Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Трябва да поработиш върху себе си и върху това как възприемаш себе си. На първо място постъпката на баща ти не касае теб като личност, а касае отношенията на баща ти с майка ти. Вероятно не се е разбирал с нея, не знаем какво е станало, но много мъже като не се разбират с жената, изоставят и детето. Виждаме примери колко е важна жената - веднъж със случаи като теб - мъже изоставят родните си деца защото не се разбират с майките и втори път - мъже, които отглеждат деца, които не са техни, защото обичат майките им. Това е някакси природата на по-първичните мъже. А мнлго често и самите жени правят така, че бащата да бъде по един или друг начин отделен от детето и да охладнеят отношенията. Общо взето майката е спойката между баща и деца. Така, че не вини себе си. Ти си човек със толкова голяма стойност, колкото и всяко друго дете и човек. Не се ядосвай, че си живял в мизерия. Аз съм на твоята възраст и също съм живяла в мизерия, да с майка и баща, но в постоянни скандали между тях. Това не е за предпочитане. Молила съм се да се разделят, но не и не.
Ти знаеш, ли, че съм мечтала за твоя живот, от който се оплакваш? Оцени това, което имаш и не се вглъбявай в това, което нямаш.

Баща ти 100% не е спрял да те мисли и знае кой си. Като го видиш, поздрави го. Дори да реагира тъпо, много е важно да нямаш никакви очаквания към него. Защото не знаем той до каква степен има емоционална интелигентност. Ако е по-първичен тип е възможно с неадекватна реакция да те ядоса. Не се сърди ако това се случи. Не всеки човек има капацитет. И не го удряй никога. Всеки човек се учи и всеки е някъде по пътя си. Ако твоя баща е по-назад, това не означава да го биеш.

7.   Не го търси. Той ако е искал контакт с теб и си му липсвал , щял е да те потърси. Ако нямаш свое семейство и ти тежи самотата, по-добре работи над това. Вместо да гледаш в миналото, продължи към бъдещето.
На 35 години вече си изграден характер и имаш свой живот , свой път и избор. Предал те е в миналото, но не може вечно да бъде фактор в живота ти. Иначе и на 65 г пак ще оправдаваш комплексите си с него.

9.   След такива заключения -" Поздрави ме и ме пита как било училището, след като му отговорих "горе-долу" взе да ми държи едва ли не сметка, нещастника дето говоря за пръв път с него... кипна ми и за малко да го фрасна... " - по добре остави човека на мира, по мил няма да ти стане, омразата убива тебе! На 35 щом не си узрял, значи, че такъв ще си останеш.

10.   Я го зарежи тоя дърт кълвач. Такива като него нямат грам съвест. Живей си живота и си го слагай в другия крачол.

11.   Благодаря за отговорите, не очаквах някой да отговори. Не е проблема в майка ми - тя е доста по-млада и красива от него(не знам как му е вързала, както се казва на жергон), не е женена след това, по никакъв начин не го е ограничавала - просто той не ме търси.
Относно номер 9 - това е от преди над 20 години. Ситуацията беше много травмираща за мен - идва някакъв тип, който виждам дето се вика за пръв път и почва да ми се държи едва ли не все едно не съм го виждал от сутринта... на никой не го пожелавам това. Колкото съм озрял - ами имам си дефицитите, нормални за такъв тип израстване. Мисля, че съм що-годе нормален човек, не съм престъпник, крадец или в тежест -що годе се оправям и имам някакъв достоен начин на живот

12.   Аз съм жена в много подобна ситуация. Нашите не са били и женени - дошъл е само да ме признае и да ме види, и е офейкал. Впоследствие майка ми и баба ми ме отгледаха. В живота си имах безкрайно много лишения, да не говорим и за това, че винаги в училище като питаха "Къде е баща ти" или ставаше на въпрос за бащи, аз се разкъсвах отвътре на парчета. Даже почнах да си измислям истории за баща ми в един момент, понеже ми омръзна да казвам "не знам".
Едва като станах на 22, покрай една нова година майка ми го домъкна - празнвували си новата година някъде двамата (при положение, че тя вече беше женена за друг) и после дошли да ме видят. НИКОГА не го бях виждала преди това. Ей така, идва тя на работното ми място с тоя човек, който не познавам, и ми го представя и даже ми вика "прегърни го, де, това е баща ти", а аз директно повиках охраната да ги изпрати до изхода. 22 години спали и двамата за това как се чувствам и какъв ми е живота, а сега виждаш ли - имала съм баща.
В крайна сметка отидох да ги видя, обаче да ти кажа - нищо не излезе. Не, че сме се карали, просто аз наистина нямах нищо общо с този човек. Да, направил ме е, обаче след като не е бил никога част от живота ми - какво да искам от него и какво да говоря въобще с него. Съвсем възпитано се държах и общувахме като далечни братовчеди, но общо взето - нищо не изпитах.

Прецени си дали има смисъл да общувате. На твое място, ако искам да общувам с него и след като знам, че е наоколо, някой ден бих го доближила на публично място докато е с детето и жена си съвсем спокойно, и бих го питала защо не ме е запознал със семейството си и бих се представила на неговите като "първия му син". После пред тях бих му направила забележка да се обажда и да ме търси по-често, след като живеем в един квартал.


Просто не го прави фикс идея и най-добре е да продължиш без да мислиш за това, че нямаш баща. И какво като нямаш баща? Да не би да си по-малко човек от останалите? Не си. Изцяло същите права и свободи имаш като всеки друг. Вярно, минал си през много, но сега живееш добре и можеш да си изковеш сам много по-хубава съдба. Виж се с психолог поне веднъж (аз ходих няколко пъти през годините и ми се изясниха доста неща), ще ти помогне да си подредиш мислите.

13.   Не се цупи, каквото станало, станало. Като го видиш поздрави го, седни и си поговори с него, задай си въпросите. Ще ни олекне.

14.   Аз съм в подобна ситуация. Нашите са развеждат когато съм на 6, а брат ми на 1. Имахме много трудно детство, наложи се да почна работа на 14 г., винаги съм бил по-зрял за възрастта си. Баща ми замина за друг град с любовницата си (една от многото, които е имал). След това замина за друга държава, където се ожени за някаква и на нея направи две деца. Само че преди 5 години се върна в България, в града, в който и ние живеем. Той живее с баба ми и дядо ми. Всъщност тях ги уважавам много, многократно съм им помагал, карал съм ги по болници в други градове като имат нужда, стоял съм да чакам да им минат операциите и много други неща. Истината е, че оня боклук, който ми се води баща, не го интересува. Живеем на около 200 метра един от друг и никога не се е интересувал нито от мен нито от децата ми. Преди 1 година ми звънна да му помогна за едно нещо. Аз отидох, свърших всичко, тъй като той е гъзорък, и си помислих, че може да поддържаме някакви добри отношения, че ще се интересува от мен или брат ми и внуците си, само че нещата са съвсем други. Нито един подарък за рождени дни или празници, ни нищо. Вчера ми звънна пак да иска помощ, при което му теглих една майна, казах му много неща и така ми олекна. Отделно баба ми и дядо ми само се оплакват от него, как нищо не бутвал, как чакал тя да му сготви, как оставил още две деца сами и т. Н.
Така че автор е, тегли му една майна, гледай си семейството и живота и не позволявай чужди хора да влияят на собственото ти щастие. Бъди жив и здрав и целеустромен. Той живота си знае работата и много добре пресява кои хора да останат в него и кои да се махнат.