Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   "В детската градина бях най- умна"- ти сериозно ли? И как точно разбра, че си най- умна? Докато играехте с кукли ли?
Малката, я се скрий. В лебед на 12 години се превърнала. Осъзнаваш, ли че още си дете. Отивай да си играеш на двора с другите 12- годишни.

Баси, като отворих историята мислех, че ще е някоя на момиче поне на 15 години, лол.

9.   Радвам се, че се имаш са готина и умна, ама сега ако оправиш и правописа...
А иначе в историята ти има смисъл.

10.   Сестра ми е на твоята възраст и още си играе в градинката при блока, а ти вече за гаджета, популярност и т. н. мислиш. Понякога се чудя какво ви става на вас децата и защо просто не си изживявате детството пълноценно.

11.   Не само, че неграмотна но и глупава. Номер едно ти го каза. Освен това зубър е животно, а зубАр е това което ти имаш впредвид. Оттам идва и зубрач, не зубръч. А ти си много малка за гаджета и не се мисли за най-умната и популярната. Като те гледам, че ти си най-умната, лошо ми става като се сетя за другите. Представям си колко остарял лебед, ще си вбъдеще. Много си пораснала, за това... Хаха на 12 години.

12.   От автора: Не съм искала мнението ви. Ако мислите, че вие не допускате грешки- лъжете се. А отностно госпожата ми. Тя ми предложи подобен вид текст, които да напиша. Наясно е с всичко, което съм написала. Та госпожата ми е една от най- стабилните ми приятелки. На 25 е. И мога да ви кажа, че ме разбира и подкрепя. Не е просто скапаната даскалка. Сега ако смятате да продължавате с хейта, по- добре изчезнете!

13.   Докато тичаше по двора ли разбра, че си най-умна?? Извинявай, но аз съм с година по-голяма от теб и все още си играя с децата пред блока, а ти вече за гаджета и популярности мислиш.. Един шамар зад врата.
Няма как да си зубър.. Зубърът е животно, твоето е ''зубар''. Вним мавай само българичката да не ти види правописа, че ще ти намали оценката. Много не им се доверявай на тези по-големи ''аверчета'', защото могат да те вкарат в голяма беля.
Като цяло историята ти има замисъл, но май малко си се надценила. Отличника още от детската градина, а пише ''упутребява'' и ''специялни''..
Какви лебеди, к'ви пет лева, к'ва полиция..

14.   Мило 12-годишно момиче,

Още нищо не си видяла от живота.
Аз съм на 17, но заради теб ще се върна назад в детството си.

В детската градина всичко беше наред-играех с останалите деца, имах приятели, нямах проблеми. Напълно нормално дете.

Първи клас-не съм си давала зор, отново имах приятели, нямах си въобще представа за реалния живот. Въпреки, че не си спомням нищо да съм правила по-специално от гледна точка на ученето, пак завърших с 6, 00. Предполагам, че и на теб са ти дали тогава някаква диплома, която за нищо не става и имаш отгоре до долу 6.

Втори, трети, четвърти клас-абсолютно никакви проблеми, завърших отново с 6, 00, много приятели, весели игри (особено през лятото), докато не стана време за 10-я рожден ден. Тогава се случи лек инцидент, свързан с кражба на част от подаръка ми. Всички разбрахме кой е виновен, но обвинихме и едно невинно дете. Какво стана после ли? Нашата групичка се разпръсна и вече нищо не беше същото.

Пети клас-имах задушаваща най-добра приятелка, луда учителка, която обиждаше и мен, и целия клас. Какво стана после ли? Само аз се противопоставих на тази учителка като разказах всичко на родителите си и се вдигна голям шум.

Резултат: 6-ти и 7-ми клас ги изкарах в ново училище. Новият клас беше ужасен. Постоянно ме обиждаха с държанието си. Смятаха ме за смотана (носех очила, бях без грим и с неоформени вежди-едно напълно нормално 12-13-годишно ДЕТЕ) и въобще не изявиха желание да ме приобщят към класа. За щастие имаше 2-3 нормални момичета, но не бях щастлива.

Но аз изпъквах. Успях да завърша с 6, 00, спечелих няколко награди за рисунка, само аз изкарах на единия от двата изпита след 7 клас 6, 00. Отличавах се и те не ме харесваха.

Осми клас. Ново училище, нови познати, махнах очилата, оформих веждите (вече ми приличаше). Отначало добре, но в края на годината имах само една-единствена приятелка, с която в девети клас започнахме да не се търпим. Тя за забавление обичаше да ме иронизира. Каква "приятелка" нали!

Девети клас. Стана проблем, който ме скара с половината клас-с момичетата, разбира се. Бяха ми направили жесток номер и аз отвърнах по подобаващ начин, но никой не беше на моя страна. Постепенно нещата се успокоиха, отново се появиха награди, учителите ме уважават и в десети клас беше така.

Но какво стана ли? В десети клас се сприятелих с доста повече хора, но като се замислих, разбирах, че чувствах само едно момиче като истинска приятелка.
Но, .. разбрах, че нямам никакви приятелки. Разбрах, че това момиче и още едно, с което бях по-близка, се оказаха използвачки. Трябваше едната да я прикривам, че е у нас на гости, а всъщност тя ходеше на уроци. Тя не искаше съквартирантките й да знаят. Случи се така (няма да изпадам в подробности), че те сами, чрез действията си в една определена ситуация показаха, че въобще не искат да се сетят за мен, нито да ме поканят на разходка, нито нищо. С другата, за да си говорим, трябваше аз да отида при нея. Тя никога нямаше да дойде да си приказваме. След тази "определена ситуация" като върнах лентата назад и се появиха други спомени, в които те доказват, че не са ми никакви приятелки. Те са приятелки само, когато им изнася. Всъщност те са капсулирани и само знаят да таят злоба и да я изливат в определени моменти. Но аз не правих проблеми. Приемах ги за свои приятелки. Не обръщах внимание на малките прояви на злоба. Все пак имаше и хубави моменти. Колко наивна съм била, нали!

Сега ще споделя по-лична информация за себе си, моля не ме иронизирайте и не ме обиждайте.
Аз съм умна, уважавана съм от учители, спечелила съм награди на доста сериозно ниво и съм показвала резултати на олимпиади, но съм и красива и мога да общувам с момчета, а те не могат и се дразнят. Аз нямам приятел, само ме подкачат с някого. Момчетата им е весело от техните шеги, а момичетата, които мислех за приятелки, показваха злобата си.

Аз не съм злобна, не се заяждам просто ей така, за да се правя на интересна. Изслушвам някого ако има проблем и се старая да го ободря. Пълна съм с положителни мисли. Дори една от моите предишни "приятелки" ми се беше нахвърлила за нещо, но аз не й обърнах внимание. Помислих си, че си има някакви проблеми, изнервена е, но това беше просто наивност от моя страна. Стараех се да погледна проблема от най-различни точки и въобще да не допусна, че точно аз съм проблемът на тази "приятелка"

Но разбрах нещо много ценно. Истински приятели НЯМА. Не и в нашето злобно общество, изградено върху измама, завист, злоба, простотия и чалга-култура. Общество, в което вместо да се възхищаваме на успелите ни се втълпява да ги мразим и да им прилагаме мръсни номера. Общество, в което, за да си щастлив и емоционално и финансово, трябва да си колкото може по-прост, ограничен, глупав, да не задаваш излишни въпроси, да не изпъкваш.

Ти казваш, че си хубаво момиче. Ако е така ти тепърва ще разцъфтяваш и от теб ще се оформи един прекрасен лебед. На ако ти наистина си красива, умна, знаеш какво искаш, популярна(доколкото може да се говори за популярност на твоята възраст), имаш накради, едва ли ще имаш приятелки. За да се разбират двама души те трябва да си подхождат като личности.

Сега в 7 клас трябва да се стараеш максимално по уроците и да влезеш в едно добро училище, иначе твоят потенциал ще бъде чиста загуба и ще съжаляваш за това. След като те приемат в добро училище отново трябва да се стараеш и да поемеш в правилна насока. На 12 си и ти е толкова лесно, но в гимназията на всички ни е тежко. Относно гаджетата, много си малка. Това са излишни нерви, понеже и двамата сте дечковци и не знаете как да реагирате. Залягай над ученето, а за гаджета има време.

Винаги се дръж добре с останалите, но не позволявай някой да те мачка. Щом то си такава, каквато се описваш ще бъдеш обект на злоба в бъдеще, а женската злоба е доста отровна. Сега може да имаш приятели, но постепенно приятелите намаляват. Срещат се и истински хора, които заслужават да им се гласува доверие, но те са истинска рядкост. Ако срещаш такива хора-това си е истинско щастие и късмет.

Успех и обръщай внимание на уроците!

violet-rose

17.   И не забравяй какво се получава, когато напишеш "лебед" на обратно!...

18.   Здравей. Номер 14 ти е казала доста неща, но е и пропуснала да види правописа ти. Ти казваш, че нямаш нужда от мнения но защо тогава го пишеш? Това не е поучително. Та ти си на 12 години, ти си малко пораснало пате. Лебед ще станеш след 20 години чак. И аз така, без да си мърдам пръста бях най-умната и получавах само шестици, и в 5-ти и в 6-ти клас, в прогимназията всъщност малко се стегнах но голята мъка бе във гимназията. Това не са приятели, ти НЕ си популярна. Не го мисли, заблуда е. Относно гаджето, аз не искам да се меся то си е за вас. Най-много да ви се смеят големите, че някакви дечковци са уж гаджета. Това не е любов, може да има привличане но истинската любов не е това. Искам само да ти кажа, да учиш и да си оправиш правописа. НЕ го казвам с лошо, но на матурата в седми клас ако го видят или като кандидатстваш за по-добре училище, гарантирам ти че с такива грешки ще те изпратят в 3-ти клас. По-големите ти го казват, не се мисли за голяма и вече видяла света.

19.   Номер 14 - 17 годишна пикла казва на 14 годишна, че нищо не е видяла от живота... Също така историята ти беше скучна, общо взето нищо не си преживяла, не знам с кое се опита да дадеш пример

20.   Макар, че си на 12, е хубаво, че мислиш така, и понеже аз съм на 15 (близки до годините ти) знам какво искаш да кажеш под "известност".
Аз също съм на мнение, че истински приятели няма, но това не пречи да имаш познати с които да прекарваш времето си :)

Под истински приятел се разбира човек, на който може да му довериш и най-съкровената си тайна. А на тези момичета може да им се сподели кое момче ти е писало, някоя нова клюка, да споделиш и малките караници с майка ти как не те е пуснала навън след 20:00.
И все пак от мен да знаеш-момчетата са 100-кратно по-добри приятели от момичетата, там дори бих казала, че може да има истинско приятелство :)
Но това не важи за тези, които ти пишат във фб и наживо не те поздравяват или след 2 дена те обиждат, това са малки жалкарчета :)


Да, всеки греши, разбирам, че имаш самочувствие, но трябва да приемаш и критиките, особено от по-възрастните :) Все пак никой не е безгрешен, сега ти казахме грешката и утре няма да пишеш думите по този начин-вече ще знаеш :)

Ако искаш прочети историята ми:

В детската градина мога да кажа, че имах приятели до момента в който не започнах училище.
В училището, в което бях, бяха само доста заможни деца.
Майка ми изкарваше доста висока заплата, но не работеше на престижна професия в общината, кантора или пр.
Аз влязох с връзки, имах само 1 приятелка през 2 и 3 клас, защитавах я от всички (биеха я, че е дебела), обиждаха я, водех я вкъщи през студените дни, докато в 4 клас не ми го каза ясно, че аз за нея не съм правила нищо.
Беше ми много гадно, а и като нямах други приятели исках колкото се може по-бързо да свърши това гадно училище.

Е, свърши, в 5 клас имах малко приятели, излизахме, но поради причини се преместих в друго училище, прякорът ми беше "зомбито".
Всички възрастни ми казваха, че съм много красиво дете и до ден днешен ми го казват, но..
След година обиди в класа ми се сприятелихме с едно момиче-бяхме най-добри приятелки, докато веднъж не и влязох във фб (реших да пробвам с една парола и тя се оказа съвместима) и видях, че е писала на разни да ме обиждат, да лъжат, защото и било гадно, че едно момче ме заговорило. И ето, че пак останах без приятели.

В 7 клас в класа дойде ново момиче, с нея бяхме отново добри приятелки. Лятото между 7 и 8 клас излизах с доста деца, докато една, дето не ме харесва се набута между тях, наговори им куп неща и сега съм отново самотна, не излизам с никой. Тогава разбрах, че и тези момичета не са ми били приятелки, те ако ми бяха- нямаше да повярват на някаква си или поне щяха да ме питат истина ли е?

..Това е кръговрата на живота, хубаво, лошо, хубаво, лошо..дано през следващата година или дай Боже тази да си имам гадже, поне да има с кой да си прекарвам времето, но и като нямам контакти как ще се запозная с него- не знам, а иначе съм доста общителна.

Та исках да ти кажа, че преди си нямала приятелки, сега имаш, отслабнала си, но внимавай да не ги загубиш, но и това да стане, помни, че ВИНАГИ след лошото идва хубавото..


Знаеш ли аз научих нещо от теб, аз искам като порасна да им върна всичко, да успея, да ми се молят както аз всеки път си казвам "няма да им пиша, те ако искат ще ми пишат", но но е тъжно да си сам и гледам да се бутна някъде за някоя разходка с тях :)

Искам като порасна да успея, да ме молят да излизаме, а аз да си имам "приятели" и да ги изолирам, а те да чувстват това, което и аз, защото аз не съм го заслужила, никога не съм ги обидила с някоя обида, но както каза ТИ, не отмъщавайте. Аз винаги ще имам тази своя мечта, но Господ си върши работата, някой ден ще ги накаже, но АЗ ще искам да гледам как ще се чувстват, опитвам се да си кажа "какво ми пука за тези, не са единствените хора", ама е друго точно ТЕЗИ с най-хубавит ти спомени да те отрежат.

Вярно е, че живота е най-добрият учител, точно като теб самочувствието ми стана по-голямо, вече държа на своето и не ми пука от мнението на другите.
Но се уча от грешките си! Веднъж сгреша ли, старая се да не се повтаря :) Научи се и ти да го правиш.
Знаеш ли защо-защото при всяка една повторена грешка все едно се връщах крачка назад и крачка по крачка те връща в началото на играта "ЖИВОТ" Дано да ме разбра :)

22.   И аз бях като теб само че съм на 21
от 9 клас ме обиждаха защото аз имах най високи оценки имаше турци страдах докато не дойде 12 клас престанаха да се заяждат

Завиждаха ми и за това че имам повече пари от другите
Учителите ме хвалеха,тогава пазех и малките деца да не ги наранява и да не ги закача никой Даже едно дете,мисля че беше момиченце тя винаги идва при мен за да я пазя че сама не можеа,и тя беше като теб все я тормозят взимах я карах а по занималня .
Сега със сестра ми никой не се е заяждал тя е на 10
Успех

23.   Вярно че има малко грешки но момичето е писало бързо

24.   Номер 19, на теб какъв ти е проблемът!

Ти въобще сподели ли нещо, написали някакъв полезен коментар?

Това е моят опит и твърдя, че е доста по-богат от опита на 12-годишно дете. Житейският опит на 17-годишните не може да се сравнява с опита на 12-годишните. Защо ли?
Тези възрасти се изживяват в различен етап от живота-12-годишните са още деца, с малко проблеми и по-приятно ежедневие, отколкото 17-годишните, които постепенно са си изградили окончателния модел на поведение т.е. характер. На 17 вече сме натрупали полезен опит, който ни помага да характеризираме различни типажи хора, след като ги опознаем. На 17 знаем на кого какво бъдеще му се очертава. На 17 сме разбрали, че животът може да бъде доста суров и се подготвяме психически за по-тежки преживявания и голи истини. Но разбира се ни очакват и по-интересни преживявания. Ти нали си минала от там?

За какво ти е нужно да се заяждаш. Отново злоба. Ах, тази злоба. Типична характеристика на прост, душевно беден, неудовлетворен от себе си човек. На вас злобарите не стига, че не ви е достатъчно да си изливате отровата в реалния свят (ако въобще ти-номер 19, притежаваш смелост), но и в анонимни сайтове не можете да се сдържите. Няма ли да се почувствате по-добре без тези отвратителни чувства, които разяждат душите ви?

Коя си ти номер 19? Сподели нещо за себе си или моят 17-годишен опит е много по-богат от колкото е бил твоя, когато и ти си била на 17? Със сигурност е така!

Защо ме критикуваш? Много лесно е, когато си анонимна.

Може би ти си просто едно жалко същество, на което годините в гимназията са минали твърде скучно, нали? С малко познати (нямам предвид приятели, а познати-аз имам доста), без мъжко внимание, с липса на някакви постижения. Въобще постигнала ли си нещо, когато си била на моята възраст? Ако беше, едва ли щеше да напишеш безсмисления си коментар. Може да съм имала трудности, но ако си прочела внимателно коментара ми, сигурно си обърнала внимание, че не съм споделила големи подробност. Просто загатване. Препоръчвам ти да не съдиш, когато не си напълно запозната с фактите.


Вместо да критикуваш останалите и да си даваш мнението за моята история (мнението ти между другото е жалко-само някакви си два изречения), по-добре изхвърли отровните чувства от себе си. Ще се чувстваш по-добре. Но това си е твое решение.

Някои хора са толкова жалки и животът им е толкова скучен. За да се развеселяват, предпочитат да злобеят, отколкото да направят нещо смислено и стойностно. Ти си от тях, нали? Изпитваш удоволствие да си разпръскваш отровата, но замисли се-няма ли да е по-добре да изпитваш състрадание и да вникваш в чувствата на хората. Да се опитваш да ги ободриш. Няма ли да е по-добре?

П.П. Номер 20, поздравявам те за стойностният ти, грамотно написан коментар. Може да си заобиколена от приятелки-предателки, но приемай злобата им за комплимент-има за какво.

violet-rose

(номер 14)

25.   От 19 - Ти изля много повече злоба от мен. Не знам как с точно 2 изречения ми определи целия живот и характер, но не е толкова лесно. Като пораснеш ще разбереш, че детските и тийнейджърските ти години са били нах-хубави, не най-гадни, както прозвуча от историята ти. Ако искаш да се определяме само като си четем коментарите, то твоя говори, че си много комплексирана, за да вземаш мненията на непознатите толкова навътре. И не, нямам нужда да разказвам сълзливи истории в някакъв сайт.