Последствията от една най-обикновена диета или как анорексията съсипа живота ми
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 3194 пъти
Здравейте :) Пише ви едно вече порастнало момиче, което не търси помощ, а точно обратното - искам да помогна на момичетата, които са се подхлъзнали или са на път да се подхлъзнат в името на красотата.

Няма да издавам много за себе си. Всъщност дори не знам от къде да започна. Като малка бях ниска и пълничка и ми се подиграваха. В последствие се издължих и килограмите ми станаха нормални. Бях на 15, 1. 65м и около 54-55 кг. Е да, но аз се виждах дебела.

Реших да се ограничавам, не ядях нищо сладко и тестено и спазвах някаква простичка диета. Познайте - след 2 месеца бях отслабнала с около 3 кг. Хареса ми, отслабването се оказа доста пристрастяващо. Започнах да се ограничавам още повече, да не закусвам, в последствие и да не обядвам. Отказвах и да вечерям. Лъжех нашите, че съм яла. Те по цял ден бяха на работа, дори не забелязаха, че отслабвам. А и вкъщи ходех с широки анцузи. Месеците минаваха без да обръщам внимание на съществените признаци на анорексията.

Дни преди 16-ия ми рожден ден ТОЙ ме скъса. Не можел да ме познае вече. Плаках, страдах, блъсках и чупех. Той беше първата ми любов. Нали момчетата харесват слаби момичета, не разбирах какъв беше проблемът му. Гледах се в огледалото. Тежах 42 кг и все още се чувствах дебела. Бях дебела дее. Не ме интересуваше, че вече нямах цикъл, хубавата ми руса и гъста коса (всъщност винаги съм харесвала единствено косата си, беше прекрасна) беше опадала ии приличах на метла в главата, ходех по голяма нужда през 10 дни ии след приема на поне 5 разхлабителни. Нощем се будех от болки в бъбреците, а денем нямах сили да гледам. Защо продължавах да бъда дебела, нали не се хранех? ! Боях се от метъра и кантара, цифрите ме стряскаха. Не забелязвах всичките стърчащи кокали. Споменах ли, че и гърди нямах?

Един ден просто се събудих в болницата. Очевидно бях припаднала. Бях на системи, ~35 килограмова анорексичка. Мама плачеше, тати я утешаваше. След седмица ме прибраха вкъщи. Следяха ме, караха ме за всяко хранене да съм с тях. Бях на 17, дебела и нещастна. В училище най-добрата ми приятелка ме биеше ако не ям, звънеше на нашите. Страдах и дебелеех. Помня как плаках когато един приятел ми каза, че съм напълняла. Манията ми беше тотална. Момчетата ме избягваха, мислеха ме за луда. Вече съм на 20. Храня се нормално, дори се тъпча. Страдам от това. Не искам да съм толкова дебела. Цели 49 кг. Отврат, а. Но поне имам сили да стана от леглото.

Косата ми започна да се сгъстява. Дебелана с хубава коса съм. Тялото ми придоби латино форма и се побърквам, бедрата ми са гигантски. Храня се заради хората, които ме обичат. Ами аз? ! Аз се мразя.. Искам да съм поне 40 кг, а не мога. Цикълът ми още не се е нормализирам. Аз съм анорексичка в дебело тяло. Нося 26 размер дънки и бедрата ми приличат на салами в тях. Как стигнах до тук ли? ! От една диета, пристрастих се. Мили момичета, обичайте телата си, външният вид не е най-важното. Бъдете здрави!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: b910a97383

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Еми, и аз съм на диета. И аз ям по два пъти на ден, но не се виждам дебела. Виждам се слаба. Има дни, в които ям по един път и какво? Аз съм си слаба, но преди да отслабна наистина имах нужда да сваля.

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 6fae069410

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   49 кг. "дебелана" - му-ха-ха-хах! Едно джезве кокали! Ти наистина си за психиатър! Да не говорим, че да се опитваш да слабееш докато растеш си е живо безумие! Диети и прочее - чак след 21-23 годишна възраст. Започни някакъв спорт за да се стегнеш, а не да тормозиш тялото си с глад и мизерии. Дори само раходки по 7-8 км. на ден за 3-4 месеца ще дадат невероятен резултат. Ходи и по планините - там неравният терен в комбинация с чистият въздух правят усилията ти още по-ефективни и здравословни. Храни се със здравословна храна - наблягай на плодовете и зеленчуците и по възможност си ги набавяй от село, или поне от някой хубав пазар като този на Младост-1 в София - там баби и попове чак от Кюстендилско карат своя продукция, нито пръскана, нито торена и расла на слънце. Забрави за всякакви Вита-слимове и тем-подобни боклуци. 1-2 пъти в седницата месце, главно риба (омега-3 мастни киселини, чувала ли си?), може и по малко пилешко. И много, много движение! До Университета, до Института или до работата - пеш или с колело. Забрави за глупавите кантари и метъри, не си брой калориите, дори не се оглеждай в огледалото изобщо! Докарай тялото си до състояние, в което то да се чувства абсолютно комфортно - без нищо излишно или в недостиг, с редовен цикъл и хубави гърди и коси. Намери си и гадже и правете ного, много секс - това ще събуди хормоните ти. Оттам-нататък направи всичко възможно да запазиш това състояние до края на живота си.

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 6be4670658

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Още имаш проблеми и то гигантски. Най-добрата ми приятелка е 1. 73-4, тежи 48 килограма и отчаяно иска да напълнее. Просто не може, но го осъзнава.

 

...

горе^

преди: 12 години, 5 месеца hash: 3d6fab2524

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Ще дойде момента на тежката депресия и адско отчаяние. Ще прибегнеш или до самоубийство или до псхихиатри. Още сега започни психотерапия, но не при психолог, а търси психоТЕРАПЕВТ. Консултирай се след това и с психиатър, но искай да ти изпише Коаксил! Той ще ти е патерица, докато караш психотерапия. Ако ме послушаш ще си спестиш адски страдания! ПОСЛУШАЙ МЕ! Имаш психично разстройство, което без да се усетиш се е появило! САМО И ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ПСИХОТЕРАПИЯ, НО ПРИ ОПИТЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ И КОАКСИЛ СА СПАСЕНИЕТО! ИНАЧЕ НЯМА ДА СЕ ОПРАВИШ! А С ЛЕЧЕНИЕТО ЩЕ СЕ ХАРЕСВАШ КАКВАТО СИ И ЩЕ СЕ ПРЕРОДИШ!

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: b6c750141c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Ами да.. красотата е здраве :))

 

...