувствам замаяна, гумени крака, забравих че като получа по силна криза, прескача ми сърцето, което още повече ме плаши, изобщо животът ми е един страх от неизбежното.. Признавам също че на момети просто не ми се живее, Жовотът ми е изцяло свързан с това, да усещам, какво усещам.. Не мога да се понасям такава..

79.   До 78, Пиеш ли някакъв антидепресант или успокоително? Само воля не е достатъчна в случая. Посети психиатър- не е срамно- това състояние няма общо с лудостта и шизофренията

80.   Здравейте,
искам да ви попитам как е сексуалния ви живот? При мен лично проблемът идва оттам. Доста четох през годините и пробвах какво ли не. Стрес отключи замайванията ми, но липсата на редовен полов живот ме вкараха в депресия. Може да ви се струва смешно, но прочетете малко в интернет за депресията и липсата на секс. Познавам възрастни хора, които са на антидепресанти от години задади това, че не правят секс.

81.   80- сексуалния живот е следствие на комуникация, движение, хоби, интереси, нови контакти, .... и обикновено ако има там проблеми куца и сексуалните контакти. Друга причина може да бъдат преживени травми в партньорите. В крайма сметка всичко е в главите и нагласите.
Не сте писали какво точно е при вас положението, за да коментираме. Антидепресанти се предписват не само при депресии и панически разстройства...

82.   Здравейте,
писал съм (74) за някой неща. Като отговор на номер 80, не вярвам липсата на сексулен живот да е в основата на замайването. На този свят има хора с невъзможност да водят полов живот, но не ходят като пияни по улиците - търси другаде причините. Има една подробност обаче, редовният секс има връзка с областта на опашката, за която съм писал някъде. Тази област може да раздвижваш и без реален секс, чрез обикновени упражнения. Антидепресантите на възрастните ми се иска ги коментирам, но няма да го направя!
Можете да опитате следното: една лъжица зехтин разбъркана с не повече от половин грам куркума на ден! Имайте предвид, че куркумата води до кръвооросяване на мозъка и хора с високо кръвно трябва да внимават. Тя може да лекува от високо кръвно, но може и да е опасна, ако се приема много от нея! Не приемайте куркума например в комбинация с аспирин! И тук важи, че дозата може да направи лекарството отрова (образно казано)! Пазете се, защото никой по-добре от вас не може да прецени кое колко и по колко пъти (все пак не пиша за лекарства или утвърдени практики с иннструкция за дозиране). Имате свой интелект, който трябва да ви пази! Подчертавам, че всичко за което съм писал тук и в други постове е продиктувано от моята представа и моят личен опит и нищо не е обект на лекарски идеи и практики. Аз не съм лекар и нищо от написаното не ми е назначавано от лекар! Имайте предвид това и ако е нужно допитвайте се до вашият лекар!
Поздрави и успех на всички които се борят със замайването!

83.   Провери нивата на хемоглобин в кръвта

84.   Здравейте, аз съм на 25 години момче, от почти една година имам нещо като световъртеж, а по точно все едно съм на 2 ракии, понякога се засилва, а понякога е по слабо , обща слабост в мускулите, като ходя малко или пак сутрин като стана имам голямо сърцебиене, дори когато ходя и се задъхвам( не ми достига въздух все едно ). Ходих на какви ли не лекари, имам всякакви изследвания на щитовидна жлеза, пална кръвна картина, ЯМР на главата, ЯМР на прешлените на врата, и какво ли още не и няма оправия, спрях и да ходя на работа вече 7 месеца защото съм шофиор и не мога да си позволя да карам с тази замаяност, която най много ми пречи от всичко имам чувството че ще се побъркам вече не мога да изляза спокойно. Ако някой е се оправил да даде някакъв съвет!!!

85.   До 84 Ако изследванията са ок, по всяка вероятност това са паник атаки. Трябва да посетите психиатър и да махнете дразнителите като начало, които предизвикват този стрес у вас. Това не е някакво психическо заболяване тежко и няма общо с "лудите" и т. н. От панически разстройства страдат около 25% от населението, а от депресии и над 30%
Пият се антидепресанти и успокоителни и се посещават психолог и психотерапевт.

87.   Здравейте на всички с проблема със замайването. И аз от известно време се сблъсквам всеки ден с това нещо. Най-силно е замайването сутрин след ставане и така поне до обяд. След обяд положението е по-добре. Няма световъртеж, а просто замайване и отпадналост. На лекар не съм ходил, но от опит разбрах, че след физическо натоварване или някакъв вид спорт, замайването изчезва или не е така ярко изразено. Така че препоръчвам на всички с такъв проблем да опитат със спорт... тичане, фитнес или кой каквото харесва. Натоварването подобрява кръвообръщението и циркулацията на кръвта в тялото в т. ч. и на главата. От там се подобрява и оросяването на мозъка. При мен това много ми помогна и продължавам с тренировките. След тях се чувствам друг човек, с чиста и бистра глава, без замайване. Може да пробвате. За това не е нужно да ходите на лекар. Ако и това не помогне, тогава при доктора. Успех на всички. Това е от мен за сега. Ако някой иска, нека пита нещо. Ще отговоря.

88.   От около два месеца имам подобен проблем, щом изляза някъде /особено сама/ почва замайването, просто имам чувството, че всеки момент ще припадна, получавам също и сърцебиене, постоянно смуча Валидол. Краката ми сякаш омекват, треперят ми ръцете, главата ми е като под налягане... излизам със страх, постоянно мисля добре, но аз дори усещам болка в областта на сърцето. Стигнах дотам, че спрях да пуша и дори да пия кафе... от страх да не вдигна кръвно. И какво ще усетя... кошмар. На два пъти виках Бърза помощ, казват че съм въпреки всичко стъпя ли навън и замайването започва, движенията ми се забавят, чувствам се като старица, едва ходя, едва дишам и изпитвам невероятен ужас, че ще припадна или дори умра... а имам малко дете... ужас ужас. А така обичам да ходя пеша, сега просто не мога :(

94.   Номер 45 как се оправи, какво лечение ти назначиха

96.   Здравейте и от мен на 36 години съм и имам замайване придружено със странно главоболие повече от 5 месеца. Имам моментно усещане, че ще припадна, но се овладявам и се задържам на крака. По време на "кризите" както съм ги кръстил ми омекват краката.
По цял ден иначе ходя като пиян. Ходил съм на невролог, ЕЕГ, ЯМР, Пулмолог, Доплер, Психиатър, Психотерапевт и решение няма до сега. Има ли някой със същите симптоми, който да сподели решение със проблема. Вече трудно издържам на напрежението.

97.   n. 96, ако не са открили нищо до сега, причината може би е банална - ОБЕЗВОДНЯВАНЕ. Дори 3 л. вода да пиеш на ден, ти можеш вътрешно да си обезводнен, защото отмиваш солите в тялото си. Пробвай да се заредиш със соли.
1. 2х чаша вода с 1 чаена лъжичка сол лимонен сок всеки ден
2. Купи си от аптеката Мarine Магнезий 400 мг. (ЕСТЕСТВЕН МАГНЕЗИЙ ОТ МОРСКИ ВОДОРАСЛИ ще искаш), Йод 150 микрограма също от водорасли ще искаш, ако работиш в офис - витамин Д3 10 микрограма и К2 питай да ти дадат (пият се в комбинация) или просто се попечи на слънце БЕЗ ЗАЩИТЕН КРЕМ
3. Пий вода, но само като ти се пие. Пий чешмяна вода, не от нашите минерални води, защото те са всъщност слабо минерализирани и отмиват минералите в тялото ти, а обикновената чешмяна вода е по-минерализирана. Ако не ти е вкусна, наливай си вода от препоръчан от други хора източник. Минерална вода ако искаш да пиеш, купувай италианска, която идва от вулканна почва.

4. Спри сладкото, хляба, сокове, безалкохолни и внимателно с плодовете, защото тези храни много бързо водят до увеличаване на кръвната захар, после до инсулинов шок и след това пада главоломно кръвната захар - това води понякога до главозамайване.
Пробвай LCHF диета - ако си англоезичен чети за keto diet - висока на мазнини диета, но въглехидрати се консумират само до 50 гр. дневно (половин ябълка е това) - целта е мозакът да спре да гори глюкоза за енергия, а т. н. кето телца. Тази диета се ползва при епилепсия, мултиплена склероза, алцхаймер и паркинсон, също при мигрена - вид body hack е, който ти позволява ти да определяш как ще функционира мозъкът. Не се знае защо, но мозъкът не работи добре на глюкоза, има много големи скокове в умствените възможности, умора следобед и така нататък. Затова във Военно въздушните сили на Русия първо, вече и в САЩ се практикува допълнително към ниско въглехидратната диета и т. н. intermitent fasting - периодично глалдуване. С две думи пилотите ядат 1 път на ден само, за да намалят инсулиновите скокове до минимум, но в това 1 хранене поемат всичко, което им е необходимо. Спортисти го практикуват с „прозорци“ от 4-6 часа, в които човек се храни, в останалото време не се храни. Пак можеш да пробваш, практикува се от хирурзи, за да могат да издържат на натоварване от 6 -12 часови операции
Ние с мъжа ми го практикуваме, за да запазим трудоспособността си цял ден, мениджърски професии имаме и нямаме право на умора следобед
Опитай, нищо не губиш
Успех

П.П. Виж си кръвното и започни някакъв умерен спорт, за да повишиш кръвообращението. Отиди на масаж

98.   Имам въпрос към човека със стеснената, анатомично, вертебрална артерия. Кой те прегледа, какво изследване ти назначиха, за да установят проблема? Какво лечение ти предписаха-лекарства гимнастика?

99.   Здравейте, при анатомично стеснени артерии какво изследване ви правиха? При кого? Какво лечение ви предписаха-лекарства, гимнастика, физиотерапия или друга терапия? Благодаря предварително!

100.   Имам от от доста време (повече от година) постоянно замайване. Което до скоро не ми пречеше да си шофирам. Но тази година март месец нещата се влошиха. Получих световъртеж. Когато се събудих на 7. 04. 2018 и се надигнах да стана просто всичко пред мене се въртеше. И не можах да се задържа и легнах отново(бях в съзнание). След което се появи ускорен пулс и втрисане. От тогава не съм получавал такъв световъртеж а като стана прав бях като пиян - постоянно ми беше шантаво, замаяно през целия ден. Направих си кръвни изследвания, щитовидна жлеза, очен преглед, хормони, кръвна захар, преглед при кардиолог, скенер на шиини прешлени нямаше нищо. Само ми откриха, че съм с таласемия бета. 30желязо 139 хемоглобин. Но тази замаяност е съпроводена и с умора, отпадналост, нямам сили. Ходих при невролог - потяха ми се дланите, взех да не мога да спя. Той ми изписа Вертимед милгама Н за това, че ми изтръпваха ръцете. Каза. че е от възпалено трето ухо. Пих ги един месец, но пак ми остана тази замаяност. Ходих при психиатър - каза ми, че е от депресия, тревожност - изписа ми коанксил 3х1 вече месец го пия, но все ми е така замаяно и отпаднало нямам сили. А преди си тренирах редовно фитнес от 14-15 години. Просто тази година като ходихме на море, през целия път ми като карах колата ми беше замаяно, а миналата нямах проблем с това карах си без проблем. Не знам дали нещата ще могат да се оправят.

101.   100 не вярвам лекар да ти помогне! Изказвам лично, непрофесионално мнение, основано на личните ми възгледи, относно замайването!
Следя темата от години, защото лично аз съм преминал през целият този кошмар с който се борих много години. Към днешна дата мога да потвърдя, че замайване нямам, макар понякога да имам напомнящ за него лек дискомфорт. Това все пак е нищо, още повече, че прекарвам много време пред компютъра. Мога да потвърдя също, че често се чувствам много добре без каквито и да е признаци на този проблем. Поради тази причина считам, че замайването е овладяно от много време и успявам да контролирам състоянието. Голяма част от възгледите ми съм ги написал в статия, която е онлайн предоставена. Не зная дали тя ще може да помогне, но вярвам, че тя е най-добрата алтернатива, която може да се намери в нета, относно продължително във времето замайване. В тази статия има силни акценти, които дори и да не помогнат е добре, човек да помисли над тях сериозно. Статията може да се намери, като се напише zamajvane в търсачката и се разгледат резултатите.
Ако има хора с подобрение или излекувани от замайване нека споделят опита си. Ще се радвам да се запозная с тях и да обменим информация.
Успех на всички в борбата със замайването!

102.   Здравейте, обръщам се към автора на написаното, от 3 месеца се чувствам така замаяна като пияна от сутринта като се събудя до вечерт и най-често може би вечер се засилва. Силно се надявам да се свъжем по някакъв начин и да ми кажете малко повече за проблема, защото съм вече в орочасан кръг и не знам какво да правя.

103.   Прилича на мениеров синдром. Обърни се към невролог.

104.   Към 103, При мен замаяността не се отразява във въртенене на предмети или каквото и да е. Симптомите са следните събуждам се и след около 1 час се започва замаяността, която продължава докато не заспя, често вечер се усилва и има дни в които е по-слабо усещането, има и такива в които главата се усеща като плавателен съд, все едно под налягане, от време на време има леки пулсиращи болки, но не толкова силни че да се прибягва до болкоуспокояващи, усещането е много странно но просто казано е все едно си изпил една бира или примерно като си лягаш или ставаш първите секунди като отвориш очи, усещането е сякаш не ти достига кислород до мозъка и ти е сънливо сякаш си с полуотворени очи но не си или все едно мозъка ти функционира на ниски обороти, отделно имам и лек шум в очите. Като всеки нормален човек, който се интересува и наблюдава промените в организма си се опитах да върна лентата назад и да се сетя кога и как започна всичко, стигнах до извода, че при мен може би повратния момент беше миналата година около Октомви когато отивах до магазина и получих силни спазми ниско долу в корема (отдадох болките на това че трябваше да ми дойде на същия ден както и се случи) но малко преди големия пик на болките ми пречерна жестоко и се свлякох на земята и не можех и след това се опитвах да стана и ставах и после пак се свличах и така в следващите 10 минути до вкъщи но слава богу приятелят ми беше с мен сама може би нямаше да успея, защото не можех въобще да контролирам двигателната мускулатура и самото усещане тогава беше, че не чувах почти, не виждах ясно а само очертания, дишането беше забавено, пулсът не помня как беше, може би имам малко бели петна. След като се прибрах вкъщи въпросният ден легнах и започнах да се свивам на топка защото болката беше толкова остра, че явно организма ми не можеше да се справи и започнах да се потя (аз съм от хората, които не се потят и лятото). Извикахме линейка вляха ми болкоуспокояващо и ми мина. Две седмици г/д след случката бях на работа и леко извъртях главата на една страна и ми се зави свят и веднага седнах но този път беше различно, мислих си че може би ми е паднало кръвното и се пробвах да се натъпча с шоколад но не можах защото имах усещането че ще повърна и спрях. След около 2 часа седене и замаяност ме отпусна. И от там нататък до сега не мога да проследя лентата кога започна за постоянно да ми е замаяно защото съм имала моменти в които излизам по рутинрн за мен път имам усещането за нереалност сякаш доста засилена замаяност от което ме обземаше паника защото не знаех какво е изпитвах страх. От там нататък сега преди 2 седмици бях при личната лекарка за съвсем нормална инфузия на витамин Ц и вече към края си започна още повече замаяността до така степен че изведнъж гледайки напред започнах да виждам като малък пиксел който трептеше и се уголемяваше и в последствие само в периферното зрение започна едно трептене и едни вълни буквално беше много странно и половин час 1 като ме отпусна започна много тъпа болка между очите на челото и като премина имах усещането че имам температура. (Някои лекари казват че това с вълните е типична мигрена, но пък болките в главта обикновено при мигрена са много остри и нетърпими докато при мен бяха тъпи) та както и да е мина се не мина време и миналата седмица се появи нещо ново. Прибирам се аз от работа и съм в автобуса и изведнъж ме обзе чувство на леко задушаване или като някаква бучка която е заседнала в гърлото и започнах да треперя и да чувствам слабост в ръцете и краката след което ме взеха отново с линейката. Иначе между всичките тези неща съм имала примерно пулсиращи болки в лявото ухо след което нолката се преместваше по лявата част на главата и като утихваше се превръщаше в тъпа болка, общо взето главоболията при мен за винаги на различни места. И така стигаме до днес. Пропуснах да кажа, че съм на 22 години, момиче, от 2017 диагностицирана със Системем лупус еритематодес и поради което Тромбоцитопения, живея от 3 години в Австрия и съм дълбоко потресена и разгневена от лекарите тук, няма такава некадърност и нежеланост за работене, ако вие всички си мислите, че лекарите в България са зле, то ви каня дърдечно да заповядате в столицата на Австрия - Виена, където от 3 месеца си блъскам главата по “лекари” които ми предписват лекарства за морска болест и за световъртеж при дълго пътуване, където “невролог” след по-малко от 10 мин преглед ме праща на психиатър, където отивам в спешното и ме пращат при психолог, защото са видяли че колегата невролог е написал диагноза панически страх и тн. Сега живот и здраве следващата седмица се връщам обратно в бг за да отида при нормални и адекватни лекари. Иначе иследванията които съм правила са кръвни, белодробни, доплер на врата само, рентген, екг и така.

105.   Здравейте, мислех, че всички вече са излекувани :)
1. Три месеца е много малко време, настройвайте се за дълго пътуване! Предстои ви да преминете много лекари, болници, изледвания и лекарства през следващите месеци и години, докато накрая не разберете, че всъщност сте съвсем сама с проблема! Искрено се надявам да греша и вие да се оправите!
2. От написаното разбирам, че проблемът се е задълбочил и имате сериозни разстройства, което поне на мен ми говори, че ще е нужно време. Поздрваление, че вече сте във висшата лига - стигнахте крайта точка, психиатър/психолог.
3. В България нищо няма да се промени, но опитайте, може пък да извадите късмет.
4. Не подценявате проблема, който имате, не очаквайте бързо оправяне! Ако имате утвърдена работа не правете грешка да я напуснете с очакване, че скоро ще се оправите, ще си намерите нова работа и всичко ще е ок.
5. Не харчете спеставянията си през голямо сито в очакване, че "там, този или това" ще ви излекува.
6. Приемете, че няма да ви разбират, няма смисъл да обяснявате на познати и приятели проблемите си. Може да мислите, че така отпускате душата си, но след време ще ви заболи повече, когато разберете, че никой нищо не е чул, разбрал и не му пука.
7. Пишете след време как вървят нещата.

106.   104, нещо подобно се случва и с племенницата ми от почти половин година. Родителите са обиколили какви ли не лекари и изследвания. Тя има Хашимото, диагностицирано от началото на тийнейджърските години. Сега е на 17. Има завишени ТАТ и МАТ, хормоните не са мърдали, спазва диета от няколко години заради автоимунното заболяване са изключени всички непоносими й храни / доказани с тест/.

107.   Здравейте отново! Аз съм коментар 104. Следва продължение. Постъпих в болница по клинична пътека, свързана с лупуса, който имам, но им обясних и за замаяността и се започаха изследвнаията - холтер за 24 часа, ехограф на сърце и коремна област, рентген, скенер с контрастно вещество на мозък, ядрено магнитен резонанс, кръвни изследвания, очен лекар, ото-неврологично изследване за вестибуларен апарат и всички тези изследвания излязоха в норма, с изключение на един лек неврит на ляво ухо, та общо взето накрая ми лепнаха диагноза тревожно паническо разстройство. А на мен ми е все така замаяно, с шум в ушите и сякаш доста полегнали клепачи и един много “тъжен поглед”. И аз все така продължавам да не знам какво ми има.

108.   Здравейте, аз съм 105. Няма как да остана равнодушен към вашето състояние! Надявам се да сте прочели нещата, които ви написах и да сте помислите над тях. Хубаво е, че сте минали пълно изследване и мисля, че това е знак да преосмислите очакванията и да се настроите за друга стратегия. Колкото повече ходите на лекар, толкова по-малко ще ви вярват на проблемите, което само ще усложни живота ви! Добре е да прикривате, доколкото е възможно, проблема и да избягвате да говорите за него, повече от необходимото, пред познати, колеги и приятели.
Потърсете групата във фб замайване-стоп. Там има статия, която има за цел, не да лекува, а да накара човек да погледне в своя живот. Ако проявите интерес, пишете до автора, защото идеите далеч не се изчерпват само с написаното в статията. Най-важното за вас е, предвид проблема, да можете да изпълнявате служебните си задължения, за да имате доход. Затова не показвате мъката, страховете, слабостта и проблема, доколкото е възможно! Надежда винаги има!