Проблеми в семейството
преди: 7 дни, 15 часа, прочетена 373 пъти
Здравейте!
Моля прочетете историята ми внимателно и докрай и дайте своите мнения в коментарите, благодаря.
Проблеми имам само с бащата на моето дете. Той тази година ще навърши 34 години и се държи много грозно.
От няколко месеца насам аз съм инициатора за разговор между нас.
Ние с детето ми сме 3 месеца на село, защото той ми е ядосан и ни изпрати тук. И това не е за първи път. Ядосан ми е, защото не искам да му ходя по гайдата. Той е свикнал от работа на село и обратно. Детето ни е на почти 2 години. Никога от както се е родило това дете той не е купил нещо за него освен памперси, кърпи и пюрета за ядене. Изисквам от него сега да вземе и триколка той мълчи днес отново го питах и той каза, че е намерил една, но не ми споделя за това. Вадя му думите с ченгел от устата. От както сме тук идва, за да донесе кухнята на детето и след работа, за да го види. След като си тръгне детето разбира се плаче за него и го разбива. Проблема му е, че аз искам да си живея живота и какво имам предвид под това, ами искам да излизам с приятели, каня го с мен разбира се, той отказва да се запознае с тях, каня го с нас на разходка с количката той отказва. Пиша си с двама мои приятели и то рядко излизали сме рядко с тях, той в началото беше съгласен след това започна да ми прави проблеми. Оплаква се за всичко все е недоволен. А аз гледам детето ни и си вършех домакинските задължения, когато бяхме при него в града. Сърди се, че само той си играе с детето, а аз почивам пред това време. Ами аз съм човек имам нужда от почивка и мисля, че съм си в правото, той ходи на работа, аз не. Не ме уважава, постоянно плача заради него, когато говорим с него. Не иска да ме изслуша и излиза някъде. Има напрежение той го създава, защото се хваща все за нещо, което съм или не съм направила. Как да се споходя с него? Аз искам заради детето да се спогодим, защото ми е жал за него то ще пати заради нас. Съсредоточила съм се над детето ми. Трудно ми е имам проблеми в университета, здравословни проблеми имам той вместо да ми е рано се бори срещу мен. Не се бори за нас, това го видях и аз спрях да се боря за тази връзка боря се вече заради благополучието на детето ми. Мисля да посетя и психолог, защото повярвайте ми нервите не ми издържат. Днес се скарахме за същото, той се инати и вметва в разговора ни неща минали преди 2/3 години. Ние сме от 3 години заедно, но той не желае да се промени, казва, че не желае аз да го командвам и да изисквам той изисква, а аз не. Не може така!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 дни, 8 часа hash: bb081b2175

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Как си представяш семейство, в което се срещаш с приятели, забавляваш се, защото както казваш си по живота. Пишеш си с приятелчета, мислиш предимно за това, в останалото време дебнеш “бащата на детето ти”. Искаш от него това или онова, като в същото време сама не можеш да намериш въпросната триколка. Повечето жени се връщат на година и половина на работа. Ти не работиш и като гледам говориш за приятелчета, но не за това да работиш, да се развиваш професионално. Обобщено някак фантазията ти е че раждаш дете и натам е само кеф и веселие. В същото време подмятате детето като разменна монета, кой ще го гледа повече и ако не го гледа, какво прави през останалото време. Някак го приемате за бреме, че животът навън чака виждаш ли, то само ще се научи. Той казва че искаш да го командваш, ти не искаш да го командваш, но искаш време за приятелчетата, чатовете, за да ти е весело, нали това е живота, да ти е кеф? И тази цялост която сте създали е често срещана. Дете което ще приема себе си като бреме, дори да не го кажете, то вече усеща. От там ще развива чувство за малоценност, ще живее с това което вижда като идеал за любов и емоция, а то като гледам се е изпарило. На “ бащата на детето ти” му е ясно какво следва, не че иска да си го признае, за това се опитва да те изолира, не че ще стане. Ражда тръгне ли, няма спиране. Ти от своя страна слушаш как “приятелчетата” се забавляват, ходят тук там, правят яки купони, а ти си вързана, нищо че искаш да е обратното. За това предвид ситуацията правиш най-лесния избор. Обвиняваш този до теб, едвам издържаш рестрикциите, в същото време не знам дали ти е ясно, но ти пари няма да изкараш освен ако не се научиш да танцуваш на пилон. И най-лошото е че ще се усетиш когато е твърде късно, лесно е да мечтаеш и да искаш по принцип, трудно е да го изградиш сама. Някак живота ама ще се случва, детето ти ще расте като другите деца, само без напътствия и без усещане, защото майка му има по-важни неща и проблеми на дневен ред. Правите семейство без да осъзнавате каква отговорност е това и колко жертви трябва да направите за да може това бебе, един ден да има солидна основа и да може само да гради бъдещето си.

 

...

преди: 7 дни, 7 часа hash: b974863e6c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Не е редно това, което прави. Никак даже. Как сте попаднали в тази ситуация незнам. Не ви е добро положението.

 

...

преди: 7 дни, 11 мин. hash: 89c0587c53

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Многострадалните майчета. Изискват мъжът да купува, но не купуват те, кътат си париците. Искат да се развяват по заведенията с други многострадални жени, за което пак той ще плаща. Че и се свалят с други мъже, пардон, приятели, тоест френдзоннати. Ама са свръхобидени като им направят проблем за това. А думичка да работят-тц. Искат да си живеят живота. Да те напусне и да вземе детето, пък ти си живей.

 

...

горе^

преди: 6 дни, 22 часа hash: ee6d8c9b07

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

4.   Жено много си объркана и текста ти е такъв. Прочетох два пъти за да опитам да разбера, но се разбира че човекът прави за семейството повече от колкото ти самата. Виж си текста! Човека ходи на работа и идва на село, до колкото се вижда два пъти дневно, защото носи кухнята на детето и след работа също. Той купувал само памперси, кърпи, пюрета, детето ви няма ли си количка, легло, дрехи, играчки, тях кой ги купува? Покрив кой му е подсигурил на това дете, тока и водта кой ги плаща. Ти какво правиш за семейството? Той работи, ти си в майчинство, той отделно от работата си полага труд за семейството, ти отделно от майчинството (работата си) какво правиш за семейството? Ти искаш да излизаш с приятели, дори на детето не готвиш, а той не казваш да е тръгнал по приятели да се напива, да посяга или друго. В текста се вижда че той е мъж мечта, а ти си тази която има големи пропуски като жена. Не се ли питаш защо си на село а не в жилището в града и помисли това наказание ли е или шанс? Той ти е ядосан, и когато е така е нормално ти да си инициатора на разговор. Но е добре да се замислиш какво иска от теб неговата "гайда", защото думите ти подсказват че се държиш като негово второ дете, а не като партньор и родител на общото ви дете. Изисквала била триколка, една триколка стотина лева, ти имаш майчинство. Има триколки втора ръка, отдели за два месеца детските и му купи триколка на детето, еконт ще ти я донесе до вратата триколката, щом смяташ че без триколка няма да оцелее това дете.

 

...

преди: 6 дни, 22 часа hash: 0c625a5ac5

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Освен, че те е заточил на село и ти си приела доброволно, сега искаш и да се споходиш с насилника си? ! Или още не осъзнаваш, че си с насилник социопат? ! Сериозно? Да, върви на психолог да ти помогнат да стигнеш до опеизбодният извод. И не бърши собствената си зависимост от насилника си с детето, то ще е много по- добре със сама, но щастлива майка. Без това си сама, заточена с детето, което гледаш сама, и селския бек идва само да си нагледа "собствеността" в човешка форма. Как не си давате сметка някои? Как сами искате още от отровата, не разбирам...

 

...