Зле съм
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2074 пъти
Здравейте всички! За пръв път пиша тука, но се надявам на някаква идея/съвет. Мъж, 24г. Много съм зле. От 3-4 години е така, но положението стана нетърпимо последната година-две. Направо ще откача, ако вече не съм. Целият съм изтръпнал, не мога да се побера в кожата си. Получавам сърцебиене 4-5 пъти дневно, или нямакво прескачане на сърцето по-точно. Постоянно ми е или топло или студено. Влача се като парцал, лицето ми е изпито и ту се зачервява, ту пребледнявам. Нямам желание за нищо. Психиката ми е във колапс. Смятам, че всичко е на нервна почва. Не ми се говори с никого, не виждам смисъла в нищо, при положение, че нямам сили да контролирам живота си. Имам умствен и физически потенциал да постигна всичко, което искам. Но не искам нищо. Не ми се мърда. Проблемът се корени в това, че ми се налага /или да кажем съм предпочел/ да живея с родителите си. Имаме общ бизнес, вадя добри за България пари. НО животът ни е пълен кошмар. Скандали по всяко време на денонощието. Забележки за всякя стъпка, действие. Третират ме като лапе, не мога да излизам, да пия алкохол, да пуша. Ако разберат подобно нещо ме заплашват че ще ме изхвърлвт на улицата да работя за 300 лева. Защо е необходимо такова държане, не мога да си обясня, Уж ми мислят доброто, а ще ме докарат до самоубийство или бавна смърт. Не мога да дишам вече, но ме е страх да остана без тези доходи в тази мизерия и безработица, останах и без образование заради бизнеса. Направо ме е срам, че съм се родил мъж, превърнах се в душевна развалина заради парите. Карам скъпи коли и КАКВО? Не си знам парите в джоба и КАКВО? Не ми се живее, не ми се прибира вкъщи, нищо не искам вече - на вода и хляб ще съм по-добре. Моля Ви за помощ и съвет, защото на живо няма на кого да разкажа.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 2 месеца hash: 50ac208009

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Щом имаш финансовите средства, защо не се отделиш в собствено жилище?

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: f9d6713f7a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Да, това смятам да направя, но дали това ще ми реши проблемите? Живял съм дори в чужбина, но това обсебващо поведение от тяхна страна ме контролира дори на хиляди километри разстояние. Звънят ми всеки ден, трябва да си говорим по 3-4 часа докато не стане 2 през нощта. Не мога да си поема дъх, да си събера мислите. Трябват ми месеци уединение, за да преживея психическата травма и да преоткрия себе си. Не искам да плюя по родителите си, жал ми е, че съм в такава ситуация, но те не могат да си контролират емоциите, избухват, искат власт над всички. Аз попаднах в този капан. Единственият ми изход е да захвърля всичко и да кажа, че ще се оправям сам в живота. Но психическото и физическото ми състояние не ми позволяват да предприема такава стъпка. Изпитвам страх и несигурност. Въртя се в затворен кръг. Гадно ми е, но пак се примирявам. Не казвам, че и аз нямам вина, но ми трябва помощ, за да се измъкна веднъж от този модел. Ако имаше някакви весели хапченца, които да ми дадат силите за промяна...

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 50406ed2a6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Защо не им кажеш как се чувстваш? Те са ти родители и ТРЯБВА да те разберат. Кажи им го така, както си го написал, а може и да им дадеш да прочетат написаното. Ако искат ти да си щастлив, а ти определено не си, би трябвало да осъзнаят къде бъркат и да се поправят. За сетен път се убеждавам, че парите не са всичко. Хубаво е, че и ти си го разбрал. Сега остава да намериш пътя, по който да тръгнеш. Ако мислиш постоянно, че изпитваш страх и несигурност, ще изпитваш страх и несигурност. Ако трябва, отдели се от родителите си. Млад си, ще се справиш. Започни работа в сферата, в която е семейния ти бизнес. Сигурно имаш солиден опит и познати - просто започни нещо отделно от родителите си. Ако е необходимо, върви в по-далечен град, вземи си квартира, започни работа, а после продължи образованието си. Запомни - имаш преимущества: 1. Още си много млад- живота е пред теб 2. Имаш опит в определен бизнес 3. Осъзнал си проблема Желая ти успех!!!

 

...

горе^

преди: 11 години, 2 месеца hash: 61b965be80

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря за окуражителните думи! Млад съм, да, но развитието ми като личност върви даже 4-5 години наззад. Все едно времето е спряло в умственото ми развитие. Живея в паралелен свят. Нямам смелостта да си отпусна душата и да живея тук и сега. Все едно живея на някой друг живота, не моя собствен. Нещата, които ме изпълват със щастие са много далеч от мен - определям се като творческа личност, обичам музиката, различните науки, познания и т. н. Обичам да водя разговори с хора, които имат определени интереси в живота си. Тука в провинцията /Плд/ хората са доста ограничени, нямат интереси, гони ги мъзел, апатия и липса на каквато и да била визия за бъдещето. Това ме съсипва, и аз станах един от тях, и то с още по-голяма сила. Изпитвам опасение, че ще заприличам на тези хора - да не мога да си платя сметката за телефона, да живея на заеми и кредити, полетът на мисълта ми да достига до кварталната кръчма. Затова си стоя в черупката и стискам зъби, поне малко от малко да поддържам жизнения стандарт финансово. Между другото и бизнесът ни е доста ограничен откъм развитие и социални контакти. Хората, с които общувам са на най-ниско равнище, и обирам само техните негативни емоции, трябва да се пазаря и при покупките, и при продажбите /занимавам се с автомобили/. Много се отплеснах, но по този начин може да се придобие по-добра представа за какво иде реч. Много мрънкам, но нещата излизат от контрол, сутрин не ми се става от леглото, като стана съм вече бесен, а вечер съм парализиран от нервно изтощение и точно като се прибера се започват разправиите вкъщи. Всичките ми познати се опитват да ми намекнат, че това, което ми се случва не е нормално и че трябва да изясня отношенията си с родителите. Но ако започна да говоря на тази тема с тях, направо изпадат в истерии и ми казват, че ако искам да живея самостоятелно, да отида да работя някъде, а това, че съм си посветил живота на семейния бизнес и изкарвам хиляди за цялото семейство, не се брои. Направо не знам накъде да хвана, не виждам бъдеще така, по този начин. Благодаря отново за вниманието!

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 3ab28cd11b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Трябва да попаднеш в подходяща за теб среда. Казваш, че си творческа личност, започни да посещаваш някакви клубове по интереси, да намериш хора, с които да имате сходни възгледи. Трябва ти вдъхновение, да намериш някакъв смисъл и посока за бъдещото си развитие. Аз съм в подобно положение от 2 месеца не мога да си намеря място, заради една каша, която забърках и все още не мога да я оправя. Пия успокоителни, но въпреки това не мога да се съвзема. На мен точно това ми липсва и от това страдам, не намирам подходящите хора. Колкото и не по темата да звучи, комуникацията в днешно време куца и това е причина за неудовлетвореност у много хора. Така е и в отношенията родители-деца. Моят съвет е помисли какво би те направило щастлив и по какъв начин можеш да постигнеш своето щастие, от какво можеш да си позволиш да се лишиш, за да го постигнеш. Успех!

 

...