Споделена история от Семейство |
Само нашето семейство ли е такова ненормално
преди: 19 часа, 49 мин., прочетена 364 пъти
От малък живея с усещането, че в нашето семейство не е важно какво е правилно, а кой го казва. Истината няма значение, ако идва от „по-малкия“, от „неопитния“, от този, който не е авторитет. Дори когато фактите са ясни, дори когато логиката е на твоя страна, ако не си „важният“, думите ти се игнорират.
Това не е просто разочароващо. Това е изтощително. Уморява ме да се боря с невидима стена, която не допуска аргументи, а само подчинение. Уморява ме да гледам как се взимат решения, които са очевидно грешни, но никой не смее да ги оспори, защото „така казаха“. Уморява ме да се чувствам виновен, само защото мисля различно.
И най-тежкото е, че когато се опиташ да говориш, да поставиш въпрос, да покажеш другата гледна точка, не те изслушват. Приемат го като нападение, като неуважение, като заяждане. А аз не искам да правя панаири. Искам да бъда чут. Искам да вярвам, че в едно семейство може да има диалог, а не само йерархия.
Не мога да приема, че авторитетът е по-важен от правилното. Не искам да живея в свят, в който гласът на разума се заглушава от гласа на „началника“. Искам да вярвам, че можем да говорим открито, да се изслушваме и да търсим истината, дори когато тя идва от „по-малкия“.
Пиша това, защото ми тежи. Защото се чувствам сам в това усещане. И защото се надявам, че някой тук ще се припознае. Че ще има хора, които са минали по този път. Че ще можем да си поговорим не като авторитети, а като равни.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 18 часа, 16 мин. hash: 7a70cc98c2 |
|
1. За съжаление при по-старите поколения има едно пренебрежение към по-младите. Много семейства налагат и контрол над вече порастналите си деца, набиват им комплекси. Разбира се, не всички са така, но има доста семейства, в които се случва това, което описваш. Отдавам го на тесногръдие и ограничен начин на мислене, най-вероятно те самите са израснали в такава среда. Най-добре е да не обръщаш внимание, мнението им не е миродавно, няма значение, че сте роднини. Ти си си отделен човек и няма нужда да им се доказваш или да търсиш одобрението им. Всеки иска да получава разбиране от семейството си, но за съжаление не всички са способни на нормална комуникация.
|
| преди: 17 часа, 29 мин. hash: da54360634 |
|
2. На 40 съм и така е до ден днешен. Само защото съм го казала аз, баща ми ме контрира. Не му пука изобщо дали има резон в думите ми. Да се спасява тогава!
|
|
