 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Чудя се какво да правя с родителите си
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 964 пъти
Здравейте! Като чета хората за какво ги е грижа и чак ми става смешно. За някакво си гадже или нещо от този сорт. Та, от заглавието се разбира, че проблем са моите родите. Всъщност аз ги обичам и уважавам, но те повече са ми пречели в живота, отколкото да ми помагат. Всъщност отгледа ме леля, която остана страшно привързана към мен, защото тя остана несемейна без дете. Работя от малка, успях да завърша висше образование, докато работя и се издържам сама, дори помагам финансово на майка ми, баща ми, леля(тя се опитва да се справи без моя помощ, дори тя също им помага). Но аз вече пораснах, както се казва, и ми се ще да поема по своя път. Моят дългогодишен приятел иска да се преместим в по-голям град, който е на 300 км от родния ми, да създадем там своя дом, да се установим, а аз много се колебая, макар че знам, че в родния няма работа, а заплатите са много ниски. Появява се чувството ми за вина, относно нашите, сякаш ще ги изоставя. Много вероятно е и да ме обвинят в това. Сега им помагам освен финансово и като ходя да им почиствам, да им купувам разни неща, чисто духовно също, все пак като ме видят и са щастливи. Не ги виня, но баща ми цял живот е работил частно, за никакви пари и няма стаж, нито осигуровки. Когато прекара инфаркт в болницата аз платих осигуровките му за 5 години назад. Помогнах му с пари за хапчетата. За щастие, напълно може да се грижи за себе си, слава на бога, та дори за майка. Тя обаче е с психично заболяване. Не иска да отиде на доктор, правили сме опити, но става страшно. Става ви ясно, че тя така години живее на наш гръб, а баща ми сега не може да работи. Чакаме решение на ТЕЛК, но дали ще му дадат проценти не знаем. Леля за момента работи и се опитва да помага също. Но реално погледнато 3 човека падат на мен. Аз съм единствено дете. Аз съм длъжна за тях. Затова се опитвам да спестявам, защото не знам какво щеше да стане онази нощ, когато приеха баща ми в спешното, а аз нямах пари да платя…. Та, въпреки всичко това аз имам мечти, искам да продължа да уча в този град, за който ми предложи моя приятел, но кажете ми как да загърбя всичко това и да тръгна? Отново ще им помагам, но ако нещо има, недай си боже, аз не мога да се отзова на момента.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 5694bce5ee |
|
1. По-добре да заминеш. Нали леля ти е в този град тя ще помага.
Не позволявай да те манипулират с чувство за вина. Не си виновна за нищо.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: b159f8f18d |
|
2. В същата страна ще си, само на 300 км, тоест за 3 часа си при тях ако се наложи.
Аз навремето отказах супер предложение за работа в Германия защото татко се изказа "ще умра без да видим"... не съжалявам, щеше да стане точно така ако бях заминала. Но беше друга страна, на много по- голямо разстояние. Той почина от инсулт, стана много бързо, но бях до него през цялото време, можахме да се сбогуваме, можех да му кажа, че го обичам и ще продължа да живея с мисълта, че искам да е горд с мен. Съзнанието и душата ми са спокойни. За това те разбирам много добре. Ако не дай боже се случи нещо много бързо, дори да си в съседната стая, пак може да не си до тях в точния момент. Не се озовавай чак с такива евентуални драми.
А аз време по- късно заминаха в друга страна.
Ти ще си достатъчно близо за бърза реакция и присъствие.
За отглеждането им обаче... като им давате наготово, те стават токсични паразити, но вие с леля ти също. Може би ако прочетеш "четирите споразумения" ще разбереш за какво ти говоря.
Помагай, без да им отнемаш правото сами да си помагат. Нека вземат, без да ти отнемат личното израстване.
Може да измислите с леля ти някакъв вариант за работа и за двамата, щандче за ръчно изработени сувенири например. Или каквото умеят или искат да научат. Но не наготово... та те така няма и да имат стимул за нищо положително, ще си стоят в дъното затлачени и като всичко, което не се движи, ще гният. Ти също, защото помагаш да си стоят там, колкото и да изглежда, че помагаш за оцеляването им, да, оцеляване в дъното. Помисли си.
Пък и за теб ще е развитие и след време, когато може да имат сериозна и истинска нужда от помощ, ще можеш да им помогнеш от по- високо стъпало.
В момента и те и ти сте с паразитирано мислене. Едните "ти си ни нужна за оцеляване" ти "аз съм им нужна за оцеляване" реално съвсем не е така, но емоциите (негативно, паразитирани) замъгляват разума.
Те имат нужда да се раздвижат, направят нещо полезно сами за себе си, че да се почувстват живи, полезни, с надежда и дори усмивка.
А ти имаш нужда да расте, градиш и живееш младостта си.
Като семейство имате нужда от двустранна подкрепа и докато всяка страна си мисли, че зависи нещо за пътищата в живота им от другата страна- ще се въргите в дъното.
Помисли си добре и вземи правилните за всички решения. Те в момента не са способни да решават за себе си, единственият им приоритет ще е да си наоколо за да "оцеляват"...
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 5a6c9b5153 |
|
3. Не пишеш на колко си години, но твоят приятел е временен а родителите ти са най важното нещо в живота ти и единствените които те обичат и за да се убедиш почни да режеш гаджето ти за секс и ще видиш с очите си как му се променя отношението към теб. Ако отидете в друг град означава да живеете под наем което означава допълнителни разходи и на мен ми звучи абсурдно да създаваш семейство с такъв финансово нестабилен човек и то във финансова система където всичко поскъпва. Гледай родителите ти и леля ти, а гаджета десетки може да имаш и съвета ми е недей поема рискове които могат да те увредят теб самата
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 6a3dffc726 |
|
4. Добре, това е втора тема за Плевен и Пловдив, какво очакваш от нас? Огледай си живота и вземи решение.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: bb25fa17a0 |
|
5. Аз не знам как си представяш на тези цени и заплати да подпомагаш роднините си, или ще си останеш без деца, заради техният егоизъм, или като родиш ще се скараш с мъжа си, защото лишаваш детето си и даваш пари по родителите ти. Родителите ти са егоисти. А ти вредиш на себе си така.
|
...
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 9c00d17062 |
|
6. Именно, за да помагаш на родителите си, трябва да подобриш капацитета си и финансовото си състояние. Ако това стане с преместване, значи го направи.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: cef0d1e596 |
|
7. Що за заглавие - "какво да правя с родителите си". Те като са те гледали и са ти дали шанс сега да си образована и да работиш не са те изхвърлили и не са писали теми по форуми. Знаеш ли колко хора на по 30 г. нямат 1 ден трудов стаж и не работят, живеят с родителите си, които са наистина токсични и не са ги възпитали на труд. Ти поне си попаднала на родители, които са те мотивирали да вземеш хляба в собствените ти ръце. Съмнява ме, че майка ти била психично болна (както я описваш). Как така психично болен човек ще възпита грамотно (добре пишеш) и работливо (имаш поне работа) дете? !
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 6a7d819560 |
|
8. Аз съм авторката: Благодаря ви за коментарите. Благодаря и, че смятате, че имам добро възпитание и грамотност, благодаря и на родителите си, но ако трябва да бъда откровена, човекът, който ме отгледа, беше леля ми. Майка ми не беше адекватна да го направи. Относно образование и всичко останало - работя от 17-годишна и се издържам. Не са ме изоставили, но всичко сама съм си постигнала, не изключвам и помощта на моя приятел. Заедно сме 9 години. За нищо няма гаранция, хора дори женени се развеждат, но все пак това е човек, който винаги ме е подкрепял, до сегашния момент. Иска ми се и да уча още, а ако остана тук ще бъде физически трудно. Знам, че всичко зависи от мен самата, но благодаря, че изказахте мнението си!
До номер 2: Болезнено си права, но шанс да ги подбудя да правят нещо няма. Поне от страна на майка ми. Откакто я помня е такава.
До номер 5: За съжаление това се случи с леля ми, отгледа мен, но остана без свое дете...
До номер 6: В големия град има много повече работа, с по-добри заплати. Ако успея и още една степен образование да завърша, за да имам повече възможности.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: bc9d611b0a |
|
9. Номер 8, изобщо излишен коментар. Струва ми се си доста далеч от ситуацията на авторката и нищо не разбираш.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: ec058e46ad |
|
10. Единственият адекватен коментар е на номер 2.
Какво сега заради родителите си да зареже живота си ли.
А и каквото е писано това ще стане. Ако недай си Боже стане нещо.
|
...
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 3c21b4c769 |
|
12. "Като чета хората за какво ги е грижа и чак ми става смешно"
Твоят проблем за някой също е преувеличен. Според мен не си свикнала да живееш без родителите си и оттам идват всичките ти колебания.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: a2cd743a3c |
|
14. Разбирам те много добре, аз съм горе-долу в същото положение спрямо наще, само не живеем в едно населено място.
Първо ще ти кажа, че не ги изоставяш, въпреки, че не живеем заедно, аз продължавам да им помагам, второ това е твоят живот, хората са така устроени, че искат все повече и повече и приемат това, че им помагаш за даденост. Не казвам да ги изоставиш, просто трябва да казваш "не" понякога. И да знаеш границите си. Нещо на което аз самата се уча. 300 километра не са много, ще можеш пак да им помагаш.
Нагоре имаше някакъв тъпанарски коментар под номер 3. По тоя повод ще кажа, моят временен приятел се превърна в моя постоянен съпруг, единственият ми помощник в грижата за родителите ми, единственият човек на който мога да споделя когато ме тормозят и грижата за тях ми идва прекаленно, единственият който разбира сълзите ми. Майка ми ми е крещяла, че съм тъпа курва на улицата, защото на 17 си пробих втора дупка на едното ухо, мъжат с които съм дори не си е позволявал да ми повиши глас. Така, че аре стига с това прехвалено семейство, че се изприщвам вече.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: aefeb5e04c |
|
15. коментар номер 8 е на самата авторка. Нещо бъркате.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
