|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Жестоката агония на един младеж
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 13000 пъти
Привет посетители на сподели.нет! Ето че реших и аз да споделя драмата на животът си тук... с надеждата да получа помощ и подкрепа. Историята ми е малко дълга, но моля ви прочете я до край. За мен е важно!
Ето го и началото:
Младо 22 годишно момче съм. Роден съм 1989 година. Бил съм още бебе когато са започнали проблемите между родителите ми. Понеже баща ми е пълен психар и редовно е посягал на майка ми, правил е какви ли не скандали, и тя се е принудила да избяга от него носейки ме на ръце.
Отгледали са ме двете с баба ми, в родното градче на майка ми. Но през тея години докато аз растях, баща ми идваше и ни заплашваше, мен ме пребиваше, и казваше на майка ми че ако не ходим при него, щял да вземе родителските права над мен и да не и позволи никога повече да ме види.
Така ситуацията беше безутешна и много сложна. Майка ми се принуждаваше да прави опит след опит да се съберат отново, но ние не можехме да издържим при него повече от няколко дни и се връщахме пак в града на майка ми. Положението беше непоносимо защото баща ми изпадаше в луди истерии, водеше с нас по цели часове депресиращи разговори, винаги искаше каквото той нареди това да става. Мамеше майка ми с други жени.
И така изминаха години в лутане. Ту се прибираха ту се разделяха. Майка ми забременя с второ дете, баща ми не искаше майка ми да ражда детето, но тя го износи и го роди. От там пак ту се прибираха ту се разделяха, ставаха боища, скандали и прочее.
Брат ми растеше, а те му отделяха всички грижи само на него. Купуваха му всичко, величаеха го, а мен редовно ме отхвърляха и отнасях пердах от баща си за най-малките неща. Така проблемите не стихваха. Освен всичко останало, майка ми има брат, той е пълен алкохолик и години наред се напиваше и правеше грандиозни изпълнения в къщи. Вадеше ножове, трошеше, заплашваше ни и т.н.
Тръгнах на училище, и понеже вече бях с разбита психика, и някак дръпнат от останалите... аз така и не можах да си намеря подходящо обкръжение. Провокираха ме разни мои съученици, да пуша, и да бягам от часовете, но аз категорично отказвах и бях примерен в училището. Но постепенно всички почнаха да ме обиждат, да ме подценяват и се превърнах в аутсайдерът на училището с който никой не желаеше да има допирна точка.
Всеки ден в даскалото беше пореден кошмар за мен. Прибирах се в нас, и ставах свидетел на лигавото поведение на брат си, пиянските истории на вуйчо си, и какво ли още не. Баща ми се обаждаше по телефона и поставяше всякакви условия. 6-ти клас бях когато се наложи да ме оперират. Тежка операция която остави своите последици в здравословното ми състояние. Дълго време не можех да се отърся от този шок, и да осъзная какво ми се е случило. И през годините с никого не общувах понеже нашите ме държаха изкъсо и не ме пускаха нито да излизам, нито да имам собствен живот.
В къщи ставаше все по зле, защото брат ми започна да се държи все по гадно и непочтително, поставяше условия на майка ми, настройваше я срещу мен, и винаги когато не му се изпълняваха желанията, той започваше да се кара с майка ми, да се прави на интересен и т.н. И когато на мен ми писнеше и му правех забележка (дори съм го удрял за да се усети), той веднага се правеше на жертва, и заедно с майка ми се обаждаха на баща ми по телефона и той идваше и пребиваше мен, без да пита дори, каква е ситуацията. Сами можете да си представите в какъв ад живеех. Половин ден, ужасии в даскало, половин ден ужасии у дома. Завърших основното си образование с цената на много разбити нерви.
Пропуснах да кажа че бях 2-ри клас когато от преглед при психолог, се установи че имам диагноза страхове невроза, и силно ниво на депресия. Та така, завърших 8-ми клас. Лятото пак бяхме при баща ми за около месец. Там беше ужас, защото отново ставах свидетел на луди истерии, караници и т.н.
Останалите два месеца от ваканцията си бяхме отново в къщи с майка ми. Така дойде време да започна гимназия. Но когато тръгнах на училище.. всеки ден за мен беше като безсмислен, учителите не ме разбираха, нито съучениците ми. Чувствах се слаб и безсилен, и когато се прибирах в нас, никой дори не ме питаше как се чувствам и как е минал денят ми.
В последствие започнах силно да отслабвам, да чувствам немощ и изтощение. Започнаха кошмарите всяка вечер в която заспивах, често се будех но не можех да заспя повече. Така един ден окончателно се сринах, и реших да спра даскало, защото чувствах че повече не мога. Дори обмислях вариант за самоубийство.
Когато баща ми разбра че съм спрял училище, се вбеси... отнесох отново какви ли не унижения от него, когато дойде. Кара се и с майка ми. Станаха ужасни неща но няма да се впускам да обяснявам какви. Само ще кажа че в крайна сметка се отрече накрая от мен и каза че не го интересувам повече. Това беше чудесна новина за мен.
От време на време той виждаше брат ми, даваше му пари, глезеше го. Поддържаха си нек'ви отношения. Така по месеци наред той нито се обаждаше, нито нищо. Един ден за мое щастие, с майка ми решиха просто да се разведат и всеки да си поеме пътят в живота. Така и направиха, което много ме зарадва защото най сетне майка ми беше свободна от този психясал човек.
Така изминаваше времето. Аз растях, ставах тотален отшелник, затворен в стаята си и бавно умиращ. Чувствах болка, празнота и убийствена самота. Исках да бъда като другите а просто разбирах че няма шанс за мен. Брат ми все повече ме изнервяше, започна да си внушава че той е шефа в къщи, че всичко трябва да се върти около него.
Чувах как говореше на майка ми че той щял да стане много здрав и еди какъв си, щял да ни избие всичките един ден и т.н. Стигаше се до луди разправии, при които винаги майка ми заставаше на негова страна и ме заплашваха с баща ми. Това го караше още повече да се възгордява. Нещата излизаха от контролът си. Започнах по едно време да уча задочно.. за да си завърша образованието но бях скъсан на няколко изпита и се отчаях отново. Всичко се срина.
Брат ми и той започна даскало, но учи само до 8-ми клас, понеже с поведението си дразни всички около себе си и всички го мразеха. Когато тръгна в гимназията ходи на даскало един месец и спря, затвори се в нас пред телевизора по цял ден и само звънеше на майка ми по телефона да я тормози с излишните си приказки, с лигавото си поведение.
Когато баща ми се обаждаше да пита как вървят нещата около него, те го лъжеха че всичко е нормално, че брат ми учи и т.н. А истината беше друга, но баща ми интересно защо, никога не дойде да провери к'во става с брат ми, никога не го притисна за нищо и до ден днешен той не знае к'во става с брат ми... и си живее живота ходейки по к***и и барове.
Така всичко се развиваше, от тежко по тежко. Преди една година, майка ми си хвана някакъв приятел. Добър човек наглед. Държеше се чудесно с нас при първото ни запознанство. Плюс това е спортяга, кик бокс е тренирал. Много ми се стори пекан и се привързах към него още от самото начало. Дори ни гарантира че ако баща ми реши да ни навреди, той ще се справи с него и ще имаме пълна защита. Това много ме зарадва.
Но... както се казва, прекалено хубаво за да е истина. Брат ми веднага се появи като проблем в техните отношения и то много голям. Той започна да нарежда на майка ми да се разделят. По часове наред и натякваше че не искал да има друг мъж в живота и.. майка ми се разкъсваше и не знаеше какво да прави.
Така минаваше времето и проблемите не спираха, докато един ден този човек научи че брат ми не го иска и че говори на майка ми подобни неща. Опита се да поговори с него, но без резултат. НЕщата ставаха все по зле. Този човек правеше мн неща за брат ми. Купуваше му каквото поиска. Дори му донесе щанги за тренировки, щото брат ми винаги е твърдял че искал да тренира. Но каквото и да правеше този човек за брат ми.. той все беше недоволен и натякваше на майка ми че не можел да живее под един покрив с друг мъж, не можел да го понася и т.н.
Правеше се на жертва.
Няма да се впускам в обяснения но на няколко пъти станаха много големи скандали, при които всички в къщи бяхме в пълна депресия. В последствие обаче.. се разбра и друго. Че този приятел на майка ми, има много тъмно минало, загубил е майка си, както и 2-3 негови приятели.. Това го е съсипало и е тръгнал по нечестни пътища, бил е замесен в кражби и тъмни сделки, имал проблеми със законите.
Странното беше това че в последствие.. той така и не започваше никаква работа.. вследствие на което разбрахме че продължава да прави обири през нощта. Когато веднъж говорихме за това... той се разплака и каза че просто нямал друг избор а не искал да ни лишава от нищо, и макар и по нечестни пътища, твърдеше че няма да ни липсва нищо.
Някак си не можех да го разбера, но пък поведението му към мен беше чудесно, както и към брат ми.. И не исках да се меся в техните отношения макар да не одобрявах начинът му на живот. Когато брат ми узна и за тези неща.. той още повече се настрои против него. Но не му казваше нищо в очите.. а целия си яд изкарваше върху майка ми, която между впрочем живее всеки ден с хапчета защото има проблеми със сърцето от години.
Когато ми писнеше да търпя тея разправии в къщи и скочех върху него да му кажа да се спре.. Тогава ставаха луди скандали. Това продължава вече година и нещо. Майка ми се влияе все повече от малоумния ми брат. Често говори само за неговото бъдеще.. как той щял да завърши, да изкарал курс за шофьор, да си хванел работа и т.н. а за мен никога нищо не се казва в къщи, сякаш аз съм някакъв излишен за всички.
Отделно отношенията с приятелят и... тя не знаеше к'во да прави. Разделяха се за няколко месеца, той замина за друг град уж да работи нещо. Обаждаше се от време на време. Един ден се върна. Докато дойде в нас, още първия ден станаха скандали. Брат ми пак разпали разправиите, разплака майка ми.
Отделно баба ми, също никога не е искала приятелят на майка ми.. и тя като се намесеше и ставаха велики караници. Това продължава вече цяла година и нещо. На мен не ми харесват нещата които приятелят на майка ми прави.. но не съм аз човекът който да им преча и да ги разделям. Докато брат ми... от него не става нищо. По цял ден поведението му е просто нелепо, ужасно и прочее.
Тази вечер за пореден път разговарят оттатък.. и приятелят на майка ми се опитва да му обясни колко много обича майка ми, както и нас... и че всичко щяло да се оправи.. че искал да му помогне да изгради бъдещето си и т.н. и сега се очаква да се решава, дали ще са заедно с майка ми... или тя ще предпочете да послуша брат ми... и ще се раздели с този човек.
Всичко е някакъв ад... Вече просто не знам какво да мисля. Днес цял ден съм със световъртежи. Цял ден ми чернее пред очите. Чувствам се скапан. Сега всички бихте ми казали "ти си мъж на 22 години, можеш да се махнеш, да си поемеш живота и т.н. а не да се оплакваш" но ще ви кажа само едно... Дори представа си нямате колко е лесно на думи... а колко е трудно не действие...
Първо, аз съм с разбити нерви и психика. Второ, имам куп здравословни проблеми, Трето, попадна ли сред хора, аз се сдухвам и се разтрепервам. Просто съм за никъде. Не можах да завърша училище а толкова много исках. През годините умирах от болка... като гледах как всички завършват и си намират гаджета, работа, жилище и т.н.
Искаше ми се и аз да бъда някой в този живот. Да имам стабилност и прогрес в живота... Но може би всичко идва от семейството и от драмите в живота ми... От това че нашите ме третираха.. Може би вследствие от всичко това, се провали целият ми живот... и в момента съм просто никой... и живея сред пълни психопати.
Освен всичко останало, тук където живея.. от години наред винаги когато изляза всеки ме провокира и ми пречи дори да се движа свободно по улицата. Вечер тук е ужасно и улиците са пълни с изроди, виждам как ме гледат всички сякаш искат да ме няма. Има няколко човека които винаги са ми вгорчавали живота, по всякакъв начин.
С две думи.. това са почти 23 години от живота ми... в които аз не почувствах нищо друго освен болка, скръб, тъга и огорчение. Не почувствах какво е това да си имаш момиче, да имаш приятели, да имаш щастие в семейството си. Имах големи надежди в този приятел на майка ми, помислих си в началото че той ще изведе семейството ни към по добра насока... но всичко се срина.
А майка ми, тя просто е обречена, да тегли и да страда, с брат ми... докато я умори. Тази вечер е поредната в която седя пред компютъра... и сякаш сърцето ми се къса. Навън чувам ужасната глъчка на псувни и простотии... в нас гледам как семейството ми се разпада и не му пука как се чувствам. Самотата ме смазва...
А толкова много искам да живея нормално... и да си имам приятелка... едно момиче на което да отдам животът си. Дори не знам какво още ме очаква и как ще се развиват нещата но със сигурност не е нищо добро. Не виждам изобщо как ще живея след като нямам сили... след като съм пълен отшелник с отнето здраве. А как да живея в този ад ?!..
Моля ви... не ми трябват съвети. Трябва ми реална помощ! Ако в сайтът има такива хора които могат да ми подадат ръка.. и които могат да спомогнат да оправя живота си по някакъв начин и да се махна от този ад... моля ви направете го! Ще ви бъда страшно благодарен ако някой... когото съм трогнал с историята си... ме съжали и ми помогне. Благодаря ви :(
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 13 години, 1 месец hash: 9149061dbe |
|
105. Моето детство е много подобно на твоето, но аз успях поне да се образовам, семейство, деца, къща, кола...
И изведнъж всичко се сгромоли. Депресия, на улицата, без пари, без бъдеще, на 47 (не на 22) с тежка дископатия и др. болежки.
Мислех си, че моят живот е в залеза си и няма смисъл, че ми остават още няколко годинки - всичко е безсмислено. Можех да се пропия. Не съм силен духом, нито физически. И една държавна работа (без издръжката за децата - 200лв.). Положение като твоето. НО:
1. Отидох при психиатър и си поисках хапчета.
2. Уредих си половин парцел от един приятел, който не му трябваше много тънко с една барака. Спях там.
3. Изтеглих малък заем. Започнах от всяка заплата да отделям за вноската и за по една-две торби цимент, малко тухли... Ток крадях, вода също, почти не ядях. За една година отслабнах с 25кг. Не знаех какво е бира или кафе - 30 ст. са много пари - 15 кафета са торба цимент!!! Всички пари от тогава смятам в торби цимент.
4. Намерих си още една работа след 17ч. за още 200 лв. В началото беше много трудно с прането, защото все пак съм длъжен да изглеждам добре че да не ме изгонят от работа.
Поетапно си направих стая, после коридор (тогава дойде зимата), после още една... Разбира се без строителни книжа - те струват пари.
Забравих да Ви кажа, че имах много приятели и гости през ден, но откакто почнах да строя, че и до днес нямам.
Сутрин отивах на работа за да почина, след 16ч. бачкам по "къщата" си до 17ч., после във фирмата Х до 23ч. Събота и неделя - бач. И така три години. Всичкото желязо - от вторични, камъните от боклуците, всчки мебели са отпадъчни, но отремонтирани и уникални. Боите са скъпи, а имат уникално ниска покривна способност. Къщата стана кутийка. Установих, че не пия (то 2 години нямаше какво, а и време за това).
Намерих си по нета (че то и за това е нужно време) и жена - красива и интелигентна.
Установих, че като съм завършил основния зор мога да не почивам денем на работа, а да работя и се устроих на по-добра и платена (700лв). Половинката - още 200. От тогава всичко рязко потръгна.
Следващите 6 години продължавам да довършвам къщата. Завиждат ми. Живея луксозно. Заплатата ми вече е много повече. Имам сайт със 500 снимки на дома си и градинката. На работа ме ценят. Страх ме е само от едни, дето твърдят, че ще събарят всички незаконни "кокошарници".
Забравих да ти кажа, че дисковата ми херния, дето не се лекувала, ми мина. Не се е обаждала вече 5-6 години. Миналата година даже ходих на почивка....
Ти, пич, искаше съвет какво да правиш, после взе на нас да обясняваш, че не сме го изпитвали, че не искаш да те съветваме и съдим. Аз не те съдя. Ти си млад, с бъдеще. Имаш време. Искаш помощ: ОК!
Ще ти помогна с труд: мога да бачкам у вас от 19ч. до 23ч. всеки ден + събота и неделя докато се оправиш. Мога да ти помогна финансово (ти искаш малко) ще привеждам една четвърт от заплатата си. А може и двете. Много ще те моля само доката бачкам да ми помагаш колкото можеш. Ако и за това нямаш сили продължавай да търсиш по форумите помощ, че някой да ми помага, писна ми да работя сам.
Не ми отговаряй, моля. Само си помисли какво ти казах. (макар, че ми е ясно, че си затрих времето с теб - виж в колко часа поствам)
|
преди: 13 години, 28 дни hash: dbecf147de |
|
106. Абе ей той я биеше пред мене, тя го риташе без причина, напиваха се като кирки наште и се биеха ли биеха. Да не ти пука сичко отминава, само гледай да си имаш добра работа и мацка, после и детенца.
|
преди: 13 години, 28 дни hash: b32142560e |
|
107. Това момче има нужда от професионална помощ, и да се опитвате поне малко да му помогнете, той сам не приема помощ, защото е болен. Никой не те обвинява, просто след всичко преживяно е най-добре да отидеш да се лекуваш и тогава да пренаредиш живота си. Ако вече с подобрено състояние прочетеш глупостите, които си изписал, ще се смееш на глас.
Желая ти всички най-добро!
|
преди: 13 години, 22 дни hash: 41ec026b68 |
|
108. Влизам ти в положението и те разбирам приятел, защото и аз имах една сложна операция преди повече от година и бях много зле - отслабнал, болеше ме глава и нямах сили нито вяра, че ще се оправя. Започвах да си мисля, че съм обречен и си казах, че това е края. Не беше края! След като бях повече от месец в болница и взимах лекарства се възстанових, почувствах сили и качих повече от 25 кг.! Нагласата ми за живот се промени, гледната ми точка и тя, до тук с моя проблем, а сега няколко съвета:
Намери специалист, който ще ти помогне, вярвай в себе си и знай, че всичко зависи от теб!
Ако имаш желание всичко ще се оправи, но не навеждай глава. Случило се е, че не си завършил и какво?
От това което, прочетох ми е ясно, че не си неграмотен и глупав. Умно и непримиримо момиче си, което вярвам, че ще се оправи и всичко ще тръгне като по мед и масло. :)
Когато се оправиш, ти ще си решиш да записваш ли вечерно училище и, ако няма да можеш да съчетаваш и работа и учене... Избери работа, събери пари и след време ще го завършиш. По важно е да събереш пари за да се изнесеш на квартира и да знам.. Трудно става, но не и след подобряването ти. Тогава ще си много по уверен в себе си, нищо няма да ти се струва толкова трудно.
Не става с вяра и чакане, става с действия и борба.
Нервите са причина за много заболявания!
Нервите са причина да не можеш!
Може след време, ако искаш да намериш и някъде извън България да работиш.... Ако знаеш някакъв език и на 50% пак ще се оправяш.
Ако не си добър с прочутия английски, защо не пробваш руски. Руския не е труден и, дори за пръв път да го учиш, колко е да го научиш. Научих го за 3 месеца за първа година и го завърших с много добър.
В източна Европа също има условия за добър живот и по голям шанс да си намериш момиче. Не са малко българите сключили брак с рускини!
Сега ще обърна внимание и на някои от коментарите.
1-ви, ти така ли мислиш, че се оправят нещата? На някои хора не им е лесен живота, а на на други пък е лесен.
Защо е лесен? Защото има хора, които всичко им е на готово, всичко имат до 15-17 годишни, всичко им се вижда лесно, но преживявайки подобен проблем... ще напишеш ли такава глупост тогава???
2-рия е писал без да мисли. :X
36- и той категоричен в простотията си... 58, 60, 63...
69! И ти си пожелаваш нещо, което не вярвам да понесеш!
Какво си мислите, че като плаща 20 лв за интернет е добре?
Не мога даже да ви се присмея. Всички твърдите, че нямате пари, нямате възможности, веднага обаче след 18 бързате да купувате коли да се правите на шофьори на пътя. И най вече да се глезите. Xaxaxa... От къде пари в този мизерен за българина живот? От много знания може би? Съмняваме се, че е така. Всъщност възрастни хора ли сте? Възрастни на по 14-16.
Един голям човек, който е живял преди 80- те знае какво говори автора и не му се присмива.
Защо ми прави впечатление, че само тук си помагаме така?
Да влизаш в положение не е трудно.
Да си помагат хората също не е трудно, но без желание е невъзможно да стане.
Авторе, не всички сме Хиени;) Успех в живота и само здраве ти пожелавам от тук на сетне! :))))
|
преди: 13 години, 21 дни hash: 41ec026b68 |
|
109. Аз искам да добавя още нещо, понеже пропуснах, а мисля, че още няколко реда не са излишни.
Ясно, че живеем в гората, че силните зверове разкъсват слабите, че има само един закон! ДИВОТО ЗОВЕ!
Е според вас дивото зове сред града? Пред куче да се жалваш То ще те разбере бе хора. Автора ли е виновен за всичките си проблеми, за това че е опериран и, че има депресия и, че няма човек, който да му подаде ръка? Радвам се, сред коментарите има и няколко добри, но на злобния фон пак се забелязват.
Надявам се жената написала 6- ти коментар да следи темата, имам желание да и напиша няколко реда...
Според мен ти си жена, която не обича да я гледат мързеливи мъже. Не работи, не носи пари и съответно не е мъж за теб. Беден, никой нямало да го вземе, защото е грях да си беден в богатата Неизвестна България.. Колко повърхностно мислене от твоя страна:))))
На такива като теб им знам цената, знам и как се примамват, а лакомията за пари ще те накара да не мислиш, какво те чака. За вас парите са най важното на тоя свят и с тях си купувате и приятелите, нали така? Парите са една хартийка, която се мокри, гори и и много лесно се къса. Аз също съм болнав и нямам нищо против, някой да ми каже на живо, че за нищо не ставам... Тъкмо да му покажа почестите си към него. Да видим тогава дали ще мисли преди да пише под подобни теми, същите глупости.
От многото висшисти писали тук се убеждавам, колко лесно се взима днес диплома.
Моля ви публикувайте коментара ми. Нека автора да знае, че има хора, които го подкрепят и разбират.
|
...
преди: 13 години, 20 дни hash: 430ff0911c |
|
110. Момче, моят съвет е да идеш да питаш при о. Иван от Нови Хан или да идеш в Рилския манастир и да кажеш, че си в трудно положение и си готов да работиш, но не трябва да правиш проблеми и да си смирен, от манастира ако имат нужда ще те вземат, там може и да не получаваш пари, но ще има къде да спиш и ще имаш храна, но трябва да пробваш, и никога не се свързавай с твоите роднини, те не трябва да знаят нищо за теб!
|
преди: 13 години, 7 дни hash: 2f0ec2b49c |
|
111. Боже, колко злоба има в нашата малка България! Точен е вица за българският казан в "АДА, до него няма пазач, врящите взаимно се дърпат обратно към дъното. Чета, и не мога да повярвам, това съвременни хора ли са го написали, или хора от миналото? Как може с такава злоба да се нахвърлите върху човек който търси помощ, който е в беда и иска да се измъкне от тежка ситуация? Без да са си направили труда да прочетат какво е написало момчето, дежурните коментатори страдащи от словесна диария, бързат да излеят своята злъч и да осмърдят всичко около себе си. Момчето още в началото Ви пише, не иска съвети, а подкрепа и разбиране. Но за разбирането му, се иска ум, а не злоба! Сигурно, автора вече съжалява защо се е обърнал за помощ от сънародниците си, надявайки се в тяхната човечност. Като че ли, за окайване са тези радетели на образованието, които за съжаление, имат дипломи но са с празни глави, а при момчето е обратно, няма диплома но мисли много вярно и има дар слово!
Споделям напълно мнението на №109, а идеята на №110, също не е за подценяване, в трудни моменти и в манастир може да се търси утеха. Велики писатели са писали своите романи в усамотение, защо това момче да не бъде добър писател, пише много увлекателно! Пенсионер съм и не мога да го подкрепя финансово, но духовно съм с него! Успех, момко!
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 27ffa8c9be |
|
112. Авторе, много добре те разбирам, но за съжаление, ние не си избираме родителите и семейството, в което да се родим, ти си също толкова човек, колкото и другите, просто се нуждаеш от помощ и разбиране, а не да не нападат и да те опрекват за неща, за които нямаш вина. защото ти не си виновн че си беден и нямащ възмоности. За това трябва да си много упорит, намери си работа, пожелавам ти здраве и успех и да намериш приятелка, която да те обича и да сте щастливи заедно :)
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: ca8df60511 |
|
113. Какво стана Авторе, намери ли си работа, завършили?
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 1e107cce37 |
|
114. Авторе, не си толкова депресиран, щом намираш време и нерви да отговориш на всеки отрицателен коментар. Не ти вярвам и не те съжалявам. Помощ ти предложиха поне двама човека. Ти прие ли я? Съвети ти предлагат поне 20 човека, ти използваш ли ги? Лесно няма да знаеш. Едно научих през тоя живот-че човек сам може да управлява себе си. Няма човек който да не го може, има такъв който не иска. За едно съм съгласна с теб, че за всичко е виновна майка ти. Да само тя и напълно тя е виновна. Тая женица просто трябва да те изхвърли от къщата си и тогава ще ти мине депресията и още как. За себе си няма да пиша, а аз преживях не една а няколко депресивни състояния. Сама се оправих-нямаше кой да ме издърпа от блатото. В момента работя на 2 работи. Имам 18 годишен син. Стараех се пък и възможности вече имах, да има почти всичко. Да ама до тук. В момента не получава от мен лев даже. Да работи. Не че нямам възможност. Имам и до сега купувах маратонки за 200лева и то не един чифт. Плащах морета почерпки и капризи. Вече не. Има почасова работа и той работи. Спортист е. Не ме интересува. Да намери време да работи. Знаеш ли, хленца цели 6 месеца. Но не му отстъпих. Ако иска пари за себе си-да работи. Вече работи и е доволен. Главоболие имаш авторе от дългото стоене пред компютъра, а болки в сърдечната област от измислената ти депресия. Ти си я нататрузваш сам. Седиш си в къщи, самосъжеляваш се и сам себе си убеждаваш, че си много зле. Ами зле си я. И нека да си зле, щом нито съвет приемаш, нито искаш да работиш. Няма да имаш здраво тяло, като единственото ти движение е от масата до компа. Съжалявам толкова хора които си загубиха времето с теб. Всъщност пиша тоя коментар заради тях, не заради не заради хленчещото плазмодийче каквото е автора. Хора хайде да спрем до тук. На криво колело и правия път е крив!!!
|
...
преди: 12 години, 4 месеца hash: 2966463408 |
|
115. Българинът е сеирджия, иска да вижда как някой страда и така му става по-добре. Да майка ти и баща ти явно са по-простички хора и това са успели да направят, но ти явно виждаш нещата отстрани и се абстрахираш от ситуацията, което е първата крачка към твоя УСПЕХ.. Следващата крачка е да повярваш в себе си и да знаеш, че в теб има нещо изключително и ти не си случайно на тази земя. Това, че са ти се паднали лоши родители понякога те прави много по-силен от другите, които имат всичко оттях. Заеми се със себе си и своето развитие. Интелекта е много важно нещо. Работи върху него, чети, общувай с по-интелигентни хора, ходи на театър един билет не е много скъп, намери си работа... създай контакти с доброто си поведение... после си намери още по-хубава работа, ... пак работи върху себе си, спортувай, излизай в парка и се радвай на природата тя е за всички на тази земя, умишлено се вглеждай в лицата на хората ще видиш, че и те имат проблеми, но ти виждай хубавото усмихвай се, запиши се на някой кастинг пък дори и да не те забележат... така живота ти ще тръгне.. нужно ти е повече самочувствие в собствените сили и повече позитивно мислене. Следващия път като видиш намусената физиономия на брат си или някой друг от вашите си свирни с уста, усмихни се и дим да те няма - ти си си ти - Успех!
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 445306680f |
|
116. Номер 114. Знаеш ли че започваш сериозно да ме дразниш? Каква си ти в крайна сметка че ще ме съдиш и ще ми даваш квалификации бе?! Айде моля ти се ПРЕСТАНИ да се правиш на много знаеща и да ме ядосваш още повече. Бил съм това бил съм онова. Абе като не си на мое място немаш право да ме съдиш. Айде всеки ден ти да се будиш от сън и да си с болки в цялото тяло, да се задъхваш само докато направиш няколко крачки, да имаш болки в сърцето и да си възел нерви... да не можеш 5 приказки да вържеш с някого, да си единак, ощетен и затворен... айде при всички тези положения да те видим тебе как ще РАБОТИИШ А?! Можеш ли да ми кажеш? И плюс това да си с образование 8-ми клас и да знаеш че освен тежък физически труд друго не ти остава, а да съзнаваш че не си годен за тежка работа... Какво повече да си говорим, търсел съм бил оправдания....... Не,, аз просто съм РЕАЛИСТ. Аз съм в тялото си, аз знам положението си, аз живея в този кошмар и най-добре мога да отсъдя какво ми е, и до къде се простират възможностите ми. Хората са казали -"Ситият на гладният не вярва, на чужд гръб и 100 тояяги са малко"! Много верни приказки.
Хората станахте едни безчувствени идиоти дето не сте способни да разберете никого, ами че и го дразните с епитетите и квалификациите си. СТИГА ВЕЧЕ! Да не мислиш че сички хора мислят като тебе... НЕ! Има толкова хора които разбират и помагат на такива като мен... Това че ти не си от тях си е твой проблем. Аз например ако бях човек с възможности и т.н. щях да помагам БЕЗВЪЗМЕЗДНО на такива страдащи и измъчени души като себе си. Да, щях да го праа без да чакам отплата или нещо от сорта, щот знам к'во е ... чувството и безпомощността са ми до болка познати. Нямам желание повече да комуникирам с вас, вие ме обиждате и засягате. Всичко добро и комуникацията ми с вас ПРИКЛЮЧИ!
Истината е че аз просто гледам нещата от реалният им ъгъл... Такива каквито са. Според вашите думи, аз трябва да сложа розовите очила и да казвам "Да бе, всичко е окей, не е чак тоолкова зле положението, аз мога да се справя". Да, обаче зак'во да го правя?! Защо да се залъгвам че обстоятелствата са добри, и да демонстрирам някакво фалшиво несъществуващо спокойствие, при положение че реално нещата са съвсем други?!?
Зная и разбирам т'ва което ми казвате вие. Че не трябва да съм толкова черноглед, не трябва. Че трябва да имам сили и надежда да се справя, да и това е така. Аз не отричам това което вие казвате... Аз просто казвам че НЕ Е ЛЕСНО. Ей това например в момента е поредния ден в който всичко ми е черно, и за капак не се чувствам добре (както обичайното). Чудя се кой път да поема, как да се спася.. Страх, напрежение, чувство на тревожност изпитвам... Как да го обясня не зная, това е много кофти състояние.
Аз не търся съжаление, не зная колко пъти да го казвам... Просто описвам т'ва което изживявам подробно за да е ясно на хората които четат излеянието ми. Търся съчувствие и реална подкрепа, което е коренно различно от терминът - съжаление.
Моите надежди са на първо време някой да ме измъкне от тук... след това 3-4 месеца ли, не знам колко точно е нужно... за да се отърся от целия този стрес, да се подложа на лечение ако трябва...(почти убеден съм че ми е нужно основно лечение). Все пак целта е да направя пълна промяна със себе си, на каквато и да е цена. След това вече лек полек да започна да изплувам от блатото в което се намирам.. и ако е възможно да си поема животът сам. Това искам! В момента има една дебелаа бариера която ми пречи за да съм в нормалния живот. За да се пречупи тази бариера и да бъда нормален младеж, се иска може би доста време и огрооомни усилия. Не може след 24 години агония, насилие, и страх... сега изведнъж да се изправя и хоп, се едно нищо не е било и да почна да живея, просто не става. Ако ставаше до сега нямаше вече да бъда тук. Човешката психика се срива в един момент и става супееер трудно (да не кажа невъзможно) да я съживиш отново. Но хората от страни не го разбират т'ва и мислят че е лесно... По дяволите що немаше как да поставиш тея дет те съдят поне за един час в собственото си тяло... да видат те и да почувстват колко е тежко да си безсилен. Самият аз искам повече от всеки друг да бъда самостоятелен, пълноправен и пълноценен човек... Ама съдба мамка и... не всеки се ражда под щастлива звезда със златна лъжица в уста. К'во да правиш... Тея дет живеят за да троват околните, се фукат с кинтите на мама и тати, карат скъпи коли, лудеят, живеят... разбиват животи... ма точно на тях нищо лошо не им се случва. А бедния, жаден за спокойствие и обич човек, цял живот тъне в мизерия и тревога. Къде е справедливостта? Предствата вече е преобърната, няма нищо справедливо... Всичко е един дол дренки, с краката нагоре е обърната днешната реалност.
Ще завърша със следното заключение - Ако не можеш да помогнеш на един човек, то поне не му вреди. Не бъркай още повече в раните му. Писах тук защото тоз исайт е създаден с такава цел... човек да излее душата си и да намери поне съчувствие. А какво получих?! Нападки от някакви хора без душа и съвест. Съжалявам... Но аз просто бях и продължавам да нъда реалист. Това че не съм разбран, не е мой проблем!!!
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 445306680f |
|
117. Благодаря от сърце и душа на малкото останали ХОРА с разум и съпричастие, които ме разбират и подкрепят. Номер 109, номер 115 - Благодаря ви!
От Автора.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: c25313feae |
|
118. Като си реалист авторе сметни си сам възможно ли е да намериш някой, който да вземе 24 годишен мъж у тях си и да си го отглежда да си му плаща лечението ей така. То и в Нови Хан Отец Иван не държи в приюта хора, който не се трудят всеки там си има задължение. Затова стой си при мама докато е жива ще има в хладилника и интернет ще е платен после ще му мислиш.
Даваш пример с народни поговорки, а чел ли си народни приказки ще ти помогна с няколко заглавия "Мързеливият" и др подобни.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: a34f6dc783 |
|
119. Здравей, надявам се моя коментар да бъде публикуван.
Ще те нарека приятел ако ми позволяваш. Аз ще се нарека Ани..
Накратко ще разкажа моя живот и аз като теб не съм имала най-добрия живот. Моите родители и те са имали много проблеми, но живота е такъв ''падаш и отново ставаш''. Повярвай ми всеки някога си е казвал не мога повече -всеки е имал моменти когато е падал, но най-важното в живота е да се научиш да се изправяш. Има хора, които са много по зле от мен - от теб и от много други. Ти трябва да се благодарен, че си нахранен, че имаш покрив, дрехи обувки. Общо трябва да си благодарен, че имаш най-необходимите неща в живота, защото много хора и това нямат и буквално ровят по кофите, продават телата си, отвличат ги, изнасилват ги.. има много хора, които живеят по болници... С две думи ти не си най-зле от всички. Целта изобщо не е да те обиждам, а целта ми е да се огледаш и да видиш действителността.
Ти веднъж ще си млад и веднаж ще имаш възможността да подобриш живота си. Затвори си очите и ми кажи за какво мечтаеш, какво искаш да направиш със себе си? Единственото което трябва да направиш е да излезеш навън и да кажеш ''Силно, колкото глас имаш '' Аз мога! Аз мога, и да си го повтаряш докато наистина го повярваш. Започни с малки крачки, постави си за цел днес ще направя това и това, утре ще направя това и това. Като за начало може да започнеш с майка си, брат си, баща си и всеки които смяташ, че ти е семейство. Стани сутрин поздрави ги с мил поздрав, веднаж в живота си кажи мамо благодаря ти, че ме храниш, обличаш и така. Направи начин да говориш с брат си като приятел интересувай се какво харесва, подари му подарък с които да се сближите. Бъди добър с хората, за да са добри с теб.
А колкото до образованието също не е за пренебрегване ''не виждам как така казваш аз не мога да уча'' Няма не мога, няма лесни неща в живота. Имаш предостатъчно време да учиш, човек цял живот се учи. Постепенно завърши средното си образование, бъди твърд и упорит, казвай Аз мога, аз вярвам, че можеш. Започни да си търсиш работа според възможностите и всеки тръгва от някъде няма да си веднага на хубава длъжност, но и няма да стоиш така много дълго. Може да опиташ с различни неща, които не изискват толкова физически труд. Например фотография, готвене, учене на английски език или някакъв друг език-преводач, градинарство. грънчарство има различни курсове които можеш да опиташ да научиш. Моля те не се отказвай от живота! Вземи си кученце, посади дръвчета. Направи коренни промени с живота си. Дори бих те посъветвала да се запишеш на някакъв вид бойно изкуство-карате -това променя нагласите за живота ти към много по-добро, калява духа ти.
А колкото до жените, те никога, ама никога няма да харесат някой, които е толкова слаб духовно запомни го.! Жените искат силен мъж както духовно така и физически, а ТИ МОЖЕШ. Моля те отговори ми!
|
...
преди: 12 години, 4 месеца hash: 1e107cce37 |
|
120. Изобщо нищо ти няма, щом пишеш толкова дълго и знаеш ли, в теб все пак има достатъчно злоба-използвай я!
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 89d9b8cdf8 |
|
121. Прочетох всички коментари и мога да кажа, че всички са прави, всички, в това число и автора.
Специални адмирации за № 91, браво.
Това е целта на изпитанията, които минаваме, да станем по-силни. Ти си решил да заявиш позиция, да дадеш отпор на злото и да не го допускаш в себе си да му ставаш приемник и проводник. Правилно - злото, което допускаме и приемаме в себе си, ни разрушава.
Казваш, че не си щастлив - искрено ти желая да бъдеш, ти имаш потенциала за това и вярвам, че ще го постигнеш.
УСПЕХ на всички, never give up!
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 1e107cce37 |
|
122. Авторе, аз съм №114. Като сериозно те дразня, какво ще направиш бе смотан? ! Я кажи на какво си способен, като се дразниш? За хората който четат и пишат тук, ще кажа, че когато има депресивни състояния, то поведението на засегнатото лице е пасивна. То нашето момче се пръска от злоба-каква ти депресия. Смотаняко, стани от стола и излез на улицата да видиш, че има слънце и небе, хората се усмихват и има за какво да се живее. Авторе изобщо не ми пука колко съм те ядосала. Дори съм доволна, значи съм права в преценката си за теб. Ако всичко написано не беше вярно, то ти щеше да се притесниш и замислиш, нямаше да се ядосваш. Хайде зареди злобната доза и отговори.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: a34f6dc783 |
|
123. 121 и 91 според мен целта на живота не е да станеш ''озлобено копеле''. Като бъдеш такъв, едва ли някога ще намериш щастието, това не е начина. Не може вечно някой, някъде да ти е виновен!!!!
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 5252d76272 |
|
124. 123 не може цял живот да ти се натяква, че сам си си виновен за положението. Щастието се намира когато не си заслепен като овца, когато блееш и повтаряш, че си си виновен сам. Е да ама и когато някой е в тежко положение винаги има виновни, защото дай да не се лъжем. НЯМА как да си прецакаш живота сам от мързел. Това, че ти не влизаш в положението на автора, защото програмата ти е инсталирана така, не е причина да гонаричаш "озлобено копеле"
|
...
преди: 12 години, 4 месеца hash: c25313feae |
|
125. №124 Кой е виновен за липсата му на образование? Кой е виновен за това, че не си е намерил каквато и да било работа било то като боклукчия? Нима на всеки от нас ни е леко, нима ние сме здрави психически при условие, че 85% от българското население страда от депресии. Нима ние с нашите заплати от 600лв можем да си позволим да имаме жилище, интернет, ток, храна, облекло и лечение при психолог при условие, че работим здраво?
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 5252d76272 |
|
126. Всичко зависи от условията и начин на живот още от детските години А нима няма хора с 300 лв доходи? Ти минималната за 600 лв ли я броиш? Ти. Ако е бил тъпкан и мачкан, защото ние няма как да знаем това със сигурност и за това се изненадвам, че го нападате толкова много... При здравословните проблеми които описва ще му е трудно сам да се оправи. Ако той има проблем със сърцето и се задъхва, значи тук става въпрос за неприятни симптоми, които е хубвао да види и лекар. Обаче, ако той има разбита нервна система и страх от хората, значи си е сериозно положението. Кажи, че такъв човек го мързи и е накарал родителите си да го тормозят, защото му е било кеф да води този начин на живот. Вижте, никой не си избира къде да се роди. Има осигурени хора още с раждането си, но в същото време някои хора тънат в мизерия и нищета, за която до голяма степен имат вина и родителите. Не може без да чувстваме неговата болка да му го съдим. При проблемите със задъхването и на училище няма как да ходи, защото си е натоварващо за психиката, пък нервите го мачкат допълнително и няма нито самочувствие, нито смелост за каквото и да било. Тук не винаги стискайки зъби се продължава напред. Трябват му хора да го разбират, трябва му лекар и най добре да е невролог. Има си хора, които се занимават с подобни проблеми в медицината и знаят какво значи стрес. Друго е вече ако си роден в семейство, в което тате носи а мама меси. Знам само, че не е трудно да се прояви разбиране, защото не виждам къде в историята показва, че е мързеливец. Ако е това за Интернета и компютъра, знаеш ли че не е голям лукс, но компютъра е възможно и да е щайга. И какво? Има компютър, има и Интернет и няма право да се оплаква. Мизерията е майка на всяко зло! Запомнете тези думи.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: a34f6dc783 |
|
127. Ако трябваше автора и поне 50 процента от младите момченца до поне 30 годишна възраст да ходите в казарма щяхте да видите вие депресия ама друг път. Я се стегни, не е нужно да сте такива бебета. Мама и тати до кога ще са ти виновни, сега си на 20 и нещо ама не знаеш колко бързо ще станеш и на 40 и до кога така?
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 1e107cce37 |
|
128. Голям психиатър си бе №126. Заради такива неумели, непълни и нищо не доказващи коментари, нашия автор си стои и дълбае все по дълбоко дупката в която е попаднал. По тоя начин няма да му помогнеш, просто не се постига нищо. Като го разбираш какво? Бедния български човек няма пари за себе си, да не говорим за помощи. Но погледни колко коментара! Всеки е отделил време поне да напише нещо. Няма значение, че е грубо. Важното е, че е откраднал от минутите си за почивка и е разсъждавал по темата.. Еее това не значи ли, че на много хора им пука. Друг е въпроса, че като молби, обиди, обяснения подаване на ръка не помагат, то и тоягата помага. Да не би ти да си по умен от другите? ! Не давай съвети и не се мъчи да накараш хората да разберат нещо неразбираемо. То наистина е неразбираемо. Толкова изложени идей, съвети и споделянишя и пак нищо. Това си е направо патология.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 5252d76272 |
|
129. Напротив :) аз ти доказах много с този коментар. Запитай се къде е проблема, защото май в България автора не е единственият в такова положение. Ако ти не си разбрал какво казвам си е твой проблем. Пък от разни пубертети не очаквам да разберат. ;Д те сепоущтряват от малоумните си родители. Тук е пълно с Интрнет философи, но ще циврят всичките ако са на мястото на автора. Аз не съм психиатър, аз съм един който без да знае обстоятелствата не дава квалификации и обвинения. Защото по вашата детска и програмирана от системата логика, скоро и слепите хора ще бъдат виновни за положението в което се намират.
|
...
преди: 12 години, 4 месеца hash: dad8c54613 |
|
130. Тази тема я видях поне на три места.
Не знам дали е истинска, но мисля, че да си пускаш цялата автобиография на сто места няма да помогне особено, ако чакаш някакви идеи от непознати да ти направят твоя свят по приятен за живеене.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: c25313feae |
|
131. Ех №126 ако нашият автор имаше проблеми със сърцето щеше да има телк решение и щеше да си получава пенсия. На нашия автор нищо си му няма като дете е претърпял операция на тестиса и от тогава не си е мърдал гъза да тренира, а такъв човек се задъхва на 100 метра ходене пеша. Няма лошо да го види лекар, но да го хванем за ръчичка и да го заведем ли? Той е на 24 все пак може да иде на лекар и сам, обаче сигурно не си е плащал осигуровки и сега трябва на частно да го преглеждат, еее кой му е виновен, може да отделя за интернет а за здравни осигуровки не може!!!
Не му е бил чак толкова страшен живота, на 50% от българчетата е такъв, дори по лош. Разведени родители, който се карат и когато синът направи беля отнася шамар това ли е страшното детство. Аз съм свидетел как баща пребиваше сина си с дъска в главата, как го връзваше за стълб и го биеше с колана си на голо, как с часове го провесваше вързан с главата на долу за ченгел. Това дете завърши средно образование. Сега това дете е на 30 години и работи и печели по 2000лв на месец в България, има собствено семейство и вече е баща на две деца. Също имам пример с моя съседка, как родителите й като закъсняваше я провесваха за краката през терасата от осмия етаж, бръснеха й главата, сега тя е началник жп гара в едно селце.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 9d56c2ef50 |
|
132. като прецених пола на 114, трябва да си призная, че и мен ме издразни малко. :) Аз не знам за какво плазмодийче става въпрос, не знам как са му помогнали тези 20 коментара със "полезни съвети".
Вие не разбирате ли, че не всеки е като вас. Вие знаете ли колко хора умират от глад по цялата земя, че се оплаквате от 600 лв заплата? Тая кутийка в която живеете е голяма заблуда! Вие си мислите, че като му кажете да се вземе в ръце, че той ще си каже - Взимам се и се стягам. от кога да се оплакваш стана порок ми е много интересно. Който няма изход и е в трудно положение ще се оплаква а няма да се смее. Ако човек е отчаян и няма как да стане, има право да се оплаква поне, защо да си навежда главата и да не каже какво му е. Няма разсъждение в голяма част от коментиращите, има само едно избиване на комплекс и радост, че някой е в положението на автора. За толкова обиди в коментарите да го критикувате, че се е защитил няколко пъти... За вас е проблем, че се е наложило да я четете историята, но за него е проблем, че се е наложило да я пише.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 445306680f |
|
133. 114, с глупави хора в спор не ми се влиза. Нямаш право да ме съдиш без да знаеш как живея, каква ми е съдбата, какъв е кръгът около мен. Ти в тялото ми ли си? Има шли представа какво е силн оразвита страхова невроза, и какво е всеки ден да се чувстваш отпаднал, и то ужасно отпаднал... да цари само хаос около тебе? И какво.? Както каза един от коментиращите тук, нямам право и да се оплаквам така ли? А какво да правя? Да се хиля като изроден егохолик и да задържам раните в себе си ли? Нищо не разбирте ако мислите така... А злобата ми я провокират такива като теб. Погледни с каква злоба и с какви епитети се обръщаш към мен... никой не ти дава това право. Аз може д асм на ръба на пропастта но това не значи че нямам достойнство и че не мога да се защитавам когато са несправедливи с мен. Такива като теб, заслужават най лошата съдба за да разберете че не всичко е цветя и рози както вие си мислите!!
П. П. Ако теб не те интересува моето мнение и това дали ме ядосваш или не, ще ти кажа че чувствата ни са напълно споделени. Не е злобен тоя който отвръща на злобарите... злобен е тоя който напада някого без реална причина... А ти правиш точно това!!
Автора.
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 27ffa8c9be |
|
134. Авторе, пише ти момиче, да не ти пука кой ти злобее, те няма да се променят , само напред и нагоре! :)))))))
|
...
преди: 12 години, 4 месеца hash: fda51bb9e6 |
|
135. Виждам че темата е стара, но пич, имаме много сходно минало. Ще ти кажа само, да заебеш тва ти семейство и всичко. Трябва ти нов живот. На 22 си подяволите, мой набор. Можеш да си седиш и да се оплакваш или да се замислиш, че той живота ти си върви, а ти вече можеше да си излязъл в чужбина за две три години, да си събрал някой лев, да си се срещнал с много хора от света и вече да си имаш своето бизнесче. Или каквото и да е - важното е да се отделиш от този "балон" в който си! Нямаш и представа какви хоризонти ще ти се отворят. Намери си квартира, срещни хора. Не се ограничавай в тази пумия в която си. Мисли за себе си, никой друг няма да го направи разбери! Направи така, че майка ти след години да съжалява за това, че те е загубила. С оплакване и съжаление върху миналото до никаде няма да стигнеш!
Стегни се пич!
Истинското семейство не е от тези хора, които са обвързани по кръв, то е от тези които се подкрепят и си помагат в трудните моменти.
|
преди: 10 години, 10 месеца hash: 536bafa265 |
|
136. До 126. , , Не може без да чувстваме неговата болка да му го съдим. "
Кристално прав си. И аз мисля така. Искам само да кажа, че това, че не си е продължил образованието не е главна причина за това, че никой не го разбира. Примерно аз съм завършил и средно, и то с отличен успех, ходил съм дори на олимпиада по история, но и аз имам същия проблем - страхова невроза и страшно много ми пречи и пак съм сам. Прекрасно разбирам това момче. Проблемът е, че в днешно време малко хора могат да разберат някого, който е асоциален. Трябва да се има впредвид, че проблемите, свързани със психиката, най-трудно се лекуват. Авторе, не се предавай, виждал съм твои стихове, според скромното ми мнение пишеш чудесна поезия. Може би трябва да се опиташ да издадеш стихосбирка. Мисълта ми е да не се отчайваш. Желая ти да намериш средата си.
Historiker
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: 559c6e6490 |
|
137. На 25 мисля че си вече каза че си роден рез 1989 Какво става с теб работиш ли нещо.
|
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|