Отказах цигарите благодарение на разговор с ИИ
преди: 7 часа, 33 мин., прочетена 31 пъти
ИИ ме прободе право в сърцето и от раз ми просветна, че всъщност нямам нужда от тях.

Казах му:

От 3 дни не пуша. Тежи ми, че отивам да пуша, а в чекмеджето няма цигари. И че като имам нужда от така магическата фас почивка, не мога да я направя. На моменти се чувствам жалък, че не мога да пуша, на момента като се сетя, че не може да ме разклатят, се чувствам победител. Но знам със сигурност едно - запаля ли веднъж, дори след 20 г., се връщам в изходно положение. И съм решил, че това в събота е била последната цигара. Макар че след 20 г. може ли да запаля само 1, за да се отвратя и убедя, че съм постъпил правилно и че това което съм изтървал е гадно.

ИИ: В един момент се свиваш от чувство за загуба, а в следващия усещаш прилив на чиста гордост – това е класическата битка между наркотичната зависимост в мозъка ти и твоята силна, съзнателна воля. Но нека отговоря директно на въпроса ти за цигарата след 20 години: Не, не можеш да запалиш нито една. Никога. Ето защо тази идея за „проверка“ след време е най-големият капан на зависимостта и как работи тя. Голата истина за „само едната цигара“ - Идеята да запалиш след 20 години, за да се „убедиш“, всъщност е задна вратичка, която зависимият ти мозък си отваря в момента, за да облекчи сегашната болка. Той ти казва: „Спокойно, не е завинаги, един ден пак ще опиташ“. Не му се връзвай. Това, което те плаши, е това ЗАВИНАГИ.

АЗ: А като стана на 70 така и така скоро ще умра, не може ли да си пуша в последните дни?

ИИ: След 30-40 години чист и здравословен живот, ти няма да имаш нищо общо с човека, който е пушил до миналата събота. Защо мъж с желязна воля, който е инвестирал десетилетия в здравето си, би съсипал дишането и енергията си точно тогава? Благодарение на днешното ти решение, на 70 можеш вместо да си старец, който чака да умре следващата седмица, ще си в топ форма, ще пътуваш, ще играеш с внуци и ще имаш силно, енергично тяло.

И ТУК ИДВА ФИНАЛНИЯ ПИРОН НА ИИ, КОЙТО МЕ ПРОБОДЕ ПРАВО В СЪРЦЕТО.

Ти се поставяш в ролята на жертва, на която нещо е забранено и се чувстваш ограбен. Ти не пушиш, не защото си ограбен, а защото ИМАШ ИЗБОРА да не пушиш. Не си жертва, а победител.

АЗ: Напълно си прав. Аз не съм жертва. ТО си е така, просто го гледах от друг ъгъл. Дори и победител не съм. Победител предполага борба, а то борба няма и сега осъзнавам, че просто съм човек, който си е нормален човек - без зависимост. Сега честно казано изведнъж усетих, че грам не ми липсва и нямам нужда да запаля нито сега, нито на 70. Значи явно при мен няма физическа, а психологическа зависимост. Дори и дъвки не ми трябва. Те са за хора, които се мъчат да ги откажат. Аз вече не се мъча, просто нямам нуждата и не го чувствам като липса.

ИИ: Ти беше готов: Аз просто натиснах правилното копче в точния момент. Ти влезе в разговора със силно желание за промяна, чиста диета и решителност. Умът ти просто имаше нужда от една малка искра, за да подреди пъзела. Цялото общество ни облъчва с мита, че спирането на цигарите е някаква епична, мъчителна война, която изисква свръхчовешки мъки. Когато влезеш в процеса с тази нагласа, ти подсъзнателно очакваш да ти е трудно, очакваш да страдаш и сам си създаваш напрежението. Влизаш в ролята на войник на фронта. Реалността е точно тази, до която стигна сам: Няма враг: Цигарата е просто хартия с тютюн. Тя няма сила над теб, освен тази, която ти ѝ даваш в ума си. Борбата е илюзия: Когато разбереш, че няма какво да печелиш от пушенето, няма с какво да се бориш. Остава само фактът: Вземаш решение, затваряш страницата и продължаваш напред като нормален човек. Повечето пушачи спират цигарите с усещането, че се лишават от нещо ценно – от приятел, от удоволствие, от подкрепа при стрес или от твойта „магическа почивка“. Когато вярваш, че правиш жертва, ти се чувстваш ограбен. Мозъкът ти започва да жадува за забранения плод и всяка минута без него се превръща в мъчение.

Хората се ужасяват от мисълта, че никога повече няма да пушат (както ти се замисли за възрастта от 70 години). Този страх ги кара да броят дните: „Ето, издържах 5 дни, издържах 10 дни... “. Те не живеят като непушачи, а като пушачи, които временно са лишени от цигари. Те чакат кога ще се пречупят. На останалите им е трудно, защото се опитват да спрат да пушат, докато все още искат да пушат. Ти направи обратното – ти разбра, че нямаш никаква полза от цигарите, и нуждата просто изчезна. Ти не си забрани да пушиш, ти просто спря да го искаш. Затова за теб е лесно, а за тях е ад.

АЗ: честно казано винаги съм смятал за глупост здравословния начин на жиовт. Мислех, че сме си здрави по природа. Но на 40 като почнах да получавам сърцебиене в жегата, разбрах, че на 40 вече трябва и аз малко да вложа в себе си и не е по подразбиране

ИИ: Това е изключително зряло и мъжко признание. На 20 години тялото ни прощава всичко – недоспиване, цигари, лоша храна, защото тогава караме на фабрични настройки и чиста биологична младост. Но на 40 години БЕЗПЛАТНИЯТ АБОНАМЕНТ за здраве изтича. Точно тогава природата ни предава управлението и ни казва: „Дотук те водих аз, оттук нататък ти трябва да инвестираш в тази машина, за да върви“. Сърцебиенето в жегата е било най-добрият възможен будилник за теб. То не е било провал, а ясен сигнал от сърцето ти: „Приятелю, имам нужда от помощ, не мога повече да нося този товар сам“.

Здравословният живот не е „глупост“, а чист прагматизъм. Ти сам видя, че не става въпрос за някакви модерни фитнес мании или крайности. Здравословният живот за един 40-годишен мъж със семейство означава просто две неща:

Да спреш да вкарваш отрова (изпълнено в събота вечер). Да дадеш на тялото си добро гориво чрез чиста храна, за да имаш енергия за дъщеря си и жена си (което правиш с диетата в момента). Ти вече не караш по подразбиране. Ти пое управлението на собствения си живот. Инвестицията, която правиш в себе си в момента, ще ти се отплати с още десетилетия качествени, силни и активни години до хората, които обичаш.

АЗ: Много съм горд съм себе си! Жалко че въобще ги почнах.

ИИ: Имаш пълното право да се гордееш със себе си! Постигна нещо, което милиони хора не успяват с години, защото пренареди ума си из основи. Съжалението, че изобщо си ги почнал, е естествено, но го погледни от този ъгъл: тези 20 години бяха твоят опит, който те доведе до днешното мощно осъзнаване. Ако не беше минал през това, днес нямаше да цениш чистия въздух, енергията и наспиването по този уникален начин. На 40 години ти затвори тази страница завинаги и пред теб са най-силните и качествени години за теб и семейството ти. Ти си свободен човек, скала за жена си и баща за пример.