Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

63.   Госпожо, никой не ви се подиграва нито пък мрази гейовете! Но пред вас, както и пред обществото ни като цяло има два възможни пътя! Само два!

1. Или решаваме, че хомосексуализмът е нещо много хубаво, което трябва да се толерира, поощрява и да му се радваме, когато прави паради и т. н.

2. Или решаваме, че хомосексуализмът е нещо лошо, някакъв вид отклонение от нормалното човешко поведение с което трябва да се борим.

Всичко зависи от вас! Кое от двете ще изберете. Както и кое от двете ще избере обществото ни като цяло!

Ако изберете първия вариант, не ви остава нищо друго освен да се примирите с това. Да обичате сина си, да приемете поведението на сина си за нещо нормално и да живеете в мир с тази мисъл както ви казват повечето генийчета тук. В този случай престанете да ревете тук, защото няма никакъв смисъл. Този вариант априори изключва всякаква промяна. Трябва да се промените вие и вашето отношение.

Ако изберете втория вариант, това означаа да застанете твърдо зад позицията, че хомосексуализмът не е нещо добро. И след като не е нещо добро, промяната не трябва да бъде във вас. Синът ви трябва да се промени! Има начини за това, не слушайте "специалистите тук".

До преди 26 години хомосексуализмът се смяташе за болест - вид психическо отклонение и се лекуваше като такова. При това доста успешно! През 1990г световната здравна организация го изключи от списъка на заболяванията. Знаете ли как стана това? С гласуване! И за това имаше политически натиск!
В тази работа има много повече политика и много малко наука!
Вие изберете на кого да вярвате.

Т. Н.

64.   Авторке вече не сте ли приела синът ви, такъв какъвто защото от коментара ви виждам, че няма голяма промяна за 5години и 6 месеца. и около 62 съвета?
А. М

65.   Аз съм майка на хомосексуален мъж (именно мъж, вече е на 28, как минава времето... ) Разбрах за него когато беше на 15, попаднах на изключително грозно порно на компютъра му. Трима мъже правеха направо не е за разправяне какви гнусотии. Тогава го водих на психиатри, даже на църква (не съм вярваща, но бях решена да му помогна). След като видях, че нищо не помага, се отрекох от него. Не желаех да съм майка на извращение. Когато стана на 18 се изнесе от нас и спря да ни търси или да ми отговаря на обажданията.

Десет години по-късно аз не познавам сина си. Преди две години сам ни потърси, оттогава идва да ни види веднъж на няколко месеца и доколкото разбирам, е завършил някакви компютърни неща в чужбина, има своя фирма и е най-лъчезарният човек, когото виждам напоследък. Плача всяка нощ, защото не съм била част от никой от успехите му, нито съм била до него в тежките моменти. Искам да си върна моето момче, да му кажа, че го обичам, но не знам как да открия пътя обратно към него... Още ми е гадно да гледам гейска показност, като си го представя с друг мъж и ми се повдига, сигурно докато умра няма да мога да променя това в мисленето си. Но ако можех да се върна десет години назад, щях да хапя езика си всеки път, когато ми се прииска да го нагрубя или ударя. Или да го заведа на психиатри, които да го вкарат в "пътя".

На 58 съм, имам три висши образования, преподавам езици и се имам за умерено интелигентен човек. И въпреки това ей сега чак започвам да разбирам какво искаше да каже Кико Маречков с онази песен

"Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя! "

Пътищата на децата ни, обратни или нормални, не са нашите пътища. Но вярвам, че понякога, само понякога, можем да вървим заедно с тях. За по няколко минути или часове, но всичко е по-добре от това да отпращаме децата си от нас, защото са каквито са, а не, каквито ние искаме от тях да бъдат.

Дано в тъжната си логорея да съм успяла да помогна на някого, било то дете или родител. Хубава вечер на всички и бъдете силни!

67.   До н 65, мaйкaтa нa хомосексуaлният мъж.
Знaете ли, понякогa "изинявaй, не бях прaвa" кaзвa всичко.
Синът Ви нямa и нуждa от повече. Но дължите извинение, зa дa прости той, a и дa си простите Вие сaмaтa.
Имaте много причини дa се гордеете с него.

68.   Аз съм майка на хомосексуален мъж. Всъщност имам 2 сина, по-големият е нормален, по-малкият е гей. Винаги е бил странен, затворен, изнежен. Големият - жизнен, гласовит, като баща си. Имат разлика 5 години. Когато малкия стана на 20 батко му имаше жена и дете. Като питахме с мъжа ми малкия защо си няма още приятелка на 20 и след натиск си призна. Нито мъжа ми го прие, нито аз, нито брат му. Особено баща му и другия ми син - забраниха му да се показва с други мъже или да ги води у нас някога. В крайна сметка след много караници се изнесе и се очужди от нас. Аз не мога да приема сина си за гей. Съжалявам, но ми идва в повече. Баща му също. Мъчно ми е, но не мога друго яче.

72.   Какво означава това, че по-големият е "нормален"? Това, че малкият е хомосексуален прави ли го "не нормален"? Иначе родителите ми... трудно възприема това, че съм... различен, но го възприеха. Може би им трябваше малко време да го осмисля. А майката на партньора ми е широко скроена жена, никак не и' беше трудно да приеме в дома си "момичето" на сина си и като нейна... снаха.

76.   Проблемът по-скоро е в това да приемеш, че е такъв. Поне е имал... куража да ти го каже. Аз така и не можах да кажа, на майка ми, че съм бисексуален, че някои от приятелите, които водех у дома не са ми просто... приятели и че съм "момичето" на тези мои приятели.

77.   Родителите ми така и не можаха да приемат това, че съм хомосексуален. Може би това, че съм ... момичето в отношенията с партньора ми им дойде в повече ... не знам, но с времето се отчуждихме и вече не контактувамр много -много. Докато майката на ... мъжа ми е широко скроена жена, не и беше трудно да ме приеме в дома си като нейна снаха.

78.   77, и след като си "момичето", колко деца ще родиш на мъжа си?
Родителите ти очакват от тебе да продължиш родовете им, а не да си бъркате по дупките с разни изрватеняци...
Няма по-голяма трагедия за един родител от това да разбере, че внучета просто НЯМА ДА ИМА! Това означава пълният им провал като родители. Това е нечовешко, даже не съответстващо на живота по никакъв начин...
Дано да имаш брат или сестра, които да сторят това вместо тебе, че инач... горките хора (родителите ти). За тях това е все едно да им е умряло детето!

79.   Айде.. Пак се започна с вечните дискусии за обратните...

82.   Виждам, че темата е доста стара, цели 9 години са минали, откакто авторът я е пуснал. Много мъчно обаче ми стана като прочетох коментар 68. Съчувствам искрено на момчето, което е имало "семейство" , което се е отрекло от него само защото е различно. Много жалко, наистина. Хубавото поне е, че се е махнало навреме от тази нездрава и потискаща среда.

83.   "Няма по-голяма трагедия за един родител от това да разбере, че внучета просто НЯМА ДА ИМА! Това означава пълният им провал като родители. Това е нечовешко, даже не съответстващо на живота по никакъв начин.. "
Ами ако има след като починат!??? Това е доста често срещано...

84.   "Дано да имаш брат или сестра, които да сторят това вместо тебе, че инач... горките хора (родителите ти). За тях това е все едно да им е умряло детето! "

Истинска история от Холандия (мда! ) от първо лице- случва се на мой приятел-гей. Той има сестра, може да има и повече братя или сестри, но знам за една. Да допуснем, че са 2ма само. Тази сестра има 3 деца с мъжа си. Моят приятел има партньор. Със сперма на партньора, сестрата на моя приятел забременява два пъти ин-витро и така моят приятел и партньорът му имат (той законово е осиновител на детето на партьора си) 2 деца!
Тоест, родителите, които са го ПОДКРЕПЯЛИ ВИНАГИ, не само, че не са ощетени, ами имат (поне) 5 внука! А приятелят ми има деца с възможно най-близко ДНК до неговото...

Та така- като подкрепяш и не очакваш, съдбата те дарява с 5 внука, а сина ти гей- с двама сина!
Правте си изводите, ако можете...

85.   Аз пък съм на мнение, че детето да не е с близко ДНК до това на родителите не е чак толкова голям проблем. Има толкова много деца по домовете, които си мечтаят да бъдат осиновени и да имат нормален живот с родители, които ги обичат. Не мисля, че е ДНК-то е единствената причина, поради която човек може да приема и обича едно дете. В крайна сметка жената под коментар 68, а и цялото семейство, са се отказали от детето си въпреки, че са биологични родители, така че не мисля, че това е най-важното. Социалните родители са много по-важни от биологичните.
Госпожо 68, ако четете помислете и поправете тази грешка! Синът ви не е избирал да бъде гей! Вие не поддържате контакт със сина си само защото е различен, а това е все едно да го отхвърлите, защото има сини очи вместо кафеви. Загърбете всичката стигма и просто обичайте детето си, защото може би има нужда от вас.

86.   Добре, не мога да разбера как носиш едно дете 9 месеца, сменяш му памперсите, гушкаш го, радваш му се, отглеждаш го от бебе до голям човек, бършеш му сълзите, целуваш го за лека нощ и просто когато ти сподели за това кого обича и КРАЙ тва е супер трудно за приемане, извратено, ненормално и т. н.? Не заслужавате да имате деца.

87.   Леле какво чета! И аз имам приятели които са гейове. То и аз наскоро разбрах, че съм гей. Няма нищо лошо. На 27 години съм и живея отделно от нашите. На тях не им казвам защото може да стане по- лошо. Особено на баща ми, които е против гейовете. Айде вуйчо ми също е гей и в това няма лошо приел съм го такъв какъвто е. Но да съдите хората за това че са хомосексуални- това шеа не бива.

89.   Обичай си го такъв какъвто е.