Споделена история от Семейство |
Как да си подредя живота?
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1263 пъти
Здравейте!
Ако нещата, които съм написала ви се сторят много объркани-то това е, защото и аз съм ужасно объркана и просто не зная откъде да започна. Историята ми е ужасно дълга, но все пак, ще се опитам да ви я разкажа по-накратко.
Аз съм момиче на 17. Живея заедно с майка ми, баща ми и брат ми. Може би един от проблемите ми е именно в семейството, защото не чувствам думата "семейство". Ще започна с характеристиките на всички, за да добиете представа:
Майка ми-Приемам я за моя най-добра приятелка. Винаги съм я чувствала като такава, защото от нея мога да получа съвет, без да ме е срам да я попитам. Понякога я чувствам и като баща, и като майка, а защо, ще разберете по-нататък. Тя се посвети на нас с брат ми, защото ни отгледа сама (може да се каже) и няма работа, въпреки безкрайните си опити, от много време насам. Отдавам причината за странното и държание напоследък на факта, че нейната майка (баба ми), почина наскоро и това беше огромен шок за нея, както и за всички. Напоследък започна да мрънка, да се цупи, навлиза в личното ми пространство понякога и започна да се държи като малко дете.
Баща ми-Той е много наивен, чак до глупост понякога и никога не е мислил лошото на никого. С него обаче нямам никакви отношения-чувствам го като съквартирант. Никога не ме е питал как съм, добре ли съм, просто идва от работа, ляга си и това е, не се интересува от успехите ни в училище. Единствено говоря с него, когато сме на масата и то аз се опитвам да подхвана тема, защото той "блее" в телевизора и даже не ни отразява. Така се държи с всички, не само с мен. Благодарна съм му за това, че не ни е оставил без дом, храна и вода, но това не е достатъчно. Никога не сме излизали като семейство някъде, и не говоря за някоя скъпа почивка, а просто като разходка в парка или нещо друго в града. Много сме отчуждени и въпреки опитите ми, не се получава. Просто страни, по незнайно каква причина, а когато е сред хора, изобщо не се държи така.
Брат ми-Той е по-малък от мен с 4 години. С него хем се разбираме, хем понякога се караме-нормални отношения между брат и сестра като цяло. Нямам какво толкова да кажа за него, освен че може би от всички вкъщи, слуша мен най-много, защото (колкото и пресилено да прозвучи), аз му се карам най-много, за разлика от баща ми най-вече, който отново не се интересува.
Аз-Не искам да се изкарвам като "света вода ненапита", защото и аз като всички, си имам недостатъци. За себе си мога да кажа, че съм отговорна, строга, опитвам се да бъда справедлива, но за сметка на това нямам особено самочувствие заради външния си вид, който не харесвам особено. Предимно ме интересува ученето и образованието, добра ученичка съм. Нямам много социални контакти, разчитам само на две приятелки-малко, но пък истински.
Дано сте разбрали донякъде каква е картината вкъщи. С всеки изминал ден, колкото повече раста, започвам да се дразня много, най-вече на баща ми, че и на майка ми отскоро. Нямам особено лично пространство, постоянно някой ще се скара с някой, битовите проблеми и всичко това ужасно ме товари. Дразни ме това, че парите не се изразходват правилно, постоянно се чува това "Нямаме пари", но цигари вкъщи винаги има (баща ми, уточнявам) и още куп други неща. За пред хората сме идеални, но когато сме си сами-изобщо не е така.
И може би оттук идва и цялото ми желание просто да се махна. Искам да изчезна, да живея сама някъде, но не знам как. Май месец вече ще съм пълнолетна, предстоят ми и матури в 12 клас. Аз уча по старата програма и имам правото да си избера 1 предмет за матура, но още не съм избрала, колебая се между биология и география. Дори не знам и какво ще уча изобщо след като завърша-по принцип искам да бъда учител, но вече не вярвам, че ще успея. Обзема ме страх как ще живея занапред и какво ще правя със себе си.
Единственото което искам е, да си намеря хубава работа и да живея сама, да съм на спокойствие. Чувстам се ужасно, понякога викам и крещя, а не искам. Дайте ми съвет, ако можете, как да си намеря работа след време и най-вече да се отделя на сигурно място. От Бургас съм.
Весели празници на всички!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: f716e87e5c |
|
1. Ситуацията в твоето семейство няма да се оправи, в това може да си сигурна. 99% от семействата в България имат подобни проблеми, така че няма какви чудеса да очакваш в тази насока.
Хубавото при теб е, че скоро ще си студентка, което означава, че вероятно ще си в друг град, няма да живееш с вашите, ще имаш нова компания, вероятно и гадже ще завъртиш, а след това ще започнеш работа, и като цяло най-вероятно вече няма да ти се налага да живееш с вашите. Всъщност, щом постоянно чуваш "нямаме пари", значи може да се наложи още от 1-ви курс да започнеш работа, но така или иначе, положителните неща в живота ти не вярвам да започнат да се случват преди да започнеш да учиш в друг град.
Е, ще се радвам да греша, но някак си не го вярвам особено.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: fe8f192d8e |
|
2. Щом навършиш 18 се хвани крупие или сервитьорка в някое елитно заведение. Минава се обучение и 1500лв не ти мърдат, може и повече. Изнасяш се на квартира и си живееш живота, ако искаш учиш, ако искаш не. Вече си голям човек, вашите нямат общо с теб. Нито те са ти длъжни, нито ти на тях.
|
|
