 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Страх от раждане. Въпрос към майките
преди: 1 ден, 14 часа, прочетена 387 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 21 години. Имам сериозен приятел на моите години от 2 години. Не че с него имаме планове да правим дете, мислим, че е твърде рано за нас на този етап, но това не е от голямо значение така или иначе. Има обаче една мисъл, която мен страшно много ме тормози от няколко месеца и това е огромният страх, който аз изпитвам от самото раждане. Винаги съм искала да бъда майка, обожавам деца, не съм от хората, които не ги харесват, радвам се на всяка една рожбичка без значение на кого е. Също винаги съм искала да бъда млада майка и някак вътрешно усещах от дете, че аз ще родя млада, даже честно казано не млада, а малка. Винаги имах усещането, че този момент при мен ще настъпи по-рано от нормалното. Реално интуицията ми не ме подведе аз наистина забременях на 17, но беше изключено за мен да задържа бебето, защото беше от човек, който не обичам, нямахме нормална и спокойна връзка, не се разбирахме и не желая да има нещо, което да ме свързва по някакъв начин до живот с него, също защото нямаше да успея да завърша, също и нямаше да намеря особено голяма подкрепа от семейството си, освен от майка ми) момчето или пък неговото. Въпреки, че майка ми беше готова да ме подкрепи, ако взема решението да го задържа и ми каза да помисля, аз се страхувах и прецених за най-правилно, да направя аборт. Много от вас биха ме осъдили, но така съм почувствала - така съм постъпила. Също ще ме питате след като не обичаш даден човек защо си лягаш с него, и след като не искаш деца защо правиш секс без презерватив? Оправдание и обяснение нямам, била съм малка и глупава, към днешна дата вероятно за някои от вас пак звуча като малка и глупава пикла, но както и да е, моля да не бъдете осъдителни и да го коментирате, защото далеч не е това темата. Та в крайна сметка абортирах и за жалост имам много лоши спомени от тогава въпреки, че всичко протече много нормално и бързо в рамките на 30 мин дори по-малко под пълна упойка, напълно безболезнено, въпреки огромните ми притеснения. И все пак това остана най-травмиращия ми момент, който не пожелавам и на най-големите ми врагове, жените изпитали подобно нещо, вероятно биха ме разбрали. Много се изплаших от тогава, бременноста макар открита и прекратена толкова бързо от момента, в който видях положителен тест започна, тежко повръщах всеки божи ден и имах болки в корема, докато чакам датата за манипулацията. Гадеше ми се от 90% от храните и от всякакви миризми, и психически бях срината. Явно това мое преживяване ми е подействало травмиращо по някакъв начин и има връзка с днешните ми страхове, но знам ли, може и да няма общо. Та към днешна дата искам един ден да имам дете може би след 5-6 години, но наистина много се страхувам. Страхувам се от болката по време на раждането, от контракциите, от шиенето, от клизмата от поставянето на катетър от всичко. Може би лятото докато бях на плаж бях заспала и сънувах как раждам и как лекарите са до мен и всичко протича нормално и от тогава осъзнах, че аз вече не съм онова малко дете, което има тоооолкова много години докато стигне до момента, в който да му мисли за тези неща. Почувствах се в сякаш годините се изплъзнаха и продължават да текат бързо и е време да преодолея страха си, за да не ме спре един ден да бъда майка. Почувствах се в сякаш дори закъснявам, което звучи абсурдно. Започнах да гледам клипове свързани с раждане, да чета, да слушам истории за да мога да се абстрахирам от всичко и да съм подготвена. Е да ама не колкото повече чета, и слушам и гледам толкова повече се страхувам, наистина чувствам се страшно виновно, че съм толкова голяма лигла, че ме е страх от болката, че съм гнуслива, че ми става лошо само като слушам, тормозя се и се питам защо съм такава. Срещам все по често жени станали майки на моята възраст, разказват ми, колко е хубаво да си млада майка, аз се обвинявам, че не мога, защото ме е страх, и че няма да мога скоро, защото този страх ще бъде винаги в мен. Чувствам се ужасно в сякаш съм си поставила срок, в който насилствено да преодолея страха ми, за да мога да имам дете и да му се радвам. Чувствам и натиск от обществото и от хората около мен. Знам, че има и леки раждания, но защо за Бога съм толкова плашлива… не ми казвайте да мисля за бебето, да мисля за това колко ще ме радва колко ще съм щастлива, кажете ми всичко, което трябва да знам. Кажете ми има ли някакъв вариант да родя по леко, без толкова болки и разкъсвания, със или без упойка е по-добре, как да съм сигурна, че ще попадна на добър екип, на лекари, които няма да ми викат и да ме обиждат, готова съм да платя много един ден за добър екип, но как да съм сигурна.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 ден, 4 часа hash: 125668d6cf |
|
1. Нормално е. Ти си човек и всички хора си имаме страхове.
|
| преди: 1 ден, 3 часа hash: 0f28be9e0d |
|
2. Аз също бях страхлива, на хормоните през бременността някак убиват страха ти, спокоен си. Боли, няма да лъжа. Ужасно боли. Аз раждах и малка бебе - 2. 500 кжг с 31 см глава, смятай другите бяха 36 см глава и над 3500 кг. Епидуралната упойка беше чудесна. Нито боли докато ь слагат, нито след. Раждането стана песен. След като ми я сложиха повече нищо не усетих. Никакво усещане точно между краката и корема.
|
| преди: 1 ден, 2 часа hash: f055fc2409 |
|
3. На 21г. е нормално да ви е страх. Мен ме беше страх до 31г. , а и от бременни жени. Ужасно е, много по-лошо е, отколкото си представяте. Поне след 10г. работете, дотогава ще сте с друг партньор, на друг акъл.
|
| преди: 1 ден, 1 час hash: 5987c6cfd7 |
|
4. За аборта не те е било страх, но за раждането те е страх! За всеки който има понятие какво представляват тези две неща, публикацията ти звучи адски лицемерно и фалшиво. В крайна сметка ти просто не искаш и не си готова да родиш, в което няма нищо лошо разбира се. Това е личен избор, не се чувствай длъжна да го правиш. Но оправданията ти са пълни глупости и са ненужни.
А пък може и да няма нужда да се притесняваш толкова - много често след аборт се получава стерилитет и повече не можеш да имаш деца. Ти сигурна ли си че към днешна дата все още можеш да забременееш?
|
| преди: 1 ден, 57 мин. hash: 398f291719 |
|
6. Всички ни е страх, но това е нормален процес. Поживей си малко и тогава го мисли, но не бързай, защото ако нямаш помощ е много трудно отглеждането. Поне 20 г се грижиш за детето, а и след това
|
...
| преди: 1 ден, 38 мин. hash: f055fc2409 |
|
7. Раждането е най-тежкото и трудно събитие в живота на една жена. Барабар с отглеждането.
Относно аборта, много познати имах с аборт. Къде спонтанен, къде не, къде премахване на киста. Подобно е.
Абортът е изнквизиция душевна и физически за една жена.
Аз все си казвах, че до 2-3 аборта не е фатално да има една жена.
Ами децата не разбират нищо до 21 годишна възраст, ембрионът ( то не е и ембрион още тогава, съединение от сперма и яйцеклетка, или още вода) със сигурност нищо не е разбрал. От 9 годишни са по-адекватни и самостоятелни, дотогава не знаят къде се намират. Аз съветвам хората да нямат деца като цяло, освен богаташите. Но ако ще се обричат на жертвоприношение към 32-37 год. е най- добре.
Поне първите няколко години си е като затвор. На 21год е пълен абсурд.
|
| преди: 1 ден, 7 мин. hash: 539a86ae90 |
|
8. Мила, здравей. Този сайт не е точното място, хейтърски е в голяма степен, ако някой тук те обиди, просто знай, че е нещастен.
По същество, припознах себе си у теб, мило и чувствително момиче си и имаш си вътрешно тази ценност да си майка, за теб е важно, за теб е значимо и то е най-значимото за една жена наистина! Природата ни е такава, кариера винаги може да има, пари ту има, ту няма, но децата, които създаваме, ни осмислят живота и това е истинското в него! Аз в момента съм на 32 години, с две деца, забременях на 23, родих на 24 първото. Иначе усещах, че искам деца и аз от малка, 17-18г. Това си е рано, права си била от една страна да го махнеш, въпреки, че аз съм против аборта (не обвинявам или ангажирам никого с мнението си). Така е трябвало да стане. Едно да отбележа, имаш ДОБРА майка! Шапка свалям на всяка една майка, която подкрепя детето си и стои зад него, а не го обвинява.
Относно страха от раждане, не го мисли сега, той ще си дойде като реално забременееш отново, нещо нормално е, радвай се, че имаме право на избор и опция секцио!
Аз съм лабилна личност, много, гади ми се от кръв, болници и всичко това. Реших да е секцио и двете ми раждания и добре направих. Не усещаш нищо!! Болка има после, но е някакво необходимо условие все пак да станеш майка, няма как, който съвсем не иска никаква болка, ще трябва да се откаже и от деца, а тази цена не систрува :)
Успех, не се страхувай, ти ще си една много добра майка един ден усеащам го, а всяка физическа болка се забравя до дни!!!
|
| преди: 21 часа, 12 мин. hash: 6f17c3a0e1 |
|
9. Здрасти. Аз също изпитвам тези объркващи емоции, но според мен ги подхранвам и с това, че уча медицинска специалност. Когато учех за изпита по Акушерство и гинекология, и разбрах реално какви поражения остават за организма... ами не искам да си го причинявам. Не искам болка, не искам да остават поражения по тялото и тн... Но пък обичам човека до мен и някой ден трябва да се случи, защото вярвам, че ще сме страхотно семейство. Въпроса е, че не знам дали ще преборя мислите си, точно като теб! Винаги се сещам за учебниците и какво пише там, а не за семейното щастие.
П. С. На 24 съм.
|
| преди: 21 часа, 4 мин. hash: 5fef7a85f8 |
|
10. В миналото са раждали по 10 деца. И в хиляди пъти по-гадни условия от днешните болници. Осмисли го.
Раничко ти е да се тревожиш. Гледай да се изучиш, че тогава бебета. Не слушай родилките на 19-20, че ще си прецакаш живота. Сложното е след раждането -грижите.
|
| преди: 20 часа, 26 мин. hash: 44f2c6eda8 |
|
11. 9, би ли споделила какви поражения остават? Предварително благодаря!
|
...
| преди: 19 часа, 34 мин. hash: 6c2eb45bf5 |
|
12. И аз мисля, че ти би била добра майка.
Имах позната, която забременя и роди на 17, едно време беше нещо нечувано и невиждано, поне в моята среда.
Сигурно и тя се е чувствала като теб и си е задавала същите въпроси, но мога да ти кажа, че когато я срещнах (около година и нещо след раждането), тя седеше на една пейка пред блока си и държеше на коленете си най-миловидното и прекрасно бебе, което се смееше така красиво и топло, че в лицето приличаше на слънчице!
Мисли за хубавите моменти, които ще имаш след раждането и това може би ще ти помогне да се справиш с неприятните усещания, когато дойде важният момент! Желая ти тези хубави моменти да са много, много, много!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
