 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Притеснение при преглед
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 4074 пъти
На 16 съм. От бебе имам кардиологичен проблем и съм минала през много манипулации, прегледи. Стотици инжекции и болезнени процедури! В резултат на което сега (а и май винаги) съм изпитвала силен страх от лекари. Притеснявам се да се събличам, не обичам да ме пипат със студените уреди и още, и още…
Имам двама лични лекари (странно, но е точно така) – съпруг и съпруга, детски кардиолози. Те са наистина много всеотдайни и внимателни хора (и лекари), които познавам от години. Те са приятелско семейство на баба и дядо и именно мъжът е открил веднъж когато съм била бебенце, че имам шум в сърцето (което после се оказва много по- сериозно).
Проблемът обаче идва от прегледите… аз се притеснявам да се съблека (заради проблема със сърцето е добре да свалям и сутиена си, за да не предизвика притискане и смушения). До скоро не споделях какво ме притеснява, може би защото бях и по- малка. Преди около 6 месеца обаче когато отидох на преглед първо щеше да ме прегледа доктора, а после и съпругата му. Той ми каза да се съблека. Бях с рокля, свалих я наполовина, свалих и сутиена и легнах на кушетката гола до кръста. Притесних се ужасно много, но не казах нищо. Докторът внимателно започна да ме преслушва, но в момента, в който постави ръка малко под гърдата ми аз се почувствах адски неудобно… и в един момент се разплаках. Докторът видя емоционалната ми реакция и спря да ме преглежда. Съпругата му дойде до мен, погали ме по ръката, повдигна роклята ми, така че да не съм гола до кръста и седна до мен на кушетката. Прегърна ме. Опитваше се да изтрие сълзите ми и ме попита дали ме е заболяло или нещо подобно, дали нещо ме притеснява. Обясни ми, че дори и да ме е заболяло леко, то е щяло да бъде за съвсем кратко.
Лекарят усети, че може да споделя нещо „момическо” (въпреки че от лекари тайни няма) и си намери повод да излезе от кабинета. Останахме само аз и личната ми лекарка, тогава и обясних, че се притеснявам да се събличам, че се чувствам неудобно. Тя ме успокои и прегърна силно. Каза ми, че просто е трябвало да и споделя по- рано и да не се притеснявам.
От тогава и тя и съпругът и са два пъти по- внимателни (не че преди не бяха де). Когато вляза в кабинета винаги намират начин да ме разсмеят, говорим си. Личната ми лекарка се шегува „Кажи ми сега, слънце, какво, къде и колко силно те боли, та те накара да трепериш в кабинета ми днес? ” Говорили ли сме и с нея и със съпруга й, че те са лекари и не бива да се притеснявам от тях, дори напротив – мога да им споделя всичко, че това са напълно нормални прегледи и когато ме преглежда лекар нямало значение дали е мъж или жена, защото за него/нея съм пациент и той/ тя е там за да се грижи за моето здраве.
Тъй като по- често ходя при тях не просто за профилактичен преглед, а заради сърцето обикновено прегледа трябва да го прави лекарят, а не съпругата му, тъй като той е детски кардиологичен хирург и по- добре познава кардиологичната наука.
Личната ми лекарка ме кара да легна на кушетката и да се отпусна, седи до мен, кара ме да затворя очи, разсейва ме, говорим си за местата където искаме да бъдем, държи ръката ми. Разказва ми за това което предстои или за това как ще се почувствам при някоя манипулация, дали ще изпитам болка! Деликатно ме подканя да започнем прегледа. Съпругът и също е много внимателен по време на самия преглед, старае се да бъде максимално бърз, непрекъснато с докторката ме окуражават. Когато се разплача, тя ме гали по ръката и казва „Още мъничко има, миличка, съвсем мъничко! ” или „Всичко е наред, затвори очички, отпусни се… Още съвсем мъничко ще ти е дискомфортно! ” Но притеснението в мен си остава… през цялото време докато трае прегледа, през цялото време докато съм разсъблечена.
Притеснявам се от факта, че лекарят и лекарката са близки на семейството ни. Всеки път се чувствам неудобно когато се съберем на празници, а предния ден например съм лежала полугола на кушетката в кабинета им. Преди месец когато празнувахме рожденият ден на баба у дома на мен ми прилоша (получих силно сърцебиене), личната ми лекарка усети, че нещо не е наред и ме попита искам ли да се качим до моята стая. Съгласих се, там ме прегледа. Опитвах се да скрия притесненията си пред нея, но тя ми каза, че ако ще се почувствам по- добре да не задържам емоциите. Поговорихме си, че и тя когато е била млада се е притеснявала, срамувала и дори страхувала от това почти непознат мъж да я пипа и преглежда, но ми обясни, че е важно сърцето ми да се следи често, а това всеки път ще бъде свързано с преглед на гърдите.
Докторката дори ми предложи, ако притеснението ми е породено само от факта, че те са близки на семейството да посещавам друг кардиолог (за съжаление обаче в града няма жена и дори и трябва да бъда пак при мъж) Аз обаче не искам да го правя… личната ми лекарка и съпругът и ме познавам, познават и притесненията и страховете ми, знаят и какво ги поражда. Колкото и да се притеснявам от прегледите при доктора, все пак знам, че и докторката е там, че ако почувствам дискомфорт доктора ще спре, че дори и да се разплача ще срещна разбиране от тяхна страна.
Споделете според вас как мога да преодолея страховете си? Как да се успокоя и да се съблека? За какво да мисля… Наясно съм, че няма цял живот докторката да ми държи ръката, докато ме преглежда някой….
Предварително Ви благодаря, че изчетохте дългият пост и за споделените съвети…!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: b28c7a2310 |
|
1. Аз ти влизам в положението - жена с големи гърди съм (слаба! ) и точно на твоите години ми беше проблематично, но да се разрева така? Не се сърди, но ти не можеш ли да се контролираш и по време на прегледа да мислиш за нещо друго да кажем?
Иначе те съветвам задължително да отидеш на преглед другъде - нещо ме съмнява твоя „проблем“ - винаги се търси мнението на поне двама лекаря, а ти цял живот при този - ами ако е направил грешка?
Струва ми се, че си чувствителна, нестабилна психически и би могло всичко дори да е на нервна почва или ако имаш шум, видяли ли са го на някакъв уред - как така само със слушане и каква ти е точно диагнозата???
На 16 г. си и още родителите отговарят за теб, но аз на твое място бих задължително настоявала за второ мнение.
Малък трик при прегледа - мисли или за филм някакъв, или за нещо неприятно - физика, математика... аз в такива ситуации си представям тих плаж, шума на вълните, на чайките, слънцето по кожата си - така се справям и с болката при зъболекаря и никога не ползвам упойка, вадили са ми дори зъб без упойка, защото през 90-те нямаше (дефицит! )... тогава се научих, че или АЗ ще контролирам болката, или тя мен. Избирай - или ще контролираш, или ще се носиш по течението, докато не се разбиеш някъде - не си вече детенце да ревеш по прегледи, скоро ще водиш полов живот, ще се налага да ходиш по гинеколози, да РАЖДАШ - ИЛИ СЕ КОНТРОЛИРАШ, или си не само смешна (като възрастна жена, не като дете), но и товар за хората (лекарите в случая, които имат 100 други пациенти да чакат). Нищо лично, но ако не порастнеш скоро няма да си „миличко детенце“, а една голяма ревяща Магарица.
Успех
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: d2cca178e6 |
|
2. Аз също много се притеснявам от лекари, но все пак това им е работата. Те са свикнали с това и няма нищо притеснително, а ти си мисли за нещо приятно, нещо което те кара да се отпуснеш, например за това как един ден ще се смееш и ще скачаш от радост, защото ще си здрава и това наистина ще се случи. Бъди смела и винаги усмихната.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 540cf24fd5 |
|
3. До номер 1: Може би не си ме разбрала достатъчно добре. Не казвам, че съм "ревала като магарица" казвам просто, че от притеснение ми се пълнят очите. Никога не съм правила циркове в стил "Ох, ужас... инжекции и доктори (и ред сълзи, ред сополи)"
Иначе относно проблема със сърцето... Била съм бебе на 40 дни когато са ми ги открили и едва ли тогава съм била "нестабилна психически". Диагнозата е Пролапс на митралната клапа. От бебе съм мъкната по специалисти, стотици лекари и в България и в чужбина са ме преглеждали и са изказвали своето мнение за проблемите ми. Естествено, че родителите ми не са се доверили само на едно мнение, просто споменах, че от раждането ми съм имала само един педиатър. Което смятам, че е хубаво.
Винаги се стремя се да се контролирам, но понякога притеснението ми ескалира. Имало е случай, в които докторката ми започне да ме разпитва за това например какъв тоалет си купила за новогодишната вечер или нещо подобно и за секунда ме разсейва... но това не решава проблема!
И аз, и родителите ми сме категорични, че поне към момента личния си лекар няма да сменям. Мнения и от други специалисти - да!
Гинекологичните прегледи въобще не ме притесняват, ходя от както имам МЦ т. е. около 13 годишна, всяка година по два пъти, нямам проблем с тях - имам прекрасна гинеколожка. Пред нея също се притеснявам, но и тя е открила "формулата" как да ми отвлича вниманието за две- три минути, които са и достатъчни за да си свърши работата!
Благодаря ти за съветите, ще се радвам и някой друг да пише!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 540cf24fd5 |
|
4. Еееей, №1, ти по- груба не можа ли да бъдеш? ! Имала си големи гърди, авторката да е писала някъде, че размера на нейните я притеснява или ти просто така да си се изфукаш! Много злоба строи от твоя коментар, не била вярна диагнозата, "психически била нестабилна" и т. н. А как успя да го разбереш това? ! Замисляй се преди да пишеш, момичето няма нужда от нападки! И къде е споменала, че реве като магарица, че нещо не разбрах или "големите" ти гърди са за сметка на малкия мозък!!!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 540cf24fd5 |
|
5. Обаче номер едно е много странна! Какво общо има половия живот с притесненията на авторката? ! Не била вече дете? А на 16 какво е? Ех, ама и Вие като почнете... може би трябва да се е чукала на 14, сега да има две деца, които да реват като им слагат ваксините, така ли? Психолозите твърдят, че задържането на емоциите не е полезно, като прочете, че реве и се тръшка, споделила е просто, че реагира по- емоционално, което е нормално! И ако твоето притеснение преди време е било заради размера на гърдите ти, то нейното е породено вероятно то това какво ще чуе след прегледа - дали всичко е наред и т. н. Замисли се следващия път когато поставяш диагнози от типа на "нестабилна психически", все пак е само на 16 и е писала тук за съвет, а не за нападки и упреци!!!
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: f747f265ca |
|
6. Милото момиче. Добре, че имаш такива готини лекари до теб. :) И аз много се страхувам от болници, лекари, зъболекари и бели, сини и зелени работни облекла и съпътстващите ги бели чехли на дупки. И мен са ме водили доста по лекари като малък, пък и сега ходя. Дупчиха ме с едни супер болезнени инжекции като малък - от иглата не боли, ами от лекартвото вътре и се скъсвах да рева. Още ги помня, а съм бил толкова малък. Скоро пък ходих при уролог и онзи ми каза да си свалям панталоните. След това прибави - "Не се притеснявай. Виждал съм какво ли не." :D Сякаш това може да ме успокои някакси. Свалям гащите аз и онзи ме хвана за топките. Тогава си помислих - "Бреее, надявах се мацка да си играе с топките ми като порасна, а то - лекар." Но какво да се прави. Животът ни поднася всякакви изненади и препятствия. Ние просто трябва да действаме разумно и да приемаме нещата каквито са. С оплаквания и с вайкане нищо не се постига. Правим каквото трябва, без значение дали е неприятно, когато знаем, че това е добре за нас. Лошите моменти остават в миналото и понякога се сещаме за тях като за лош сън. Важен е настоящия момент, защото ние живеем в него. Използвай времето си да се забавляваш и да правиш това, което винаги си искала. Имай смелост да излезеш от комфортната си зона, за да опиташ нови, вълнуващи неща. Да живееш. Бъди смела и решителна. Обичай тялото си и не се срамувай от него. То просто е такова - съвсем нормално - с точен брой цици отпред. :) Освен това, ако трябва да навлезем в подробности - то никога не се докосва до нищо и нищо не може да го докосне, защото електромагнитната сила на електронната обвивка на атомите, които го изграждат винаги отблъсква електронната обвивка на другите външни атоми. Така, че дори и да сложиш в отворената си длан една монета, тя всъщност левитира над ръката ти. :) Само мозъкът ти интерпретира това усещане като докосване. Истината е, че това е просто приближаване. Както и да е. Успех със сърцето. Някой ден в недалечното бъдеще всички сърца ще бъдат заменени с механични помпи, които ще работят дори и ако ще всички останали органи на тялото да откажат. Дръж се и помни, че хубавото предстои.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 70c3381803 |
|
7. Представям си като те съблече някое момче и започне да ти целува гърдите какво ще стане.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 2d1a85fa9f |
|
8. е де да бяха всички доктори така внимателни , не знам как да ти помогна но ако има лекари сред четящите или такива които ще стават лекари нека тези двама хора от историята ти да служат за пример , пациента не е пореден номер за деня , той е човек който има нужда от разбиране , но пък лошото е че са много натоварени докторите и това предизвиква недоглеждане и лошо отношение .
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: aa63e1a5fd |
|
9. Здравейте! Аз съм психолог и от тази гледна точка ми се струва, че е добре да поговорите с такъв тип специалист, за да се помисли върху това какво Ви кара да се чувствате по този начин, как се развиват отношенията Ви с другите (извън лекарския кабинет), кои са страховете и желанията Ви и т.н. Място, където да можете да говорите за себе си и да изследвате различни теми в дълбочина. Успех!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: f84c1c5ee4 |
|
10. Ами като започнеш да ходиш и при гинеколози?
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 540cf24fd5 |
|
11. Абе Вие не четете ли? Момичето ходи при гинеколог... аман от странни скучаещи хора! Момичето е помолило за съвети, не за риторични въпроси от типа на "Ами когато...?!"
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
