Вечната драма: Когато ти си виновна за чуждите проблеми
преди: 6 часа, 41 мин., прочетена 46 пъти
Здравейте, жена съм.
Имам една приятелка, която винаги е в настроение, и ако е в лошо такова, това непременно значи, че трябва да ми скъса нервите.
​Скорошен пример: боли я зъбът, пие лекарства, но когато си уредим среща на дадено място и се чуем преди нея, за да ѝ кажа, че излизам, тя отменя мястото и ме кара да отида до тях. Не е проблем, на 15 минути е, но не там е проблемът, а в това, че вече на всяка среща аз ходя до тях. След това се виждаме и се замъкваме у тях под предтекст, че трябва да си зареди телефона. Съгласявам се и накрая нито излизаме, а седим у тях и тя мрънка колко я боли зъбът, нищо че има изписан спрей, с който се пръска, за да ѝ успокои болката. Използва го и казва, че не ѝ помага, в което силно се съмнявам, защото тя обича да преиграва за всичко. И положението е следното: аз подпирам дивана, а тя лежи и мрънка: „Боли ме“. Вижте, не съм чудовище и разбирам болката, но по дяволите – това са часове мрънкане! Досадно ми е да не си говорим нищо, а само тя да лежи и да мрънка до откат. И какво очаква – на 101-вия път, след като го каже, да спре да я боли ли?
​Имаше дни, в които уж ѝ било минало и ще излезем. Аз пак отивам до тях и уж „Да, ще излезем“, а накрая – айде пак у тях. На въпроса: „Ще излизаме ли? “, тя казва: „Оф, не, мързи ме“, а навън времето е страхотно. Постоянно я мързи и все с нейните капризи трябва да се занимавам.
​Наскоро имахме среща, обаче заваля порой с гръмотевици и светкавици и казах да отложим срещата, при което тя откачи. Започна да ме обвинява в куп глупости – как системно се отмятам от срещите, което не е вярно. Тя обикновено го прави с най-различни глупости. Имаше един случай, в който трябваше да отидем до един магазин, който е на 3 спирки, и тя точно преди да излезем ми звъни, за да ми каже, че вдигнала температура. Ха-ха, да бе, то така от нищото се вдига!
​След това започна да ми говори някакви извадени от контекста случаи, които са били отдавна и нямат абсолютно нищо общо със ситуацията. Обвини ме, че се държа нагло и че съм се помислила за нещо повече, което не е вярно. И това само защото съм отменила срещата? ! Ехооо, навън има буря, но какво я бърка нея – нали си е легнала, а мен кучета ме яли! След като ми избълва един роман с глупости, най-безцеремонно ми написа, че когато аз си оправя наглото поведение, тогава мога да я потърся. Което е пълен абсурд – тя прави панаирите, пък аз после да се моля и да я търся? !
​Замълчах си за два дни, но през това време тя не ми изпускаше сторито, макар да не ми пишеше. Аз не издържах, върнах ѝ отговор и я блокирах. Сега от една седмица не си говорим и, честно казано, още ме е яд много. Вероятно си е търсила повод да избълва злобата си. Предполагам, че ако не беше това, щеше да е нещо друго, но толкова ме дразни – аз все съм до нея, а накрая аз излизам неблагодарната и лошата? !
​И най-много се дразня, че тя сега, вместо да се опита да поговорим, ще стои и ще чака аз да подвия опашка и да я потърся, но аз нямам такива намерения. А тази ситуация дори не е за първи път – и преди е правила същите изпълнения, и аз все бях добрата да я търся, а когато го направех, тя се извиняваше. От една страна, малко ми е гадно, че не си говорим, но от друга – като се сетя за „романа“, и подлудявам.