 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Дъщеря ми е обсебена от предмети и играчки
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 2453 пъти
Здравейте.
Искам да споделя нещо, което ме тревожи... Детето ми е на 5 години и е обсебена от своята играчка. От малко бебе, още малко след като проходи, тя се пристрасти към един чаршаф. Той беше нейният фетиш почти 2 години. От около 7-8 месеца се привърза към едно конче. Сега е по-различно и от случая с чаршафа, защото изпитва истинска любов към него. Твърди, че то е нейна сестра, иска да се обръщам към него както към нея. Напоследък нещата излизат извън контрол. Кончето започна да и пречи в живота, не може да изпълнява елементарните си задължения - да се нахрани, да се измие, да си измие зъбите и т. н. Наскоро имаха открит урок от градината. Детето ми е много будно и умно, урокът бе по английски и аз бях сигурна, че ще се включи с удоволствие, защото е научила доста неща. Не се случи нищо подобно - тя бе толкова заета със своето конче (баща и го беше взел и беше стигнал преди мен), че не можеше изобщо да се съсредоточи. Непрекъснато мислеше къде е нейното конче, беше толкова обсебена от него, че аз се изплаших. Аз също имам вина, защото наистина съм се отнасяла към кончето като с човек. Тя обича конете и аз го намирах за чудесно, признавам - това е моя грешка... че явно съм я поощрявала. Отново на тортата за 5-тия рожден ден ще има кон. У нас е пълно с коне и понита, пегаси и т. н. Страхувам се, защото истеричните и изблици станаха ежедневни, нещо ако не е както тя иска с кончето (според нея), става СТРАШНО. Моля за съвет. За насилствено отнемане на кончето не може да става и дума, но опитах поне да я помоля да върши ежедневните си нужди без него, а да спи с него, но тя не го прие. Имам чувството, че ще се разболее от стрес. Защото в яслата лелите бяха прибрали чаршафа в гардеробчето и тя почна да заеква. Притеснявам се, че може да има и проблем, психически.... Не психологичен, а психичен.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 33e606f2dd |
|
1. Качвай я в колата и на психолог!
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 09460355bf |
|
2. Сериозно ли???
Що за тъпа тъпа тема трябва да е това, все пак това е дете на 5 години, какво очайвате от него, все пак и вие госпожо като сте били на 5 сте си играли с предмети и играчки и сте имали любима играчка. Оставете детето докато още е малко да си играй и забавлява без вий да му пречите. Това с чершафа и детската градина не е било правилно. Оставете го, все още е малко, НО като порасне и още е привързано към предмет или играчка да се вземат мерки.
Ако непременно твърдите че има психичен проблем, според мен трябва да намалите до минимум конете, понитата и пегасите от вашта къща за да не може да ги вижда и полека лека да ги забрави, но също я заведете на психолог, докато е още малка да стане по лесно. Според мен сте я разглезили много, щом неможете да вземете някакъв кон от някакво 5 годишно дете. Отивате при него и го взимате и го хвърляте и това е, но като почне да пищи и да реве и вие пак му го дадете ще покажете слабост към него и то ще ви са качва на главата, тъй че ако искате добро здраве на детето си просто го направете.
Аз мисля че първия вариантбе по добре и да се земат мерки като порасне, но и втория не е зле. Както вие прецените.
Извинявам се за правописни грешки, все пак несме съвършенни ;х
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 83f1b0efed |
|
3. Имам едно семейство с подобен случай... Детето ти няма оправия, а си го направила умствен инвалид... Така и не разбрахте, че дете с лигавене не се възпитава. Взимаш и кончето, един шамар зад врата и ще видиш как ще се стегне. Мене моите родители с шамари ме възпитаваха, обаче вече и двамата са покойници... Но пък аз на 17 сам се оправям, а не си дърпам камиончето с мен...
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: c14508009b |
|
4. Може би най-разумно би било да се консултираш със специалист. В тази възраст психиката е крехка, а последствията могат да останат трайни и се опасявям, че какъвто и съвет да дам, може да има негативно отражение.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 22bce84615 |
|
5. Аз мисля, че има нужда от компания, може би иска брат или сестра, а защо не му купите някакво животно.
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: ef931f81f5 |
|
6. Ей, номер 3 как те гони балканския синдром не е истина... Авторке, нямаш повод за притеснение. На нейните години имах подобна страст към една плюшена играчка с нея спях, ядях и я мислех за реален одушевен предмет. След 6-7 година отшумя. Моите родители възприемаха спокойно "манията" ми. Не ме замъкнаха веднага при психолог, а живеехме в чужбина и си беше модерно и тогава. Ще видиш, че много скоро ще захвърли кончето като си намери по- интересно занимание. Имай впредвид, че децата са си малки манипулатори. Знае, че се трвожите с таткото и си осигурява непрекъснато внимание. Дръжте се спокойно и много скоро ще премине.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: dba65e9ea6 |
|
7. 3, ти още в 70-те ли живееш. Чи и си убеден, че точно шамарите са те направили човек.
А как можеш да сравниш какъв би бил с по-нормално възпитание? И аз не съм привърженик на разглезването, ама любовта към детето не е разглезване. И неразглезване не е равно на шамари. И без шамари можеш да възпитаваш, без да разглезваш. Въпрос на правилна комуникация е. А шамарите не са комуникация. Да, понякога трябва твърдост, но шамара не е твърдост, а точно обратното - слабост. Просто като не можеш да намериш правилния подход, е най-лесно да ми шибнеш 1 шамар и да "разрешиш" въпроса.
А пък то детето си знае после, че просто трябва да се крие по-добре. После не се чуди защо не познаваш децата си.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: bf34ca9ddf |
|
8. Детски психолог. Ако няма нищо тревожно, поне ще стане ясно.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: a8b23f1ef5 |
|
9. Аз на нейните години имах една кукла, която носех навсякъде и ако някое дете се опитваше да ми я докосне го удрях. Тя ми беше и бебе и сестра и приятелка и домашен любимец... Навсякъде я носех с мен. Е, като тръгнах в преучилищна и ме беше срам да нося с мен куклата и постепенно я изоставих.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 4e4b07d3d3 |
|
10. Скрийте кончето и предложете други по-интересни играчки, книжки и игри. Излизайте често навън сред природата, показвайте й птички, кучета, котки, насекоми. Водете я в зоопарка, на детски театър и музикални представления. Постепенно ще започне да се интересува и от други неща. Ако тази тактика няма успех, може да пробвате да й вземете домашен любимец - коте, хамстер или рибка, които да заместят неодушевената играчка.
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 2a6d794389 |
|
11. Тая работа не става със шамари и отнемания. Проблемът не е в кончето, ако и го вземат, тя ще се привърже към нещо друго. Не знам доколко биха помогнали и психолози, които само са чели по книгите чужди теории. Най-добрият психолог може да е само този, който е преживял същото, затова и пиша по темата. Като се замисля, аз май бях също такова дете. За ранните си години естествено не помня, но като ученик изпадах в ужас когато някой ми поискаше химикал назаем. През цялото време ме беше страх, че накрая ще забравя да си го поискам обратно и химикалът ми ще остане в чужд човек. И това не беше от скъперничество. Просто възприемах тази вещ като част от себе си или като мой скъп приятел, който ще се чувства ужасно нещастен без мен, а аз ужасно виновен, че съм го забравил и изоставил. Когато ме пращаха на детски лагер, аз си носех шише с вода от вкъщи, която не изхвърлях дори и да са минали две седмици и да не става вече за пиене. Това ми беше спомен от дома, който исках винаги да е с мен. Преломният момент настъпи когато бях може би на 14-15. Тогава един приятел ми поиска една найлонова торба и трябваше за миг да реша дали да му я дам. Аз бях свикнал с тая торба, тя беше с лика на Стоичков и я носих навсякъде, затова се беше изтъркала почти докрай. Щеше да е супер тъпо да му откажа и хъка мъка му я дадох. После хем нещо ме гложедеше, че ми е отишла торбата, хем съзнанието ми на вече почти възрастен се обади и се запитах, а бе аз защо съм такъв тъпак? Става въпрос за някаква келява найлонова торба. И ако щете ми вярвайте някак си ми олекна и това беше последният такъв случай. Оттогава не съм се привързвал към неодушевени предмети. С хората обаче е различно. Винаги съм изпадал в двете крайности - или на болезнена привързаност, при която очаквам или искам твърде много от другите, до абсолютна противоположност - отсъствие на всякакви чувства. Липсва ми баланс. Мисля, че второто се получи като защитна реакция заради разочарованията от първото. Както и да е, няма смисъл да говоря повече за себе си. Не е казано, че вашето дете ще бъде точно като мен, но определено сте права, че има психически проблем. Психиката е голяма загадка и няма специалист който да ви каже, на какво точно се дължи този феномен. Сигурно става въпрос за някакъв фин дисбаланс на физиологично ниво или за случайно процеси в развитието. Няма как такава сложна машина като човешкото тяло при толкова много "производствени цикли" да не допуска случайни грешки. Всъщност това е в основата на еволюцията, само дето не всички отклонения са благоприятни. Не се паникьосвайте, просто имайте едно наум и наблюдавайте дъщеря си. Не знам какво друго може да се направи на нейната възраст. Важно е по-късно какви сили ще намери у себе си и как ще се развие като личност.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 213ad2112b |
|
12. Освен, че трябва да се консултирате със специалист, мисля, че и вие имате вина за това поведение, защото с едно дете трябва да се държите, като с възрастен, защо сте и създавали илюзорна представа, че кончето е човек, сега се гради една психика и вие насаждате грешни представи, които после ще изкоренявате, защо? За мен вие сте се държали с детето си, създавайки му един нереален свят, хубаво е детето да фантазира, но да има граница, това не може да е ежедневие.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: d25c946c9b |
|
13. явно детето е самотно и по чуствително вместо да пулните къщата с коне и направете една сестричка
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 5b527adf30 |
|
14. И аз като дете съм се привързвала към дадена играчка и винаги съм я носила със себе си. После я зарязвах като ми омръзваше и така със следващата. Все някога и на нея ще и омръзне. Може би с поведението си ви казва, че се чувства самотна и иска или братче или сестричка или поне домашен любимец. Пробвайте да и вземете домашен любимец кученце, коте, зайче, папагал за нула време ще захвърли проклетата играчка. А после помислете и за още едно дете определено не и харесва да е самичка. ж. 22
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 149055ebad |
|
15. Благодаря за коментарите. Сред тях имаше много ценни за мен. Да, вината определено е моя. Разказвала съм и приказки, може би и аз съм се държала с кончето като с човек. Но защо при другите деца не е така? ! И на тях са им разказвани приказки, те също имат любими предмети. Аз самата имах любима маймунка, много си е обичах. Особено когато страдах за нещо, те ми беше отдушник. Но... При дъщеря ми е многократно повече. Имам известен напредък. Сега кончето седи до нея на стола, не го държи докато се храни. Не е непрекъснато с нея. Ляга с него, днес например не го нито подми, нито му изми зъбите. За това, че явно изпитва нужда от брат или сестра, може и да е вярно. Но те е тук мястото да обяснявам колко много причини има да не се сдобие с такова. Само ще кажа, че едната е здравословна (свързана с мен).
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: d194f6dc3e |
|
16. Не виждам нищо притеснително. По-скоро манията и свръхамбицията на родителите са опасни. ✌
Ж 28 - майка на две малки деца
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 86b1ff2fc1 |
|
17. Може да е свързано със спомен от предишен живот. Казват, че до 8 години децата могат да имат спомени,които след това забравят. Има много случаи, когато децата общуват с невидими приятели и това естествено се възприема от възрастните като детска фантазия, но те наистина виждат същества, които възрастните не виждат, не си измислят.Много ми хареса изказването на №11, но не съм съгласна, че човек е само материално тяло, което е вид машина с много сложно устройство. Човек освен тяло, е и дух и нематериални тела. Не мисля,че детето има някакъв психичен проблем, навярно е напълно нормално, по-скоро вярвам,че тези предмети отключват някакви спомени,които са много важни за него.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 88fd55cbcb |
|
18. Бях същата като дете, но с един заек. Много хубаво, че си го забелязала на време. Това е много вероятно да е вид Обсесивно-компулсивно разтройство. Ако на време се лекува, може и да е по-лесно. Аз вече съм на 23 и болестта се е влушила многократно. В този случай никой няма вина, нито ти, нито детето.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 24c699b6ac |
|
19. Пробвайте се поне да го замените с енциклопедия.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 7d0689a508 |
|
20. А защо не предложите кончето да порасне и да си намери работа или да отиде на екскурзия... Направете го постепенно, примерно да има работно време, после ще се върне и ще си почине при нея. Така ще приеме, че не може да контролира всичко.
Показвайте любовта към дъщеря си, говорете си спокойно с нея и не показвайте притеснението си пред нея относно този проблем. Също така давайте й някакви задачки вкъщи, предлагайте й занимания и искайте помощ от нея за къщната работа. А може и да я запишете на езда или я заведете някъде за да види реални коне. Нека любовта, грижата и привързаността да не бъдат насочени само към предмети.
Като начало вземете й една саксийка с някакво растение за да го полива и да се грижи за него, обяснете й, че ще е по-добре да е на слънце и го поливайте заедно. Така хем ще има контрол и грижа към нещо, хем ще разбере, че трябва да е полезна, а не само да притежава нещата. След това може да пробвате и с домашен любимец, но след като усетите подобрение. Успех!
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 9954a797b5 |
|
21. Госпожо , щом е трудно да заченете пак може да опитате да вземете приемно дете момиченце или пък и подарете домашен любимец .
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 0022816cf6 |
|
22. Само предлагам тази идея да вземете приемно дете щом ви е трудно пак да опитате за още едно ако разбира се вие и съпругът ви нямате някакви предубеждения към такава постъпка разбира се. За осиновяване знам че понякога отнема години но може примерно да вземете приемно някое момиченце между 2 и 3 годинки да не е ромче разбира се.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
