Споделена история от Тинейджърски |
Моята История и проблемите с приятелството
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 923 пъти
Здравейте! Аз съм ученичка в 7 клас. Ще ви разкажа своята история и ще помоля редакторите да я одобрят. Нека да започваме!
Както споменах горе тази година съм в 7 клас. Живея в малък град и имам две сестри. Семейството ми никога е нямало финансови проблеми и съм получавала всичко, което поискам. Преди живеехме на село, но решихме да се преместим в града. Тогава щях да влезна във първи клас. Наехме апартамент, в който живеем и сега. Влезнах в ново училище с много нови хора. Имах много приятели, играхме заедно, забавляваме се. Също така открих и най-добрата си приятелка. Изминаха си годините.... Бях много добра ученичка. От 1 до 4 клас завърших със 5. 50 (някъде там). Но имаше една случка, която помня и до днес. Веднъж след обяд (ние ходихме да ядем в един стол) госпожата ни заведе на парка. Имаше едни фитнес уреди и там аз, едно момче, ( за което ще говоря) по-нататък в историята и ще го наречем М, най-добрата ми приятелка Е, и едно друго момче Б. Тогава Б ми каза, че иска да ми каже нещо. И аз му отговорих с да. Той ми каза, че ме харесва и тогава страшно се засрами и избягах по-нататък в парка. Най-добрата ми приятелка ме последва и започна да ме успокоява. И това отмина. Сега ще ви разкажа и за М. Той искаше да седим заедно в 3 и 4 клас някъде и аз приех. Веднъж след стола аз си бях купила чипс. М поиска да си вземе и аз му дадох. Тогава той ми каза:
-Благодаря! Ти си много добра-(и прошепна)-и много хубава! Това не ми беше направило особено впечатление, но се зачудих, защото никой не ми го е казвал. Също така имам още една случка с него. Веднъж в междучасието аз и М спорихме за нещо и започнахме да се приближаваме един към друг, като единия казваше "да", а другия " не". Бяхме на път да се целунеш, но Е си сложи ръката между лицата ни. В този момент така се гледахме.... (това май беше някъде 4 клас). Преди 5 клас с М си писахме и той ме покани да седим заедно. Аз естествено приех. Но Е. искаше да седи с мен. Тогава тя принуждаваме М. да е откаже, но той така и не се предаде. Седяхме заедно до началото на 2 срок, когато едно момиче Н. ме помоли да седим заедно. Аз приех. В 6 клас седях с Е. Тогава ние седяхме на 4 чин, а зад нас братовчед ми К. Той седеше с един повтарач С. Те никога не учеха и сега също. Аз бях под тяхното влияние и оценките ми бяха 3, 4 и даже по история получих първата си двойка. Във 2 срок обаче яко се стегнат и започнах да уча. Минах 6 клас едва с 5, защото годишната ми оценка беше 4, 64. И така дойде 7 клас. Седя с Е. Но в началото имаше една Д., която нашите не удобряват, защото нямаше приятели и само се заяждане. Но аз и бях единствената приятелка. Тя ми влияеше много лошо. Започнах да се гримирам и даже пренебрегнах Е. и стоях заедно с Д. Д. само си режеше вените и влизаше в спорове. Даже и заради нея имам въшки и малката ми сестра и майка ми се заразиха! До днес си пръскане главите със разни препарати! Ама прекратиха приятелството си с Д. и се върнат при Е. Вече стоим заедно и сме отново най-добри приятелки. Обаче имам един проблем. Само аз и Е. си дружим а останалите момичета са в нещо като група. Понякога някои момичете ни заговаря, но само това. Преди ме бяха поканили две момичета на рождените си дни, но вече не ме канят. Като им гледам снимките във социалните мрежи заедно по рождените си дни направо започвам да плача. Аз съм срамежлива и ме е срам да ги заговоря. Те не са някви кифли, даже те са умни и добри, но... Ние празнувахме за Коледа и като бях дошла на празника ги видях да се снимат заедно, но ме беше срам да се снимам с тях. Всички бяхме на една маса, но с Е. бяхме съвсем малко разделени от тях и чух Н. да казва:
-А. (така ще се наричам тук) и Е. нека си говорят там заедно.
Това страшно много ме изразни, защото те пред нас и една думичка не обелиха. Само питаха за часа и прочие. Просто не знам защо се отдалечават от нас или ние нещо не правим правилно? Както казах горе понякога ни заговарят, но понякога. Е. е малко едничка, но все пак е много добра. Ние с нея не сме тъпи нито грозни. Даже по улицата понякога някои момчета ми викат неща от рода-Как си! Харесвам те! А и кака ми беше работила в едно заведение и ми каза, че едни мои съученички са ходели заедно там да си пишат домашните ама това беше преди година или две. Тогава яко се издразних, че не са ме поканили. Моля, ви дайте ми съвет какво да направя, защото ми писна да сме само със Е.! Моля без критики, защото все пак тук си помагаме! Съжелявам, ако има и допуснати грешки! Съжалявам и ако историята е дълга! Приятен ден/нощ!
|
