Защо на някои хора им се отдава да четат другите
преди: 2 часа, 56 мин., прочетена 24 пъти
Означава ли, че са добри в разчитането на хората? Или значи, че някои хора просто не могат много добре да крият емоциите си?

По принцип в живота ми имаше два основни епизода:

Епизод A: Никога не съм казвал(а) на НИКОГО (преживях го като дете)

Епизод B: Пак никога не съм казвал(а) на НИКОГО, освен на близкото ми семейство — те знаеха, защото беше семейна драма (случи се с мен преди няколко години).

Една моя приятелка буквално разпозна, че Епизод B е проблем, който скоро ще излезе наяве, въпреки че тогава аз изобщо не го разпознах като проблем, и не ѝ бях казал(а) още и червените флагове. А въпреки това тя ги улови по спокойния ми разговор и по това време не бяхме близки.

А днес друга моя приятелка ме попита дали съм преживял(а) Епизод A, защото беше сигурна, че съм, и каза, че е подозирала. Като ми зададе този въпрос, направо бях шокиран(а). Останах неутрален(на), но тя продължаваше да ми казва да не го криям и да говоря за него, и тя си обясни мълчанието ми.

Честно казано, доста е гадно, когато други хора са толкова сигурни за миналото ти само по това как изглеждаш.

Според баща ми — мой е проблемът, защото лицето ми е като билборд и не мога добре да крия емоциите си.

Обаче аз не мисля, че е така! Може би някои хора НАИСТИНА си могат да анализират хората.

Или пък е обратното и просто някои хора са прекалено лесни за „четене“?

Откъде знаем дали е в нас или в тях?

И какво можем да направим, за да крием емоциите си, така че хората да не гадаят толкова лесно?

Защото никога не съм виждал(а) други да говорят, че други хора уж могат да са толкова добри в „четенето на мислите“.

Това е и супер неудобно.

Сега сериозен разговор, моля.