1. Дам.. от всичко, което по природа човек подлага под съмнение, най-малко съм вярвал, че думите “училищните години са най-хубави”, ще излезнат най-верни..
В случая при мен.. най-хубавите ми години бяха в периода 8-12 клас.. 5 години, през които ми се е струвало, че времето минава много, много бавно, а всъщност е минало неусетно. Самата атмосфера, емоциите, ежедневието.. всичко това ми липсва, изпитвам носталгия към тези години. Сега всичко е много по-различно.. Аз завърших преди 2 години.
През тези 5 години, донякъде се чувствах и зле, не бях от хората, които имаха компания, с която да са нон стоп навън.. което пък мога да кажа, че и може би ме опази. Не харесвах класа си, защото всички бяха подли, завистливи, неблагодарни, подмазвачи и какво ли още не, което всъщност е навсякъде и в момента. Не искам да звучи по начин, все едно се хваля, но все си мисля, че през цялото време, както в училищните си години, така и в настоящето, просто намирам себе си за много по-зрял от бившите ми съученици, било то по разум, постъпки.. просто мисля, използвам мозъка си. Но понеже ползваш мозъка си.. ти си недостоен да бъдеш в тяхната компания, а не съм и изгарял от желание да съм там.
Спомням си.. имаше едно момиче, с което се харесвахме в продължение на около 2 години.. то не бяха закачки, намеци, но така и не успях да я поканя навън, или да и покажа желанието, което тя показваше към мен.. тук си бях виновен изцяло аз и до ден днешен съжалявам, че не мога да поправя грешката си.. моментите, които сме имали с нея са най-приятното нещо, което някога съм усещал.. с което и друго момиче да съм бил, никога не съм се чувствал по начина, по който се чувствах с това момиче.. дори и нищо да не е имало между нас реално. Последните година-две вече и тя се промени, то компанията не прощава.. и така всичко остана някъде в миналото. Липсват ми и част от учителите, които ни преподаваха, с някои от тях си бяхме точно като едно семейство.. всички се познаваме, знаем си кирливите ризи както се казва.. липсват ми дори и пререканията, които имах с част от учителите. С годините, може би вече след 7 клас се научих да не мълча за всичко, дори и да работя против себе си по този начин.. просто има неща, с които не мога да се примиря, а и малко преди това вече започнах да си давам сметка какви са хората. Дори и времето ми да е било от части тегаво.. то ми остави ярък спомен. Разбира се, имало е и хубави неща, както във всяко едно нещо.
Ако някой, който е все още ученик чете - приятелчета, не бързайте да завършвате, това наистина са най-хубавите ви години :)
|
