Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Може да имаш следродилна депресия и затова е хубаво да се консултираш с психолог. Ако нямаш (в което много се съмнявам), просто приеми, че трябва да поемеш отговорност за грешките си. Детето не е виновно, че вие не сте се пазили. Все пак не забравяй, че още е бебе и нещата са трудни. Като поотрасне малко, ще започнете постепенно да се връщате към стария си начин на живот. Наистина много тъжно, че не си го искала, а точно на вас се е случило.

7.   Има причина за всичко това, в детството ти, отношението на родителите ти към теб, и физиологични такива. Когато се случи човек да е израсал примерно с деспотични родители и хормонален дисбаланс или неврологични заболявания се случва точно това. Човек чувства, че не може да понесе каквото и да било натоварване и източника на натоварване се превръща в тежест, съответно поражда омраза. Всъщност го знаеш, но не го признаваш пред себе си. Състоянието е известно като мисопедия. Посети ендокринолог, психиатър и невролог. Решението ти да се изолираш, не е решение, а бягство, потърси медицинска помощ за да откриеш реалната причина за всичко това.

8.   Мале,малеее.. Горкото дете!

9.   Отдели се за няколко месеца от мъжът ти и детето. Времето ще покаже какво и дали. Но мисля, че е най- разумно за всички да се отдалечиш, поживееш сама, премислиш и почувстваш нещата от дистанция. Решението ще дойде. Хубаво е, че споделяш, че говориш за това.
Сама разбираш, че дори за бебето е по- добре да се отдалечил поне известно време. После ще прецениш дали психолог може да ти помогне да промениш фокуса си...
Докато си с детето обаче, не допускай ненавистта ти да расте, контролирай се. Ти не си виновна, че не го обичаш, но и то, милото не е виновно, че не го обичаш...

10.   Кофти ситуация, но те моля само, недей си изкарва гнева върху бебето. Гледай на пред, опитвай се дори и на сила да му се радваш и много търпение. Като порасне малко и почне да се усмихва и да ти се радва, може би ще го приемеш. Ние 13 години нямахме деца. Бяхме свикнали и ние да си ходим навсякъде. Някакси вътрешно ми беше така добре, но мъжа ми искаше винаги деца. Направих инвитро и бях 9 месеца на легло. Само повръщане и прочия. След като родих имах постоянно възпаления на гърдите и температура. Някак си нито на бременността си, нито след това можех да се радвам. Спрях да кърмя и оттогава обръщам внимание на бебето. Начина по-който се развива, влюбено ме гледа и ми се усмихва и радва ми е най-голямата награда. Обичкам си го и сега никога не бих го заменила за каквото и да е.
Надявам се и при теб да стане така и ти го пожелавам от сърце.

11.   Пиша, преди да са публикувани предишните коментари, и съм почти сигурна, че те ще са яко хейт и оплюване. Аз няма да те упреквам. Според мен, хормоните ти още не са влезли в релси. Една бременност ги разбърква много здраво. Това се случва обаче постепенно, в рамките на девет месеца. С раждането, те не се нормализират веднага, а минава доста време.
Друга вероятна причина за твоите усещания е след родилна депресия. Много хора я подценяват, и си мислят, че е лиготия и прищявка, но всъщност е доста сериозна. И да, аз мисля, че ако поговориш с психолог, би могъл да ти бъде полезен.
Пожелавам ти успех, и да си здрава!!

12.   Когато бях на 17 забременях , направих аборт и дълго време се обвинявах. Наскоро една врачка ми гледа и започна с " имаш аборт отпреди години , обвиняваш се , а не трябва , защото това дете е щяло да се роди болно" . Беше ми много тежко преди , сега съм вече на 23 и аборта който направих е едно от най добрите решения , които съм взимала. Относно твоя случай - странно наистина , някак си психопатско и социопатско ми се вижда твоето поведения, само индивиди като Джефри Дамър се държат така . Деаааазнам човек , дано да се оправят нещата

13.   Прехвърли майчинството на майка ти и дай детето. Светът се промени, поне не раждат повече деца. Щастлива си, милиони двойки са бездетни, как бих прегърнала това бебе и бих се грижела за него. Затова мислете и не създавайте деца когато не искате такива, не карайте някого насила, о как може трябва да имаш деца. Факт е, светът те изроди. Не си единствената, млади жени вместо да имат естествената реакция да се радват, гушнал детенце, казват ужас, о не...само като започне едно дете да щурее или плаче.

14.   Е тая история ако е вярна и ако си знаела, че не искаш дете, то защо аджеба не се пазите? Защо веднага не си взела мерки?
Аа сетих се, приятелка ти била казала.
Еми това е положението, сега носиш последствията.

15.   По - гнусно нещо не бях чела толкова добри хора с години се опитват да се сдобият с рожба и пак не успяват а ти лека ръка искаш да зарежеш детето си! Помисли си как ще се чувства то един ден знаейки, че майка му не го обича. Майката на дядо ми така ги изоставила с брат му като деца и отишла да си търси щастието с друг мъж и той цял живот носеше тази травма лека му пръст. Или посети психолог или вземи мерки повече да не се размножаваш, егоитка с егоистка! Жал ми е за детенцето ти каква вина има, че да заслужи такова отношение от майка си?

16.   Ама ти наистина си много зле . Как така мразиш сина си . Ти искала ли си деца изобщо преди да забременееш?

17.   Майка съм, не желая изобщо да те съдя, този вариант, който във вашия случай е най-добрият според мен е бащата да гледа детето, а ти да работиш и даваш издържа.

18.   Номер 4, абсолютно съм съгласна с тебе! Само като ги видя повечето майки по улиците колко са отегчени от децата си и са изнервени от ревовете и глупостите им и от липсата на време за себе си. Децата са повече нерви отколкото радост. А и тази планета се пренасели с всякаква паплач.

19.   После ще ми разправят, че детето си избирало родителите... Кое нормално дете ще си избере теб за майка?! Хората и с инвитро пак понякога не забременяват, за мен ти си болна, обърни се към психиатър, спешно!

20.   Не съм чувал за други държави, в които толкова много майки да мразят децата си. Явно сме стигнали дъното на духовното си ниво.

21.   По добре откровена истина, отколкото фалшиво лицемерие. На авторката й е тежко, че такава съдба я сполетяла, но не си е захвърлила детето още при раждането, не го е убила или продала, а просто споделя, че го е родила в неподходящ за нея момент. Знаете ли колко лицемерни майки се разхождат около вас, които имитират, че обичат децата си, не не знаете. Бъдете по наблюдателни и ще разберете. Много пъти ми се е случвало да гледам как майка със злоба шамари детето си, защото си накапало модното якенце купено от чужбина. Имало е моменти да ми се иска да ошамаря такива майки. Нима такива жени могат да се нарекат майки. Майка е не само да го родиш, но и да направиш щастливо това дете. Колкото и да не го обича истински, за детето е по добре да живее и без глезотии, но да си има родители, още повече, че бащата ще му дава повече обич, а и с времето може да се породят майчините чувства, човек винаги може да очаква катарзис. Заглавието е малко пресилено, ако авторката мрази това дете, щеше да се раздели с него, но тя не го е направила, значи не го мрази, а просто й е в тежест. Необяснимо е какво точно й тежи, или има нещо свързано с това дете, което не ни споделя, или историята е измислена от психолог, който изследва човешката психика.

24.   Ти не заслужаваш изобщо да съществуваш. Как изобщо Господ позволява съществуването на такива същества като теб пък камо ли да им дава шанса да изпитат най-голямата радост,а именно да имаш детенце,при въпрос че има свестни хора копнеят за рожба, а по някаква неразбираема причина за възпрепятствани. Хич не ме интересува,че някой ще каже,че съм гаден хейтър. Такива хора това отношение заслужават. Първо да си се пазила. 21-ви век сме, но явно това не знае празната ти кратуна. Второ ти наказваш невинно същество за твоето безхаберие. С какво право ти ще нараняваш невинно същество.Какво ти е направило? Нали обичаш бащата? Искаш просто да купонясваш и курвееш,но не осъзнаваш,че това не е истинското щастие в живота. В един момент ще съжалиш,но ще е късно.
По-добре да беше абортирала,колкото и жестоко да звучи, отколкото да оставиш това дете жив сирак. Защото като не го искаш,реално не съществуваш в неговия/нейния живот.

25.   Ти си в тежка следродилна депресия, изследвай си хормоните и се лекувай. Това са биохимични процеси, не си ти! Второто, което ще те посъветвам, грижи се максимално добре за детето, говори му, чети му, много разходки сред природата…Човек обиква това/този, за който се грижи! Споделям ти всичко от личен опит.

26.   Ходих на психолог, както ме посъветваха някои. Също така благодаря на тези, които ме разбират. Мнението е, че това нещо не трябва да е покрай мене. Само така ми е по-добре. Никога не съм изпитвала такава омраза и ненавист, дори към възрастен, така както към това ревливо нищожество. Няма да си простя никога, че го задържах. Затова разбирам някои, които ми пишат че не заслужавам да съществувам, защото и аз така смятам! Нямам толкова апетит като преди, усещам стягане над стомаха, мразя факта, че не мога да върна времето назад и да поправя грешката си. Мразя хората, които смятат, че мисията на една жена е да прави деца, без изобщо да се замислят, че не всички мислим така и това може да съсипе не един живот. Има няколко души, които ме разбират напълно и това ме кара да се чувствам по-добре.

27.   Щом мразиш детето си, което е част от теб, значи мразиш себе си най-вече. Помисли върху това. Детето не е стока, която можеш да върнеш в магазина, гледай напред, а не какво е можело да стане. Можело е, ама сега е така, както е.

28.   Какво му се връзвате на този трол?

29.   Мразиш мъжа , не бебето.Мразиш го, че ти е направил дете.Че не сте си поживели заедно 10-15 години по дискотечки, с алкохол, садо-мазо играчки и чалга. Че едва ли не те е вързал.Ами има средства, да сте ползвали.
Чудно е как на такива хора им се дават деца.

30.   Авторке , ти си психично болна . Няма нищо срамно в душевно болните хора , но може би е нужен психиатър , не психолог .
Начинът , по който назоваваш детето си е отвратителен. Не му ли даде име ? Така ли някой към теб се обръща ? Слава Богу , че не съм ти мъж . Изритвам те с шутове през вратата и ще гледам детето сам/сама . Ти си нещастен човек . Лекувай се .
Желая на синът ти искрено да получи обич и топлина в прегръдките на друга жена, където също , вероятно скоро , ще потърси утеха и съпругът ти .
Още нещо - чукай се с презерватив ! Сложи спирала , даже една тотална хистеректомия ще сложи край на тревигите ти, че може ( не дай Боже ) да станеш отново “майка”.
Не е хейт . Съчувствам на близките ти . Бог да им е на помощ.

31.   Лъжа никой нормален психолог не би те посъветвал да изоставиш детето си, а това че го наричаш нещо нямам думи. Ако има такива психолози ще ги посъветвам да си скъсат дипломите. Само дано след години да не опреш до "нещото" да те гледа на старини. Ако съм на мястото на детето изобщо няма да те погледна. Ти не си човек, дори зверовете не са толкова жестоки към малките си! Животът уважаема не е само купончета и дискотечки и няма да си вечно на 20 г. Наскоро намериха в столичен квартал убито бебе ами като майката не го е искала защо не го е оставила в дом където можеше и да намери нови родителите, които да го обичат. Не е честно на такива ужасни същества като теб, момиче Господ да им дава деца докато добрите хора ходят с години по мъките в осъществяване на тази мечта!

32.   И не детето ти е нищожество а ти!

33.   Н 31, напротив, всеки нормален психолог би я посъветвал да се отдалечи от детето... точно заради случи кто посоченият от теб.
Авторката вероятно е в дълбока следродилна депресия, с хормони нарушения, което се е отразило и на психиката и.
Тя има нужда от помощ, а бебето от защита към момента.
Мислете преди да наливате...дали няма да прелее от един само неуместен коментар.

34.   Потърси хора, котио искат дете, спазарете някаква цена и готово! Циганите как го правят! Не са ли и те хора! Така хем ти си свободна, хем детенцето ще го гледат дурги хора, хем и те доволни!

35.   33, преди години в хода на работата си се натъкнах на една психопатка, каквато е авторката, която беше скочила за щастие сама от 5 етаж, защото не издържала плачът на бебе то си. За нещастие на близките й тя оцеля само със счупен крак и няколко охлузвания и продължи да тероризира мъжа си с психозата си.
На авторката й трябва психиатрична помощ. Каквото и да правят близките й тя ще продължи да затъва, защото не иска отговорността за детето си. Това не е пост родилна депресия. Аз страдах от кратка пост родилна депресия след раждането на малката си дъщеря, поради редици обстоятелства. Мъжът ми беше командирован, имах тежко раждане, не успях да кърмя и тялото ми не изглеждаше каквото очаквах. Обвземаха ме мрачни мисли, породени от някаква неизбежна отчаяност. Но никога не съм мразела детето си. Чинно изпълнявах задълженията си. Обгрижвах я. Започнах постепенно да се възстановявам и психически и физически. А авторката е една млада жена, която иска да има време за чукане, дискотеки, тик ток, запой и пърдене върху възглавницата в свободното си време. Тежи й отговорността. Не я иска. Тя е просто психотична.
В ситуации с депресия близките могат много да помогнат да се коригира ситуацията, чрез освобождаване на време за нея, за мъжа й, за възстановяване на физическата форма и менталното равновесие. Тук разбираме единствено, че тя, след съвет от приятелка, ражда дете, което мечтае да е била абортирала и изпитва омраза към него, заради собствената си простащина и егоизъм.
Не ставайте майки, никой не ви кара. Но да създадеш дете и да се отнасяш към него така е ужасяващо погрешно.

36.   Брееей, колко ни е лесно да съдим! А поспрете се бе хора, светът за голяма жалост не е такъв, какъвто ни се иска на чернобелите представи. Всъщност, омразата от коментиращите е езна защитна реакция - по добре другият да бъде изверг, от колкото аз да трябва да си променям удобният мироглед.

Авторката сама казва, че се мрази че не го обича, че се упреква за това, че не го обича. Като цяло всички разочарования в живота ни идват от заблуди. Авторката трябва да поработи с някого, ако иска да разбере в какво се е заблудила - какво е източника на разочарованието й, какво е очаквала. Също, всяко нещо си има две страни, това че тя не е развила умението да вижда доброто в рошото, или пък - негативното в позитивното - лошото в доброто - е просто едно умение, на което живога ще я научи. Какво искам да кажа - тя непоятно приоритизира себе си, тъй като още не се епсблъскала със своята смъртност, остаряване. Вероятно авторката е красива и млада - мисли си, че ще бъде вечно красива и вечно млада. Вероятно няма роднини, които да са починали - да й липсват, или може би са били хора, с които не е имала добра връзка. Защото явно това са види своите корени - своят род - съживен наново в синът си, да види примерно дядовците си и чертите им, които отново ще бъдат живи чрез синът и - това явно не е източник на любов да нея.

Много са причините, помоли се и моля те - не се обвинявай. Приеми си кръстът като една добра участ - по-добре сега да ти е тежко, отколкото като остарееш. Знаеш ли колко е тъжно да видиш хората около тебе как умират, а от теб не произлиза нещо живо, нищо ново? Смъртта е източникапна новия живот, явто не си сепсрещала лици в лице с нея, вероятно бягаш от нея.

37.   Номер 31, не, не искам да ме гледа на старини. По-добре да мръ и да се свършва. Аз съм решила, кат порасне да си въри по пътя на плановете си. Никой не ми е длъжен, нит ша задържам някой, да му чета живота.

38.   От номер 10 към авторката..
Прочетох последния ти коментар и не останах очарована... По-добре говори с мъжа ти, кажи му точно това, което си писала тука и му предложи той да се грижи за бебето, а ти да си вземеш куфара и да се махнеш завинаги. Моите родители не ме обичаха и знам как е да се чувства човек сред такава обстановка. Щом не можеш да му дадеш обич, поне го освободи и от омразата си.

39.   Мисля, че все пак не трябва чак толкова жестоко да се съди и обижда авторката. Вярно е, че едно дете трябва да се чувства желано и обичано. Може и да е тежка следродилна депресия, която с времето да отмине и да обикне детето си, но може и да не се случи. Наистина, не всички хора са родени за родители. Но, така или иначе, вече се е случило и връщане назад няма. В такъв случай, най-добре за детето би било да се грижи бащата, ако има възможност, или да се даде поне за известно време на приемно семейство, което желае да се грижи за него.

40.   Мила моя, разбирам те напълно. По-добре остави детето и съпруга ти. Замини далеч и продължи живота ти. В този Свят хората правят много по-тежки грешки и избори. Обясни как се чустваш дължиш обяснение, ставаш и си тръгваш. Ето ме мен, ясен пример. Аз съм на 44 години, преди 25 оставих дъщеря ми на грижите на баща и. Заминах за Италия и изобщо не съжалявам. Той я отгледа тя се е превърнала в прекрасна млада дама, но не мога да бъда нейна майка или приятелка. Не я обичам. Тя го знае, тя също не ме обича.
Не се безпокой, ако си сигурна, че няма да съжаляваш действай. Живота е пред теб!

41.   Боже Господи! Не искам да съдя, защото нямам деца, но просто не мога! Особено коментарът на номер 40 ме озадачи много! На мен ми е мъчно за детето ако трябва да бъда честна! Предполагам, че имаш следродилна депресия, намери си работа, хоби, спортувай или повече срещи с приятелки, нещо, което да ти доставя повече радост! Надявам се след време да обикнеш детето си, надявам се най-вече за детето!

42.   Мале 40 , какъв боклук си ! Да не можеш да обичаш детето си , да го оставиш на бащата и да забегнеш … Потрес !
Не знам какви хора сте ти и авторката , но за мен е грях да изоставиш детето си . Никога и за нищо на този свят не бих изоставила децата си , нито за мъж , нито за живот , нито за спокойствие , нито за секс . За нищо ! Даже напротив . Искам да им дам всичко , което ми е по силите и възможностите .
То авторката е ясно , че е изкопаемо като теб . Една порода сте . На практика казваш , че няма проблем да зареже детето си , за да си вее гъза . Що пък не . Я , виж ! Да имаш дете не е нещо важно . Просто го зарязваш и кой откъде е . Нищо работа .
Моля ви , запоете си тръбите и не раждайте .

43.   Историята напомня на друга,където една жена на 22 мисля,,че беше ненавиждаше детето си и беше написала,че съжалява,че го е родила. Да не си същата тази жена,защото ме е срам да те чета.

44.   Не съм тази, за която си мислиш. И като те е срам да четеш, защо го правиш тогава? Като не ти е в изгодите и не можеш да се поставиш на мястото на човека, за какво плюеш? Но те мъдрите са го казали, че като не си минал по същия път, няма как да разбереш какво чувства отсрещния, но можеш да грачиш без да ти пука!

45.   Леле, мила моя. Все едно аз съм писала тази история преди 4 години. Изпитвах същата ненавист към моето дете. Никога през живота си не съм искала деца, но въпреки, че с мъжа ми се пазехме забременях. Също като теб копнеех за момиче, но ми се роди момче. Тези ужасни чувства ги изпитвах страшно дълго време. Бебето е малко, неспособно да се грижи за себе си, само реве и иска тещо, което не можеш да разбереш, но знаеш ли какво...? С времето ще ти минава. Тези чувства ще се променят. Ако си като мен, никога няма да си безумно луда от любов по детето си, няма да изпадаш в истерия от всяка рана или капка кръв, която пусне ( много майки са орлици). Знам, че ти е много трудно, но потърпи мънично. То няма да става по-малко и безпомощно, а точно обратното. Знам, че не ми вярваш сега, но ще видиш, че съм права.
Поздрави и прегръдки

46.   Теми като тази ме карат да се радвам, че нямам деца и не възнамерявам изобщо да имам. Нито ги искам, нито имам нужда от тях. Предпочитам да ме съжаляват, че хипотетично ще остана сама някой ден, като остарея, отколкото да родя дете, за да се впиша в някакви измислени абсурдни обществени и морални рамки, и впоследствие да съм ужасна майка. А аз вече съм убедена, че не бих била добра майка. На 37 съм и смятам, че се познавам достатъчно добре. Имам и куп здравословни проблеми, които макар да не ме възпрепятстват да водя нормален живот, все пак са достатъчно натоварващи и неприятни, че да си усложнявам допълнително положението и с дете. Да не говорим, да му ги предам по наследство. Смятам, че даже правя услуга на евентуалното дете, като няма да го доведа на бял свят. Ако бях някоя 20-годишна, може би още нямаше да съм наясно какво искам, но на 37 вече знам, че няма да съм ничия майка. И дори ако утре разбера, че съм стерилна, няма да страдам чак толкова.
Напротив, бих го приветствала.
И хейтенето може да започне...

47.   Ако той иска да го гледа, ти недей щом ти е зле от това. Щом не си готова, прави нещо което ти харесва и не мисли за бебето с лошо.

48.   "Поне той е любящ баща и от скоро обмислям да се върна в моя град и да започна някаква работа, за да му помагам финансово, но не мога да живея с това бебе. За сега само го мисля, но все повече клоня към този вариант. Много ме боли от факта, но смятам че това би било най-малко болезненото решение. " - не знам какво си решила към ден днешен, но това звучи като правилно решение. Поне за известен период от време. Трябва ти спокойствие, да останеш насаме със себе си, да осмислиш ситуацията.

Относно форумните психиатри, дето пак поръсиха диагнози за следродилна депресия, като шарена сол - каква следродилна депресия, авторката не е искала бебето, още като е разбрала, че е бременна.

Авторке, на всички ни се случва, събитията да не се наместят според "нашата хронология". Не си си изживяла младостта - и хоп бременна. Не си си изживял живота - и хоп, диагозна рак. Не си се сдобрил с близките си, не си поправил грешки, не си се погрижил за децата си - и хоп, блъснал те трамвай. Примери много.

Травмиращо е това несъотвествие между вътрешната емоционална зрялост, подготвеност и нагласи, и това, което ни поднася живота "не на време". Аз самия съм разкъсван от такива противоречия. Но човек затова е все пак интелигентно същество, да надскача трудностите и да търси гениални решения. Дори и без някой да го е обявил за гений. Някой път гениалните решения са в разрешаване на проблема, друг път са в промяна на гледната точка и приемане на действителността през нов светоглед.

Така, че не самонаказвай, дай си времето и свободата, сама си спокойна, че бащата на детето ще се грижи в твое отсъствие. Да се самоозлобяваш, няма да стане по-добре. Аз лично не те разбирам, най-малкото защото не съм жена, но ти съчувствам и не те обвинявам за нищо.

Има някои неща, които не ми стават ясни от поста ти, примерно, не искаш бебе, защото го имаш сега или защото по принцип не искаш? Ако се беше наживяла, смяташ ли, че щеше да искаш?

Също, убедена ли си, че напълно харесваш мъжа си, в ролята на мъж на живота ти, а не просто на приятен човек, с когото си прекарвате приятно, без да е окончателния ти избор?

"Постоянно си мисля колко хубаво беше преди. " - дай примери?

49.   Здравей, номер 48. От самото начало на нашата връзка през 2017 година не съм имала планове да имам дете. Просто отвътре не съм го чувствала и да, прав си, че това не е следродилна депресия, а много тежко приемане на факта, че вече имам дете. За мене той беше като натрапник в живота. Който не го е изпитал няма как да ме разбере. Чувството е непоносимо! Не можах да открия този така известен майчин инстинкт в себе си. Много обичам половинката си, но бях пред раздяла по мое предложение, защото емоционално се чувствах изключително зле. Той тежко прие тази идея. Това беше най-ужасният период в живота ми! Добре, че моите родители започнаха много да ми помагат, а аз почнах почасова работа, иначе щях да се срина. По-този начин успях да закрепя и отношенията си с моя мъж. Това ми даде и капчица надежда, че колкото по-голямо става детето ни, толкова по-ще го обиквам. Но като всички хубави неща се изисква време и много търпение. Дано нещата да се оправят с времето и да забравим за всичкия този кошмар.

50.   От 48. до 49. Обичта не е нещо, което можеш да включиш като от бутон. По-скоро тя се появява, когато има някакви условия налице, когато в душата ти я има подходящата среда, така да се каже. Ако си допуснеш, че е възможно "да се наживееш" в един момент или ако просто си представиш "наживяването" като някакъв завършен етап от живота ти, така че да не те гложди постоянно мисълта, че дори мислено не си била на този етап, или ако по някакъв друг начин помириш в съзнанието си потребността от "наживяване" и присъствието на дете, от там нататък, може би постепенно ще се задейства майчинския ти инстинкт.

Инстинкта по определение не е нещо, което зависи от теб. Единствено можеш да поддържаш себе си в здравословна форма, физическа и психическа, така че той да се задейства.

За момента, може би си изтласкала в съзнанието си необходимостта да се наживееш или страха, че ще пропуснеш, ако не го направиш. Защо не му дадеш воля на "наживяването" - да го помислиш, да си го представиш и в крайна сметка, малко по малко да го изпиташ, паралелно с отглеждането на детето, така че да постигнеш траен мир със себе си?

51.   И мен майчинството много ме изморява и изнервя на моменти, но не е че не обичам детето си, а по-скоро от преумора си го изкарвам на мъжа ми. Той беше главен инициатор за дете и сега чувствам все едно аз съм тази, която обира всички негативи покрай всекидневното отглеждане, нямам енергия, нито желание за мъжа ми, което го дразни допълнително. Аз не се поддържам толкова вече - просто това ми е последното нещо, за което мисля. Отделно съм отделена от нормални социални отношения, не работя и повечето време съм вкъщи. Всеки ден е един и същ и всичко е съобразено с детето. Пак казвам, на мен детето не ми пречи и съм приела ролята си към него, грижа се както трябва и ме радва, но моето недоволство и умора се пречупват и отиват право в мъжа ми :( не знам дали някога ще се оправи това, защото много негативни емоции натрупах към него (мъжа) Ще се радвам ако някой е бил в същата ситуация и сподели мнение.

52.   Напомняш на хора като баба ми - а именно такива жени са жени които не могат да поемат отговорност, защото детето е изключително голяма и т жка отговорност! Карате да пораснеш и помъдрееш! За мен както жени така и мъже които изоставят децата си ( защото това е намерението ти ) са кораво - и безсърдечни! Не просто нямат родителско чувство но у нямат чувство за отговорност за нищо сериозно в живота! А живота не е за повърхностни хора! Като казах че ми напомняш на баба ми имам предвид че и тя така е изоставила майка ми да се гледа сама по интернати и чужди хора които не са длъжни... А има и хора като моята майка която отглежда до последно децата си по ЗАДЪЛЖЕНИЕ ( цял живот побоища драми караници физ и психически тормоз ) и вл с това им бие шута и все едно не ги имало! Ненавиждам мъжете които правят лапета и не си ги гледат а си гледат сонстве Ив си кеф! ( Потърпевша съм и не го намирам за човешко! ) Си казваш че обичаш приятеля си но според мен ме е така защото ако беше вярно щеше да си щастлива че имаш дете - плод на вашата любов ( от него )! Аз обожавам мъжа си и искам дете от него да затвърдим чувствата си в чудото на живота! За мен хора като теб майка ми и баба ми сте изключително неблагодарни повърхностни и несериозни безчувствени същества! Това е обида към приятеля ти! Мразиш бебето - мразиш него! Според мен още си лапе което не се е нажиеяло на ебане ( най вече ) на дискотеки и прочие.... И сега си търсиш повод да ги напуснеш и да си гледаш кефа! Мразя такива безотговорни мъже а камо ли жени! По не е присъщо за жена но ето че ви има такива! Жалко! Да оставиш детето си да рсне без майка да го лишиш от най скъпото и нежно - майчина любов и ласки! Така ще му повлияеш жестоко на психиката детска а това ще повлияе на бъдещето му! Айде без баща се живее- майката става и мъж за едно семейство без такава фигура. Но без майка - казвам го от наблюдения! Моята майка е била изоставена и не е имала този лукс - и какво? ! След тази жестока травма ( защото това е психологическа травма тъй като каквото се преживее в детството остава ЗАВИНАГИ! ) Се е превърнала в изверг към собствените си деца! И така по веригата! Проваля и нашия живот а никой не носи отговорност за съсипани животи! Такива хора като вас не заслужават да стават родители и да изживяват най прекрасното нещо на света! А именно създаването на живот!