Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

56.   Сега е времето авторе да кажеш, че операцията ти е от апендисит.

57.   От Автора: Пак казвам, мислете каквото искате. Не съм мързеливец, нито какъвто и да е. Просто нямам големи възможности за тежка работа. Това ми беше думата. А и не съм длъжен точно на вас да давам никакви обяснения. Кои сте вие че да ми поставяте квалификации и условия. Пак казвам, като не можеш да помогнеш на човекът не му вреди. Вашите коментари са напълно излишни, и това няма да спра да го повтарям!

58.   Ооо горикият старец нямал възможност за тежка работа, отново оправдания.

59.   Оправдания са за вас. За вас всеки който споделя самата истина, такава каквато я усеща, той си измисля оправдания. Толкова ли сте бедни в речника че сте научили една дума и я дъвчете като гума! Вие не можете да съчувствате, не можете да разберете. Искренно пожелавам един ден да сте така, и да няма никой който да ви повярва, за да узнаете колко е тежко и чувството какво е. Нямах намерение да нападам но просто ме провокира простотията и вулгарността с която заливате хората които нямат никаква вина и не заслужават с нищо подобни обръщания от ваша страна!

60.   Нямал големи възможности за тежка работа ха-ха, не стига че си без образование пък и претенции за работа имаш. Презирам и мразя със цялото си сърце ей такива социални паразити като тебе, точно като циганите не плаща ток, не плаща, вода, храна интернет, храна и по цял ден мързелува. Но ти си по-зле и от циганите защото тях поне не ги мързи да краднат и да влачат железа на вторични. По-голям паразит си и от тях.

61.   Добре, хайде сега напиши съвсем конкретно, каква точно помощ търсиш? Защото до сега само шикалкавиш, увърташ и се правиш на интересен! Нищо конкретно не казваш, точно с какво искаш да ти се помогне! Хайде, конкретизирай точно, без увъртания!
Ама не се прави на разсеян, а кажи точно каква помощ искаш!!!
Човек когато иска помощ, казва точно какво иска, за да се знае и как да му се помогне!!!

62.   Номер 60, не знам от къде изкарваш такива квалификации и как изобщо се допускат коментарите ти които са пълни с обидни думи! Презирай ме колко си щеш.. нито те знам, нито ми зависи животът от тебе, тъй че освен да си чупиш пръстчетата и да ме нареждаш в нета, друго не ти остава. Аз съм си в тялото си, аз съм си в положението си и само аз знам какво ми е, и какъв съм! Хайде по леко със завистта и упреците че не се знае утре дали такива като вас няма да лазят по земята!

63.   И за кво да ти завиждам ха-ха, че си мързелив, хленчещ необразован и водиш един напълно безсмислен живот. И къде видя обидните ми думи? Социален паразит е термин, а циганите са етнос в който е силно развита социалната паразития.

64.   Не го нападайте горкичкото момченце той е само с осми клас и не е учил поговорките, българският народ е стигнал преди много години до извода, че хитретци има и ще има, такива който търсят "На работата лекото на баницата мекото" пробва се момчето може и някой друг да ги е пропуснал и да се хване.

Авторе каза вече, че искаш на работата лекото сега им кажи на тези лошите, че си със стомашни проблеми и трябва да се храниш само с деликатеси и био храни. От №6

65.   А сигурни ли сте, че е мързелив? Не сте ли се запитали, че винаги има повече от една причина и това не означава единствено посочената от вас. Човекът е отчаян, нищо повече от това. И аз бях така до неотдавна. И какво??? Аз също ли бях мързелива??? Едва ли? Знам, защото си беше чиста форма на депресия. И в случая авторът има нужда от подкрепа и разбиране, а не от безпочвени упреци...
Авторе, не обръщай внимание, а гледай оптимистично, това е решението да си намериш както работа, така и приятелка. Успех!

Д

66.   Ех, да бяхме на живо и да можеше да ги видим тия "критици" тука какво толкова са постигнали в живота си като никак не са мързеливи?
Бас държа, че няма да остана впечатлена :))))
Авторе, не се впрягай, няма нужда и да им се обясняваш. Аз съм сигурна, че не си мързелив, просто си неуверен в себе си. Сам ще успееш да се оправиш, не се съмнявай в това. Успех ти желая :)

67.   Абе критици безполезни, не ви ли е срам от самите вас? Защо присъствате вие в сайтът? ! За да четете, истории на депресирани хора, и да ги нападате и депресирате още повече ли? Явно това е главната ви цел, съдейки по вашите коментари.
Авторът пише че има страхове невроза, силна депресия, и социо фобия. Това говори ли ви нещо?
Аз изучавам психология вече 3-та година, и ще ви разтълкувам моментално какво означават тези термини.
Страховата невроза е непрекъснато чувство на страх и тревога. Най-често то е породено от силен емоционален или физически натиск и стрес над дадения индивид. В следствие на това, се получава страховата невроза.
Депресия - чувство не отпадналост, слабост и немощ, чувство породено от силни емоционални и психически травми, шокове и т. н. Най-често депресията има различни форми, при едни е по слаба, при други е в по силно количество, и това чувство на депресия ако се остави да се разраства, то може да доведе до сериозни последици в съзнанието и психиката!
Социалната фобия, се води още като дезадаптация и изолираност от обкръжение, общество, заобикаляща среда и т. н. Явно в случая това се е получило при автора, в следствие на силния тормоз наложен от съучениците му в училище, също така и в следствие на ограничеността която семейството му, му е наложило, и не са му позволявали да общува!
От там се получава чувството за изолираност, което прераства на психическа основа, и индивидът губи реална самооценка над случващото се, затваря се изцяло в себе си и изпитва страх да допусне човешко същество до себе си. Това разбира се, се отразява на физическото и душевно състояние на индивида, защото от напрежението на съзнанието, се губи апетитът за ядене, губи се надеждата за живот и т. н.
Но който е добре и всичко му е наред, веднага бърза да критикува разбира се. Защото естествено каквото и да сте изживели, вие не знаете какво е чувството породено от тези термини които изброих нали? Така, дойдохме си на думата. Какво е мързеливец според вас? Човек с проблемен живот може би? - това ли разбирате под мързеливец, аха значи вече ще знаем всички, че когато хората са в безизходно положение и имат нужда от спешна помощ, това ги прави, "мързеливци", "лентяи" и прочее. Чудесна логика имате! Хората нямат нужда само от пари, коли, къщи, и т. н. за да бъдат щастливи... казвам го щото гледам че това сте написали. Преписали сте на автора неща които той ясно е подчертал че не иска! Писал е че иска спокойствие, и като начало смяна на обстановката. Може би просто иска човек който да го вдигне на крака, да му даде стимул, да го насочи към нещо, да му отдаде някаква помощ, защото повярвайте, такива хора има, и тях Бог ги обича защото помагат на добрите! Но такива като вас не могат да разберат, няма как да разберат. Сякаш съзнанието ви е изключило тотално опцийката "разбери", "помогни" и т. н. Представям си ви в личният си живот какви сте? Мога и психологически портрет да ви направя. Едва ли сте достойни да направите днес, нечий живот щастлив, да дарите нечия усмивка на някое лице, едва ли се стремите да правите добро! ... Много жалко за вас. Но всичко се връща! Запомнете тези думи!

68.   Ама погледни се какво пишеш, бе момче! Не искал палати и голяма финансова помощ... А каква помощ искаш-малка финансова ли? Дефинирай колко малка да е, или колко често я искаш, от кого, как-по пощата ли да ти я пращаме, на карта ли да ти я превеждаме? Толкова си смешен и жалък с празнодумствата си, че чак ми е жал за такива индивиди като тебе! Само мрънкаш в интернет, че никои не е направил нищо за тебе, а ти какво си направил за някого? Измъчвали те били вашите, а компютър ти купили, хранят те, поят те... От какво си недоволен, след като с нищо не допринасяш за този дом? Май да си готованец ти харесва! Много зле ще свършиш ако продължаваш по тоя начин! Хиляди са хората като теб-все на помощ да чакат и много знаят да мрънкат в нета! Засрами се, че си млад мъж, а живееш като паразит! Чеши си зъбите в нета, не ми пречиш, ама наивници няма вече, няма да ти повярвят и да те дондуркат цял живот! Търси работа, не търси сайтове за да стенеш в тях-файда няма!

69.   И аз имам нужда-немощна съм, мързи ме да работя и уча-дай ми ти пари на мене и аз да си живея като теб! Ще ми дадеш ли? Ако не ми дадеш, значи не ме разбираш и не си човек! Виж се само как звучиш!

70.   Ау па на мен колко ще ми е хубаво някой да ме гледа и да ме храни-и-и! Че и жената, и децата ми - също! Кола, къща нещичко да ми купи, и джобни до пенсия да ми дава! Вместо това обаче на 18 вече следвах, всемах стипендия за отличен успех и работех каквото падне - продавач на книги, хамалин на летището... че нашите бяха безработни в къщи по време на Лукановата криза, а сестра ми - малка.
Гьостерица, гьостерица, момче!
Да беше се родил 20 години по-рано да видиш какво е зор, и да живееш ден за ден всеки ден на ръба на оцеляването. Да нямаш никаква перспектива за бъдещето - хиперинфлация, режим на тока и на водата, и да си казваш: "Ако така ще е цял живот занапред - по-добре да се гръмна! ", но вместо това да стискаш зъби и да помагаш с каквото можеш на роднини, приятели и съседи...

71.   67, БРАВО! Eйййййй, хора това е сайт за споделяне, а не съдебна зала. "ЛУДКАРКАТА"

72.   От Автора: Човек няма нужда само от "хранене", "поене" и т. н. Има нужда от спокоен живот! И колкото по рано го осъзнаете толкова по добре. Пак казвам, не ми пука какво мислите, и за какъв ме смятате! И не дължа на никого обяснения, по горе съм описал достатъчно. Изчерпах се вече да пиша едно и също. За бавни хора, няма смисъл да се хабя повече!

73.   70, не 20, а 5 годинки да се беше родил по-рано!
Нашите работеха, а не им плащаха заплатата. Живеехме с баба, чиято пенсия беше 5 долара, на майка (учителката) заплатата беше 20 долара, но не ? я даваха, на баща ми също не му плащаха, а той се пропи и не се прибираше вкъщи.
Гледахме прасе в двора, а хората в София по терасите - и прасета, и кокошки. Имахме на село овце, в нуждата решиха нашите да разкопаят някакви ливади с мотики и лопати и да засеят картофи, с които да изкарваме зимата. И понеже баща ми съвсем се алкохолизира, а майка я вкараха в болница с неработещи бъбреци - останахме баба и ние със сестра ми да се мъчим по нивата. Сестра ми се направи на ударена, все лошо ? било, макар че беше 4 години по-голяма, а с моето детско тяло се опитвах да настигна баба. Копай, копай коравата земя - чисто наказание. После пускаш картофче, минаваш с кравешката тор, която с голи ръце разпиляваш и после заравяш лехата. А как тежи тази тор - само да знаеш. Боли те всичко накрая, а баба ти казва да бързаш, че ще се стъмни, че си мързел, тя на 5 почнала да работи!
Студ... глад... жажда, ама копаш, вали дъжд - копаш.
Като се родят картофите, мъкнеш, защото майка ти не може - бъбреците са я стегнали, а не можеш да разчиташ, че баща ти ще е трезвен днес.
Една година, няма да го забравя, диви прасета бяха изяли вскичко и се изкефихме, че няма да има копане - да, ама майка ревеше, защото не знаеше, как ще изкараме зимата...
молиш се в една кравеферма за отпадачни продукти за прасето, мъкнеш на ръка... кола нямаш - навън са минус 20 градуса, а баща ти е в кръчмата.
Помня само глад, студ и караници, мирисът на баща ми като се върне от кръчмата.
....
Жестока беше моята агония като дете, но като младо момиче си стъпих САМА на краката с най-долна и нискоквалифицирана работа!
Няма нокти да гледам като момичетата на моята възраст - и до днес ръцете ми са в белези от бачкане.
Имам над 6 диоптера късогледство между другото, да не казвам, че нямаха нашите пари за очила... И ти ще ми разказваш за агония!
За какво спокойствие говориш, авторе - имаме право да те критизираме, защото доста от нас са минали и през по-лошо. Няма спокойствие там, където има мизерия!
Няма да ти „споделям“ за глада в училище, като нямаш джобни и какво да си вземеш от вас, за пробитите обувки, за караниците и скандалите за пари.

74.   Ех, авторе, защо им обръщаш внимание. Да не ти пука. Тия тука са "битер" овче стадо, не виждаш ли, че им е кеф да се дракат. Не им се връзвай. Толкова им е акъла, дотолкова им достига и възпитанието. Много навътре ги взимаш нещата. Я им тегли по една майна.

Номер 70 уби ме, да не би да си единствения българин оцелял по него време? Само да ти кажа, че точно по времето на хиперинфлацията, когато Жан Виденов продаде зърното и нямаше и хляб и чаках по 2 часа на опашка да купя хляб, майка ми с една заплата ни издържаше 2 ученички и сметките бяха платени и хладилника пълен, пък сега е пак на същата работа още и вече живее сама, пък няма пари за нея.

А тия дипломи дето се фукаш с тях, вече всеки втори в България ще ти извади, не струват и жълти стотинки. Аз лично мога да ти извадя няколко и какво от това? И без друго на пазара само ИТ специалисти се търсят, пък на тях дори дипломите не им искат.

75.   В тоя ред на мисли, Авторе, защо не пробваш, имаш интернет и компютър и свободно време да се научиш да програмираш? Не е толкова сложно, разбира се ще отнеме време, но има голям глад в тая сфера, а дори най-големите некадърници взимат по 1500лв, а тия които могат няма да ти кажа какви заплати имат. Отделно от това, дипломи не им искат, а ги питат какво могат. Иначе от форума никой няма да ти помогне. И на мен ми е кофти за теб, но пари на непознат не бих дала никога. Пък и едва ли ще те оправят. По-добре научи да правиш нещо, така е най-сигурно.

76.   Казаха ви ясно и конкретно че ТОВА Е САЙТ за споделяне на всеки каквото му тежи. НЕ Е СЪДЕБНА ЗАЛА, за да осъждате хората! Има много мнения по всички въпроси. Защо си мислите че непременно вие сте правите ?!

Осъдители ли сте какви сте ? Вземете се стегнете! Нямате право да се нахвърляте така, нахвърляйте се към негодниците, към насилниците, към простолюдието. А не към истинските хора! Защо никога не избирате правилните хора които да критикувате а? А вие да не сте безгрешни?

77.   Номер 73, и аз съм била така, с тая екстра, че имахме и кози на село около 20 броя и ни пращахме да ги пасем. Е, и? Бях под 10 годишна и двете със сестра ми бягахме след тях, а козите са доста пъргави животни и се спират общо взето за няколко часа. Отделно от това и ние сме копали и не само картофи сме сяли, ами царевица имахме и лозе, как се копае лозе 1 декар от две деца? И какво от това, това не е агония, това е труд. Може да е гадно и до ден днешен не припарвам до село, но нищо не ми е отнело. И аз съм работила нискоквалифициран труд, поне 15 работи съм сменила, на 16 ме пратиха да работя за пръв път, защото никой не работеше. И какво от това. Това не е агония. Може да е тежко, човека ти говори за психическия тормоз.

78.   77, лозето го пропуснах, за да не стана много подробна - то беше нужно за ракийката на татко. Царевицата я копаеше един съсед с мулето си - плаща се с винце. Лозе да се копае не е толкова сложно, между другото - доста повърхностно се копае, не е като при картофа.
Имахме овце, които като пасеш, те е страх да не изгубиш, после гледаш как ги колят.
Тормоз за мен си беше - имаш контролна, онези те ръчкат да копаеш събота и неделя, ходиш да търсиш, в коя кръчма е баща ти, тресеш се, дали майка ти ще има бъбреци, ходиш и мъкниш дърва от гората през целия град, за да правиш зимнина. Червиш се, защото преминаваш с наръча през улицата, където играят съучениците ти. После цепиш дърва, нареждаш ги.
Агония е да не можеш с тъпото си тяло да свършиш работата, да напрягаш мускули и пак да не става, да работиш двойно, защото не можеш да изкопаеш нормата.
За мен си е тормоз детския труд. Мястото на децата е в училище, на детската площадка - не по нивята. Но нямало е как....
Мястото на автора е на работното място. Това е решението на всичките му проблеми. Аз не живея и не агонизирам в миналото си, време е и той да се стегне! На неговите години от 4 години не живеех у нашите вече!

79.   78, 77 съм. Права си да, тежко е, но ти си се справила. Била си със силна психика,била си силен човек. Но не всички хора са така и не винаги си търсят оправдания.Не е нужно всеки един случай да го подвеждаме през нашата призма и да казваме, ами аз щях да се справя.Той не си ти, нито някой друг от коментиращите. Ами ако тука всички грешите, не ви ли пука, че обиждате и забивате още повече един отчаян човек. Просто е грозно, все едно да видиш човек, който рови в кофите за боклук да се спреш и да му кажеш, гледай се какъв си мързеливец, ако се беше стегнал, нямаше да си тук. Ненужно, жалко и отвратително. Спирам вече тази дискусия, оставих няколко коментара и повече нямам какво да кажа. Щом смятате, че вие можете да съдите хората, съдете ги. Аз не смятам, че имам това право

80.   Прав си 79, не всеки е силен, но какво можем да направим? Предложиха на момчето работа, не може. Какво да сторим ние?
Ок, много съжаляваме, че е така и толкоз може да сторим. Всеки си знае положението, но на този свят има страшно много агонизиращи хора. Не можеш да ги спасиш, когато те не искат да се спасят!

81.   Браво на Номер 79, Ей това е истински човек. Ако всички мислеха така, светът щеше да е много по различен!
Не може да се подхожда толкова грозно и отвратително към болката на страдащ и смазан от живота човек. Никой няма моралното право да бъде съдник, на хората в беда, защото никой не си избира семейството, нито съдбата, нито пък психиката с която да се роди. И това, да давате примери със себе си, не е изобщо удачно, защото всеки е индивидуален за себе си. Понятието "мързеливи хора" го накачайте на хората които наистина го заслужават, а не на тея дето имат желание да им бъде по добър живота но по стечение на обстоятелствата съдбата ги мачка.

От Автора!

82.   Ама ти си много смешен, бе! Трябвало да разберем какво е спокоен живот и колкото по-скоро го разберем, толкова по-добре! Ама ти си човека, дето пищи и оревава нета, че няма спокоен живот! Спокойствието ние си го имаме, защото сме си го направили сами-учили сме, работим, изкарваме пари, купуваме си самостоятелни домове, ходим на екскурзии, плащаме си сметките и сме спокойни! Ти ще ни учиш! Направиси живота спокоен и ти! Воля ти трябва, а не мрънкане! Срамота е млад мъж да лежи по цял ден и да щрака по компютъра без да похване работа и де се оплаква от живота си! Направи нещо за себе си сам, няма кой да ти помогне друг! Това ти го разбери и тогава ще имаш спокойствие!

83.   Няма какво да разбирам! Казах престанете да ми говорите за това какъв съм, и да ми натяквате че не работя! Казах че имам нужда от месеци възстановителен период при спокойна обстановка, за да се възстановя защото в момента всеки ден съм с главоболие и болки в сърцето.

Как да работя бе господа кажете ми вие ? Ако сте депресирани до мозъка на костите си, ако постоянно се чувствате зле, и със страхове да се покажете пред хора и т.н. Ако едвам събирате сили да посрещнете денят, как бихте могли да работите и да не мрънкате. Щом за вас това е мрънкане окей разбрах ви! Сега ще ПРЕСТАНЕТЕ ЛИ НАЙ НАКРАЯ! До гуша ми дойде от вашите тъпи критики!

84.   От 61
Авторе, пак се направи на разсеян и пропусна да отговориш на въпроса ми! Ето, ще ти го припомня:

Добре, хайде сега напиши съвсем конкретно, каква точно помощ търсиш? Защото до сега само шикалкавиш, увърташ и се правиш на интересен! Нищо конкретно не казваш, точно с какво искаш да ти се помогне! Хайде, конкретизирай точно, без увъртания!
Ама не се прави на разсеян, а кажи точно каква помощ искаш!!!
Човек когато иска помощ, казва точно какво иска, за да се знае и как да му се помогне!!!

85.   Авторе хващам се за последното ти изречение "тея дето имат желание да им бъде по добър живота" та има ли на земята човек който не иска да си подобри живота, някой се стараят в тази посока други като теб мрънкат.

Аз например работя за 1200лв, но искам да подобря живота си и да работя поне за 3000 ама като не съм учил до толкова и като никой не ми ги дава се старая с надежда.

А на тези дето те защитават, да не сме те съдили, защо не си те приберат в къщи, този психолога дето разбира много от депресии, що не те лекува безплатно и да те храни междувременно а само приказки "горкия той колко жалко".

86.   "Как да работя бе господа кажете ми вие? Ако сте депресирани до мозъка на костите си, ако постоянно се чувствате зле, и със страхове да се покажете пред хора и т. н. Ако едвам събирате сили да посрещнете денят, как бихте могли да работите и да не мрънкате. "

Я се погледни къв си смешен бе поредните ти оправдания, страхове да се покаже пред хора мрън, мрън еми как няма да ги имаш тия страхове като хладилника ти е пълен тока, интернета, водата, данъците на жилището са ти платени и с нищо не си допринесъл за дома си. Защо аз ги нямам тия страхове и депресии? Защото нямам време от работа и от учене да мисля за такива простотии, защото в края на месеца ме чакат сметки които трябва да плащам. Ма няма кво да си правя труда тука да се обеснявам на толкова затънал като тебе, помни ми думата че ще стигнеш до просешка тояга. Ще дойде време когато няма да има кой да ти плаща сметките, данъците и храната и тогава ще видиш какво е ад, като клошарите по улицата ще бъдеш.

87.   Авторе, отиди в психо-диспансер, ще ти помогнат!
Баба ми е загубила съпруга си много млада, с две деца и е рухнала. След 2 месеца в психото е излезнала нов човек, почнала 3 работи и т. н.
Не е срамно да потърсиш помощ, срамно е да не го направиш!

90.   Съдбата е кучка, не можеш да я минеш, обаче,
силния стиска зъби, слабия хленчи и плаче.

91.   Реален съвет ли искаш? Аз съм бил в не чак такава ситуация, но доста подобна! Много подобна. Това което трябва да направиш е да се озлобиш.

В целия ти разказ разбирам, че си като мен и аз исках всичко да е хубаво, по възможно най-мирния начин да протича и т. н. и т. н. Но не става. Бях се затворил и аз, със съсипана психика и всичко беше същото. Докато казах КРАЙ!

Краят включва всичко - абсолютно да не се оставяш на никой, по никакъв начин! Ама абсолютно никакъв - идва баща ти да те бие - майната му скачаш и му разбиваш тъпата тиква. Брат ти говори? Казваш му да си затваря устата, ако не го направи му я затвори ти. Отвърни със същата монета с която те са ти отвръщали години наред. Да, това е различно от щастието за което мечтаеш, но ще те направи силен. Аз в момента след всичко знам, че единственият човек който ще е "с мен" до края съм си самия аз. Не допускам вече никой да си прави каквото иска, ако щеш ми вярвай.

Нямам страх от никой, интелигентен съм, жените ме харесват. Много повече мъж съм на 20 от колкото повечето боклуци на мойта възраст. Но трябва да се ядосаш истински вътрешно и да се бориш докрай. Борбата включва още повече разправии и неща, но разбери че няма какво да губиш. Идва момент в който си или пред самоубийство, или се ядосваш и взимаш тоя шибан живот в свой ръце, както аз направих.

Не е лесно, извършил съм някои лоши неща, но живота не е само птички и цветенца, за жалост обаче никой няма да ни го оправи. Сега ми казват жените - "Ти си различени", "Ти не си като другите"... да но нямат представа цената на това различие колко нерви, скандали, побоища и други гадости ми е коствала. А аз не съм такъв - аз бях точно като тебе, добро момче попаднало в ситуация за която не е виновно.

Тия отгоре които казват, че сам си си виновен за всичко донякъде са прави, аз го осъзнах, но не толкова че ти носиш някаква вина - тва е смешно, а просто безсилието докарва до тука. Знам как е. Те си нямат представа какво говорят.

Но момчетата порастват, стават мъже - с много неща не се гордея, бях добър, наложи се да стана лош докато изляза от скапаното блато в което бях затънал 18 години. Сега нищо не може да ме спре на тоя свят - готов съм да смачкам абсолютно всеки, който ми застане на пътя или се опита да нарани някой близък - приятелката ми, макар че в момента нямам такава. Не мога да кажа, че съм щастлив в момента, но трудностите ме направиха корав, а бях като тебе със световъртежите, страха от хора и т. н. Щастието ме чака някъде и аз мисля да го взема.

Ти си на ръба - скоро ще видиш, че просто няма какво да загубиш, или умираш или потегляш по някакъв път с цялата си устременост - в последствие ще видиш, че малко по малко нещата се нареждат. Но заеми позиция - стисни зъби и юмруци и бъди готов да ги използваш срещу тях така както те са ти правили.

Дано съм ти бил полезен, макар че съвета ми не е да мислиш позитивно, или да си намериш работа и такива прости неща - а наистина да му ебеш майката на тоя живот отвсякъде и да докажеш, че си много по-силен.

92.   Офф бе човек много излишни неща си писал, не можа ли по на кратко? Прочетох историята ти до половината и много започна да ме натоварва и се отказах.. Честно главата ме заболя. Съжалявам за всичко случило се, но.... какво да се прави живот, всичко си е драснато имало е да мине

93.   Според мен трябва да намериш начин и сили да отидеш да работиш в чужбина. Като смениш обстановката и се махнеш от скапаната ни държава, която също е причина за всички ужаси описани от теб, защото няма никаква защита за децата тук, според мен ще живнеш. Препоръчвам ти скандинавските държави, защото хората там са далеч по-добри, тука виждаш какви изродски и бездушни изказвания се четат, направо жестоки. Аз се отвратих. Липсата на образование безспорно е голям недостатък, но се налага да положиш усилия и да събереш сили в себе си, както и да си наясно, че ще работиш нискоквалифициран труд. Докато разбира се не промениш ситуацията с твоето образование, тоест да придобиеш някакво. Може би, трябва да се ориентираш към някакъв занаят, с който би могъл да си изкарваш хляба, да станеш по-самостоятелен и пълноценен. Травмите от детството надали ще изчезнат, но с придобиване на повече самочувствие на пълноценен човек, поне ще ги тушираш и сам ще си дадеш повече шанс за човешко щастие. Като за начало може да отидеш и да се регистрираш в бюрото по труда, което ти е по местоживеене. В момента има програми за професионално обучение на безработни, финансирани от европейския социален фонд. Обясни твоята история на служителя, дано попаднеш на човек, нека да те информират подробно за възможностите и условията. В сайта на Агенцията по заетостта разгледай какви програми са активни в момента. Напиши писмо със зов за помощ за съдействие за намиране на работа, в което опиши твоите проблеми. Адресирай го до Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, както и едно копие до Изпълнителния директор на агенцията по заетостта. Депозирай ги в съответните деловодства с входящ номер. Може и да помогне. До един месец трябва да получиш отговор. Съответно следи развитието на нещата и в бюрото по труда, където си се регистрирал. За целта е задължително да си регистриран. Ако имаш медицински документ, който констатира по-особено здравословно състояние, от ТЕЛК/НЕЛК го приложи. С една дума налага се да вземеш живота си в свои ръце и да разчиташ на себе си. Виждаш хората какви са. Не се осланяй на празни приказки, а се опитай да действаш. Смени си самомотивацията, кажи си че напук на всички изродщини в живота ти ще се справиш и ще натриеш носа на тези, които са ти причинили и продължават да ти причиняват болка. Откъсни се от миналото си. Тези дни ще поразпитам тук там дали няма някакви фондации за подпомагане и адаптация на малтретирани деца и хора и ако има ще пиша. Боже, живеем в изродска държава... и сега ще кажа нещо, прости ми, но майка ти е пълен боклук. Аз съм майка и като чета твоята история, заставам твърдо и категорично зад думите си. В моето семейство също не е песен, но за детето си съм готова на всичко и човек убивам дето има една дума. А твоята майка е била свидетел на психическия ти срив като една тъпа статистка или дали въобще го е забелязала. Аз лично имам роднина, която от малтретиране от баща си е получила страхова невроза и съм свидетел за какво става въпрос. Дървените философи дето ти пишат тук разни простотии си нямат и най-бегла представа за какво става дума. Отвратена съм, знам че много те боли, но се опитай да направиш усилия. Една идея: поразучи в Интернет какви са опциите да се грижиш за бездомни животни към някоя фондация. Мисля си, че ако имаш възможност да дадеш обич и топлина на беззащитни и малтретирани създания, също като теб, които ще ти отвърнат с безрезервна обич и ще виждаш как им помагаш, това ще ти даде сили да започнеш връщането към твоята социализация. Опитай се да намериш смисъла на живота си и да преодолееш бариерата. Наистина от хората, явно си получавал повече болка и огорчения отколкото нормални човешки отношения, защото е факт, че по-голям звяр, в преносния лош смисъл на думата, от човека няма, но пък има и добри хора. А на фона на въобще побърканото човечество като цяло, у нас направо оскотяхме и озверяхме... И за финал, прави ми впечатление, че доста добре пишеш и се изразяваш за човек завършил само осми клас, което ме навежда на мисълта, че притежаваш доста висока степен на природна интелигентност, а това определено увеличава твоите шансове. Постави началото и не се отказвай да поемеш живота си в свои ръце и само в свои ръце! Но първо трябва да повярваш в себе си, оттам почни...

94.   Пропуснах: Послушай и №91. Това не е цялото решение, но включва голяма част от него. Да, не е добре да се озлобиш, но понякога е нужно, мобилизира и задейства активно инстинкта ти за самосъхранение. Това те спасява, но помисли и върху моите идеи... В живота ти освен друго, трябва да има някакъв смисъл, някаква цел, да се бориш за нещо или за някого, иначе пак има риск да изпаднеш в безвремие...

95.   Както обещах поразпитах и ми казаха за фондация Анимус. Ето линк http://www.animusassociation.org/
Виж как стоят при тях нещата, обясни им всичко, нека ти предложат решение, защото имаш нужда и от специализирана помощ от психолог. Повтарям психолог, а не психиатър... има голяма разлика. Виж в нета може да има и други организации.

Искрено се надявам поне малко да съм ти помогнала и обнадеждила, с повече не мога, нямам фирма, нямам фондация, но твоята съдба силно ме разтърси, а за съжаление като чета този сайт това май е съдба на много хора и най-вече деца и е ужасно, че хората са станали изроди, а у нас и държавата е абдикирала...

96.   Лелеееееееееей!!!! Лелееей!!!! Едва сега виждам многото ви коментари, и толково писимизъм и нечовечност в тях, , , ха ха ха, , макар, че хич не е смешно, , нали? !!! Вие какво, негативната енергия ли си хвърляте тука или някой ви е сложил ножа на врата за да пишете такива безмислицци! Нека се представя, моя коментар е под №11, с желание подкрепих това момче! стремейки единственно да му помогна, наясно съм, че самосъжалението е рваносилно до самоубийство, но тук става въпрос за изповед, не каква да е, а лична и дълбока вътрешна душевност! Какво не ви стана ясно, поне не драскайте безмислици и не обярквайте нечий живот, който е вече збъркан! Къде сте мили и добри хора, пишете докажете, че Ви има, защото съдниците ни дойдоха в повечко!!! Мило момче, не се затваряй повече, отвори сърцето и душата си за прекрасното и красивото около себе си, не поглеждай назад а се стреми винаги нопред и имай повече вяра!!!! И не обръщай внимание на всичко, а най вече проглдени, само така ще збъднеш всички свои мечти! Желая ти, силен дух и добра воля, която да те води по пътя на живота ти! Успех!

99.   Към автора:
Имам чувството, че те познавам. От София ли си?
Мога много да пиша подробно за всичко, което ти се е случило, но ще давам на кратко, че нямам много време.
Кошмарът, който си изживял съм го изживяла и аз. С тази разлика, че физическият тормоз към мен беше доста повече. И другата разлика е, че се оказах с много силна психика, за което благодаря на Бог.
Моят брат, обаче, се оказа с по-слаба психика и се срина като теб.
През годините всячески се опитвах да помогна на майка си и брат си, но не успях, защото те сами не искаха да си помогнат. Направо си разбих нервите с тях.
Добре, че ми дойде разума най-сетне и се махнах далече от тях, защото усещах как превъртам. Разбрах, че трябва да се спася мене си, защото там битката вече е изгубена.
Искаше ми се да отида на друга планета по възможност, но нямаше начин и заминах за чужбина по една обява. От работата не предлагаше квартира и храна и заплащането не беше голямо, но като нямаш опит, нямаш голям избор. Потрошавах се от работа-работният ми ден беше 8 часа, аз работех по 13-14 часа, без почивки, без претенций, защото знаех какво ме чака, ако не се справя. Работих известно време, понатрупах опит, свикнах с тежката работа, след което ме харесаха от едно друго място и ме взеха. Този път работата беше по-малко, а заплащането по-голямо. Вече бях понаучила и езика доста добре. Сега трябва да ти кажа, че като неквалифициран работник, за по малко от 1000 евро не работя. Спестих някой лев и смятам да запиша да уча.
Поуспокойх се доста през това време. Работата, новите приятели, времето лекуваха раните. Преди имах доста странности и бях сигурна, че съм за психиятър. Но новата обстановка и работата ми ме излекуваха. Никога не съм била по-щастлива и спокойна. Свободна съм. Не чакам нищо от никой, разчитам само на себе си.
Авторе, незнам дали четеш още тук, но от цялото си сърце ми се иска да ти помогна.
Знам, че се чувстваш нетрудоспособен и за нищонеставащ инвалид, едва ли не, защото и аз се чувствах така.
Няма да те съветвам да отидеш при специалист, въпреки че не би ти навредил-напротив. Просто знам, че нямаш пари за такъв.
Затова влизаш в нета, гледаш обявите, мобилизирай се. Кандидатствай, каквото и да е, по възможност в друг град. Като се откъснеш от средата, ще възкръснеш, обещавам ти. Ще станеш нов човек!
с най-добри чувства

100.   Започни от начало живота ти с усмивка на лице! Ще се оправи всичко, идват нови, хубави моменти, изживей ги! МИсли позитивно и неща, които ти харесват! Не обръщай внимание на другите, кой каквото иска да си прави...

101.   До автора:
Здравей!
Не знам дали още четеш постовете, отправени към теб. Но, ако е така, послушай 99. Заминаването в чужбина ще ти се отрази страхотно и де факто ще реши голяма част от проблемите ти.

Човешката психика е сложна материя. Изучавала съм я години в университета, дообразовам се непрестанно след това и пак не съм сигурна, че знам всичко. Ние се раждаме с различна по издържливост психика, както с различни по сила тела. И знам, че това, от което имаш нужда, е спокойствие - то е минимумът, при който човек може да мисли трезво. Също така имаш нужда да обвиняваш и това е нормално.

Не съм прочела цялото ти писмо, твърде дълго е, но пък изборите, които съществуват за житейска ситуация като твоята не са толкова много. Или ще се наложи да повярваш в себе си, или ще затънеш дотолкова, че да те лекува психиатър. Важното е да се случи първото и да не допуснеш второто.

За да се случи първото ти трябва да си на съвършено непознато място - тотално да изгубиш почвата под краката си. Няма риск да се сринеш, повярвай ми. Рискът е да останеш на същото място. Страхът е голям сега, но реалността не е така страшна. Само ти се струва, че ще ти е ужасно трудно. Уверявам те, че ще се чудиш какво толкова те е плашило. Чудеса няма да се случат веднага, но и няма да се налага да чакаш дълго.

Бих те посъветвала да не се захващаш с момичета сега или поне захващането да не ти попречи на решителността да промениш живота ти. Една връзка сега може да е бягство, но то е временно и после ще си по-зле. Можеш да имаш в главата си идеята за някое момиче, така че да си по-уверен, но не се отказвай.

В България шансът ти да се справиш е почти никакъв и няма да давам подробности. Ти си решаваш какво да правиш, животът си е твой, както са твои и последиците от изборите ти, които ще правиш и правиш. Вече си на такава възраст, че колкото и да си резултат от чужди грешки, можеш да хванеш живота си в ръце. За физ. слабост те разбирам, но ти млад и това може да се промени, колкото и да не ти се вярва. Не залагай на съчувствие, а действай, ако искаш да си добре.

Успех!
Soul

102.   :)
Забравих да поздравя 91 за прекрасно написания пост с толкова дълбочина и осъзнатост, нехарактерни за тази възраст и 93 за човещината и разбирането и го правя, защото да подкрепяш, благодариш и харесваш е много по-приятно и градивно, отколкото да критикуваш и отричаш.

Soul

103.   Човече, завърши си първо средното образование, захвани се със преноса на чували който ти предложи човекът, направи малко тяло, влез във форма, а и като живееш на друго място ще се съвземеш, ще ти дойде и самочувствието...
И после... иди някъде към морето или в чужбина, искаш да изкарваш добри пари без да имаш тежък физически труд, ОК. стани мъжка ку*ва, ще преспиваш с лелички рускини, ще им доставяш по някой друг оргазм-в което трябва да се ошлайфаш хубаво че и те да са доволни и да те търсят, ще можеш да си позволиш да си самостоятелен и да разполагаш с кинти, какво ще кажеш, или не ти се и е*бе..?
Аз мога да ти стана сводничка, искаш ли, ще ти намирам лелички и бабички, всеки който дава кеш :)

104.   „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“