Споделена история от Семейство |
Тежък човешки проблем...
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 3097 пъти
Реших да споделя последствията от едно сериозно решение, което взех в живота си. В една история, разказана тук преди време/ще дам линк накрая/, най-общо казано, живеех много зле с баща ми, който ме е осиновил... крясъци, обиди, скандали... съсипване на двете ми деца... Нямах пари. И реших да играя ва банк. И двамата имота се водят на мое име. Единият обаче, етаж от къща на 75 тодини, в много тежко състояние и непоправимо. Баща ми, аз, сина ми и дъщеря ми живеехме заедно в един апартамент над половин година. Продадох етажа от къщата, без да кажа на баща ми, и се изнесох с по-малката ми дъщеря/на около 2 години и половина/ под наем. След куп разправии по джиесемите с баща ми аз отказах категорично да се върна в апартамента при него. Той станал и си отишъл от апартамента в къщата/живееше в етажа от къщата преди време/. Там научил, че съм го продала. Преди дни научавам, че го приели в болница в тежко състояние, но преди това е успял да разгласи, че аз съм го изгонила от дома му. Никой обаче от никъде не го е гонил! Аз станах, взех си дъщерята и се изнесох. Никой не може да ми определи къде да живея и как да отглеждам децата си. Всичко е законно и никой копче не може да каже! Съспвах си живота с него много години наред. Дъщеря ми е на 2 год. и половина и още не говори, което отдавам на стреса, преживян месеци наред. Сина ми преживяваше обиди всеки ден, съжалявам, налага се да ги цитирам... лайно, изрод, идиот, престъпник... А той е просто нормален, лигав тинейджър в пубертета, само на 16 години! Накрая взе да ги повтаря и да използва думи на дядо си срещу самия него...
Сега сме тримата заедно, аз с децата, в чист дом, отдала съм се на тях, имат всичко, което е нужно, без да са луксове и скъпотии... Дъщеря ми е по-спокойна. Имам средства да ги отгледам и двамата. Избрах да съм майка. Вероятно постъпих грешно, но беше в името на децата ми. Други варианти нямаше... опитвах такива много години, нямаше начин...
Не желаех зло на баща ми, не предполагах, че ще стане и ще си излезе, мислех, че е достатъчно аз да се махна и да спася най-вече малката от ада... да почна да я възпитавам, да я уча, да я успокоя... дано с времето да проговори.. Не зная на какво се дължи факта, че не говори! Само отделни думи-мама, коко/котката! /, буквално 4-5 думи речник! Дете на 2 години и 7 месеца-не знам психолог ли да търся, логопед ли, дефектолог... /чувала съм, че има и такава професия... /...
И сега ще се погрижа за баща ми... но просто не мога да понеса упреци и думи, които не са верни. Не съм го гонила! Просто не желая да живея с него в един дом и никога не бих се върнала. Може да се каже, че тласнах нещата в дадена посока, която нямаше как да предвидя! Но спасих децата си от ада. В това съм убедена.
Ето линк към предишната тема, за да разберете за какво иде реч.
http://spodeli. net/6/story-11990. html
|
