Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

11.   Времето претъпява болката.... след години става по-поносима. Никога не изчезва докрай. Просто свикваш и приемаш положението, защото нямаш избор и това е.
Не бива да мислиш, че за теб живота е приключил, защото това е неговата съдба. Един пада, но друг остава и живота продължава.

12.   Мисля, че само смъртта на дете Никога не се преодолява. На родител брат/сестра или приятел все някак ще се преодолее.

13.   Обичайте и оценявайте присъствието на любимите си хора докато са сред нас. Много ме замислят такива постове и не знам какво бих правила при такава неочаквана загуба. Съжалявам :( , мога да ти пожелая да го преодолееш по-леко, споделяй, говори с някого, пиши тук, намери нещо, което да те развлича - хоби, някакъв спорт, чети.

14.   Не, не минава. Просто трябва да приемем смъртта като нещо напълно естествено, което сполита всички ни рано или късно, по един или друг начин. Неизбежно е, не можеш да върнеш човека. Можеш да запазиш топлият спомен, да разказваш историите му и да не позволяваш името му да се забрави. Дори в момента като го пиша това ми се насълзяват очите, за дядо, който почина 2016г. Майка ми до ден днешен плаче често. Тя имаше много силна връзка с него. Няма как да мине, особено ако е бил много близък. Но е важно да го приемеш, за да продължиш напред. Хората умират постоянно, родители, близки, домашни любимци. Отвратително е. Това просто е част от цикъла, ние сме част от този цикъл и трябва да умрем. Приемеш ли го в ума си, гледаш по-философско на нещата и животът ти продължава. Но тези неща ни правят силни и ни изграждат, всички минаваме през тях за да се научим да ценим на време.

15.   Авторе, докато само хленчиш и повтаряш като черна станция, няма да ти стане по-добре. Това е втората тема, която пускаш понеше по първата спряхме да ти отговаряме. Опитай се да се фокусираш върху нещо друго. Животът е на живите и продължава. С времето болката минава. Стегни се и се опитай да продължиш напред вместо само да повтаряш едно и също...

16.   След една година си стъпих на краката. Т. е. започнах пак да си живея живота. Дали съм като преди? Не, ни най-малко, но поне се опомних и излязох от постоянната тъга и безпричинен плач в неочаквани моменти. В общи линии интензитета на мъката намалява дотолкова, че да успееш да вършиш нещо, но усещането за загуба си остава. И сега още я виждам как влиза у дома и разказва какво е правила в службата днес или просто ме пита как е минал деня ми. Вероятно това ще си остане, докато ми мине времето, когато ми е писано това да стане.

17.   Времето лекува всичко.

18.   Ако имаш възможност в такава ситуация едно дълго пътуване помага много. Мен не ме свърташе вкъщи когато баба почина. Иска постоянно да съм навън. Тогава нямаше как да замина някъде. Но съм си го представяла как един ден като остана сама вкъщи (дано да е много далеч в бъдещето) ще замина я в Италия, я в Испания, някъде където да не мисля толкова. Затвориш ли се вкъщи ще полудееш от мисли

19.   Когато и другата ми баба почина преди няколко години, бях като развалина почти година, преди да започна да се съвземам. Всичко ми беше като в мъгла, животът ми се струваше едно безкрайно мъчение, абе, бях парцал, и физически, и психически. Вярно, баба ми беше на 84, като почина, дълго живяла, но все пак се сринах, може би и защото последните години от живота й живях при нея, помагах й. Слава богу, поне родителите ми са живи и здрави, те са над всички останали, колкото и кофти да звучи, въпреки че с тях понякога се караме и сме в конфликт.

20.   Просто го приемаш по-лесно, но трябва да мине поне една година. Аз лично съм се концентрирал върху хубавите неща, а и така и не съм преставал да чувствам човека около мен. Мисля, че те винаги остават с нас духом. Т. е. приемам, че просто да преминали от едно състояние в друго. Хората изчезват само физически. Душите са дошли тук за различни неща и всеки като си свърши работата просто отива на друго място. На мен ми помогна и това да мисля, че така е най-добре за човека и не може егоистично да искам да е с мен, просто защото на мен ми е трудно без него. Т. е. става по-лесно, но зависи от теб. Ако се отдадеш на депресия и отрицателни мисли само вредиш на себе си. Пък и човешкия живот не е толкова дълъг, така че ще се видите скоро пак.

21.   20 години вече съм без баща ми. Болката не минава, учиш се да живееш с нея, леко се притъпява с времето. Но има моменти, в които ти става много мъчно и просто избухваш в сълзи.
Наплачеш се, докато ти мине. И после отново всичко се повтаря.

22.   Преодолява се със времето.

23.   Преодолява се, но където си ти е най-тежко и голяма депресия, започваш да осъзнаваш, че ги няма завинаги и адреналина от параходите и спомените пада...
Аз съм погребал майка ми и брат ми като дете-11 и 12, тогава се скарах с баща ми и той почина като бях на 20.
Нямах нормално юношески години, криех от всички в училище и бях адски подтиснат, да не говорим срамът от момичетата и че защото съм сирак ще ме отхвърлят.
Емигрирах да уча в чужбина и там като почнах пари да изкарвам, да се доказвам почнах да забравям... След много години даже съм забравил за това, но моят трик е да не ходя на гробища и да не мисля за задушници и традиции. Знам че всички духове са добре и след толкова години сигурно пак са се преродили...
Преодолява се след години- не след месеци-живота е пред теб ако си млад/а
Съвет сега мога да ти дам да се разсейваш из природа, пътувания ако имаш възможност и да бягаш от алкохола и наркотиците, защото те закачат точно в такива душевни ситуации, и аз пушех зелена магия да спра болката и да лекувам депресия до припадък и това е единственото за което съжалявам...

24.   По принцип с времето нещата се позаглаждат за всички хора.

А иначе такова нещо се преодолява изцяло само, ако имаш правилен християнски православен възглед за живота и смъртта!

Тогава ще ти е ясно, че човек е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот, и че е много по-важно къде ще прекара вечния си живот, а не колко точно години ще преживее в земния си живот.

И самият ти ще се стремиш към Бога и ще се молиш усилно за починалите си близки, ще подаваш записки в храма, за да ги споменават на Светата Литургия и на задушниците и панихидите, и ще се молиш на Бога да бъдете заедно с тях и с Бога в Небесното Царство!