Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От Авторката: Благодаря ви много на всички! Но искам да кажа, че вината е изцяло моя за всичко,първо,че не се предпазих и допуснах да се случи,а след като вече се случи,виновна съм за това,че не се борих достатъчно за детето си,убих го,а трябваше да се боря,абсолютно нищо не ме оправдава!Сигурна съм,че щях да се справя и сама,колкото и трудно да ми е било,защото не мисля,че сега е по добре,живота ми се преобърна тотално и знаете ли,относно това да създам семейство,искам да ви кажа,че от тогава не мога и не искам да правя секс,а само като си помисля за друго дете,нямам никакво желание за това,напротив даже,не мога да позволя да имам дете на място,което не е негово,на мястото на моята първа рожба,която убих!Сигурно ме мислите за луда,но се опитвам да ви кажа как чувствам нещата.не мога да спра да се измъчвам!Толкова много се боря,искам дори поне за един ден да не ме боли.Искам да продължа живота си,но как да забравя,че детенцето ми е имало сърце,а аз го убих...Боже,толкова ми тежи! Дори и да простя на майка ми,каквото и да стане...разбирате ли,на себе си няма как да си простя,прошка за това няма...няма такава сила да ме накара да забравя и знаете ли много пъти мислих за самоубийство,защото не виждам изход за мен,по добре да умра,поне ще спре тази болка,защото повярвайте ми,неиздържам вече. Сестра ми казва,че няма такъв човек на земята,който да го е изживявал толкова тежко,че съм била единствената,не знам дали това е така. Благодаря ви отново за съветите,много ми помогнаха,ще опитам някой неща като за начало това да отида на психолог,ще се боря още няколко години и ако все още съм в това положение,ще се самоубия.

7.   От Авторката:Има много самотни майки,които се справят, защо аз според теб нямаше да мога? Все нещо щях да направя и борейки се щях да му осигуря нормалем живот,дори и да живеехме в бедност,пак щяхме да бъдем щастливи. А сега по добре ли е според теб,като цял живот няма да мога да го преживея?Цял живот ще страдам,а майка ми щастлива ли е сега според теб,някой сигурно си казват,че рано или късно ще го преживея,но представи си варианта,за който говоря и помисли малко,по добре ли е?

8.   Мацка, едно въпросче, 6 седмица те броеше лекаря ли, защото до колкото ънам,те го броят отпърбият ден на последната ти менструация,а на теб овулацията и съответно възможността за забраменеяване настъпва 2 седмици по късно. Ако лекар ти е казал че си в 6 сдмица, най/вероятно реално си била в 4тата, ккоето значи,че още нищо не е било формирано.
Опитай се да пуснеш...

9.   Здравей, това което преживяваш е филм на ужасите не заради факта че си направила аборт(това се случва и ще се случва на много жени) а заради това че ужасно много си искала да задържиш бебето си и точно тогава не си получила съвсем мъничко подкрепа. Тук трябва да вметна че казвам това от същия ужсен опит. Знам какво е всеки ден да живееш с мисълта че си убил детето си, и че не си се борил за него,и че то дори не е имало възможност да се защити....знам знам.....но това от което имаш нужда според мен за да преодолееш собствения си кошмар е нова гледна точка. Обърни се към психолог, защото да споделяш проблема си с приятели не е решение(няма нищо лошо разбирасе), но ти нямаш нужда от съпричастност, а от решение на проблема. Живота не е само розов-факт, но ако беше нямаше да я има дъгата.

10.   От Авторката: Към номер:8. Направих си тест и разбрах, че съм бременна,след това около седмица и нещо обмислях как точно да постъпя,след което се обърнах към майка ми,след това с нея отидохме при лекаря и разбрах,че детето ми е на 6 седмици и 5 дни,аз направих аборта една седмица по късно,което значи,че детето ми е било на 2 месеца. Виж,знамм,че се опитваш да ме успокоиш за което ти благодаря,но е факт,че това дете е имало сърце! И точно това е проблемът,от това най-много ме боли,точно това не мога да преживея! Ако знаех,че е било само един ембрион и е нямало сърце,щях да го преживея,но как по дяволите да продължа на пред като знам,детенцето ми е имало сърце,а аз го убих!?Как се живее така!? Благодаря и на номер:9.,Благодаря и на всички други,ще продължавам да се боря,това е моето решение,което написах по горе. Бъдете живи,здрави и много щастливи!

11.   Здравей, мила! Историята ти наистина е много тъжна, просълзих се докато я четях... Моля те, недей да се самоубиваш! Човек трябва да живее, въпреки всичко. Много се радвам, че ще посетиш психолог. Мисля, че ще ти е нужно. Искрено се надявам да успее да ти помогне! Но първо трябва да решиш, че искаш да ти се помогне. Искрено се надявам да събереш сили да се справиш с болката и да успееш да заживееш отново. От сърце ти го пожелавам!

Борония

13.   Благодаря Борония !

14.   Спокойно, миличка, Бог ще те дари с друго дете и мъж, с който да си щастлива. Не се измъчай излишно. Моля те....Все пак едно дете има нужда и от баща.успокой се, не си извършила убийство, няма такова нещо. просто си искала да контролираш живота си.

15.   Скъпичка, миличка!!!! НЕ СЕ ОБВИНЯВАЙ!!!
1. Не си виновна ти,че не си се предпазила, а училището и семейството, че не са ни учили как да се предпазваме!!!Това е проблем на много хора, на цялата държава.
2. Гледай „Такъв е животът„, посети дом за деца или просто гледай в интернет филмчетата за Могилино.....има много изоставени деца в България. Мислила ли си ти какво щеше да правиш, ако детето ти имаше някакъв синдром-болест например? Как щеше да го гледаш и то цял живот щеше да те обвинява,че няма пари, баща, хубави дрехи, осигурено образование...какво щеше да стане от това дете, като ти толкова млада никакво възпитание не можеш да му дадеш, никакъв нормален дом, никакво детство и перспективи.

3. Виновен е „бащата„ - той вярвам е бил по-голям и е трябвало два презерватива да си надява като е знаел,че не иска деца.

4.Момиче, стига си повтаряла,че имало сърде. НИЕ НЕ МИСЛИМ И ЧУВСТВАМЕ СЪС СЪРЦЕТО,А СМОЗЪА!!! Това за сърцето е тема на лириката, не на науката. Има къде-къде по-умни хора от нас и те са решили,че НЯМА УБИЙСТВО ДОКАТО ЕМБРИОНЪТ НЯМА МОЗЪК, а това е в края на третия месец. Дори ако бременна жена (дори в 8 месец) бъде блъсната от автомобил и загуби детето си, това не се води убийство, а ти си направила аботрт на ЕМБРИОН и вече е убийство според теб.
Не знам дали ти е известно, но по най-нов стандарт, при раждане, когато трябва да се избира между живота на майката и този на детето , лекарите СА ДЛЪЖНИ ПО ЗАКОН да изберат живота на майката -те са тогава масови убийци по твоите разбирания, а тук даже става дума за истински бебета с мозък, не за сбор от клетки с мускул-сърце.
И знаеш ли защо е така - защото никой не знае това бебе дали е нормално,защото за обществото загубата на една образована и работеща жена е мноооого вредно,защото сме създадени да раждаме и други деца.
Човешко е и проблемът не е от вчера!

Аз също съм против абортите по принцип и ще страдам много ако трябва да направя такъв, никога не съм правила секс без презерватив, в мен винаги имам хапче за спешна контрацепция, на 26 години съм и съм имала само един приятел - вече 8 години и да ти кажа мила - ако въпреки всичко забременея, пак бих абортирала, защото не искам детето ми да израстне в мизерия, както ние сме израстнали, искам да е задоволено и не се чувствам готова за семейство и да го възпитавам. Детето има ПРАВО на нормално семейтво и детство и ако ние сме го нямали или ако съседката е самотна майка, не значи, че трябва и нашите деца да живеят така!!!

отиди на психолог, отиди на църква и въобще се съвземай, защото има закони - писани и неписани и те казват, че един ембрион (може и със сърце - това е един мускул само!!!!!питай лекари, само от мускулна тъкан се състой) НЕ Е ЧОВЕК, ТОЙ НЯМА МОЗЪК, СЪЗНАНИЕ !!!
ВСЯКО ПИЛЕНЦЕ, КОЕТО ХАПВАШ ЗА ВЕЧЕРЯ има повече мозък, защото един ембрион на 6 седмици няма такъв. Знам, че на пръв поглед съм безчувствена, но в тази страна има 70 000 изоставени деца, да не говорим за инвалиди-деца, да не говорим за деца, изоставени при баби и дядовци, мизерстващи, хора без бъдеще.

Ти си взела правилното решение. Нямаше да може да се грижиш за дете-инвалид (и това е риск, можеше да ти се случи), нямаше да можеш да му предложиш нормално бъдеще и детство и нямаше да си добра майка.

Моя приятелка роди детето си и дори заживя с баща му - пияндурник, но до ден днешен (обича го много това дете) си повтаря какво е изпуснала, как не е отишла да учи и т.н., отдала се е само на това дете -направила го е лиглъо и един ден ще я подведе под одговорност за гадното си детство и липса на перспективи!

16.   Магдалена, ще ти пиша по-късно, а горния пост просто не искам да го коментирам, защото не мисля, че криейки се зад клишета от сорта на " това са просто делящи се клетки", "ембриона не е убийство, защонто няма мозък" ще ти помогне да си простиш! Сега нямам време, но по-късно ще ти пиша как според мен да се облекчиш!

17.   Добре, ще чакам! Благодаря !

18.   Здравей мила, аз съм авторката на №16! Извинявай, че се забавих, но имах изпит и се бях съсредоточила върху материала.

Аз съм на твоите години и съм много против абортите, приемам ги в само когато са по мед. причини и в случай на настъпила бременност в случай на изнасилване- за мен също са убийство! Ембриончето на 18 ден има сърдечна дейност, на 40 ден има нервни импулси, горе долу по това време започват да се оформят крайниците, и на 3 месеца вече почти всички жизненоважни органи функционират и си е едно мини човече. Пиша ти всичко това не за да ти бъркам в раните и да те травмирам още повече, а защото това са фактите, които няма как да променим, колкото и да си мислим, или по скоро да се крием или оправдавам с наивни схващания и твърдения, че зародиша в ранните седмици не е бебе, а някакво парче месо, мускули, делящи се клетки и т.н! Уви не е така и макар абортите да са законни, тези ембриони всъщност са началото на всеки нов живот и както да го въртим и да го сучем няма как да променим нещата!
Прочетох всичките ти постове и искам да ти кажа мила, че аз на твоето място бих се чувствала по същия начин. Вярно е, допуснала грешка, че не си се предпазила от тази бременност, въпреки, че не си получила подкрепа от приятеля си и майка си, може би е имало начин да си родиш и да си гледаш бебенцето - и това е вярно! Но, няма как да върнеш времето назад колкото и да се самоизмъчваш и самообвиняваш станалото-станало! Мисля да спра до тук с натякванията, относно решението, което си взела!
Знаеш ли обаче, когато прочетох с какво чувство за вина, болка, угризения и самообвинения говориш за аборта, без да те познавам мога да кажа, че си един прекрасен човек, защото имаш СЪВЕСТ осъзнаваш, че си сбъркала и съжаляваш и страдаш жестоко за това толкова време, а не както правят повечето жени, да го изживееш за кратко и след това с лека ръка да го сложиш в графа „житейски грешки” и да продължиш да си живееш спокойно живота! Ти се презираш, страдаш и с това се само наказваш за стореното, защото смяташ, че си убила нероденото си дете! Точно изхождайки от това мисля, че трябва да намериш самоопрощението си- приемайки го, за нещо ужасно, което поради обстоятелствата, които са те притискали си извършила, нещо от което си взела поука, което си изстрадала и трябва да си простиш! Между другото религиозна ли си? Ако да изповядай този си грях го и помоли Бог да ти прости! Това също би могло да ти помогне! Сещам се и за друго нещо, и като че ли най-важното от изредените до тук - поне според мен, защото ако бях в твоето положение аз бих се уповавала на това а именно- прави добро,помагай на хората, както и с каквото можеш! Върши благородни дела, старай се да бъдеш колкото се може по-добра и пълноценна със съществуването си! Лично за мен това е най правилният начин един човек да се поправи!
Като за финал на дългия ми и вероятно отегчителен пост искам да ти кажа да си избиеш налудничавите мисли за самоубийство, защото това е най-страшното нещо което можеш да направиш! Не забравяй, че имаме право на страдание, но не и на отчаяние! Хора сме, правим грешки и важното е не да живеем с тях, а да се опитваме да ги поправим и колкото и да е трудно да продължим напред а ти го заслужаваш мила, защото съжаляваш и се разкайваш за това! Знам, че звуча малко фанатично, но в интерес на истината дори не съм религиозна - просто намирам някакъв смисъл в тези неща!
Толкова от мен мила, надявам се, че съм успяла да ти помогна поне малко, ако искаш да си поговорим имейла ми е: galetosexy@abv.bg

19.   Много ти благодаря миличка ! ! ! И аз мисля като теб, защото просто това е истината, колкото и да не ми се иска да е така, истината си е истина и неможем да я променим! Аз ще опитам това, което казваш и честно мисля, че ще е от полза, не знам, но ти май наистина ми помогна, защото сега се чувствам малко по добре, благодаря ти! Харесвам хора като теб, желая ти всичко най-хубаво мила и късмет, успех, да си жива, здрава и щастлива! Целувки!

20.   Много се радвам да прочета горните редове написани от теб мила! Искам да знаеш, че се чувствам изключително щастлива за това, че съм успяла да ти помогна. Пожелавам ти да ти се връща тъпкано всичко, което ти ми пожела. Целувки и от мен слънце, желая ти успех в преодоляването на вината!

21.   здравей мила аз също сам правила аборт знам какво е да боли знам какво е собствената ти майка да ти обърне гръб едва месец мина от този кошмар които изживях но аз бях една седмица и влизах в 3 тия месец лично аз му видях да бие сарчицето и главичката и рачичката но бях подведена от маика ми. искам да ти кажа аз как продалжих напред също като теб бях толкова много сасипана! реших че немога да продалжавам така да се сасипвам приличах на парцал а сам твърде малка затова единственото нещо което ми помогна и помага и до днес е любовта която испитвам кам моя партниор. според мен това е решението да рискуваш да почнеш сичко от начало и да заживееш със факта че си направила това... дори и да е било грешка няма безгрешни хора. няма смисал от тези болезнени обвинения затваряш очите и продалжаваш напред според мен това е решението. успех в живота

22.   Боря се всеки ден, адски трудно е, но дано, дано един ден спре тази болка! Благодаря ти! Успех и на теб мила и бъди щастлива!

23.   Просто си наложи да забравиш за това, то е минало, болезнено и тежко е, но за твое добро трябва да подтиснеш спомена, да избягваш самата мисъл за това. Иначе ще се погубиш, ще се разболееш. Понякога е нужно сърцето да хване дабела кора над кървящата рана - това ни помага да оцелеем, нещо като реакция на самосъхранение. Ако си вярваща, отиди на черква, поговори със свещеник, на някои хора това помага.

24.   до авторката - според мен си взела правилното решение. Имам приятелка, която роди на 19 и до ден днешен тайно вини сина си за проваленто си бъдеще, живее за него и има страшни очаквания, а детето е станало егоист и е много невъзпитано от цялото внимание. Не е нужно да добавям, че се живее в страшна, дори за България, мизерия и като порастне това дете ще възроптае, няма как - нито дрехи ще има като другите, нито компютър, нито на екскурзии, ядене, джобни, а и няма семейство, няма да получи и елементарно образование и шансове за бъдещето.
Добре, поне е имало късмет да се роди здраво, а не ми се мисли в кой дом щеше да отиде, ако имаше и най-малкия дефект. Ти можеше ли да се грижиш честно за едно болно дете, и това се случва - знаеш.

Аз също съм против абортите по принцип и затова взимам драконови мерки, за да не забременея - имам си дългогодишен приятел и без кондом не сме го правили, винаги имам в себе си и хапче за спешна контрацепция. Значи - не съм някакъв приятел на абортите, но още по-голям враг съм на създаването на хора, които да се мъчат като черни дяоли, заради грешките на родителите си.

Според мен, ти трябва доброволно да отидеш в психиатрична клиника, защото си се побъркала съвсем, почваш да си въобразяваш някои глупости и вече си се превърнала в тежест за близките си.

Нека да напомня, че сърцето е един мускул - нашето АЗ Е В ГЛАВАТА, в мозъчното вещество. Всяка мишка има сърце и повече мозък от един зародиш на 2 месеца. Звучи ценично, знам, но е така на практика. Не случайно законодателят е дал някакви ограничения и не случайно не може да се прави аборт СЛЕД КАТО СЕ Е СФОРМИРАЛ някакъв МОЗЪК изобщо. Сърцето само по себе си е жизненоважен мускул, нищо повече и нищо по-малко - не случайно се присажда сърце, но мозък не се присажда.
..
може до утре да дискутираме, но не може да се върнат събитията назад. Вина, ако има такава, е у оплодителя и у майка ти, че не са били до теб и в теб, дотолкова, доколкото жените отговаряме за контрацепцията. Не си виновна за самия аборт, както и да го въртим, защото решението практически не е било твое, а тяхно - щеше в най-добрия случай да родиш още едно нещастно дете за дом и това е.

Стоя зад думите си, макар че съм християнка и, че знам, че майка ми е искала да ме абортира. Моят приятел също е бил такъв случай - майка му забременява на 40, но преди това е правила аборт и е трябвало да го роди. При мен баща ми е бил сигурен, че ще съм син и е обедил майка да ме родят. Разликата обаче е, че нашите родители са били брачни, имали са къде и как да ни отгледат.
Въпреки горното си знание, не бих им се разсърдила, ако сега ме нямаше, просто нямаше да съществувам и едва ли щеше да има значение... е, радвам се, че съм тук, ама израстнах обичана и обгрижвана и ако бях болна, пак щяха да се грижат за мен.

Но както и да е - то тук проблем за дебат няма. Или сама поемаш напред, или отиваш в психиятрията. Не можеш да върнеш деянието, най-много можеш да родиш друго дете, което да отгледаш свястно, но това ще стане, само ако се вземеш в ръце.

или.. или...
не е срамен според мен пътят към психиятрията или към друга институция, включиетелно църквата, манастири, и т. н.
Ф.

до 18 - много помагаш, няма що - „мини човече„ във 2-ри месец ..., това обаче според закона и медицината е ембрион.
Направо сякаш си на щат при папата. В католическите държави такива като теб стоят пред гинекологичноте клиники и снимат жените, после ги изобличават като „Убийци„ в интернет. Срамота.
Първо направи един дом за такива жени, направи нещо реално да помогнеш - после съветвай да раждат „мини човеченца„ да се мъчат на този свят. Ако обаче бяхме малко по-образовани и можехме да се пазим от нежелана бременност, проблем нямаше да има (е, ако не сме вярващи - тогава и кондом не е позволен, защото се убиват „мини човеченца„)

25.   № 24 аз съм №18. Искам да те попитам теи с какво мислиш, че помагаш по- точно? А това дали ембрионът е мини човече не бих се наела да споря с човек не до там компетентен по въпроса. Нищо лично, просто имам медицинско образование и повярвай ми отлично знам за какво иде реч. Много е лесно обаче да замазваме истината. Знам и съм виждала много неща свързани с абортите, но не тук е мястото да говоря за това сега.
Аз не съм някаквва фанатичка, просто давам съвети на момичето. Какво лошо има да се обърне към църквата? На някои хора изповедта помага, не толкова чрез божията сила, а чрез самовнушение. И не съм против противозачатъчните, напротив твърдо за тях съм. Да ама знаеш ли, че за някои жени абортът е вид контрацепция.
А що се отнася до приятелката ти, която вини сина си за проваления си живот, то за такива жени наистина абортът е правилното решение. Те просто не заслужават това щастие. Случая на авторката обаче не е такъв.
Мила продължавай да се бориш с болката ти заслужаваш да си простиш и да продължиш живота си!

26.   Съгласна съм с №24 Но мисля, че май авторката не я боли толкова за загубеното дете колкото за отношението на майка й в онзи момент. Това е в подсъзнанието й просто още не е стигнала до него. Как мислите? Аз познавам жени с по 5-6 аборта. Майки който са изоставили дете в дом.
Може да се обича толкова много дете което си носил 9 мес. което си видял прегръщал но бъдещо не направено с очакване дете ммм незнам. Ако е искала да има дете и е очаквала да забременее с месеци години да може тогава да обича толкова много един ембрион ама в случай като на авторката имам съмнение. Не я пращайте на психиатър само ако тя осъзнае на кого и за какво е толкова ядосана всичко ще дойде на място.
Катя.

27.   Как си мила? Справяш ли се? Започни да си мислиш, че детенцето ти е на едно по-хубаво място, че ти е простило и те чака там! Успех!

28.   В момента не съм в България, ще пиша, когато се прибера. И искам да се обърна към номер 24, защото това са пълни глупости, дори си мисля, че тя не се осъзнава какво говори.. скоро ще пиша. Благодаря на всички останали!

29.   От авторката отново: А също и номер 26! Хора, които не разбирате тази болка, моля ви просто не пишете!

30.   От №26 Извинявайте бяхте прави аз сгреших, тя наистина е за психиатър.
Към Авторката: Щом така се озлобяваш на хора с различно от твоето мнение, значи проблемът е по голям от колкото си мислех. Не е нормално да изпитваш омраза към по различните от теб. Не е нормално да изпитваш две години и три месеца болка за една случайна /нежелана/ бременност, момиче ти наистина си за психиатър иди той ще ти помогне.

31.   Хората, които молиш да не пишат, точно те ти помагат да излезнеш от депресията, в която яко си затънала. Но тя(депресията) те кара да четеш жадно думите на съпричастните. Потърси психоаналитик, защото депресия с мисли за самоубийство са много опасно нещо.
И запомни нещо много важно - за да си добра майка, трябва първо да обичаш себе си. Не се ли грижиш за себе си, за психичното си здраве, някой ден ще си вече майка, но с изненада ще установиш, че психически не си готова да приемеш нови удари. Животът не е само раждането, а отглеждането на детето. Осиновители да не са по-малко родители и по-малко да обичат децата си? Любовта се ражда в съвместният им живот. Та ти си видяла ембрион и развиваш една духовна връзка, която е само в главата ти. Край. Минало е. Не можеш да се върнеш назад. А можеш ли да мечтаеш за друго дете? То(някоя твоя яйцеклетка) също се бори за живот. Дай му го! Знаеш ли, колко много живот можем да дадем? Гледай на живота от положителна гледна точка.
И да те обогатя със случки от живота. Правила съм аборт само заради консултация с професор, какви може да са последиците за плода заради прието лекарство, преди да разбера за бременността, т.е. точно в началното оформяне на зародиша, когато е най-уязвим. По твоята логика трябваше да го родя с риск да се случи прогнозата на професора и цял живот да се виня, и да виждам укора в очите на детето? Никога не съм изпитвала угризения за направеното. Както природата изхвърля при спонтанните аборти слабия или увреден зародиш, така аз й помогнах да не й дам същество, което и тя, и обществото ни ще отхвърля.

32.   Абе хора-автори на последните две статии, момичето има нужда от помощ, не от променяне на възгледите по отношение на абортите. Явно тя не е от тези които си успокояват съвестта-толкова ли е трудно да го разберете? Ако мислеше като вас отдавна да е забравила. Тя добре ви посъветва, като не знаете за каква болка става въпрос да не пишете. А и не слагайте под общ знаменател спонтанните аборти и тези по медицинско предписание, със тези по собствено желание, без медицинска индикация, разликата е огромна, странно защо обаче се правим, че не я разбираме? !
Миличка ти се дръж и продължавай да се бориш. №18

33.   № 18, 32 не си разбрала единствената помощ за нея може да я даде психотерапевт, това обясняват 30, 31.

34.   Не мога да знам как се чувстваш на сто процента, но предполага. Според мен е трябвало да послушаш сърцето си защото понякога и родителите грешат. Аз искам дете от 4 години и не става. Уж всичко е наред но бебето не идва. С баща или без в никакъв случай не бих направила аборт, твърдо съм против абортите. Наистина май ще е добре да отидеш на психолог, аз лично бих отишла, това е наистина неопредолимо чувство за вина. Пожелавам ти успех мила и ако пак се случи моля те не прави аборт. Това е дар от Бога, замисли се.

35.   От 31: Ех, българите нямаме елементарна медицинска култура. Директно я пращате на психиатър. За психоаналитик е. Той ще каже, дали е за психиатър. Разликата между двата е по-голяма от разликата между спонтанния и моя(май някой не схвана медицинската индикация).
Да извинява номер 34, но точно жени, които имат проблеми със забременяването, само ще подсилват състоянието й. А доколкото разбрах, тя иска да се пребори с него(според темата), а според последващите й реплики - иска други да й помагат да затъва повече. Какви по-големи драми имат хората. Ако намерите, гледайте филма "Изборът на Софи" с Мерил Стрийп.

36.   Какво става с теб миличка? Каза, че скоро ще пишеш а от тогава мина почти месец!?
Успех и куражти пожелавам! №18

37.   Абе яя като вземете да се превземате убила си била детето. Всичко е до психиката. Мойта приятелка имаше 11 аборта зад гърба си и наскоро направи 12ия. И изобщо не съжалява и не и пука, а и няма за какво.

38.   Момиче, здравей. Прочетох историята ти и съветите, които другите хора ти дават. Нито един от тях обаче не успя да ти каже най-важното - за всяка болка, за всеки провал, за всеки грях - има изходен път и той е Господ Исус. Някой те пращат на психиатър, други на психоаналитик, а ти имаш просто нужда да си излееш болката на Онзи, който дава живот и те разбира най-добре, защото те е създал и пролял кръвта Си за да те омие от греховете ти. Бог отдавна ти е простил. Убийство е - няма спор, но ако ти си викала към Бога за прошка то Той ти е простил в момента, когато си се обърнала към Него. Сега прости на себе си, прости и на майка си ако и да е трудно. Около теб сигурно има хора, които могат да ти помогнат да започнеш да градиш живота си наново, но този път на правилната основа, която е вяра в Исуса Господа наш. Друг изходен път няма. Очаквам сега фронтална атака от многото атеисти тук. Но, момиче, ти си живяла до този момент далеч от Бога и си видяла до какво е довело това. Имаш свободна воля и право да продължиш по стария път да се самосъжаляваш и окайваш или да поемеш по новия път с Бога и да видиш, че Господ е благ и е блажен оня човек, който уповава на Него.

39.   №37 Както сам казваш всичко е въпрос на психика и на гледна точка! Има хора като приятелката ти с 12, че и повече аборта, има хора които бесят кучета и не чувстват вина, има дори хладнокръвни серийни убийци, които не се чувстват такива, въобще всякви ги има. Момичето обаче е с друга гледна точка и твоя коментар едва ли ще и помогне. Дори напротив-би се почувствала още по-зле от това, че някой се опитва да маха с ръка и да омаловажава това, което за нея е същински кошмар без край. Тя сама го пише по-горе, но кой да чете.

40.   Ако беше УБИЛА някой...в случая детето си...сега щеше да си в затвора! А единствения затвор, в който се намираш, сама си го създаваш!
Детето ти Е имало сърце, но ти влагаш в един ОРГАН смисълът, който влагаме ние- разумните , родени същества!
Знаеш ли, аз вярвам на Ванга... а тя е казала така-че бебето добива душа на 21 ден ПРЕДИ РАЖДАНЕТО... А доколкото знам аборт е възможен до 3-тия месец.
Ако абортът беше убийство, нямаше да е позволен. Той ти позволява да имаш ИЗБОР!
Мила... в момента живееш в АД! Който не заслужаваш! Това чувство за вина е напразно... Ти вече носиш отговорност за ТУК И СЕГА! Миналото е направено вече, станало е! Нищо не можеш да направиш, освен да осъзнаеш, че проваляш сегашния си момент и живот, за който СИ отговорна в опити да се самонакажеш. Прегръщам те!

41.   38.... не ме разбирай погрешно, не сме атеисти... но не сме и в манастир! Тези проповеди са не само излишни, но и не намясто...

42.   Абе хора с тези разсъждения, май е трябвало и вас да ви махнат майките Ви, когато сте били ембриони... то много неща са законни, но надали са нормални или правилни!

43.   Ти не искаш да се откажеш от болката, защото това е единственото нещо, което те свързва с детето ти. Не искаш да го забравиш, а и мисля, че не трябва. Но детето ти го няма, а ти си тук. Опитай се да изживееш живота си пълноценно, да простиш на себе си и на майка си. Заслужила си го, няма смисъл сама да се затваряш в един порочен кръг. Живота ни е даден ненапразно, не трябва да го пропиляваме. Трябва да намериш сили да се примириш със станалото и да продължиш напред. Това ще е много по-трудно отколкото да съжаляваш всеки ден, но ако искаш да живееш трябва да го направиш.

44.   43, какво дете го няма? Та тя не е загубила отгледаната си дъщеричка на 3 или 10 годинки...
...
42, ние сега с теб осъзнаваме, че сме хора... думичката тук е ОСЪЗНАВАМЕ и щом сме живи, значи искаме да ни има! Един ембрион на седмица НЕ ОСЪЗНАВА, че е човек, защото НЯМА СЪЗНАНИЕ и е просто физическото начало на човека, но човек НЕ Е само тяло! Ние сме най-вече хора, защото имаме мислене и съзнание! Иначе сега ти и аз, и всички други щяхме да имаме спомени от ембрионалния си период, когато сме мислели в коремите на майките си току що заченати над екзистенциалния въпрос за живота!
..
Авторке, вземи се в ръце, млада жена си! Ако си избрала да погубиш и своя живот, редом със смисъла, който влагаш в това зачатие... ти вече си мъртва! Но за разлика от ембриона, ти си имала живот и си се отказала от него. Това си е самоубийство и ще поемеш отговорността за него!

45.   не разбирам спора ви - Законодателят го е решил и е регламентирал аборта много стриктно до 12 седмица - до тогава е ДОКАЗАНО, че няма нервна дейност, няма мозък и няма какво да спорим тук - кой е убиец, кой какъв бил!
Има закони в тази държава, в цял свят и това е - не може да се отрича ДАДЕНОТО от Законодателя право на жената да вземе това решение и да се нарече убийца. Имаме над 60 000 изоставени деца по домовете - ако сте толкова убедени в думите си - ами ОСИНОВЕТЕ едно неабортирано дете - хайде... Много е лесно да си морален съдник от топлото кресло в панелката си, ама когато трябва да се действа, се скътаваме!

46.   45, подкрепям те напълно. Много точно си се аргументирал/а. Това се опитвам и аз да кажа.
Да, има и толкова деца с души, съзнание, мисъл, нервна система (която се разбива, защото нямат семейство) и т.н. Защо не се обърнете към тях. Аз така бих постъпила и понеже може да ми се наложи да постъпя така един ден, ще го направя. Мислите ли, че ваше дете може да се нарече само онова, което носи гените ви с всички болести и силни страни? Знаете ли колко приятелки имам, които са чужди на майките си и с майките си, въпреки че са дошли от утробата им? А познавам и 2 осиновени дечица, които вече са пораснали и с майките си имат здрава духовна връзка и за миг не са престанали да са техните любящи деца!!!?

47.   И аз минах през това... кофти е. Всяка вечер сънувам бебета.. и все количката ми е счупена и пада настрани. А аз опитвам да я удържа. Друг пък са хубави сънища и така...
Времето и друго бебе ще те излекуват. Просто намери сили, ако сама не поискаш да се излекуваш няма кой да ти помогне.
Успех мила!

48.   От 43:
44, ако следвам твоята логика, едно току що родено бебе също е само физическо тяло, защото не може да мисли и няма да има спомени от първите си дни на този свят! Да вземат тогава да разрешат на майките да задушават новородените си бебета с възглавница до първия месец-те няма да разберат нищо докато умират......................
Не исках да прозвуча толкова силно, но някакси аргументите с които се защитава правото на жената да направи аборт ми изклеждат много кухи. А и когато жената разбере за бременността ембриоа надали вече е на една седмица. Най-рано е в 3-4, а после докато мине на прегледи, насрочат дата и т.н. отива вече 7-8 седмица и т. нар. "ембрион", туко виж станал плод на 9 седмици. Самите аборти са разрешени до 12 седмица. Аз съм виждала какво се случва по време на аборт, на 12 седмична бременност заснет на видеозон. Гледката не е никак лицеприятна. И все пак приемам абортите по медицински причини и в случаите на забременяване след изнасилване- все пак сме 21 век.

49.   Подкрепям коментара преди мен, като само ше добавя, че има много разлика да се направи аборт в 3 г. с., когато сърцето на плода дори още не тупти и няма мозъчна дейност, и има разлика бебето да е напълно развито и да е поело своята първа глътка въздух.
Въпроса е много противоречив. Няма нужда да се стига до спор. Просто всеки трябва да преценя за себе си и естествено да не прави глупости...

50.   номер 45 го е казал/а с аргументи, но кой да чете... и за каква глътка въздух говорите, не знам... детето поема първата си глътка въздух след раждането!
И не съм казала, че едно новородено вече не е човек! Изкривяваш думите ми, което е смехотворно! Не смятам аргументите си за слаби, напротив. Опитвам се да се аргументирам и от духовна гледна точка, и от физическа. Докато защитниците едно си знаят-едно си баят- убийство! Друг аргумент аз не видях...

51.   Има доста истина в коментара на номер 44. Ама много! :)