Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   “Не съм от много богато семейство, но не съм бил лишаван от нищо.” - и ти приемаш съвети как да си “успешен” от тях? Сравняват те с този и онзи. Ти сравняваш ли ги с бащата на Пенко, който ги е завел на Малдивите за Коледа?
За съжаление масово родителите са точно такива. Те самите не са успешни, но ти дават неискани съвети как ти да успееш. Манипулират и се опитват да контролират и да вземат решения вместо теб. Все едно си малоумен и не можеш да решаваш сам или просто не си достатъчно важен, за да имат твоите мисли, чувства и желания някакво значение.
Осъзнал си две истини - 1. Това, че са по-възрастни и са ни родители съвсем не означава, че са по-добри от нас в каквото и да било и, че могат да взимат по-добри решения и 2. Не всеки родител иска най-доброто за детето си. Масово искат децата им да живеят с тях, да нямат семвйство и деца, да ги гледат на стари години...
Било каквото било вече. Гледай да си намериш свястна жена и не им позволявай да ти се месят или да ти дават тон в живота повече.

7.   Твоите специално са ти пречели. Имам един познат, чийто баща също е страшна работа. Постоянно му натяквал, че няма работа макар същата да не расте по дърветата. Човекът е израснал в комунизма и си вярва, че даже в провинцията само трябва да се разходиш из града и ще си намериш работа. Същата работа и с гаджетата - господинът решил, че от такива няма смисъл /не знам защо, не съм питал моя приятел, а и не знам дали той самият знае/ и намирал недостатъци на всяка възможна приятелка на сина си. Винаги се хващал за всяка чута дума и я извъртал като нещо лошо. Ако жената веднъж не плати нещо, значи е стисната. Ако попита какво работиш, значи е меркантилна и т.н. Нещата няма да се получат - това му бил редовния лайт мотив според приятеля ми, чието име ще премълча, защото той се съгласи да разказвам историята по своя преценка /та дано някой се припознае в прочетеното и то му помогне/, ако не споменавам името му. Разбирам го - не всеки иска да се разчуват такива неща за неговото семейство!

Колкото до автора: авторе, не си станал футболист, но замислял ли си се за възможността да вземеш треньорски лиценз и да станеш направо треньор? Пак е в същата сфера и като бонус не всеки треньор е имал кариера като футболист. Доколкото знам въобще не е задължително да си бил футболист, за да станеш треньор. На твоята възраст ти е късно за футболист, но за треньор имаш предостатъчно време.

8.   При мен не стана така. Майка ми е медицинско лице, во знае че ме е страх от кръв и видя, че ми вървят езиците и дадоха всичко да запиша английска филология. С нея намерих перфектна работа. Имах едно гадно гадже и ми помогнаха за се разделя с него и да продължа. После срещнах чудесен мъж и сега имаме и дете. При мен е обратното.

9.   Лелеее, все едно нашите описва!
В училище трябваше да съм пълна отличничка, защото дъщерята на еди-коя-си имала само 6, а аз защо не съм като нея?
После в университета записах това, което искам (баща ми работи в тази сфера и беше много горд от мен, но почнаха други проблеми, все ми се бъркаше, все искаше да ми коригира курсовите работи и накрая, аз не предавах нищо мое, а неговите неща. В 3 курс ми писна и вече си пишех докладите, рефератите и курсовите работи тайно. Исках да оценят мен, а не него.). Завърших магистратура, а баща ми, ми все обещаваше, че ще ми намери работа, а в последствие се измъкна и ме остави да се справям сама. Сега нямам и 1 ден стаж по специалността си, но пък каквато и работа да си намеря, ми се натяква, "Че не е престижна! За това ли те издържахме докато учиш? Да работиш като секретарка! И т. н." Да не говорим за вечните сравнения с всички. Братовчедка ти е по-малка от теб, пък печели много, еди-кой-си го направиха шеф, сестра ти (Да, дори с малката ми сестра ме сравняват) работи по голям проект и ще я пратят еди-си-къде... А ти цял живот само папки редиш!
И сега, за да си пестя нервите, почти не поддържам отношения с тях. Чувам ги по телефона веднъж на 2-3 седмици и то говорим само общи приказки, виждам ги на 3 месеца веднъж и то за кратко и пак отнасям критики за всичко, от външния вид, до това, че ще си изгния на това бюро, а хората се развивали...
Какво да ти кажа, спасение няма, освен ако не се научиш да пускаш критиките покрай ушите си. Как пък за 38 години (вече съм на толкова) един път не казаха, че се гордеят с мен. Даже и на дипломирането, завършвам аз с над 5,40 университета и майка ми "Ми, браво! Ама то всеки може да го направи! Да не мислиш, че е кой знае какво! Такива като теб, с лопата да ги ринеш!" За това и на дипломирането ми за магистър така и не ги поканих...

10.   Човек е успешен там където той иска. Наложените както твоя случай нечии други желания не носят успех.
Никога недей да правиш нещото, защото някой иска от теб.
Никога не идеализирай някого, защото така нарушаваш божествените закони.
Уважавай родителите си, но сложи ясна граница, нямат право да налагат техните мечти и да живеят твоят живот.
Ако родителите ти вменяват вина и приказки какъв неблагодарник си, а те са си дали целият живот за теб знай, ме това е манипулация.
Всеки е отговорен само и единствено за своя живот и носи отговорност за децата си до определена възраст.
Ако вашите ти мрънка колко са нещастни това е техен избор.

11.   Аз съм на 19, но като гледам ако продължавам да слушам наште, явно и аз ще се чувствам така на 30. Аз съм момиче, което ще завърши тази година и проблемът е че наште само ми натякват какво да уча. Но като ви гледам, няма да стане. Няма да им позволя пак да ми казват какво да правя. И при мен е само "учи, защото какво ще стане от теб". Аз имам основно 5ци в училище, въпреки че съм имала 6, но и много слаби оценки. Аз реша какво да уча, не те.

Друг проблем е, че ми казват какво да правя не само за ученето, но и за всичко останало. Но просто винаги ме е било страх да изказвам мнение, защото те се ме обиждат или бият.

Така, че авторе благодаря, отвори ми очи за родителете ми. Може би ще ме мислете за тъпа, че на 19 съм се усетила, че ме въртят на малкия си пръст, защото и моите родители не са много успешни, даже единият няма средно и висше, но пак акъли дават. Даде ми малко повече кураж да се упълча.

Благодаря!

12.   Много рядко са онзи тип благородни родители, които искат най-доброто за теб. В повечето случаи си гледат само собствения задник за сметка на децата си.

13.   Много добре те разбирам. Аз също съм преживяла нещо подобно, макар и в по-лека степен. На 22 съм, момиче. От много малка имах интерес към музиката. Конкректо по-тежката. Мечтаех да имам група и умолявах нашите да ми купят китара, за да се уча. Те не вярваха особено, но добре че беше леля ми та тя да купи китарата. С 300 зора, тя даже им се скара на тях. Била съм на около 10, когато купиха китарата и докато я качвахме по стълбите никога няма да забравя как баща ми през цялото време говореше, че всичко това е напразно и че НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ НИЩО ОТ МЕН В ТОВА ОТНОШЕНИЕ. Повтаряше го през цялото време, многократно. После си спомням колко зле се чувствах, просто още тогава усещах как ентусиазмът ми замира. Дърпах струната и гледах празно. Но исках да се боря с това чувство. Борех се със себе си. Отново с 300 зора накарах майка ми да ме запише на уроци по китара. Записа ме, ходих с години, но така и не повярвах в себе си. Желанието ми умря тотално. Отказах се напълно. Не успях да се преборя. Затова сега ходя по концерти постоянно, и в България и в Чужбина, дори и сама, единствено тогава се чувствам щастлива и заредена. С годините така и не открих нищо друго, което обичам до такава степен и не мога да кажа, че имам кой знае какви интереси. Обичам да пътувам /най-вече до други градове и държави по концерти/, да излизам, да наблюдавам и това е. Но не съм така запалена по нищо. Музиката ми беше най-голямата мечта. И не да съм преподавател /нищо лично към преподавателските професии, не ме разбирайте погрешно/. В днешни дни уча в НАТФИЗ, специалност в сферата на театъра /не актриса/. Никога не съм била кой знае какъв почитател на театъра, но исках нещо близо поне до музиката и въобще изкуството. С времето разбрах, че всъщност двете не си толкова приличат /музика и театър/. Едно време пък се бутах да кандидатствам актьорско майсторство в НАТФИЗ, естествено не ме приеха няколко години, блъсках си главата сума ти време и бях в безпътица /отново, защото исках нещо близко до някогашната ми мечта, все пак там има свирене, пеене, но не и защото ми е било на сърце да бъда актриса/. Отказах се от актьорското, в сегашната ми специалност поне ми е спокойно. Но реално никога не открих среда, нито имам някакви особени интереси. Реално аз не обвинявам баща ми. Той не е лош човек, може би не го е казал с такава цел. Споделяше, че го е страх, ако се занимавам с музика да не би да попадна в наркомански среди и т.н. Даже като бях тийнейджърка ме виждаше, че се отказвам от китарата и ме питаше защо не свиря... но никога няма да му споделя това нещо, защото не искам да се чувства виновен. Аз съм виновна, защото слушах тогава, макар че не знам как едно дете на 10-11 ще разбере, че невинаги родителите са прави. То хора на по 40 не го разбират, камо ли на 10-11. Родителите ми не са прости хора, майка ми има 2 висши, работи много добра работа, тя всъщност повече ме е подкрепяла. Баща ми също има добра работа, но няма висше, някога е учил за инженер, но се е отказал и никой не знае защо. Но както и да е, всичко е минало вече... ще продължавам да си посещавам концертите /като мине тая глупост с вируса/ и ако имам деца, ще се постарая никога да не им убивам мечтите. Защото после може да нямат други и да си бият главите с години, търсейки място под слънцето.

14.   После ще чета коментарите.
И при мен подобна история. Аз исках да уча италиански, испански.. влечеше ме към югозападна Европа, а, не, трябва да имаш шестици, да учиш... теглеше ме медицина... но нямах основата, старта, който трябва да даде родител.. А не да проектира несъстоялото му се минало към децата.
Имам 3 деца, вече големи. Да си живеят живота. Никога не съм ги гонила за оценки
Единият не пожела да учи, другият учи, малката я мързи... :)

15.   Да, нашите бяха на мнение, че не ни казват браво или, че сме постигнали нещо с брат ми, за да сме имали повече стимул и да не се разпускаме. Не в училище, а за всичко. Лично съм питала майка ми защо се държи така.
Добре, че се изнесох, че иначе щях да съм сигурно на 29 до полата на мама още.
Изнесох се на 20 и много ми се разсърдиха, беше огромен проблем как ми е рано да живея с момче/приятел.
Не че бях много голяма на 20, но сега щях сигурно да съм още при мама и да се държи с мен като с бебе, и да ми преценява приятелите. Не казвам са се откажеш от родителите си и да не им помагаш, но такива хора страхувайки се да се изнесат не им остава нищо друго. Нямат приятели, близки, нищо.

16.   Жена съм на 34. Същите неща, но с баща ми. При това бях най-добрата във всичко без дадат лев за допълнителни уроци. Отличничка в училище, отличничка и в университета. Не спря да говори коя била по-добра и по-хубава, по-умна от мен и от сестра ми, когато бях малка. Израснах с комплекси, държах се смотано, нямах самочувствие дълго време и това се отразяваше на контактите ми, макар че се стараех да го прикривам, но имам някакви борбеност и инат вътре в мен. Като станах тийнейджърка взех да игнорирам баща си лека полека и сама да си давам кураж(баба ми също ми говореше хубави неща), но продължих да уча. Завърших специалност, която обичам. Финансово съм добре, намерих си подкрепящ съпруг, въпреки че баща ми твърдеше, че нямало кой да се ожени за мен, по ирония на съдбата съм получавала цели 3 предложения за брак(дори не му казах, че са 3), но приех само 1. Живея добре, баша ми продължава с негативизма върху майка ми и сестра ми. За съжаление мисля, че повлия на сестра ми и нейния живот не е така добър. Аз говоря много рядко със собствения си баща и се чувствам добре. Това е отровен родител, авторе, трябва да намалиш драстично комуникацията си с такива хора. Аз вече имам самочувствие и дори преди време му изговорих цялата горчива истина. Само на мен не смее да се опълчи вече. Изолирай тези хора от живота си и той ще потръгне. Явно това е често срещан проблем. Приятелки са ми споделяли същото, но аз никога не коментирам моите проблеми с тях.

17.   Даваха насока но не са се бъркали. Икономика записах още в гимназията. Задушаваща сециалност, кандидатсвах с история и меприеха история. Завърших-дава широка обща култура. Реализация -учител, преподвавах малко, но сега работя друго. При теб натиска от тяхна страна е бил огромен. Пробвай за учител по физическо още нее късно за магистъеска програма. На 36г. записах "предучилищна педагогика" магистратура и я завърших, сега мога да работя и в детска градина Не се отказвай, с този туризъм, докъде?

18.   Стига с това хленчене. Никой не ви е виновен за нищо. Винаги ще има хора, които не вярват в нас, това е нормално. Но какво праввите вие? ! Обвинявате този и онзи за собствените си провали. Събудете се!

19.   18, аз лично директно спирам да си комуникирам с такива хора и изобщо не ме интересува родители ли са или не.

20.   Аз съм на 27 след 4 месеца и половина правя 28. Баща ми винаги ми е натяквал ако се издъня като малка ме сравняваше все с другите деца накрая му казах, че се чувствам зле и да престане поспря се. Обаче в университета винаги когато не успеех да си взема някой изпит ми мятакваше мине не мине за това все едно ще дойде края на света. А на мен във всеки курс ми се случваше да имам по някой кофти преподавател, при който да не успея от първия път. Накрая въобще спрях да му споделям какво е положението и се чувствах по - добре. Миналата година ме изгониха несправедливо от работа, във фирмата ни имаше двойни стандарти - един може да се дъни в продължение на 4 месеца и пак да му дадат шанс преди да го изгонят окончателно а на друг не миже и след 4 смени същинска дейност го поставят директно пред свършен факт с думите, че е в тежест. Също така някой хора току що приключили обучението си го назначаваха директно в централния офис докато други трябваше да се борят със зъби и нокти, за да се издигнат и пак не им даваха шанс. Преживях го доста тежко и се започна едно ходене по мъките от интервю на интервю. На едно място ме искаха, но приятелят ми ме насърчи да се пробвам и друго и когато звъннах на жената тя си беше намерила вече друг човек. След това след близо 3 месеца без работа баща ми ми даде телефона на негови познати, които си търсеха човек. Вече втори месец съм при тях, колективът е малък и сполтен, няма интриги като на предходните ми работни места, но смея да се радвам след предходното разочарование. И тук идва едно голямо Но. Откакто съм там баща ми непрекъснато ги разпитва как са нещата и мен също, дори да е имало кофти момент не мога да скрия от него. Онзи ден се чуваме и му казах, че всичко е наред и той "Внимавай да не се окаже друго ако се издъниш там става деликатно", което ме накара да се чувствам адски зле. Не знам какво да правя преди като живеех с нашите натякването за това, че не съм като него а по - затворена, за това, че някой друг предмет ми куца а не него му е вървяло, за това че не винаги съм успявала от първия път ме караше да се чувствам зле, отделно и цялата домакинска работа беше на плещите ми заради това, че майка ми не похващаше нищо по цял ден. Сега от 5 месеца вече не живеем заедно, но покрай новата работа се чувствам като ученичка, която я направила голяма беля в училище. Споделих онзи ден с приятелка, която донякъде е в същото положение с нейната майка и тя ми каза, че татко не е прав и трябва да се осъзнае, че вече не съм дете. Друга моя бивша колежка е по същия начин с нейните родители, въпреки че е на 53.

21.   Авторе, аз ще ти напиша нещо, което може да ти прозвучи малко.. странно сега, но все пак ще ти го напиша:
Ще узрееш още малко за живота и конкретно за обществото ни и ще прозреш, че всичко което си споделил в тази тема, тук (в интернет пространството, където маса всякакви хора имат напълно свободен достъп) е по-добре да не беше го правил. Както ти, така и другите, които са го направили чрез коментари в темата ти.

ще дам една подсказка - не, изобщо не става дума за това дали тук или където и да било другаде сме или не сме анонимни..


от Ж, малко по-голяма от теб

22.   До номер 18: Авторът съм! Не обвинявам никого !
Но как едно 8-15 дете да следва мечтите си, като не получава никаква подкрепа и разбиране от родителите си?!? Сигурно не си спортувал никога и си нямаш на идея какво е да бъдеш спортист.
Кристиано Роналдо, едва ли щеше да го помни някой, ако майка му не беше го записала на футбол.

23.   По принцип и аз имах подобни родители, като гледам и пишещите са били така, но при автора проблема му е самия той. На 31г какво е постигнал сам, какво прави мисълта му все още при родителите му, аз на 18г се изнесох и макар, че и нашите имаха бизнес не ми пукаше за парите им. Нашите все ми повтаряха да стана военнен, щял съм да лежа цял живот и на 45 пенсия да взема, след това съм щял да работя каквото си искам а пенсията щяла да си ми върви. Изнесох се на 18г започнах работа, на 22г имах семейство и родителите ми се завъртяха около мен, не аз да им се моля, те ми се молиха да ида да се порадват на внука и т.н.
Сега вече, като родител на голямо дете ги разбирам, донякъде, не става да оставиш детето си да затъва заради фенство. Да виждаш, че иска да играе, защото е фен на Меси, но няма талант и заради футбола си занемарява образованието. Аз като дете пеех, бях солист на хора на училището, но в 4 клас родителите казаха край с пеенето, за да не пропускаш образованието. След това рисувах графики с молив, учителката каза на майка ми да ме запише графичен дизайн, майка ми ме записа натюрморд, то нали пак рисуване с молив било.
Реалността е такава, ако човек много иска нещо, първо трябва да докаже, че се справя със задълженията си, за да си позволява удоволствието. На ученика задължението му е да учи, ако носи добри оценки техните няма да му спират удоволствията.
Авторе когато станеш родител може би ще разбереш баща си. Ако се поставиш на негово място, той е видял как сина му тича по терена и е съзрял че велик футболист от сина му няма да стане. Приели са те висше маркетинг той с гордост се е похвалил на работниците, съседите и познатите си и когато само след година си напуснал висшето, той е чувствал как му се присмиват, че се е годял с теб.
Според описанието поне до 26г възраст си висял на тяхна издръжка и си се водил по техния акъл без да използваш своя собствен. За да те уважават дадени родители трябва да се справяш сам след 18г възраст, още след 14г да се водиш по собствения си акъл и да правиш конструктивни неща, да постигаш нещо, ти какво си постигнал? Обикновенно родителите се месят, когато виждат, че детето им не се подхваща с нищо конструктивно и само се блъска като вълна в бряг. Но няма да го разбереш това докато не станеш баща на тийнежър.

24.   Хаха, и при мен беше същото. И познай какво - бях отличник.
За университета не са ми се бъркали, но аз съм продукт на комунизма - при нас в университет се ходеше след изпит. Кандидатствах с това, в което бях силен - математика.

Сега живея в Калифорния, работя с най-добрите в IT бизнеса, хората ме ценят, обиколил съм света, живея охолно и спокойно. На майка ми и на брат ми в България помагам

И знаеш ли защо? Ами, защото нашите "не ме оставиха" да си осъществя детската мечтата и да стана волейболист. :)
Много страдах от това - момичетата много си падаха по волейболистите. :)

Съвета ми е - стига си се оплаквал - голям мъж си, аз на 31 дойдох в Калифорния. Вземи си живота в ръце и не си търси виновни.

25.   До 23: Авторът съм. Някога да си спортувал? Предполагам - не.

За да станеш атлет, трябва поне от детска възраст до 20год. да правиш двуразови тренировки, за да постигнеш едно солидно ниво. И аз бях най-талантливият в отбора. Бях 4ти клас, а ме пускаха да играя при 7 клас.
Както казах, аз дори не се опитах да продължа, т. к. слушах нашите.
Това "ако бях се опитал, поне... ", няма как да ми излезе от главата.
Баща ми никога не е идвал, да ме гледа как играя, дори не се интересуваше, кога са ни мачовете.
И до ден днешен дори не съм пробвал алкохол и цигари, което е заради футбола. от 16 год. постоянно съм работил през летата, както и по време на студентството. Имам имоти и кола, не тормозя нашите за пари, но не съм щастлив. Винаги когато гледам футболен мач, остава горчивината, че дори не се опитах.

26.   До номер 25. Не съм изрично посочил материалното си състояние, т.к. това не е важно в случая. Ти сега искаш да ми кажеш, че да бъдеш ИТ е по добре от това, да си сбъднал мечтата си? Печеля много над средната заплата, но не ме прави щастлив.
П.С. Никъде не съм се оплаквал!
ИТ можеш да станеш и след 50 год. възраст, но спортист едва ли.

27.   Авторе казах, че пеех и рисувах, ти искаш и професионално със спорт да съм се занимавал, а ти имал ли си моите таланти?
Въпреки това сам в темата казваш, че е трябвало да се откажеш към 11-12г възраст, ти си бил убеден в това и затова си го сторил.
Страхът от баща ти не е оправдателна причина за собственото ти бездействие. Споменатата заплаха от баща ти за двойката "ако не я поправиш" е доказателство че той не е бил страшен, проблема ти си е бил в теб и решението да спреш с футбола твое. Решенията да удовлетворяваш мечтите на родителите си са били твои, какво са щели да направят ако беше ходил тайно да тренираш? Ако си е личало от 4 клас че си толкова талантлив футболист тренера щеше да навива да ходиш, отделно теб, отделно родитеите ти, щял е да идва у вас да ги убеждава, щял е да говори с учителите ти да те подкрепят малко с оценките.
Ако наистина от малък човек обича истински нещо, нито подстригване би го отказало, нито побой от баща му. Ти просто не си обичал футбола достатъчно.
Днес аз не пея и не мога да пея, но никой дори неразбиращата ми от рисуване майка не можа да ме спре да рисувам и чертая. Майка ми искаше да уча езици, много държеше да знам немски и френски, не можах да ги науча дори със десетките курсове които посетих, макар че полагах усилия. Днес се занимавам и работя с чертане и рисуване.

28.   Номер 27, както казах нямаш си и на идея какво е професионален спорт.
Така значи, аз трябваше да не слушам родителите си и на 10 год. възраст да се изнеса от вкъщи и да започна да работя, за да следвам мечтата си.
Вие знаете ли колко струват обувките за тренировки? Бригадите?
О сори, то аз е трябвало сам да си изкарвам парите на 10.
Дори треньорите са говорили с нашите, да се пробвам. Направиха ме капитанът, защото бях с най-голяма страст в играта, това да ли е било случайно? Идвах пръв и си отивах последен от тренировките.
Вие да не мислите, че Григор Димитров сам си е купувал тенис-ракетите?
Ако не беше подкрепата на родителите му, никой нямаше да го знае!

Пеенето и рисуването, нямат нищо общо със спорта. Певец и актьор може да станеш и след 40год, няма възрастова граница.
И аз днес продължавам да играя футбол, колкото и трудно ми е да събирам хора. Но това не е на професионално ниво.

29.   28 Като те чета разбирам, че нито осъзнаваш какво съм ти писал, нито осъзнаваш моята професия. Смяташ че обувките за тренировки стрували пари, но си нямаш на идея колко струват приборите за рисуване. Само тъп човек може да пъха на хората думи в устата, да твърди че неговото занимание е по трудно, по скъпо и се влага повече труд. Такива неща на 10г да се изнасяш не съм писал. Имах предвид никога не си имал мнение, което да отстояваш, аз точно след 11г възраст години наред не си харчех джобните за нищо друго освен за моето рисуване, ходих тайно да се уча, продавах си домашните любимци, развъждах хамстери за да продавам на децата в училище, продавах играчките си на другите деца за да платя кусовете, водих бабите си да ми купят правилните инструменти, вместо коледни подаръци, лиших се от хиляди неща за моята кауза, карах се с нашите редовно. А ти нищо не си сторил, от нищо не си се лишил, никакво действие в подкрепа на желанието си, само тайно си си мислил за футбол и си си гледал комфорта. Комфорта да си харчиш джобните за друго, комфорта да не се караш с вашите и да им показваш послушание за да не ти се скарат за да не те заплаши тати с подстижка.
В разговор с теб, имам чувството, че съм дете и разговарям с майка си, която даде половината си заплата за едномесечен курс за натюрморд, макар че бях до нея и й говорих, че не е това курсът и аз такова рисуване няма да посещавам. Отидох точно два пъти. Все едно ти да си казал футбол, да те запишат хамбал и майка ти да даде за тренировки за месечно посещение половината си заплата, то нали е все тичане с топка към врата.
Няма какво да се сравняваш с Григор Димитров, неговия баща е бил треньор по тенис, още преди Григор да се роди, а майка му спорна учителка. Той със собствен труд, като дете е спечелил конкурсите, и на 16г е получил подкрепа на Христо Стойчков още с откриването на академията, по късно и подкрепата на Бербатов, не баща му му е купувал нужните скъпи ракети, ти подобен труд и лишения не си положил авторе. Подкрепа получават само онези, които са вложили труд и лишения в каузата си. Григор също е имал избора, като дете да тренира усилено или да тренира посредствено, той е избрал трудния път, ти си избрал за себе си лекия, това е.

30.   "На ученика задължението му е да учи, ако носи добри оценки техните няма да му спират удоволствията." удоволствията. хахахаха УДОВОЛСТВИЯТА ВИКА... абе редно е тези, дето не сте били деца през 90те, а галеници на комунизма или/и с някакви добре поставени родители, много-много да не се изказвате. Аз съм родена края на 80те, расла съм 90те до към 2000 и някоя, даже кабелна телевизия на сме имали, на почивки, екскурзии, пътувания, морета не са ме водили. Един път в годината едни дънки, анцунг и маратонки, разбира се от пазара, през 2-3 год. зимни обувки и яке. Имаше един период, дето майка ми месеше хляб у нас, ама за да се наядем, а не като оная дето я даваха по някакви новини "горката" месила гляб, щото да спестяла за интернет, направо "сърцераздирателно", а, щото и толкова не може да се сети да помоли някой съсед да ѝ даде паролата на уайфайя, че да си дръпне и после прати детето какво трябва за училище.. Айде разни предни поколения да си отворят своя си тема и да си пишат там. Авторе, не се обяснявай на такива, няма смисъл. Спри да храниш разни егота, които и без това са си нелошо хранени.
А на н24 му повярвах, ама от-до!

31.   Авторе, извинявам се, че ще ти го напиша, но футболът не е професия, а хоби. Ритай си в свободното време за кеф, ама цял живот само това... не ми звучи сериозно. За избора на професия, съответно средно училище и университет, си можел да не ги послушаш, пълнолетен си бил, но не си бил достатъчно смел. Минало. Не гледай назад и не обвинявай или се самообвинявай, няма смисъл. Потърси решение. Успех!

32.   Номер 30, ти като си била дете през 90-те - предните поколения са включвали майка ти и баща ти, та е малко смешно ти да обясняваш на нас колко тежък е бил живота. :)
Ама - щом това ти е оправданието - ОК. Няма да спорим.

Номер 24. :)

33.   Родителите ни пречАТ. ЧОВЕК трябва да слуша само сърцето си.