Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ако в момента се държи добре с вас гледай да имате контакт и баланс, това, че си гневен треви теб, не тях. Аз съм в подобна позиция, но отношенията и днес са отровни, съсипан живот.

7.   А къде беше в картинката баща ти?

8.   Прости и заради себе си, не заради нея.
Човек да живее с омраза не е добре.

Толкова и е бил акъла, това е направила.
Това, че ще и простиш не означава да бъдеш близък с нея, но вътрешно и прости.

9.   Психолозите казват мразиш ли майка си, баща ти мразиш себе си, защото ти си 50 % майка ти, 50 % баща ти и от там самосаботираш тебе си и идват болестите и автоимуните зоболявания.

10.   В себе си може да простиш, не заради нея, а заради себе си, но щях да спра контакт с подобен човек

11.   Не е нужно да приемащ него в домът си. Тоя е твоя дом и ТИ решаваш кого да приемаш и кого не. Ако не го искаш него, казваш на майка си, но навярно той няма да я пуска защото "ще ходи някъде другаде, при любовниците" и тормоза и ще продължи, можеш да и кажеш, какво би се случило и че така няма да я видиш повече от 2-3 пъти, след и преди което ще има големи скандали и физически тормоз от негова страна. Така, че навярно няма да и направиш и добро с това... Нито с това, че няма да те вижда. Ти си решаваш, но имаш право да не го допускаш в жилището си тоя непрокопсник. В повечето такива хора са пропаднали типове и живеят в мизерия, лошото е че повличат и хората покрай тях, а именно най-близките си, семейството си. Просто този "човек" не струва, вкъщи е избивал комплекси как едва ли не е господар, всемогъщ, но навън е бил мълчаливо мишле. Такива навън се пробват няколко пъти да се правят на интересни и като им се озъбиш и свиват перките, намръщят се и дори има и такива които бягат, после отидат в домът си и тормозят семействата си, защото са незначителни и са едно нищо извън домът си, то и в него са незначителни, но с насилието си към семейството си, те си мислят, че са "големи", а всъшност са много много малки и незначителни същества(не хора).
Такива хора рядко използват подобни сайтове и едва ли ще видят този пост, но дори и един да го види, да си знаете, че сте много малки, а навън сте още по-малки, незнаителни, и бреме за семействата си! Обсолютното дъно, утайката на обшеството, ненужни за семействата си и за обществото.
И да си знаете, че такива съществам почти винаги, все някога идва и тяхното време, я да не могат да ходят, я болести ги застигат, и стават много слаби, изключително слаби физически.

12.   Скъсай окончателно с тях и не ги допускайки повече никога в живота си. А къде е биологичният ти баща?

13.   Няма читави в тази история

14.   Не. Такива хора не заслужават прошка. Аз съм по същият начин, само че с баща ми. Не съм говорил с него от 20 години и не мисля да говоря с него. Не ме вълнува дали е жив или не. Разведе се с майка ми - добре. Ожени се за любовницата си - добре. Но че ме игнорираше заради любовницата си и новото си дете - това няма да му го простя.

Живей си живота и гледай да създадеш свое семейство. Майка ти е бита карта отвсякъде. Такъв човек не може да ти бъде опора в живота и не заслужава да е в живота ти. Но нека те попитам нещо - къде, по дяволите, е биологичният ти баща в цялата история??

15.   Коментирах горе, носи пак искам да попитам: А къде е баща ти в цялата картинка?
Той лъде е бил през цялото време, зо не ви е взел при себе си щом сте живели в такива условия, защо не се е застъпил и погрижил за вас?
Майка ти е ясна, а баща ти?

16.   От Автора до 15: баща ми си създаде ново семейство и рядко се сещаше за нас

17.   Авторе (16) тогава защо не виждаш проблем в поведението на баща си?
Буквално ви е зарязал, без никаква отговорност към вас (децата) защо всички търсите отговорност само от майките, кога ще се сетите, че имате и бащи? ! Или толкова вече дори мъжете нищо не очвате от мъже, в случая бащи?
Вярно явно, че бг мъжете... вече просто отпадък, даже и за рециклаж не стават.

18.   16, ами значи баща ти е също толкова виновен колкото и майка ти. В твоя случай, ти просто нямаш родители. С брат ти трябва да сте си опора един на друг, защото просто няма кой да застане и да ви помогне. Изтриваш баща ти и майка ти от живота си и продължаваш напред.

19.   До 16 и 17 от Автора
Баща ми е виновен, да, но него съм го изтрил от живота си отдавна и ме мога да му простя, на майка ми поне искам и затова написах тази статия.

20.   Определено майката носи по-голяма вина. Все пак тя е зарязала бащата заради друг мъж и не се и съмнявам, че е направила всичко по силите си, за да прекъсне мераците на бащата за контакт с децата му. Убеден съм, че в началото този баща се е опитал да се бори за децата си, но е видял, че няма как да го направи без пари, без институционална подкрепа и под заплахата от новия мъж на бившата му жена, който й е наредил да прекъсне всичките си контакти с бащата. Затова човекът не е имал друг избор освен да се примири и да започне наново. Аз по-скоро така виждам нещата, но резултатът е, че авторът тотално е зачеркнал баща си, заради действията на майка си и пастрока. Много неприятна история, уви. Аз по-скоро бих посъветвал автора да прости на всички, и най-вече на баща си, така несъмнено ще разбере и истината...

21.   Майката също е човек така че оценявайте я какъв човек е- ако е лош човек - зарежете я да се оправя сама в живота и поддържайте само повърхностни контакти.

22.   Ами правилно номер, 20 прочетох отново началото на темата.
Ами майката е виновна. Тя е зарязала бащата заради мъж с пари., който пък на всичко отгоре ги е тормозил..
И какво му остава на бащата нищо друго освен да продължи живота си с друга жена..

На майка си трябва да прощава повече а не на баща си..
Може би е сгрешил и той някъде но тя е много повече.. съгласна съм с номер 20.

23.   Авторе, много съжалявам за съдбата ти, знам какво ти е, и моята е подобна, но съм доста по-възрастен. За това мога да кажа - за прошка може да става въпрос след години, когато самият ти започнеш да имаш малко по- друга гледна точка върху живота, когато помъдрееш и улегнеш, тогава сигурно и прошката сама ще дойде. Сега все още си много наранен, сега все още живееш с това всеки ден. Пожелавам ти да имаш сили, да съхраниш доброто в себе си, въпреки тази тежест която е вътре в теб. Обещавам ти че ако не се поддадеш на лошите чувства тя лека полека ще си отиде. Само трябва да устоиш на изкушението да започнеш да мразиш. Недей. Ако трябва ограничи до крайност контактите си с тях и не ги мисли. Концентрирай се върху учението си, върху работата си и това да намериш добра спътница в живота. Подкрепяйте се с брат ти. Това е. Другото живота сам ще си го нареди. И един ден след много години изведнъж ще се усетиш че вече си им простил. Но не защото си станал като тях, а точно защото не си.
С най-добри чувства.

24.   Автора
Оффф, мислех го, каквото било, било, само на себе си вредя, ще се видя и с баща ми и с майка ми ще говоря и така, аз също имам вина, че не успях да съм по-добър към двамата, а само да злобея

26.   А има и нещо друго. ако майка ти се държи различно от преди, тоест ако се държи добре може да простиш.

27.   Авторе, аз пък ти предлагам да не се занимаваш, нито с майка си, нито с баща си. Те не исках прошката ти и може би не виждат нищо нередно в поведението си... приеми, че така се е случило. Майката си е влюбила в неподходящ човек, а баща ти е избрал лесния път да не ви търси. За мене и двамата са еднакво виновни пред вас, но няма да го признаят.

28.   Не заслужава никаква прошка. Майка, която загърбва децата си заради мъж и дори не се намесва когато той ги тормози, не е никаква майка.
Моята направи почти същото, с разликата че тя не можа да ме заведе при новия си мъж, тъй като баба ме отгледа. Ако не беше баба, аз щях да преживея същия тормоз. Не съм простила на майка си, няма и да ѝ простя.

29.   От автора до 27
Аз трябва да го направя за себе си, пък за комуникацията ще я огранича максимално...

30.   Аз съм на подобен кръстопът, прекалено дълго време. При мен не са били разведени. Просто майка ми търпеше и мълчеше, докато баща ми се натряскваше и ме биеше, будеше като се прибере по нощите.
Вече съм минал отдавна годините в които да обвинявам някой, но сега те са доста възрастни. За лекари аз, за помощ пак аз, за всичко аз. Брат ми никакъв го няма, все е зает като стане дума за ангажименти, като стане дума за пари е първи. Баща ми откровено ме мрази цял живот. Преди година бързата ми реакция му спаси живота, нишо че не ми е купил едни обувки когато съм имал нужда, нищо че се е радвал когато не съм добре, само повтаря “ знаех си”. Само че сега съм доста напред и въпреки всичко продължава да злорадства и да търси кусурите ми.
Родители са ми, правя много за тях, а в замяна има едно голямо нищо, обвинения, натяквания.
Сега разбрах случайно, че гласят да прехвърлят един апартамент на брат ми, просто ей така, за мен пак нищо.
Та скоро като въпросното стане, съм решил колкото и да е трудно да не им вдигна телефона повече.

31.   Ти си много добър човек номер 30.
Страхотен си да.

32.   До 31 Благодаря!

33.   За нищо миличък.

34.   Виж, прошката не е заради някой друг, а заради самите нас. Да изчистим гнева си, да пуснем нещо, да не таим негативна енергия в сърцата си.
Но прошката, за да има ефект, трябва да бъде искрена. Прости, когато си готов/а. Не се насилвай. Ако искаш работи с психолог или се изповядай при свещеник.
Друго, прошка е едно, сдобряване и подновяване на отношенията е друго. Можем да простим на някого и все пак да не го допускаме повече в живота си, понеже продължава да се държи зле с нас. Не е нужно другият даже да знае, че сме му простили, не е нужно и да е жив. Това е личен акт, в сърцето ни. Та, ако компанията им ти е неприятна, твое право е да държиш дистанция, да ограничиш общуването. Дори и да се държат добре вече, ако спомените те мъчат и не си простил/а все още, пак е твое право да не се виждате. Не се насилвай. На моите родители да им простя ми отне години, след като осъзнах и започнах съзнателно да работя над това. А с баща ми още не се виждам почти, макар че съм му простил. Не мога да приема лошото му държание в момента и ще подновим срещите, когато и ако си коригира поведението. Но нямам повече гняв в сърцето си, приел съм, че толкова му е акълът.
А ако не успееш да простиш на майка си, не се съди. Всяко нещо с времето си.

35.   Не. Това са такива травми, че чак не повярвах, че жена, майка, може да причини на децата си. Отвратих се, буквално ми се допровръща. Това е един парцал, разгонена тъпа кучка. Тя е завинаги виновна! Трябвало е да отидете при бабите и дядовците, даже в социален дом е било по-добре, вие сте живели в ада. Сложи й един хикс и гледай само напред. Живей си живота и въобще даже не мисли за тези елементарни частици, в чието семейство си имал нещастието да се родиш. Тука ти говорят за прошка, но аз ти казвам, че в случая прошка не може да има и даже е вредна. Тази идиотка ви е убила емоционално и психически, а ти ще й прощаваш. В никакъв случай. Желая ти здраве, разум и късмет.

36.   От Автора
Уау, темата придоби доста отзиви, благодаря на всички за подкрепата. Срещнах се с родителите си и им казах всичко и че ще им простя, но искам да огранича контакта си с тях максимално. Те казаха, че съм неблагодарен, че така не можело, какви родители имало, те видиш ли били много добри към мен и т. н.
Аз като споделих с приятелитв си или не ме разбраха или после го ползваха срещу мен и говореха за това на неподходящи места, пред неподходящи хора, някой ми казваха, че нищо ми няма, че преувеличавам. На няколко човека само казах, които имах за близки и вече съжалявам. Пък тук не ме съдите, не ми се подигравате, оценявам много, че непознати хора ги е грижа и ме подкрепят повече, отколкото уж най-близките ми. Иначе какво да кажа, мисля, че съм меко казано спупен. Постоянно съм нервен или много тъжен, рядко изпитвам други емоции. Много често си ходя и се замислям, представям си някакви неща в главата, как всичко е наред, как си имам семейство и други неща и се губя в мислите си и не осъзнавам и забравям къде съм, какво правя. Това става все по често, отразява ми се на работата, а като се прибера вкъщи или си мечтая с часове или бия боксовата круша докато не се уморя, ама от яд я бия или плача с часове. Преди бях много гаден човек, отблъснах двамата си истински приятели, защото постоянно виках, крещах, държах се грубо, само това знаех. Аз попринцип съм много притеснителен, много ми е трудно да общувам с хора, треперя, потя се, болят ме гърдите, особено ако трябва да поставя някакви граници с другите. С момичета също не общувам. Имах приятелка преди, но на няколко пъти и се развиках и ме заряза, сам съм си виновен, не трябваше нито с приятелите си, нито с нея да се държа така и ми е много мъчно. Ходих и на психолог веднъж, но той каза, че съм много тежък случай, че сам трябва да осъзная някой неща и че е учудващо, че не съм се самоубил, не съм в затвора или не съм предрусал с някакви наркотици. Хората като мен така свършвали. Когато тя ме заряза ми каза, че съм луд, биполярен, как така сега съм добър, после бесен. Още ме боли, може би цял живот ще е така. С нея държа връзка, промених се, но я няма отдавна в живота ми. Това важи и за двамата ми приятели. Аз тогава се съсипах още повече и реших да се променя. Вече не крещя на хората, не обиждам, сдържам емоциите си. От 3 години не съм си позволил да повиша тон на никого, а съм изпадал в много тежки ситуации, всичко е до граници и до това колко позволяваш на другия. Мисля, че съм експерт в самоконтрола, хахах. Но ги усещам, усещам гнева, тъгата, яростта понякога ми иде не знам какво да направя. Като се прибера си изкарвам всичко на крушата и мокря възглавницата, хаха. Много искам семейство един ден, постоянно си мечтая как се събирам с бившата си, как имаме деца, знам, че не е правилно, но ме успокоява. Тя с право ми би шута, после ми каза, че е насреща за разговор ако ми натежи нещо и съм и благодарвн, не е нужно да го прави. Както споменах искам деца, но нали травмите се предават по генетичен път и не искам децата ми да страдат заради мен. С жените така и така не съм успешен поради травмите ми и май ще се откажа от тази идея, не искам невинни създания като децата да страдат заради мен, иначе много обичам дечица, винаги съм добър с тях. Спрях да си разказвам сълзливите истории на хората и прекъснах контакт с тези, които ми се подиграват, гледам да бутам живота напред и така, но ми е много трудно, изтощен съм. Брат ми въобще не говори за тия неща, свил е всичко в себе си и избухва много често, аз го разбирам и подкрепям, той ше се оправи малко по малко, но лошото е, че живее с тях, аз много пъти му казах да се премести при мен, но не иска в родния ни град си му харесва, има си работа, приятели там, родителите ни просто ги игнорира. Също за разлика от мен, той може да се е дистанцирал, но много пъти ми е казвал, че обича майка ни. Аз за жалост не я, не ми дреме за нея, злобата ме изяжда отвътре и затова искам да и простя и да ги разкарам от живота си, сам ще се оправя с всичко и ще помагам на брат си.

38.   Трябва да простиш. Де факто така прощаваш на себе си. Обаче не е нужно да поддържаш редовни контакти. Еле пък с мъжа ѝ.

39.   Но номер 35 той трябва да прости за да може да продължи напред.. Виж какво става.. Той също страда така..
Трябва да продължи напред..

Авторе няма ли начин да продължиш напред..
Какво обичаш да правиш..
Хоби, работа.. намери начин да продължиш напред.. Нещо, което обичаш как да кажа..

40.   До 39 от Автора
Здрасти, благодаря, че питаш.
Уморен съм, не ми се живее повече, искам да умра. Много често си мисля да се приключа просто, да се свършва всичко. Явно не ми е било писано да имам поне нормален живот. Постоянно ме боли между гърдите, , а тия емоции дето писах за тях горе ме изяждат, писна ми да ме боли, аз просто съм смазан, наистина не мога повече, как да продължа, кажи ми, моля ти се. Помеждудругото
М 23 съм.

Ами хобита преди тренирах, но сега съм много зле със здравето и не мога.
За работата сега тепърва се доказвам в бранша, иначе ми носи удоволствие, но и там е въпрос на време тялото ми ме предаде и после не знам какво ще правя...

41.   Не Моля те не мисли така че не ти се живее. Ще видиш късмета все пак от нещо ще ти излезе..

Трябва да посетиш психолог.. Ще се почувстваш по-добре да така е..
А и в работата работи работи не се предавай моля те.

42.   До 41
Благодаря за подкрепата, няма да се предавам, макар че ми се иска. Наистина много, много благодаря, че четеш всичко и ме окуражаваш за нещо по-добро. Няма да се предавам щом казваш, че ще излезе нещо ще ти повярвам.

43.   Авторе, здравей. Аз съм мъж на 25г и като малък често боледувах. Родителите ми винаги са полагали грижи за мен, но покрай грижите чувах много викове и обиди, къде заслужено къде не. С майка ми се разбират горе-долу, но баща ми всяка втора реплика му е била "как може да си толкова ТЪП, такъв син ли имам, срам ме е от теб" и т. н. всичко това от 10-11 г възраст. Добавям и многобройни случаи и случки когато сме навън и започне едно овикване, особено когато е сред много хора. Винаги му казвах в такива моменти "добре, само при да крещиш, има хора и ме е срам " а той си продължаваше.

И до ден днешен когато им го кажа всичко това ми отговарят "Неблагодарник, ако не бяхме ние щеше да спиш под някой мост, лекувахме те като беше малък, а сега ние сме ти виновни"

Разбирам те и при теб е било много по-тежко, но знай че винаги можеш да се оправиш. Аз до към 15-16г възраст бях екстремно срамежлив, дори близки роднини не поглеждах в очите, а си бях забил поглед в земята. Постепенно нещата се изчистиха и сега съм на 80-90% окей, нямам проблеми да водя разговори с непознати, сам се оправям по разни институции, учреждения и т. н. единственият ми голям проблем си остана комуникацията с жените и то по-скоро интимността, иначе обикновено и дори приятелски разговори с тях си водя.

Успех ти пожелавам, всичко ще се оправи сигурен съм!

44.   До 43 от автора
Благодаря, че накратко сподели историята си. Ще пробвам да изчистя тези неща.

И аз ти пожелавам много успехи!

45.   Не, не заслужава. Винаги бих избрала детето си пред мъжа си, ако ще и да е родният баща. Детето ми вече е тийнейджури и ако случайно се развежда с родния му баща, не бих живяла повече с друг мъж. Детето ми е на първо място в живота. То е преди мен и аз не съм важна. Нося отговорност за него от миг, в който съм го създала.
Неговите здраве, нужди, потребности, проблеми и желания са приоритет номер 1 в живота. Боря се, за да му осигуря по-добър старт в живота от този, който имах аз.


Флиртове и мъже изобщо не биха не интересували.

През целия ми брачен живот - 23 години до момента съм била на 100% вярна на съпруга ми и никога не съм му изневерява Ла дори и да е имало периоди на сексуална суша и хронична липса на секс заради негови здравословни проблеми.