Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   не, не можеш да помогнеш. той не смята, че има проблем. за него си е съвсем ок, просто "малко си е изпуснал нервите", "малко е прекалил", "ти си го провокирала" и т. н. колкото и да обещава да се промени, няма да го направи освен временно.
загърбвай и направо погребвай всички чувства и го остави.
Ж44

7.   не можеш да му помогнеш. иска се дълга и постоянна работа с такива клиенти, но трябва и те самите да имат мотив за промяна. направи най-доброто за себе си. живей без него. все ще е по-добре, отколкото така.

8.   От Авторката:
Може би, за да бъда прекалено искрена и честна, трябва да кажа, че скандалите, които понякога прерастват и във физическа саморазправа, обикновено са заради това, че той смята, че аз не давам достатъчно от себе си. Той смята, че аз съм човекът, който го потиска и го кара да се чувства жалко. Той самият много пъти е заявявал пред мен, че нещата, които прави за мен не ги е правил за никоя друга.

Към Автора на 1вия отговор: Именно това е, той иска да се промени. Всъщност той сам казва:"Аз имам проблем, за мен това е станало модел на поведение".
Само че и в моето семейство това е било модел на поведение. Именно това е проблемът. Ние и двамата сме агресивни. Т. е. , ако аз го ударя, той би ми върнал и обратното. И естетсвено след това се превръщаме в двама спаринг партьори и боксови круши.

За мен решението не е "ще ме пребият пак" и аз трябва да избягам, защото ще ме натроши на парчета следващия път. Вероятно всички сте прави за това, че това би бил най-лошия развой на събитията. А в най-добрия случай? Питам ви- има ли начин да бъде излекуван? Наистина да се оттърве от това. Психолог дали би могъл да му помогне? Това питам. :)

9.   номер 6 съм. цитирам те: "той смята, че аз не давам достатъчно от себе си. Той смята, че аз съм човекът, който го потиска и го кара да се чувства жалко. Той самият много пъти е заявявал пред мен, че нещата, които прави за мен не ги е правил за никоя друга. "
това е чиста проба манипулация и емоционално изнудване. казва следното: аз се скъсвам от усилия, а ти нищо не правиш. по тези критерии никога няма да бъдеш достойна за него, каквото и да правиш, никога няма да бъде достатъчно. опитва се да ти вмени вина за неуспеха на връзката.
и никак не съм съгласна, че иска да се промени наистина. това са само думи, за да покаже, че много се старае, а ти както обикновено, не си му на нивото...
Ж44

10.   Как ще му помогнеш ли-зарежи го и така ще му помогнеш!Такива хора не трябва да водят връзка със никого докато не се оправят,защото стават доста опасни,а ти продължаваш да провокираш неговата агресия.Когато човек обича не наранява физически,може би нещо във връзката ви не върви,може би си му омръзнала и го избива по най лошият начин,както ти каза сама обеснението е че..така е възпитан.Въпреки че за такива като него е доста трудно да се променят,не е невъзможно,но ти едва ли можеш да му помогнеш а става точно обратната.Остави го..как можеш да позволяваш да те бият бе момиче.Започне ли някой да те бие казваш край й толкова!

11.   А според мен може. С безкрайно търпение и любов, но струва ли си и каква е цената???

12.   ''И сега, когато пиша това, наистина от части си мисля, че може би вината е в мен. Може би аз не правя нещо като хората. ''
Прочети си бавно думите. Класическа жертва си. Напускай го докато съвсем не си затънала. Че може и дете да направите и още един живот да затриете.

13.   НЕ, няма как!

14.   Не мила няма начин чудовището си остава чудовище цял живот! Бягай докато е време и вземи адекватни мерки за да няма и по - нататък тормоз!

15.   Може такъв човек да се промени, но като сам пожелае! Насила хубост не става! Човекът освен това трябва да проведе психотерапия и да получи професионална помощ. Забрави - далеч от такива мъже

16.   Не знам не споменаваш причините за агресията му, единственото което ми направи впечатление в текста ти е това, че след като вече си имала връзка с него си започнала да се променяш, тоест той е тръгнал с едно момиче което познава от 10 години и само за няколко месеца връзка с него то се е променило. Това успях да видя като се поставих на негово място.
Защото няма логика да познаваш един човек, като не насилник и то в продължение на 10 години и изведнъж след няколко месеца връзка той да стане насилник.

17.   Авторке и ти и мъжа ти сте като децата. Как може възрастни хора да не знаят какво искат и то щом става въпрос за юмруци, бой, заплахи и гонене от вкъщи? Това вашето не е любов, това е война. Ти може да му помогнеш но не и да живееш с него. Можеш да му останеш приятел да го изслушваш но по телефона. Толкова ли малко цениш Авторке живота си и здравето си че искаш да останеш при юмруците на мъжа си!? ! Той не може да се промени защото ти го искаш или някой друг го иска-един човек се променя защото това той или тя го искат и пак е много трудно и пак иска много воля и усилия за да стане навик, част от характера. Той е свикнал ти да си боксовата круша и така и ще си остане докато не се намери нова или докато не се промени.

18.   От Авторката до №16
Причините обикновено са смешни, дори бих казала - битови. Понякога се крият и в дълбоката му ревност. Той ме ревнува много. А поводи може винаги да си намери. Аз съм доста общителен човек, а работата ми е свързана именно с общуване с различни хора. Той казва, че имал доверие в мен и моите действия, но няма доверие на другите мъже. Именно, защото той бил мъж, може лесно да различи един потенциален сваляч от нормален познат. Вероятно има резон в думите му, тъй като се убедих, че поне за тези неща е що-годе прав. Когато ми е казвал:"Не искам да общуваш с този човек и ще те помоля да не го правиш", обикновено малко след това аз съм прекъсвала контакт с отсрещния, след като съм се убеждавала, че е именно така, както казва половинката ми.

Вижте, приятели, вероятно в очите ви съм голяма глупачка да бъда до толкова труден човек. Човек, който може да потъпка всичко женско и нормално у мен, ако реши. Но зная, че вътре в себе си той е един изключително чувствителен и раним човек.

Искам да споделя още нещо. Преди няколко дни, след като се скарахме отново и го превърнахме в скандал. Няколко часа по-късно той ми сподели, че са се появили натрапчиви мисли, които непрекъснато го тормозят. Каза:"Мисля, че полудявам. Станал съм изключително изнервен напоследък и наистина нямам обяснение на какво се дължи. "

Имам предвид, че след многобройните разговори, които сме водели по тази тема, все пак успях да го накарам да се замисли. Той започва да осъзнава, че има проблем. И самият той започва да смята, че е време да направи нещо по въпроса.

Искам да допълня и че аз проведох доста задълбочен разговор с родителите му. Те са наясно със ситуацията, моите родители също. Те са подготвени, както мен за всички варианти на развой на ситуацията. Както и съм предупредила, че няма да толерирам това да бъда удряна повече и смятам при следващото посегателство да заведа дело. Те също са ми голям гръб и знам, че ще направят всичко възможно да му помогнат.

Мили хора, моето момче просто се разболява. Може би ще прозвучи смешно, но преди да го оперират миналата година, той никога не си бе позволявал подобно поведение към мен. Нито си позволяваше да ми държи сметка. След операцията от херния, той много се промени. Предполагам може би се дължи на това, че се притеснява, че няма да може да има деца. Опитвам се да говоря с него, опитвам се да пробия този лед и да стигна до сърцето му, за да разбера и разнищя проблема. Както и бих искала да му помогна да се излекува.

В крайна сметка в най-лошия случай, ще се разделим.

19.   Авторке, номер 10 съм. Ти чувала ли си за случай във който мъж започва да посяга на жена, блъска я, скуби я, шамаросва я и след безкрайното й търпение, любов(според номер 11) с която тя го дарява той се променя. Почти във всяка връзка в която има такъв човек завършва с побой над жената, това май по си го чувала, а? Ти си била агресивна казваш като него, което означава че е по добре да се разделите, каквото и да правиш той вече те е приел по един начин и няма да промени своето държание спрямо теб. Имам приятел като този, мъж съм и по добре ме чуй какво ти казвам. В най добрият случай се разделяте, остави го да осъзнае сам грешките си, остави го да се оправи ако е възможно.. и само недей да му говориш постоянно за психолози че много ще се ядоса.

20.   Към №6: Аз много добре зная, че това е опит за манипулация. Представих ситуацията и от неговата гледна точка, за да бъда максимално обективна в думите си. За да мога да ви представя част от неговата гледна точка. Когато ми каже тези неща аз казвам:"Всеки месец работя 2 пъти повече от теб, взимам достатъчно добри пари, за да живея абсолютно сама на брега на морето, разполагам и със задоволителен външен вид, мога да чистя, пера, готвя, мога да правя половината мъжка работа у дома. Смяташ, че правиш достатъчно? ! Смяташ, че аз съм тази, която не дава достатъчно. Няма проблем! Винаги си бил свободен да намериш някоя по-добра от мен. "

Ето в тези моменти си разменяме шамари. В момента, в който му кажа, че той е "свободен" и "не достатъчно добър". Всъщност аз реагирам като огледалото, държа се така, както той се държи.

Не се чувствам безпомощна, Ж44, той не успява да победи в нашите сбивания. Той не побеждава и в нашите скарвания. Именно това е част от неговия проблем, че той се опитва да бъде силен, специален, може би, единствен. Но вътрешно в себе си смята, че е недостоен, комплексиран и нищожен. Той много пъти ме е питал:"Аз съм ужасно недостоен за теб. Не разбирам какво намери в мен? "

Ала честно казано, нещата, които съм намерила в него са много повече плюсове, от колкото минуси. Той е добър човек, зная го. Останах на улицата и той беше човекът, който ме спаси от нея. Загубих скъп за мен човек, той беше човекът, който изнесе цялото погребение на плещите си. Той е моята упора, наистина. Аз се чувствам обичана. Само да ги нямаше тези избухвания.

Аз пак се питам, дали не е възможно и в самата мен да е грешката. Все пак аз съм жена с изключително труден характер. Свикнала съм да се оправям абсолютно сама през годините. А той всячески се опитва да ми помага, докато аз упорствам. Дали, според теб това не е именно причината за това агресивно негово поведение. И дали всъщност аз не съм насилника в нашата връзка? И двамата сме преживяли това в детството ни. И на двамата бащите ни са били тези, които посягат.

21.   16, някои от най-големите насилници у дома са чудесни в компания и в обществото. Човек има много лица.

23.   Ти си мазохистка. И да го зарежеш следващия ще си го избереш пак такъв. Ти си тази за психолог, а той за полиция. Да не говорим, че си знаела с какъв човек се обвързваш. За това как помагал на този и на онзи, ми то и братя Галеви са помогнали на много хора в Дупница. Остани си с него и гледай да не го ядосваш. Моята също е мазохистка, има направо физическа нужда от ексцесии и драми. Засега удържам нещата с много груб секс. Предполагам, че и при вас е било така, но нещо не върви добре напоследък. Гледай да нямаш деца, защото такива двойки като вашата много често имат мания да правят деца. Не ми се мисли как ще растат в такава среда.

24.   Не се обиждай, но жена която позволява да я бият е парцал в моите очи и сигурно в очите на много други хора. Ти си луда, за каква любов говориш според мен той вече те е прежалил иначе дори й да беше насилник не мисля че щеше тръгне да ти посяга от толкова кратък период заедно. Соред мен има някаква причина ама едва ли е свързана със здравословното му състояние, може би си започнала да му омръзваш и да го дразниш и сега показва истинската си същност. Ако искаше да те задържи ама изобщо нямаше да действа така, повярвай. Ама ти си стой и чакай пък дано му мине.

25.   към авторката: това са същества, дори не искам да ги наричам хора,
на много ниска степен на развитие. Насилието е признак на примитивизъм и не може да бъде "излекувано". Всеки един разумен човек би стоял максимално далеч от насилника.

"искам да му помогна" - това в конкретния случай е нездрава психика, мазохизъм.

"Няма къде да отида" - това е някакъв непонятен за мен вид малодушие.

26.   Гледате се един друг в очите. Намерете си общо страдание, общ проблем, общи мечти и цели. Очите ви да гледат в една и съща посока.
Стига с тия лапешки "любовни глупости". Твърде сте емоционални и двамата, като малките деца. С житейския опит емоциите намаляват. Един психолог няма да ви помогне. Се едно човека да ви научи да живеете.

Но да, ако не можете да си говорите нормално, на една маса- хващайте си багажите и кой- откъдето е.

27.   Коментар 23, Не знам какви отношения имаш към твоята приятелка и с какви отношения сте, нито кой е за затвор и кой не. Безумните ти квалификации можеш да ги поставяш на лелката на пазара, на майка ти, ако искаш, но не и в този случай. Много добре знам в каква ситуация се намирам, за да погледна обективно на ситуацията. И след като казвам, че за мен тази ситуация има решение, означава, че вероятно половинката ми се е постарала да промени нещо. Например да не посяга повече. Колкото до сексуалните ни отношения, не мисля, че разбираш нещата. Не знам как я лекуваш "твойта", но с удоволствие бих ѝ показала написаното от теб, стига сайта да не беше анонимен. Едва ли някоя себеуважаваща се жена би позволила да я разнасят като пачавра особено в интернет. Съжалявам за нея, защото явно си е избрала ужасно нагъл човек. И не, ще те разочаровам, не съм мазохистка. Но нямам проблем да постъпя садистично с такива като теб. Моля те, направи ми услуга и започни да четеш. Пък тогава говори.

Нито съм от хората, които играят role play, нито съм мазохистка. И повярвай ми, ако си падах по BDSM игрите, определено щях да избера ролята на жената, която удря с камшика подчинения в краката мъж. Грешно прецени ситуацията. Това имам предвид.

Към 24, Започнах да го дразня. Всъщност това е причината, поради която си е позволил подобен изблик на нерви и агресивно поведение срещу мен. Всъщност, ако трябва да бъда честна, след последния път, когато написах тази тема, той повече не ми посегна. Поради фактът, че аз си позволих да действам агресивно. Ще кажа само, че втората ми майка, от която съм отгледана е бивша кик боксьорка, както и цялото ѝ семейство са спортисти. Много добре зная как да се бия така че да боли. Къде да ударя и колко силно. Аз търпях достатъчно опити да бъда унижена със стискане на ръцете, дърпане, бутане. При последния такъв скандал, след като ме дръпна за косата му забърсах такъв прав шамар, че седна на земята по задник. След това не се посвених да го наритам, оставяйки му солидни синки. И го предупредих, че този път е последният път, в който ме изкарва до краен предел на агресия и следващият просто ще го лежа.

По-горе в темата съм споменала, че аз също съм агресивна личност. Бих казала, че доста по-агресивна от него, дори. Като дете имах симптомите на "пасивната агресия", която лекувах дълго време.

За да дам малко повече информация за себе си, само ще кажа, че в училище като нова ученичка понасях обидите на другите деца, извоювах името си с много гняв, много борба и след като набих тартора, който ме тормозеше. Сред хората се ползвам и до ден днешен с "момичето, което наби най-лошия и го направи за смях".

Т. е. виждайки ме в ситуацията като жертва, нека кажа, че вероятно онази част от вас, които твърдят, че "жертва" не е добра квалификация са прави. Аз съзрях доста голяма част от своите грешки, виждам, че поведението ми на "можеща" и "много силна" навярно дразни мъжа до мен. Все пак той е мъж, той би следвало да е силният и можещият, а честно казано аз не съм от типа жени, които биха легнали като принцеси на леглото и биха оставили всичко в ръцете на мъжа.

До голяма степен причините за проблемите ни са и чисто финансови, тъй като аз отново съм тази, което е с повечето връзки, голямото име и тази, която познават всички. Както и тази, която би могла да му намери работа, да изправи семейството му на крака само с някакви си две обаждания. Всичко това, смятам, страшно много го потиска. Аз съм момиче, което идва от доста добро и стабилно - финансово семейство, докато той е момче, което е отгледано в голяма бедност и лишения. Ние нямаме равен старт в живота и това се усеща много. Но именно тази липса на сложност у него толкова много ми харесва.


Колкото до коментара на 24, само искам да те попитам, ако един мъж не обича една жена, когато е свободен ще ѝ прави ли закуска в леглото, ще дава ли последните си пари за прекрасни скъпи подаръци и ще прави ли всичко възможно тя да е щастлива, да се чувства добре? Аз зная, че той се старае. Виждам го, навярно е прав, че не винаги се усмихвам на всеки малък жест, който за него струва много. Но как да кажа, аз пари имам, не ми трябват скъпи подаръци, не ми трябват големи букети, градини с рози и всичко останало, трябва ми едно дялано корабче от дърво- ръчно направено, което е кьопаво, за което не е дал нито един лев. Стига това нещо да е направено и дадено от сърце. Това ми е достатъчно. Трябва ми просто от време на време да ме слуша за някои неща, да се допитва до мен, да ми споделя. Аз не искам нищо повече.

Грешка в него е, че той се опитва да осигури всичко. Разпилява се на много места, за да стигне "класата ми". (Ако някой не вярва в класите, е, явно в мисленето на моето момче я има. ) Той потиска себе си, смята се за недостоен, за човек, който никога няма да е толкова добър, колкото моя баща. И смятам, че от там идват всички проблеми.

Споделяйки тази история тук, исках да подчертая, че в нормалното ни ежедневие ние нямаме проблеми. Напротив. Ние споделяме, говорим си, обичаме се. Заедно се чувстваме най-щастливи и пълноценни, ала когато другите неща ни засипят, естествено си го изкарваме един на друг.

Смятам, че до голяма степен моето студено държание и липса на емоция в моментите, в които трябва явно да я има, са причините за част от проблемите ни.


Към 25: Вероятно е така, както казваш. Но осъзнаваш, че това е моята гледна точка. Всяка една история има средна гледна точка. За моето момче гледната точка е:"Ти не ме оставяш да те пазя, аз се чувствам тъжен, чувствам се не мъж. Ти си тази, която ме потиска, не ми даваш да взема адекватно решение и сам". И е прав. Защото аз не обичам хората около мен да правят грешки. Именно това е голям проблем при мен. Винаги съм държала живота си в пълен контрол. Това ми се случва най-вече, защото както добре знаем "пълен конрол" не можеш да имаш винаги. А аз съм сдържан човек, понякога ме наричат "желязната лейди" или "ледената". Предполагам се досещаш защо. Представяйки си мен, си представи една жена, която е облечена в костюм отгоре до долу, крачи гордо и еманципирано заедно с останалите мъже. Може да прави чудеса от храброст и ѝ е изключително трудно да бъде просто жена. Аз винаги съм била близка с моя баща, а той ме е възпитал така, както възпитават в казармата- не мрънкаш и всичко трябва да е перфектно. Не мога да ти опиша колко много изкам да избягам от себе си, именно от тази мания да контролирам всичко около себе си. Е, ето явно трябва да се случи всичко това, за да осъзная тези неща.

Към 26: Всъщност в тези моменти, в които гледаме в една посока, говорим за проблемите си и мечтаем заедно, поставяйки си някакви цели пред нас, се разбираме повече от прекрасно. А когато сме заедно в действията си, нещата се случват, наистина. И тогава нито се караме, нито спорим, още повече никой не е агресивен спрямо другия. Това време е 90% от времето ни. Идеята е как да сме по-сдържани и двамата, за да мелим брашното заедно. Това зависи само от нас. Това трябва да открием - аз, кое е онова нещо, което да не правя, за да не го дразня (забележките и негативните коментари в случая), а той кое да не прави, за да не дразни мен (в неговия случай това е непрекъснатото натякване за студенината ми).

Искам да кажа, че той самият ми препоръча да разкажем пред странична аудитория какви са нашите проблеми. От момента, в който пуснах темата до сега се случиха наистина много големи промени. Аз съм запознала него с повечето ви коментари. И той наистина се опитва и полага усилия поне, когато се караме, да не посяга да ме удря, както и аз. Ще дам пример с вчерашният скандал, който в последствие се оказа, че неговият най-добър приятел е сипал масло в огъня. Моето момче подпали, разкрещя се. Аз го гледах и мигах бавно, преглъщайки. Когато той започна да фучи около мен (искам да кажа, че той е ужасно смешен, когато фучи и именно това, че аз се смея в тези моменти го дразни много) аз просто станах и го прегърнах, казах му:"Ужасно много те обичам и съм сигурна, че всички тези неща много скоро ще се променят. Моля те, успокой се! " Той трепереше целия. Обикновено, когато се разтрепери толкова много, започва да блъска наляво- надясно. Но този път, той просто седна до мен, положи длани върху очите си и се разплака като малко дете, с глас. След това се обърна към мен и каза:"Аз съм ужасен човек, отвратителен съм, стряскам те, ядосвам се за глупости, но това е, защото ми е много трудно. " И след това ми разказа за това, което всъщност го тревожи. А именно, че споделил с най-добрият си приятел за нашите проблеми, а онзи пред него му наговорил страшни неща за мен, обратното се случи и на мен (онзи ми нагорови страшни глупости- за това как половинката ми е безотговорна и такива). Заедно сравнихме версиите на нашия общ познат и остановихме, че той умишлено се опитва да ни скара. И решихме този път да действаме като семейство. Тъй като в момента правим ремонт на къщата, в която живеем, а през останалото време сме на работа, двамата сме станали изключително изнервени. Помолихме въпросният ни познат да ни помогне. Той даде пет различни версии за това поради каква причина няма да го направи, цитирам:
- Аз няма да помогна на приятелката ти да боядише тавана, защото след последния път, ми беше направила 100 бели и аз така не мога да работя.
- Аз няма да помогна на приятелят ти да оправи стените, защото той не разбира, не ме слуша и прави само глупости. Освен това се опитва да ми упорства, че не се прави така, а еди как си.


В случая бяхме се разбрали с този наш познат да ни помогне за една част от ремонта, в крайна сметка, след като той няколко дни отлагаше, двамата седнахме и си свършихме нещата сами. Забавлявахме се, мазахме се с боя, латекс и превърнахме цялата досадна работа в детска игра. Накрая на вечерта имахме ремонтирана стая, която беше повече от прекрасна.

Това, което не казах в началото на темата е, че онзи скандал, за който съм писала, възникна след като не успяхме да намерим компромисно решение за цвета на стаята. (Аз като казвам, че се караме за глупости.. )
Аз харесвам светлите цветови гами, а моята половинка по-тъмните. Компромисен вариант, за да сме щастливи и двамата беше да вземем и светли и тъмни цветове и да ги комбинираме. Така стана. Но спорът възникна, когато моята половинка от никъде му хрумна, че няма да има нищо светлично в стаята, защото неговият приятел така го "посъветвал". И аз, като една типична женска ревнах, че приятелят му не спи с него, нито той спи в тази стая, за да ми дава наклон на... нещото си. И от там възникна спора за компромисите. Скандал и ваденето на черните ризи, боя и т. н. Е, в крайна сметка се оказа, че онзи, който седи зад спора и сипва масло в огъня е именно най-добрият му приятел.

Ние проведохме един сериозен и задълбочен разговор с него. Както и той си призна пред двамата, че това, което е правил е от чиста проба завист и злоба. И че нарочно е искал да ни скара. Още по-забавното е, че той няколко пъти ми бе казвал на мен, както и на половинката ми:"А сега искате ли да ви скарам", един вид като шега или поне аз така съм го приемала. Но в крайна сметка се оказва, че той наистина е имал голям пръст в нашите отношения. Моят приятел бе абсолютно категоричен:"Ти не си никакъв приятел" и смятам, че и двамата сме единодушни, че трябва да се разграничим от този човек.

Както се казва в една приказка- пазете се от приятели!

28.   Скъпа, в каквито и красиви думи да го облечеш-насилието си е насилие. Не е любов. И няма никаква основателна причина на света, и никакво оправдание за побоя на мъж срещу жена. А ти ако искаш се заблуждавай до края на живота си-той си е твой, и твое право е да го погубиш и прахосаш с когото си искаш.

29.   Авторке, приятелят на твоят приятел не е единствената причина за вашите спорове, защото в живота е така.. винаги ще се намери кой да ви завиди и да ви настройва. Ти трябва да сложиш някакви граници, ако се случи още веднъж да почнете да се биете си вземаш нещата и напускаш и не се връщаш. Ти не може след всеки бой да си нагласата че ще е за последно, готова ли си да вземеш това решение? При следваща физическа разправия да го напуснеш завинаги, звучиш като една много влюбена жена която не може да погледне че в реалност това вашето не е любов. Колко мъже правят така, първо бият жена си а после й лазят в краката, подаръци, жестове само и само да се върне обратно. И да изкарате някакъв безпроблемен период, връзка ви е обречена по мое мнение.

30.   Ей, хора, вие не четете изобщо! То момичето ви е попитало дали тези неща не се лекуват, а не дали да се разделят.

Мацка, ще ти го кажа така. Не му прави чест на твойто момче да ти посяга, но ако ти непрекъснато се заяждаш с него за всяко дребно нещо, нормално е да го дразниш. Явно такъв ти е характера. Защо не погледнеш първо в това дали ти самата не си прекалено нападателна, може би се вглеждаш непрекъснато в детайли в онова, което прави. Ако си твърде изискваща към един мъж, той се чувства в капан. И... нормално да ти се развика или да посегне. Остави го малко да диша! До тук какво виждам, типичното женско его на еманципираната жена- Аз давам, а той не се старае достатъчно. Помисли сама, може би нещо в твоите действия го дразнят. Може би нетактични коментари. Това ви е голям проблем на вас - момичетата, не винаги подхождате тактично. А в едно семейство има такива неща- тактика. Не бъди толкова изискваща, явно си свикнала да те лигавят и сега си патиш от главата. Бъди жена. Научи се да бъдеш жена. Жените имат нужда от помощ, те са нежни същества, не са груби. Бъди жена. Покажи му, че е нужен в живота ти. Нормално като се нагърбваш с всичко той да се чувства излишен и да създаваш у него комплекс на малоценност. Ако го обичаш, ще го оставиш да ти бъде мъж. Не се отнасяй с него като майка му, а бъди неговата упора.
Кажи ми, моля те, от колко време не сте правили нещо заедно? Оставам с впечатление, че си заета жена...

31.   Към авторката. Работя като психолог и изчетох всичко с любопитство. Споделеното е отдавна. Какво се случи? Прочети за психопатите и нарциситите. Мъжът ти има личностново разстройство. Препоръчвам книгата Опасните личности.

32.   Към 31:

Привет,
Ами... аз доста литература изчетох от тогава до сега, дори с психолози говорихме по тази тема. Купих си доста книжки с насоченост за отношения и "огледално отразяване" на думите, които си разменяме помежду си. Роди ни се дете, което вече е на 2 навършени години. Имахме моменти на раздели, моменти, в които се събирахме отново и отново. Беше увеличил посегателствата към мен, дори на няколко пъти очите ми бяха насинени, бях хапана и обиждане в нерядко ситуации.
След последният път започнах да променям отношението си към него. Имахме няколко дълбоки разговори относно това, което го тормози в мен, в моето поведение. Той смята, че определени негови думи и отношение го нараняват. Направи ми впечатление, че много често използва думички като "винаги ме пренебрегваш", "винаги търся твоето внимание", "винаги ме изоставяш", "на теб винаги не мога да разчитам". За мен това беше ясно послание, че той все още преживява някакви ситуации от неговото минало, може би от неговото детство, което със сигурност не е леко.
Покрай прочетените книжки започнах да се опитвам да го успокоя, когато изпадне в състояние на гняв и немилост. Направи ми впечатление, че когато той започне да буйства и всичко върви към скандал, ако го прегърна в този момент силно и с обич, той се успокоява и след това е по-лесно да водим нормален и пъноценен разговор.
Започнах да назовавам по-директно нещата, които искам от него. Да ги заявявам директно. Помолих го да бъде откровен с мен и откровено да казва какво да направя за него, за да бъде по-спокоен, да има повече доверие в мен.
Самата аз минах през много промени като личност, докато работех с психолога ми активно, тя сподели, че се съмнява в това дали самата аз не страдам от биполярно разстройство. Честно казано аз също малко се съмнявам в това, защото от скоро бях започнала да променям сериите от настроение- ту съм спокойна, ту внезапно нещо ми ставаше и започвах да плача, после се появяваха серии от добро настроение, депресия и т. н.
След като мина 1 година, откакто бях родила, постепенно сериите от странното ми настроение се успокоиха и самата аз станах малко по-спокойна. Сега, когато погледна назад през онази 1 година, нямам идея какво ме е било водило в онзи момент. Мога само да предполагам, че съм си имала работа със следродилна депресия. Просто осъзнавам, че в много от ситуациите не съм постъпвала съвсем правилно, до голяма степен провокативно и емоционално. Това също е "вливало" в чашата му още негативност.
Ами стана... Сега той ми има много повече доверие. В момента е в чужбина на работа за няколко месеца. Но преди да замине, бих казала откровено, че наистина ни беше трудно. Търся методи, с които да му помогна. Много пъти сме обсъждали вариант, в който да се явим на семейна терапия. Смятам, че тя ще бъде полезна, както за мен, така и за него. Аз също в миналото имам травми, които след доста изчетени книжки, осъзнах, че пренасям върху него. Това също създаваше известно напрежение помежду ни.
Това, което предприехме като решение, бе да се отдръпнем от хората, които внасяха допълнително напрежение помежду ни. Имаше резултат. Той стана доста по-спокоен.
Колкото до личностното разстройство, също предполагам, че може би е нещо такова. Опитвах се много пъти да му обясня, че вече не важният е само той, но и детето ни, на което той трябва да бъде пример. Неговите родители застанаха напълно зад гърба ми, което не очаквах, но те самите също помагат в това да се справя с конфликтите помежду ни.
Надеждата ми е, че ще успея да го склоня в името на нашето семейство да посетим семеен консултант. Вярвам, че разстоянието помежду ни ще му даде времето да обмисли своите действия. В противен случай, ако намерението му да ме тормози продължи, явно е накъде ще отидат нещата. Въпреки това самата аз съм човек, който трудно се отказва и хванала се веднъж на хорото, ще направя всичко по силите си, за да му помогна. Наясно съм, че ако той не положи усилия и не работи върху себе си, жертва на неговата агресия ще бъде всяка следваща жена в живота му, независимо колко добра и разбираща е тя.
Благодаря за препоръчаната книга, ще я изчета с интерес.
Все пак въпросът ми е дали има шанс човек като него да се оправи. Дори с терапия или медикаменти. Просто, както съм писала и преди, желанието ми е да му помогна.
Благодаря!

33.   Здравейте, Авторке. Аз съм 31. Не, няма оправяне! Той Не е болен! Има разстройство на личността! Изчетете всичко за нарцисизма, злокачествения марцисизъм и психопатите или социопатите по новому.
Вие обаче е по-добре да се обърнете към себе си и да прочетете повече за Съзависимостта. В желанието си да помогнете, бягате от себе си, а вие и детето (вече) сте най-важните! Прочетете книгата, която ви препоръчах, както и отровните родители. Има още много подходяща литература, но тези са задължителни за да имате яснота. Желая ви успех!

34.   Авторке, смятам, че ти имаш повече нужда от професионална помощ, отколкото приятелят ти. Намерила си си удобна жертва, а и да я спасяваш искаш. Да си имаш спаринг партньор. Не мога да си представя жена да се бие като мъж, как може да продължавате да си причинявате това?? !!! Ако искаш наистина да помогнеш- освободи човека от себе си. И се лекувай. Детето ви ще стане насилник като вас, ако продължите с отровната среда.

35.   Аз баща си не успях да обикна заради подобните му '' качества''. Имаше период когато исках нещата да бъдат добре с надеждата за едно поносимо съжителство. Стана това че се намразих, изпитвах вина за всичко лошо случващо се, изпаднах в много дълга депресия. Тези хора не разрушават само себе си, а и околните. Теб не мога да те разбера когато имаш избора да си тръгнеш, какво точно те задържа при него..

36.   Аз бях в почти същата ситуация, забременях и майка ми и сестра ми отвориха очите такъв живот ли искам с насилие и се обадиха на една акушерка и ми изписаха хапчета които махат оплодената яйцеклетка и така.. Още се събирам да започна живота си на чисто.. На теб ти е сигурно още по трудно и като си му родила дете си мислила, че ще се промени. Но за съжаление насилника не се променя

37.   Не съм авторката, но се припознавам в нея. Прочетох този откас от книгата "Опасни личности"
http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4264-svarhchuvstvitelnite-i-emotsionalno-nestabilnite-lichnosti-dzho-navaro.html
и какво е съзависимост. Аз и мъжът ми сме точно такава двойка. Вече имаме и две деца. Не ме е удрял, но ме е държал принудително да слушам нервни изблици и обиди с часове. "в един момент сте техния герой, а в следващия нищо повече от изплюта дъвка на подметката" този цитат от книгата описва доста добре ситуацията.
И неговото и моето семейство са модел. на този тип отношения. Свалих си "Отровните родители" и на първата страница се разревах. Най много се страхувам да не повторим родителите си, досега мислих, че го правим просто оставайки заедно. Но в момента това ми се струва като голяма глупост. Все повече осъзнавам, че покрай грижите за него, спрях да поемам отгорността за себе си. Три пъти си прекъсвам образованието, откакто сме заедно за да събираме начален капитал за бизнес, който сега нарича свой. Не знам какво очаквах, може би някой да завърши вместо мен и да ме накара да се почувствам най после доволна от себе си и сигурна за бъдещето си, докато аз се заравям в битовизъм за да не мисля за това. Още преди няколко години си дадох сметка, че грижата ми не е любов, а очакване, някой да се погрижи обратно за мен, защото самата аз не знам как да се направя щастлива. Имам известен напредък, ходя на йога, правя медитации, чета. Вече не изпитвам такава чудовищна вина да правя нещо само за себе си. Понякога обаче се страхувам, че ако продължа в някакъв момент ще трябва да се разделя с него. Понякога чувствам ситуацията като или той, или аз. Сякаш или ще му повярвам, че не ставам за нищо и ще се примиря, или ще се махна за да спре това зловредно облъчване и просто да принадлежа на себе си. За мен е много показателно и това, че когато отсъства от вкъщи за няколко дни ставам много продуктивна, спокойна и позитивна (в тези моменти записах шофьорски курс, тръгнах на йога, възстанових си студентските права) и обратното, когато е у дома ставам непохватна, нервна, забравям някакви неща, закъсвам с колата, изпадам в ситуации да разчитам на него и той се появява с едно дежурно "с нищо не можеш да се оправиш без мен". Сякаш съм го повярвала и живея в този филм, а всъщност живеем в моя апартамент, имам семейство на което мога да разчитам, имам няколко останали приятели, не съм оставала без работа, имала съм и малък бизнес, имам няколко постижения, с които мога да се гордея. Не знам как успява да ме накара да се чувствам лош човек, злодей и безперспективна, не знам и защо се фокусирам върху тези думи, а не върху онези другите, че съм страхотна жена, че не знае как ме е заслужил, че съм най-хубавото нещо, което му се е случвало.
Благодаря на Автора за темата и на Номер31 за полезната литература.

38.   До 37, аз съм 31. Прочетох поста ви. Препоръчвам да прочетете и следната книга: Параноя на страстта. Наръчник за жените, които обичат прекалено силно. Ще ви помогне да псъзнсете защо сте избрали този партньор и какво да промените в себе си, защото ако ме осъзнаете подсъзнателноте си модели и следващия ви избор ще бъде същия. Желая ви успех и щастие!

39.   Аз, за жалост, всъщност - за голям свой късмет! - не успях да се справя. И аз като вас търсех вината в себе си, какво ли не направих: четох книги за самопомощ, ходих на психотерапия едно 5-6 години, опитах се да се нагодя към характера на мъжа ми, търсех някакви негови травми в детството му, проявявах разбиране.... Не, не става! Случвало се е да му кажа, че отивам до магазина за хартия за печене. Правех торта за рождения му ден. Нямаше. Отидох в следващия магазин - и там няма. Звъня му и казвам: не мога да намеря хартия, отивам до халите и ако там няма, ще търся от съседките едно парче колкото да опека блата. Бе я, си казвам, да мина аз ей тук през това малкото магазинче, може пък да има. Не, и там няма. Накрая отивам в халите, намерих, купих и с рулото излизам навън. Той ме чака отпред. И с един шамар ме запрати на земята и взе да крещи, хората започнаха да се обръщат, някои се притичаха да ми помагат, а аз - напълно нищо не разбираща, гледам уплашено. После го попитах защо. Беше се успокоил и каза: защото мразя да ме лъжеш. За какво? - питам. За това, че ти трябват 20 минути да стигнеш от денонощния магазин до халите - отвръща. До ден днешен не зная какъв му беше проблемът тогава.
Тази случка далеч не е единствената, а една от стотиците. В деня, в който излезе втората ми книга, бях толкова щастлива, че когато се прибрах със сигналните бройки, поканих наши съседи, които седяха в кафенето пред входа, да ги почерпя и да им подаря книги с афтограф. Тъкмо ги разписвах, когато мъжът ми се прибра, изпъди съседите, а мен ме помля от бой; когато вече не можех да стана, продължи да ме рита. Аргументът после беше: "Не можеш да каниш сульо и пульо в къщи!"
Ако щете вярвайте, но е вдигал страшен скандал за това че... хълцам. Да! Хълцам. И той ме пита: "Защо хълцаш?" Аз даже се засмях на нелепия въпрос и казвам: "Ами не знам". "Е кой да знае тогава?" - скочи той и се започна.
Всичко това продължи 16 години!
Накрая скъсах синджира. Завършвах нова книга. В деня, в който сложих последната точка, след три години работа, си позволих да отпразнувам това с чаша вино. Той ме свари с нея (беше ми забранил да пия какъвто и да било алкохол, защото за мен бил вреден; купи си дрегер и вечер ме караше да духам в него). Та, чашата естествено полетя към стената и тогава какво се случи не искам да си спомням, но това беше последния път. На следващата сутрин тръгвах на работа и от стрес не можех да си обуя сандалите, краката ми трепереха и не можех да нацеля обувката, ръцете ми трепереха и не можех да закопчая каишката. Е, тогава си казах: край. Излязох и повече не се върнах. Видях бившия ми съпруг само още веднъж - на бракоразводното дело.
Лошото е, че тези емоционални белези остават за дълго. Това, което преживях, в началото влияеше силно върху връзката с втория ми съпруг, който е просто душа човек - мил, толерантен, ако ме види да се задавам с торба, тича насреща ми, че по-бързо да я вземе от ръцете ми. И точно на този човек се наложи немалко да си изпати от увредената ми психика. Той, например, напълно не разбираше защо изживявам като трагедия това, че яхнията е загоряла. "Е, какъв е проблемът - казва - ще си изпържим едни картофи със сиренце и сме готови". А на мен отвътре всичко ми се е свило и съм пред истерия, защото очаквам старото "За нищо не ставаш!". В друг случай казвам, че съм забравила да купя хляб. "Спагети имаме ли? - отвръща той. Без друго отдавна ми се ядат спагети, а ако не ти се занимава - ще поръчаме китайска храна по телефона". Как да му кажа, че съм била подлагана на тормоз дни наред за това, че съм купила нарязан, а не цял хляб. Три години ми трябваха, за да спра да треперя като лист при най-малкия си пропуск. Да приема, че и аз съм човек, който допуска небрежности също като другите. Цяло чудо е, че успях да оцелея психически и да се възстанова от онова емоционално влакче на ужасите. Но някои травми ще са завинаги: станах подозрителна, вечно съм нащрек, не разчитам на никой, освен на себе си, работя като луда, за да си гарантирам на всяка цена независимост... Благодарна съм на съпруга ми, че с много любов и търпение успя да излекува най-дълбоките ми рани, но белезите остават.
Бягайте, момичета, бягайте от такива връзки! Зная че това на теория звучи лесно, но на практика изглежда трудно - и при мен беше така. Но осъзнанайте, че "трудното" изглежда трудно, само защото ви е внушено, че за нищо не ставате, че никой няма да ви погледне, че ще умрете от глад, че нямате приятели, че близките ви ще ви заплюят, че децата ще ви намразят... Нищо от това не е вярно! След развода най-после поех живота в ръцете си. Днес печеля повече пари от всякога, записах докторантура, започнах да издавам списание, срещнах прекрасен мъж, с който сме много щастливи. Всичкото това се случи само за 5 години. А 16 години търпях да бъда никой!
Може би някой ден ще напиша книга за това. Още не съм готова, но когато го направя, ще съм сигурна, че напълно съм излекувала живота си.

40.   Напротив Номер 39, всъщност сте се справила отлично, избрала сте себе си и не сте повторили грешката си, отново да се забъркате с нарцисист, емоционален манипулатор. Аз си мечтая да го постигна. Четивата, които предложи Номер 31 са много полезни, дори да не сте в токсична връзка и дори да нямате деца. Преглеждането им, може да ви спести доста неприятности и да ви предпази от другите манипулатори в живота ви, в работата в семейството ви. Тъй като ние привличаме и биваме привлечени от такива хора и така ще бъде до осъзнаването на корена на това поведение.
Ако Номер 31 пак мине край темата ще ми е интересно да обясни, защо съзависимите жени имат склонност да прекаляват с гимнастическите упражнения? Аз самата все такава активност си избирам, художествена гимнастика, после пилатес, сега йога. Но не схващам каква е връзката.

Обичайте се момичета, това наистина е любов за цял живот!

41.   39, аз съм момче на 17 но те разбирам напълно! Баща ми беше такъв и е пребивал майка ми чупил и е носа, и е искал да я хвърля от терасата, а аз бях малък и нищо не можех да направя защото той мразеше и мен и никога не ме е искал да се раждам, казвал е че съм грешка и боклук. Винаги съм бил много стресиран и почти даже не съм ял, беше ме страх да не убие майка ми и мен, защото това е казвал че съм едно лайно и ще видя как реже главата на майка ми. Неговата майка е същата откачалка когато съм вдигал аз телефона защото и тя звънеше да ни заплашва ми казваше наркоман ще умреш! Като бях на 15 в училище ме разпитваха дали не съм продавал наркотици! Сигурен съм че това беше пак от тях. Майка ми поиска развод за това съм и много благодарен че се изправи срещо него и го разкара, той имаше ограничителна заповет, и при развода и взе всичко апартамента колата това никой не го знае защото той я заплашил ако не му остави всичко че ще ме убие, бил съм копеле и тя ме била настройвала срещо него което не е вярно. Негов приятел беше и педофил и ме опипваше, един мой чичо уби жена си и влезе в затвора, аз самия съм спал до трупа на прабаба ми защото живеехме в къщата на баба и дядо, той умря от инфарт, майка ми е казвала че той е спал с нож и е казвал че ще отрепе баща ми да спаси поне нас и не му пука обаче той е починал. Сега майка има друг мъж и той не е много ок, аз сам не го имам за втори баща, един път ми каза че съм му откраднал пари и ме удари в корема много силно, майка ми тогава издивя и го удари него каза му да се маха и му хвърли парите по стълбите, той тогава незнам викали са линейка бил в болница незнам какво обажда и се че бил много зле и тя пак го взе в нас. Аз обаче няма да забравя и после да държи се ок с мене и с нея, казва че аз съм му като син и той не може да има други деца и ме обичал но не вярвам. На нищо! И заради тезигадости аз с какво съм ги заслужил? Не съм нормален като другите искам да съм все сам! Искал съм да умра рязал съм се по ръцете краката навсякъде, и без това не ми пука, не го правя само заради майка ми тя е страхотен човек и обичам само нея! Сигурно никога няма да съм нормален, сънувам кошмари и не мога да спя, ок още един скапан живот на кой му пука.

42.   Ами аз не съм 31, но според мен няма връзка това с упражненията. Има и доста неспортуващи и неподдържащи се жени, които също са съзависими и също привличат такива токсични мъже.

43.   Мило момиче, живееш в огромна заблуда. Приятелят ти е агресивен, нарцистичен и вероятно има наченки на маниакалност, социопатия или биполярно разстройство-това не се лекува с разговори и милиони компромиси за твоя сметка. Този човек може единствено Сам да си помогне, чрез психолог и то ще отнеме много дълго време.
Агресивният нарцис си търси жертва-Емпат ( всеразбиращ и всиопрощаващ добряк), започва така да те манипулира, че ще смъкне пласт по пласт достойнството и самочувствието ти, така че да загубиш представа за реалност. До момента добре му се получава.
Ще намира поводи за ревност (защото си казала ''добър ден'' на съседа, защото имаш сред приятелите си мъже и тн), ще те откъсне от социалният ти живот, после от семейството ти. Ще те е страх да заговаряш хората, ще търсиш вина в себе си за всичките му мании.
Ще те обижда и удря, защото не си измила чиниите или си сложила повече сол в супата. В един момент ще се почувстваш нищожна и малка, недостойна. Ще се чудиш чаша вода дали можеш да налееш правилно, защото така ще обработи психиката ти, че ще се чувстваш некадърна във всичко и ти ще си виновната.
Не чакай да свършиш в болницата, пази Боже по новините или домакиня, която не излиза от къщи, заради панически атаки и невроза.
Дръпни се от него и след 2-3 месеца сама ще се чудиш на себе си.
Бъди силна и се обичай!

44.   Здравейте, аз съм 31. Подкрепям коментара на 43. И аз споделих мнение, че този профил е със злокачествен нарцисизъм, психопат и куп други съпътстващи разстройства на личността. Най-правилното е да не се живее с такъв човек. Но по-важното е да се работи с жертвата, защо избира такъв профил на партньор за да не повтори същия сценарий с друг човек. Жени, обичайте се повече и пазете психиката на децата си! Вие не сте рехабилитационен център за зле отгледани и лошо възпитани мъже за да им търпите психичните проблеми, да ги превъзпитавате и да съсипвате децата си като позволявате да живеят в отровна среда. Осъзнайте, че децата ви ще станат същите и ще са поредните психично осакатени и нещастни. Мили дами, ако нямате сила да си тръгнете от такъв мъж заради себе си, поне заради децата недейте и бъдете устойчив родител! Децата ви имат нужда от един психично здрав родител за да бъдат здрави и щастливи!

45.   Напълно подкрепям и 43, и 44. Аз под номер 39 разказах своята история. Какъв саморазрушителен идиот съм била - просто не мога да повярвам! След като напуснах насилника, всичко си дойде на мястото - работя си, разполагам с пари, които сама си изкарвам, не мога да се отърва от ангажименти, вторият ми съпруг е изключително мил човек, спокойна съм, здрава съм, приятелите ми се върнаха... Даже в момента, докато пиша това на вилата, една приятелска компания долу в градината разгаря барбекюто за обяд. А бях такава овца, че когато веднъж две приятелки ме приклещиха в ъгъла и започнаха да ми обясняват, че пропилявам живота си, аз се скарах с тях и им казах, че явно ми завиждат. А те, момичетата, за какво да ми завиждат? За насиненото око ли? Ад е, хора, подобна връзка. От личен опит ви казвам, че всичко ще ви се подреди като с магическа пръчка в мига, в който хлопнете вратата зад гърба си (като в онази пиеса на Ибсен - "Стъклен дом").

46.   Аз искам да предложа едно сериалче по темата: Big Little Lies

https://www.imdb.com/title/tt3920596/

има го в пирате бей, в нета се намират и бг субс

47.   Към авторката: Поставила си “страхотна” тема за обсъждане защото у нас тя е табу и обществото е емоционално незряло да я разбере. А решенията на проблемите идват чак след разбирането им.
Та изчетох всичко с любопитство защото аз самата съм била в твоите обувки в много различни спектри на живота си.
Ще бъда директна защото и аз като тебе съм учена, че трябва да се оправям сама. ТИ СИ КЛАСИЧЕСКА СЪЗАВИСИМА, а ПАРТНЬОРА ТИ ИМА ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО. Вероятно е нарцисист или социопат.
И не го казвам защото искам да поставям диагнози така през просото, а защото аз самата съм зависима личност. Ще тръгна от далеч. Преди около 12 години ми се наложи да преодолея тежка наркотична зависимост, която едва не ме уби. Успях с помощта на интензивна и терапия на високо ниво. По време на тази скъпоплатена “казарма”, научих, че зависимоста е повърхностното проявление на определени емоционални празнини и незадоволени нужди, формирани от ранни детски травми. При мен се достигна и до анализ дори на самото ми раждане, което е било нещо като касапница. Едвам не съм станала инвалид и съм оцеляла по чудо. Семейството ми е като твоето, привидно успешно, но турболентно от вътре и майка ми често се налагаше да изземва и мъжката функция. И аз като тебе съм “момиченцето порастнало бързо, за да е подкрепа, помощ и приятел на мама”, иначе би било слабо, а от там и автоматично необичано ;)
Познато ли ти е? ! Сега разбираш ли защо толкова години ТИ смяташ, че си длъжна да му помогнеш, да го обгрижиш и да му дадеш? ! Като всички съзависими и ти вярваш, че ще бъдеш обичан и опитваш да задоволиш тази своя естествена потребност като даваш, даваш и даваш и очакваш след това да получиш реципрочно мислейки си, че всички са като теб и ще откликнат.
Ти не си биполярна, нито мазохистка, а имаш нездрави стратегии за задоволяване на собствените си нужди, които не работят. Най-вероятно и от детството си страдаш от постравмичен стресов синдром (питай чичко Гугъл какво е това). Хора като нас (защото и аз съм със същия профил), подсъзнателно избират партньори с личностови разстройства. Ние искаме да поправим “средата, в която сме израстнали” и така да успокоим “малкото дете, което е плачело изплашено в ъгъла”. Аз на времето компенсирах болката с наркотици, защото бях сама и изплашена в душата си, но истината е, че зависимост се развива към много неща - алкохол, цигари, пазаруване, интернет и най-вече ХОРА.
Ти си мислиш, че си силна и можеш да му помогнеш, а точно това ти убеждение е свръх компенсация и те прави уязвима за хора с тежки личностови изменения, защото те са толкова празни, че умеят само да взимат.
Тази черна дупка няма напълване момиче, защото в същноста си те са примитивни и недоразвити личности. А не “уплашени добри хора с проблеми”. Разминаването между думи и действия го показва. Промяната е НЕВЪЗМОЖНА именно защото нямат ресурса да осъзнаят нищо, а колкото по-дълго стоиш толкова по-изцедена ще си накрая.
Това ти го казвам като човек преодолял тежка зависимост благодарение на осъзнаване на механизмите и. Ако тогава обаче борбата беше с веществото, някак си все съ зависимоста към хора и други дейности ми минаваше между ушите. И така се озовах в 2-3 връзки с насилници. След последната, която все едно ти си описала, въпреки че можех да видя всички дефицити в личноста му поради ОПИТА научен в терапия, се запитах, защо мама му стара се държа като удавник за сламка пак и си затварям очите пред очевидно гротестки черти на характера му и хванах себе си, че аз отново си търся допамина, удволетворението и успокоението на детските си травми. Абсолютно идентичен механизъм е, повярвай ми!
А хората с паталогични личности имат “умението” да усещат тези твои рани и да ги експлоатират, дори и без да го осъзнават. Спри да търсиш помощ за него. В едно парньорство трябва равенство. Щом не го е осъзнал, нито има капацитета да го осъзнае (той се преценява по действията, не по думите ;) ), значи личностовите изменения у него са необратими. Той ще е такъв във вашата връзка до край и с всяка следваща. До колкото може да понесе. Ти избираш дали ще бъдеш силна и ще поемеш риска да се справиш със страховете си и го напуснеш или ще останеш за винаги докато не те унищожи. Бягството понякога е сила, а мотивацията може да бъде детето ти. Ако искаш да прекъснеш този порочен кръг за него имаш възможноста да го направиш. Иначе рискуваш то да се превърне в един от вас двамата и да страда по същия начин.
Дано съм помогнала с нещо! Надявам се искрено!

48.   От авторката към 47:

Спрях да поддържам темата, но чета отговорите ви. Разбира се, много си права. Права си и за диагнозата, тъй като преди година отидох при психиатър с въпросите какво не ми е наред. След обстойно разказване на живота ми и всички глупави решения, които съм взимала в даден етап, диагнозата, която беше назована е "посттравматично стресово разтройство". Искам само да кажа, че си напълно права за това, че този тип хора усещат хората с проблеми. Осъзнах го в онзи момент, в който бяхме разделени и ми се случи един инцидент, за който водя трета година дело. Покрай него разбрах и за "диагнозата си". Наистина установих, че съм нещо като истински магнит за хора с личностнови проблеми.
За времето до сега много пъти бях на крачка да си тръгна и много пъти не успявам да го направя заради липсата на средства. Имам вариант, в който да го направя, но трябва да намеря сигурна работа, която да ми вади прехраната, защото както разбираш, при едно такова решение няма да мога да разчитам на него.
Проблемът сега е, че детето ни не спира да е болно вече месеци наред. Не мога да разбера какъв е проблемът със здравето му, но непрекъснато е с бронхит и е на инхалации. Казаха ми, че най-вероятно е асматик, но не успяха да му поставят надеждна диагноза. Ежемесечно само по него отиват около 200 лева за лекарства. Така че ситуацията е доста напрегната, а парите недостатъчни, за да избягам. От друга страна, дори да се отдръпна към настоящия момент и да започна сериозна работа, ще се наложи да отсъствам. По-миналата година така малкият боледуваше, боледуваше и боледуваше, докато накрая не влязохме в болница, а шефът ми беше така добър да ме освободи поради честото ми отсъстване.
Знам, че порочният кръг е време да спре. Осъзнавам го, но към момента не виждам изобщо светлината в тунела. Чакам краят на март, за да мине онова проклето дело и да се взима решение от съда... И след това да си "опичам" акъла нанякъде. Като за момента единственият вариант, който ми остана е да грабнем децата двете с най-добрата ми приятелка и да отидем да живеем под наем.

49.   Пак ще го кажа - всеки живее с този, когото сам си е избрал. Но малко хора имат честността да кажат „Глупав/а бях и направих грешен избор“.
В случая глупостта е още по-голяма, защото жената много добре е знаела с какъв човек се събира, освен ако 10 години са ѝ били недостатъчни за това. Това „да му помогна“ пък е поредната илюзия, че можеш да промениш характера, манталитета,ценностната система на 30-40 годишен човек, да го преформатираш и моделираш съгласно твоето желание и виждане за нещата от живота. Изобщо кауза пердута. Дали човекът е психопат, асоциален и не знам още какъв не се наемам да съдя, още повече, че тук виждаме само гледната точка на едната страна. Надявам се, че авторката е проявила все пак малко здрав разум и е прекратила тази връзка. Дано е извлякла и някаква поука за себе си.

50.   Може да се промени но трябва сам да пожелае да се промени. Да.
Много е трудно. Трябва работа с психолог.

52.   Дори да има начин, жертвата не е длъжна да се върне при насилника, само защото се е променил и много съжалява. Жал ми е и ненавиждам едновременно този тип слабохарактерни, плахи, жертвоготовни женици, които все прощават и се връщат при агресивните си партньори, наивно мислейки, че могат да им помогнат. Жени, които все се раздават за семейството и никога не мислят за себе си.