Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Децата не ни се “падат”. Огледало са на нас самите, на отношенията ни и тн. Когато нагласата Ви е такава, детето усеща много повече отколкото си мислите, и с годините ще става само по-зле. Всъщност ако има “жертва” в ситуацията това не сте Вие, а детето Ви. Не казвам това като моралиста без деца, която ги романтизира. Имам 2 деца- на 3 и на 10 месеца. Трудно ми е понякога, да. Често ме боли главата от напрежение и недоспиване от сутрин до обяд. Случвало се е и на мен да ми минават мисли, че животът ми щеше да е по-хубав без деца. Но изчезват веднага когато видя децата ми да ме гледат с обожание, да се смеят, да ги виждам да се развиват. Поведението Ви е егоистично и отровно. Моля Ви, потърсете помощ от психолог и психиатър. Не само, че сте развалила връзката с партньора Ви, но явно човекът е още с Вас защото чака да се “събудите”, да поемете отговорност и да бъдете истинска майка.
Съжалявам ако думите ми не Ви харесват- рядко коментирам чужди казуси и то когато ме засягат по някакъв начин. Децата са най-чистите същества и всичко “лошо” е всъщност резултат от (без)действието на родителите.

7.   Надявам се да е измислена история. Ако е истина, ще кажа само, че децата са огледало на родителите.

8.   В миналото са имали 12 деца и не са страдали от депресии. И са вършили още куп неща, от които съвременните майчета щяха да луднат за един ден. Лигава работа.
Защо изобщо си родила? ! Можеше да си осиновите някое по-голямо и готово. Поне детето нямаше да расте мразено и да стане един съсипен човек с травми.

9.   Ужасни неща си написала за горкото дее!
Биеш ли го?
Се караш ли му?
Ми по- добре да ти го вземат социалните! От това което си написала проблем с психиката имаш ти, детето не е виновно, че нямаш майчински инстинкти! Да всички с деца са така и това е магията да отгледаш друго същество! Всички сме пренебрегнали себе си в тази възраст на детето. Иди при социалните и им го дай да му намерят нормална майка стига си го мъчила и увреждала психически! Иди ти на психиатър..

10.   Подобна е историята, само дето ние не сме и пътували първите години. Не си била подготвена емоционално за това, което ти се е случила. Нужен ти е психотерапевт и то спешно. Ако си от София ти препоръчвам Поли Нанева - отличен специалист, който няма да те занимава с алабализми, а ще ти помогне реално. Терапията при нея е едно от отличните решения в живота ми.

11.   Детето усеща теб и нежеланието ти. Иска любов и реве за нея.
Да, трудно е с деца, аз имам две, по- добре ми е отколкото без тях. Много се разболяваха и те.
Ние с мъжа ми не ходим на ресторанти, рожденните дни си го правим вкъщи.
Детето си иска внимание.
Всяка жена е имала момент, в който е била изморена и е искала да бъде сама за малко.
Има хора с много повече деца и пак се справят, една позната има пет деца.
Мисли позитивно и се опитай да го обичаш, детето ще се промени

12.   Тоест детето няма никаква вина, всичко което ти се случва е по твоя лична вина. Първо сама си поискала дете, второ не правиш никакви усилия да го възпиташ и то си развява байряка, трето сама си поискала непосилно за вас голямо жилище, така че да ви е трудно да плащате, четвърто оставила си детето да те командва. То не можело това, не можело онова, заради него това или онова, ТИ НЕ СИ РОДИТЕЛ ти си робиня на детето и сама се поставяш в тази роля. Прекалено си се съобразявала с детето затова се е качило на главата ти Детето е намерило начин да получи внимание и докосване чрез насилствено повръщане, чрез рев и истерия и затова го прави. Прекалено много се съобразяваш с него и то е възприели че е твоят робовладелец, а ти си неговата робиня.
А прекалено честото ви боледуване и на теб и на детето се дължи на стресовите състояния които позволяваш да се случват. Стресът отслабва имунните ви системи.

13.   Това е следродилна депресия нелекувана. Това не е нормалното майчинство и състоянието ти не е за подценяване. Задължително лекар- психиатър и психолог!

14.   В историята ти има няколко ключови момента.
-Дори нямам 30 години, т. е. станала си майка рано и изобщо не си била подготвена за това.
-Разглезила си детето си до безобразие и сега береш плодовете. Детски рожден ден в скъпо заведение... и за какво? Кажи си честно, че на теб ти се е ходило на заведение.
-Не си се наживяла още... екскурзии, заведения... или забравяш за тях докато детето не порастне още малко или наемаш детегледачка и излизаш с мъжа си. Мястото на малките деца НЕ е по заведенията и е естествен да правят бели защото им е скучно.
-Колкото до повръщането от нова храна, това пак е начин да получи внимание.
А и не на последно място звучиш като човексъс сериозна депресия. Потърси помощ.
И се дръж още малко. Детето ще стане на 6-7, ще тръгне на училище и вече няма да си вързана за него 24/7. Обаче помисли за възпитанието му, защото ако от сега ти се е качило на главата, като стане тийнеджър, ще се видиш в прикачение.
И горе главата, бебешкия период не продължава вечно. Ще стане по-леко.

15.   Сега бг мамите ще те нахулят как било измислена история.. Аз като казвам, че децата развалят брака, никой не вярва. Ако наистина искаш дете, добре, направи си. Но да ми налагат, че "трябва" и, че това да е върховната ми цел в живота, не мерси. Колкото и перфектно да се опитваш да направиш всичко, колкото и да ги възпитаваш, някои просто са си изчадия и толкова.. Най-са ми жалки разни хора, които си правят деца само за да придадат някакъв смисъл на безсмисления си живот. Така обрищаш и себе си и детето на нещастие. Това е егоизъм. Това да им е най-голямото постижение в живота. После започват да се хвалят сякаш са постигнали не знам си какво. Размножили са се. Изпълнили са си най-нормалната биологична функция. Или разни сульовци тръгнали да ми правят деца на по 22-23 години. Без да са още финансово добре, без да имат собствено жилище. После на 30 се сещат, че не са си изживяли младостта и се почват разводи и детето остава само.

16.   Може би има психически проблеми, потърси детски психолог или психиатър....

17.   Е няма как да не коментирам, дори не дочетох до края и се питам къде е вашето възпитание от родителите ви, та вие нямате морална и ценностна система по изказа личи колко сте гадна, та вие не обичате детето си още от преди да се роди всичко и всички проблеми ви идват от там, че не желаете това което имате, всичко описвате прекалено и преувеличавате защото това е в вашата глава. В вашата глава няма любов има омраза и материализъм, егоизъм. Ако във вас имаше любов и грижа ви гарантирам, че детето ви нямаше да е такова, всичко се получава от това, че вие не обичате рожбата си и всичко правите по задължение, детето има усет и усеща всичко това. Друг въпрос е че детето започва да се възпитава с раждането само докато гледа още преди вие да си помислите за това то вече следи гледа вашето изражение, вашите емоции, а вашите емоции са злоба, омраза и всичко негативно. Седнете си на задника престанете да сте егоист, престанете вие да сте злоядата отворете си сърцето за нещо което е дошло от вас, това е вашето продължение. Знаете ли колко хора мечтаят да са на вашето място, това са нещата от живота и повярвайте ми не всичко е цветя и рози и тук не говоря само за дете.

18.   Ами булке, то дете не се прави по случайност и по хрумка, като при теб. Какво си се разревала като магарица тук, знаеш ли какво е да родиш детенце, което никога няма да проговори, да те погледне, да те чуе.... да проходи и да знаеш, че докато си жива ще буташ инвалидна количка. Знаеш ли какво е дете да си отиде в ръцете ти, или пред очите ти.... не знаеш, тръгнала си да ревеш и опяваш. Ти си ненормална, не детето ти, защото то усеща, че не го искаш, че не го обичаш и желаеш да се отървеш от него и те наказва по този начин. Дай му на това детенце една любяща майка и да видиш транформация. Стига си се вайкала, ми намери някой, който да те научи как да бъдеш майка, а не гувернантка на това дете.

19.   Е поне не си само ти в това положение. Иска ми се тези неща да ги прочете жена ми на която помагам от ден едно с детето, аз храня детето оставам да спя с него, оставам сам с него търпя всичко което описа за да може тя да си почине, повивал съм го къпал съм го сам. Само дето не го кърмех и го правя всичко това, защото знаех, че оставяли я да се оправя сама, тя ще свърши като теб. Стискаи зъби ще става по-лесно и да не всички деца са ангелчета и се гледат сами при някой е много трудно.

20.   Ох, дано като порасне стане добър човек с някакви цели... Защото тогава разочарованието е трагично.

21.   За хората, които хулят авторката, в момента дори донякъде да сте прави хвърляте камък по човек емоционалн, който му е зле и хич не сте прави, можеше по-меко да се изразите. Нека не забравяме, че този сайт е за взаимопомощ и подкрепа.

22.   Скъпа моя, жена съм, и съм егоист като теб. Но за разлика от теб съм достатъчно интелигентна, за да знам, че не трябва да имам деца. Ти си донесла това същество в този ужасен свят и сега то ти е виновно. С такава майка като теб няма да са му нужни врагове в бъдеще. Ще съсипеш поредния недомислено създаден човешки живот.

23.   Голяма грешка обсерватория си децата и после се чудите какво става, тъпчете с храна, държите хигиена, пране, къпане всеки ден, абсолютно излишен труд. Достатъчно е да се измие дупето, лицето, а не един час да го к пеш и преобличаш по 5 пъти на ден.. Прехранвате и после повръщало и айде чисти, пери.... има неща които са естествени, да се налага, да яде ако иска и когато иска. В цивилизация свят в това изобилие няма умряло дете от глад, обаче вие тъпчете. Играете с него, и едно време така куп деца и ма ката играе с всяко, не, не играе, децата си развиват уменията, като са си играели с една играчка, а често с щипки, пръчки и какво ли не, но сами. Децата спят с вас, между вас. Гледах някакво видео, ами то беше пресмятане цяла нощ, ма ката става, ляга, мести и защо е всичко това? И после недоспала, да не говорим колко е опасно, детето се гушкам, чете се стотинка и знае, че има собствено легло, да се върти колкото си иска. 2 деца реален случай, едното спи с майката, другото с бащата. Е що за възпитание и семеен модел е това? Някога си играех с часове, сама, измислях си игри, защото никой не го е интересували, и всеки си е гледал задълженията. Днес, то таблици, телефони, к щи складове за играчки, децата дори не ги забелязват и седи ревизия и ти казва скучно ви е. Е кой е виновен? Когато моето дете беше малко, имаше малко играчки, всичко се прибираме в малки кашони, прибирам едниня, вадя другия. Не става, това консуматорско общество ще ви изяде, като чуя някоя ма ка да крещи, защото детето се е изцапало, ами ако сега не се ципа, като стане на 40 ли, ама морковите скъпи дрехи, трябва да да чисти и запазени. Оставя що го да се въргаля играе, мокри защото така се измерва, защото така расте и защото така не те занимава. Така е играл и дядо му.

24.   Разбирам те донякъде и ти съчувствам. Има големи форуми във Facebook и Reddit за родители в твоето положение. Разказват подобни ужасии, че и по-страшни неща, обменят съвети или просто търсят утеха.... Много от случаите са деца с аутизъм или психически отклонения, и това обяснява ужасяващото им поведение, точно както го описваш: постоянен рев, писъци, неподчинение и по-страшни работи като насилие над родителите или други деца. Не става въпрос просто за невъзпитани или изтървани деца, които са капризни, а за деца със сериозни проблеми.

Препоръчвам ти групата "I regret having kids" във Facebook, също така "Regretfulparents" в Reddit. Ще срещнеш разбиране и ще се учиш от опита на останалите. Най-важното е да знаеш че не си сама. За съжаление има много родители в същата, та и в по-лоша ситуация.

И започни терапия със психолог колкото се може по-скоро. Иначе ще откачиш. Била си на прага на самоубийството, работата е много сериозна. Не се чувствай виновна, не си лоша майка. Всеки на твое място би откачил. А детето задължително трябва също да го види психолог, както казах, възможно е да има някакъв проблем. Кураж миличка и не се предавай.

25.   Ееее, ти описа апокалипсиса :D Човек ще каже, че само ти имаш дете и само ти имаш проблеми :-)) Ако беше толкова ужасно, никой нямаше да има деца и светът щеше да е свършил досега.
Най-вероятно детето е криво, нервно и ревливо, но и ти не подхождаш по най-добрия начин към него. Към децата трябва да се държим спокойно, разумно и с любов. Когато се глезят, спокойно и разумно да обясним защо не трябва да прави или защо не може да получи нещото, което иска.

26.   Здравейте!
Мен самият моята майка много трудно ме е родила и съм бил много болнав и с различни проблеми като дете. Само ние си знаем как и в ранна ученическа възраст ходихме по доктори и изследвания. Не я заслужавам.
Преглеждах коментарите и №17 ме подсети за едно духовно явление. Може и да не сте вярваща и да Ви се стори странно, но аз знам за случаи, в които когато родителите са отхвърлили детето, то в него после е имало дух на отхвърляне и така то може да се чувства отхвърлено(не само от родителите) докато не бъде освободено. Според някои това стои в основата и на развиване на шизофрения по-късно. Така че е важно да се отречете гласно от думи като "еех, то пък момиче", "да не се беше раждал и други подобни. Молете се на Господ да Ви помогне, да Ви даде покаяние, да Ви даде сили и мъдрост да се справите!

27.   А ти какво си очаквала? Ще родиш и ще си щракаш с пръсти по ресторанти, кръчми и морета? Сори ама си абсолютната куха лейка. Жал ми е за детето. С такава майка няма шанс да стане добър човек. От малко ще знае че майка му го мрази. Ще се озлоби към децата, които имат любов около себе си. От такива майки се раждат убииците. Цял живот ще мрази, защото друго не е видяло.

28.   Ти си ненормална и си побъркала и детето. Жалко-едни хора дават луди пари за болезнени процедури да имат дете, а на психопат като теб му се е получило от първия път. Много неща мога да напиша тук, но ще ти кажа само едно- детето е дете, то не носи отговорност, ти си възрастната, дръж се като такава и си поеми отговорността. И престани да се оплакваш, мрънка и ревеш. По-добре ги освободи от жалкарското си присъствие вместо да продължаваш да нанася щети на невинното дете. Детето не е възрастен в малко тяло. Мозъка му се развива в момента, твоята роля е да му даваш майчина топлина, да го учиш и да го закриляш, а не да се жалваш по форумите, амеба такава.

29.   Разглезила си го. Трябва да изградиш граници. Ти смяташ че като го глезиш то ще бъде по доволно и смирено, а то само вижда, че каквато и тъпотия да направи, пак ще получи това което иска. Не казвам че вината е в теб, ти наистина даваш всичко от себе си, но имаш грешен подход.

30.   Авторке, не обръщай внимание на лошите коментари. Те са от хора, които или нямат деца или не са били в положение да гледат трудно дете, недравнимо е днешното ежедневие с това на прабабите ни. Те са живели в доста по-тихи и чисти надулуни места, работели са основно физическа работа, хранели са се доста по-добре и т. н.. За мен ти имаш нужда от психолог и не го отлагай щом си стигнала до там да искаш да сложиш край на живота си и дяхне обичаш детето си.
Не губи време и действай, ще видиш нещата ще се успокоят!

31.   Сигурно сте му набили целия набор "задължителни" инжекции на горкото дете и е отключило някакво състояние. Трябва да си смените нагласите и да му дадете най-добрата майчина любовна която сте способни с мъга ти и много неща ще сеподобрят.

32.   Кажете ми честно, наистина ли има толкова ненормални и глупави жени, които са станали майки? Егати несправедливия живот!

34.   Имам приятелка с дете което е аутист, и прави същите неща... никъде не може да се излиза с него, може да е това... това което трябва да направиш е или да си по строга или да разбереш дали няма психически проблем, защото тези истерии не са нормални.

37.   До 30,

и ти си за психиатър! Имаме деца, точно това ме кара да мисля, че вие нещо сте мръднали, да децата и хивота след тях е такъв! Това е период, да те са деца не очаквайте да се държат като възрастни точно там е ролята на родителя да подкрепя закриля и утешава а не да обвинява същество, което сам е създал, че му е провалило купона и спокойствието.

До 24, вместо да пишете в групи и т н откажете се от тия деца пред социалните бе! Нали ви пречат да живеете нормално? !??

От номер 9, ПС: по добре да ви ги вземат отколкото да се мъчите така горките възрастни

38.   До 37, номер 24 съм. НЯМАМ ДЕЦА. Какво си тръгнал да раздаваш акъл и да предполагаш неща, без да ме познаваш? Фактът, че знам за съществуването на такива групи, не означава че членувам в тях или че имам проблем. Работата ми е свързана с деца, знам за какво говоря. Познавам хора с деца аутисти. Познавам и деца аутисти. Деца с такъв проблем обикновено изобщо не могат да бъдат обучавани редом с останалите. Не, не се оправят с бой или наказания. Ти като си нямаш и грам понятие си спести безсмислените коментари. Аман от неграмотници, които влизат в сайта само за да изливат върху останалите своите комплекси, а не допринасят с нищо полезно. Жената има нужда от съвет. Ако не си способен да дадеш адекватен такъв, просто е безсмислено да коментираш.

39.   Авторке прочети това:

В случая са възможни две причини - да страдаш от следродилна депресия и детето да има някакъв проблем.
Моля те посети психолог, не е нещо лошо, напротив, това ще те разтовари и ще получиш полезни съвети и ще разбереш дали нямаш някаква нужда от медикаменти;
Относно детето - заведете го на преглед при специализиран доктор.
Успех и не се отчайвай, това ще отмине!
Успех!

М34

40.   Когато имаш дете то става приоритет в живота, кифленските забавления остават на заден план. Вече не си принцеса, вече не можеш да си задоволяваш егоизма. Като порасне малко нещата се уравновесяват. След няколко години може станете приятели и да се забавлявате заедно, но не и ако се намразите. Ако има омраза между майка и дете това ще е пряк път към ада (нямам в предвид в религиозния смисъл). Приеми, че ти не си центъра на света и прояви отговорност.

41.   Но мила детето се гледа трудно разбирам те напълно но не може да пишеш такива неща за детето си. Каквото и да е то е част от теб. Разбра ли ме.
Виж така настройваш хората срещу теб..
Зарежи пътуването на този етап..

И потърси спешно помощ как така ще искаш да сложиш край на живота си. Веднага Потърси спешно помощ моля те..

43.   Колко добре те разбирам. Ние 14 години нямахме дете и си правихме каквото искахме. След това забременях и 8 месеца бях на легло, само повръщане, неможех почти нищо да ям и бях отслабнала 15 кг.. Родих и след това ме принудиха да дам шише, че да качи малко. Едновременно и помпех и всекидневно имах възпаление на гърдите... 7 месеца. Това с безсъние и будене на 2 часа тъй или иначе. 1 година бях в майчинство. И на пълен работен ден работя, и на вечерно училище ходя, и детето почти винаги болно, както и ние. Време за нас... виц.
Въпреки това сме щастливи!
Роди ни се живо и здраво слънчице, обичаме го, както и то нас. Всичко, което го изброи е нормално ( държанието). И при нас го има ама ние гледаме по някакъв начин да се сменяме или да занимаваме детето с нещо, както и на нас да ни е приятно. Нека се цапа, мокри и реве. Нормално е. Трябва и ние да свикнем, че не сме се родили с парцал в ръка и лъскава къща.
Като вика - излез от стаята, дишай, успокой се и пий вода. След това влез, утеши го и му обясни кое не ти харесва. Децата разбират всичко, но им трябва време да си владеят емоциите. Един ден ти играй с детето и мъжа ти да се разказва и почива- един ден той да го гледа, излез и ти да се разсееш. Недей мисли само негативно, помисли и хубавите моменти. Разбирам, че нервите не са ти добре, но това е, защото прекалено много приемаш всичко навътре.
Пожелавам ти късмет.
Жена на 34

44.   Дайте го в дом.

45.   До номер 24 от номер 37, личи ти че нямаш, понеже всеки родител е бърн аутвал на моменти, а авторката пише със злоба за детето си все едно то е дошло да я съсипе а не тя го възпитава и не тя го е създала! И аутист и каквото и да е няма оправдание. Овен това ако беше аутист щяха да с й казали отдавна … има лекар това дете. Нормално си е..

Връщай си думите за некомпетентност и ти пожелавам едно две деца преди да пишеш пак и да даваш съвети на родители..

46.   Аз съм майка на 2. Разбирам авторката. И въпреки това не съм съгласна с нея.

Когато имаш деца, заведения и почивки трябва да са ти последна грижа. Болести от детската градина? Пффф. Кажи ми болест, която да не съм хванала от там.

Някои деца са просто такива, но когато са бебета, не можеш да ги спреш. Когато поотраснат малко, ще имаш някакъв контрол над тях. Да не говорим, че според мен имаш следродилна депресия, която не си лекувала.

48.   Отиди на психолог имаш нужда от помощ. Твърде вероятно е детето да усеща подсъзнателно какво ти е отношението към него. Постави се и на негово място как щеше да се чувстваш ако усещаше, че не си желана и обичана от родителите си.

49.   Авторке, послушай номер 24 - тя явно има професионален опит. Аз имам личен опит и точно това си помислих, като прочетох първия ти постинг.
Посъветвай се със специалист - и за себе си, и за детето.

Не се плаши, но помощ ти е нужна.

50.   Дай го за осиновяване и не се притеснявай, кой какво ще каже. Хем на вас ще ви се решат всички проблеми, хем него ще го вземе някой дето много иска детенце и ще е щастлив и благодарен. Джакпот за всички.

51.   Виж сега, че не е леко и за мъж, и за жена, да поеме 100 неща на гърба си, не е. Усмихнатите, спретнати и "перфектни" семейства ги има само по списанията.

Но и не можеш да очакваш някой друг да ти отгледа детето, да те издържа, да ти поема кредитите и да ти поддържа чисто вкъщи.

Редувате се с мъжа ти, доколкото е възможно и това е. И болести има, и мърсотия, и безпаричие, и скандали. Всичко си е в реда на нещата.

Друг начин няма.

52.   За мен си уморена, претоварена и явно и в депресия от трудния житейски момент. Съчувствам ти. Бих ти препоръчала работа с психотерапевт и да отделяш поне малко време за себе си всеки ден. Помоли някоя приятелка или мъжа ти за 1 час на ден да гледа детето, а ти тренирай, ходи на йога и се опитай да си възвърнеш щастието, защото ти идва в повече. Затова и препоръчвам психотерапия.

За детето - тук е важно да признаеш пред себе си, че сама си решила да имаш дете и явно не си била подготвена за отговорностите. За съжаление в днешно време много жени биват притискани от семейство, приятели и обществото да имат дете преди да са готови за това. Но детето не е виновно, само не е избрало да се роди. Поеми отговорност за изборите си в живота и помисли как да си олекотиш ежедневието - дали майка ти ще помага, дали бавачка ще наемете за 2 часа в неделя, за да отидете сами на ресторант с мъжа ти. Но помисли за варианти и как да си осигуриш време за теб и почивка. И започни терапия -ще ти помогне.

53.   Да така е има нужда от помощ и време само за нея за нещо, което е приятно.

54.   Не заслужаваш да бъдеш майка

55.   Преуморена си, не си лоша майка. Майка е титла и ти я заслужаваш, детето е малко и капризно още.
Сподели с колега или родител. Гледай смело на пред, вярвай в себе си.
Повече почивка ти желая. Нека мъжът ти да ти помага, да излизате заедно, оправете отношенията си.
Всичко трудно отминава няма да е все така, грижи се и за себе си.