Споделена история от Семейство |
Такъв е животът...
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2460 пъти
Всичко започна преди 3-4 години, зароди се сериозен конфликт между три страни аз, родителите ми и сестра ми. Родителите ми не са от безимотните хора с добър бизнес, който вече се оказа не толкова доходоносен или по-точно вече не можеше да издържа три отделни семейства.
Аз открито говорех на родителите ми, че имам желанието да се насоча в друга сфера, а те не ме подкрепяха изобщо. В крайна сметка все някога трябваше да се отделя от полата на мама и да заживея като нормален мъж със жена си, да създам семейство и т.н.
Сестра ми през това време вече беше завършила и грам не се напрягаше да заработи, да свърши някаква работа, за нея всичко беше пълно и равно, идваше и си отиваше като гостенка. Говорех на родителите си, че не може така, че трябва и тя да започне да работи, но за тях тя имаше нужда от почивка, за бога, че тя кога е работила та има нужда да почива.
Аз се въртях край баща ми и за доста дълъг период от време бях на равно с него на фронт линията на бизнеса, стараех се да помагам всячески, а всичко което успеех да спестя вливах там (а сега се чудя за какво ли), а през цялото това време ме залъгваха с надежди, че някога ако нещо ще има и за мен, но когато поисках нещо отговора беше един и същ от 15 години насам "сега не може, някога по-натам".
Чашата вече преля, когато ми заявиха, че на сестра ми оставят апартамента, защото тя трябвало да се развива, че за нея нямало перспектива. Аз ги попитах за мен какво са решили, а отговора беше повече от ясен ами за сега няма. Това беше повратна точка в живота ми, изнесох се на квартира и започнах да работя по мечтите си, с приятелката ми заживяхме заедно и тя ме подкрепяше и продължава да го прави.
Трудно приех факта, че за единия има, а за другия няма, но някак си се оправяхме с квартира, заеми и нормалното сиво ежедневие.
През това време сестра ми все още нямаше работа, и не живееше в апартамента, но и на мен не го даваше, а за капак настани там една нейна приятелка, която дори наем не плащаше. Там бе заприличало на бардак в буквалния смисъл на думата, ходих няколко пъти да хвърлям по едно око докато сестра ми величееше, вярвайте ми няма такава гледка презервативи и прашки на всякаде, а отзивите на съседите няма да коментирам.
Така открито заявих, че там повече няма да стъпя, казах на родителите си и защо.
На родителите ми бизнеса започна да върви към дъното и те взеха мен да винят за това, а сестра ми да я вдигат на пиадестал. Това ме вбесяваше, започнах да избягвам срещи с тях, но ме боли, че всичко за което съм се борил и всичко което съм имал съм давал за това отива по дяволите, но не мога да приема факта, че пак ще ми казват ти ще чакаш и за това не искам да се връшам там.
Не мога да понеса факта, че ще гледам киселата физиономия на сестра ми когато трябва да свърши някаква работа, все едно целия свят и е длъжен. Не стига, че не разбира ами и не дава да и се обясни което е най-лошия случай.
Сега вече никой с никой не говори, защото просто няма какво да си кажем, а така добре се разбирахме. Боли ме от всичкото което се случва, защото там съм израстнал, там са ми минали буйните години, вместо да ходя на плаж аз работех, в събота вечер вместо да отида на бар аз посрещах шофьори и разтоварвах стока.
Скоро това нещо ще свърши, защото ще стигне дъното и кълбото ще се пръсне на хиляди парченца, но всеки трябва да носи кръста си. Живота е едно колело и няма константно положение.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: df78cea71e |
|
1. Ами ти сам си си взел поуката, действаш добре, работиш много, започни от някъде, работи да себе си и ще преуспееш, а нека вашите да оставят всичко на сестра ти и да видиш как един ден няма да им е останало нищо.
А ти не се тревожи че не са ти дали материално, дали са ти повече от сестра ти и са те научиш да се трудиш за всичко в живота си. Убедена съм че някога ще преуспееш заедно с приятелката си.
Успех.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: c5e93ae028 |
|
2. За жалост всяко нещо си има край :(
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 44888653e7 |
|
3. Животът е какъвто си го направиш - не гледай назад, вече си положил началото, ще се справите с приятелката ти - важното е, че те подкрепя. Остави родителите си да подгъзуват на сестра ти - рано или късно пак до теб ще опрат, тя едва ли да се погрижи за тях. И тогава искай. Колкото до роднинските взаимоотношения - наскоро в друга тема споменах - да ме пази господ от роднини, от враговете си мога и сам да се пазя.
Мечо Пух
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: ce2f122166 |
|
4. Защо мислиш негативно бе момче/незнам на колко си години/? Всъщност ако погледнеш от друг ъгъл на теб родителите са дали повече, колко струва тъпия апартамент пред това което са дали на теб хубаво образование, научили са те на труд, научили са те как се води успешен бизнес, научили са те да се справяш сам, да успяваш. Сестра ти с един стар апартамент без това което имаш ти, не може да се справи, както ти би могъл в живота. Родителите ти са ти дали това което много деца нямат. Ще тръгнеш напред само когато се избавиш от тази омраза няма смисъл погледни от този ъгъл който ти показах и скоро ще успееш да си построиш собствена кооперация нова и те заедно с сестра ти ще чукат на вратата тогава изборът ще е твой дали да отвориш. Стара поговорка гласи "по добре научи гладния как да лови риба от колкото да го нахраниш" е теб са научили как да ловиш риба а сестра ти винаги ще чака някой да я нахрани, в един момент няма да има кой.
|
|
