Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

10.   Да така е има пък и втори бащи и майки, които тормозят децата на партньора си. Че и по-лошо.

12.   Номер 9 е прав.... "Свой чужд не става"! Нали, в обществото се опитва да се втълпи, че да се разведеш е нещо нормално. Помните ли ЕРГЕНА, когато майката каза, че тя е обременена жена, защото има дете? Не знам коя година беше. Но, цялото интернет пространство гръмна, че нямало нищо лошо да имаш дете от друга връзка. В сайта на БГ мамите, също се опитва да се пропагандира, че връзка с разведен/на няма нищо лошо. Но, всъщност се опитва да се наложи и маниполира това за нормално, а никаде не се казва горчивата истина, че да имаш връзка с разведен/на с дете е само драма и стрес. Много малък е процента, в който новият партьор приема детето, и детето приема новият партьор като родител. Горчивата истина е това!!! Ти, обвиняваш новите партьори, а всъщност истинските виновни са тези които са разделят. Защото? Тяхна отговорност е да решат проблемите си в името на детето. А, те въпреки детето са решили, че ще са разделят. Според мен развода трябва да е последната стъпка, само когато има насилие, , или някаква зависимост, а не когато му доскучае, и хоп разделяме се. Несправедливо е да се обвинява новият партьор, само защото е чуж, а всъщност едната разведена страна е решил/а, да въвлече трети човек в тяхната токсична игра. А, те просто искат най нормалното "Партьора да го уважава "!!!! По правилният въпрос е: "Защо СЕ ПРАВЯТ ДЕЦА "с който ви скимне?

13.   Като дете жертва на такива отношения ще ти кажа само, че животът е отговорност, един мъж или жена е родител, но и е нормалноэдаъиска партньор, връзка, защото това ка част от живота и различни потребности и тук въпросът е първо, защо родителите не поемат отговорност, че имат дете и то трябва да ке гледа добре и с достойнство и второ защо българина е на потреесаващо ниско ниво, първо стои възпитанието. дори и чуждия да го няма атмосферата в българските семейства ели отношения е отровна, отровна среда в работата, обслужване навсякъде. Баби някога излизаше с теорията, че такъв родители бил между чука и наковалнията, но няма чукар и няма наковалня. Има уважение и разбирателство, баланс във връзката с детето, с партньора в живота. Не е правилен модела детето и да забравиш, че имаш нужда от партньор, такива връзки са част от живота и от потребността, но не и тези отвратителни отношения на омраза.

14.   Това е истината. Не е толкова лесно човек да се обвърже с разведен/на.
Не всичко върви по мед и масло. Не се правете че не разбирате за какво става въпрос..
Тази връзка върви много често с проблеми.
Даже родителите имат проблеми с децата си понякога пък какво остава за чужд необвързан човек да се нагърби с проблеми. А и.
Много често самите деца създават проблеми на новите партньори на родителите си..
Много добре знаете за какво става въпрос..
Всичко е много трудно..

15.   3 Като си ценят толкова свободата, да си живеят сами. Никой не е тръгнал насила да ги прави роби.

17.   А защо някой трябва да прави друг роб?

18.   Заради парите! Жените си избират мъж с пари, а при мъжете е обратно - взимат всякаква случайна разпоретина от улицата, стига да прави чудеса с неговия малък духов инструмент! Затова в днешно време да си жена е по-добре!!!

19.   Според мен не зависимо мъж/жена преминали през развод, и децата на разведени прекалено много драматизирате, а трябва да разберете, че никой не ве е длъжен да ви носи вашият багаж с усмивка.

20.   Много хора не искат да са сами, а когато си на години, след развод нямаш голям избор на партньори без деца. Отделно чувствата на непреязън често са взаимни. Имам приятелка дехо направи чудеса от храброст да се хареса на сина на мъжа си и никакъв успех. Момчето е на 10 и я нарича к. рва и глупачка /думи на майка му, която дори не я познава/. Тя просто се отказа да контактува с него, но с мъжът й още са заедно и дори изтлеждат щастливи.

22.   Защото си пасвате идеално с човека и защото преди да се ожените, той/ тя прави всичко да ви убеди (като преди това сам себе си е убедил), че всичко с детето ще потръгне и ще се напасне идеално. И защото новият партньор също е влюбен и пълен с надежди и принципно няма нищо против да приеме и да заживее с чуждото дете. Никой не иска да остарее сам и детето не е редно да е пречка или присъда.

Само че после се оказва, че детето бива настройвано и манипулирано от бившия/ бившата, че отказва да приеме и да се отнася с новия човек с елементарно разбиране и уважение, че самото то се опитва съзнателно или не, от страх, че ще му бъде отнета част от любовта и вниманието на родителя, да съботира и руши отношенията между двамата. Новият партньор внезапно се оказва в центъра на интриги, все едно е виновен, че просто защото е там родителят няма да се върне при бившата половинка (тайното желание на почти всички деца на разведени), подлаган е тестове и провокации, за които често родителят предпочита да си затвори очите, да не говорим за намесата на бивши и роднини. И вратата, през която влиза цялото това негативно влияние от миналото, се оказва детето. Колко железни нерви или колко дебела кожа трябва да имаш, че в някакъв момент да не започнеш и ти самият да се настройваш?

С две думи понякога в началото всички са имали добри намерения, но в реалността се оказва, че нещата рядко са такива, каквито са си представяли. Респект за семействата, които успяват да накарат този модел да заработи - да възможно е, и се среща също нерядко. В много случаи обаче нещата са просто от самото начало обречени и не защото някой непременно е виновен, а защото хората просто са си хора.

24.   Ако детето не е обичани от партньора, пък макар и не като родно няма смисъл да са семейство тримата. Разбира се, че детето е по-важно от секс, финансова сигурност, която спорно в България доста мъже осигуряват и пр.

25.   Срещат се двама, решават че ще е адски хубаво да имат детенце, да си имат уютен хубав дом, да се разхождат под синевата и че се изисква толкова малко за да е всичко прекрасно.
Същото е и с "втория" опит. Едно детенце не би било проблем, та то е малко и защо да бъде проблем, толкова е прекрасно всичко. На някой не му е провървял първия път, защо да не пробва втори, трети, един път се живее.

После идва другото, както един познат казва: За какво ми е жена, имам си детенце, гледам го два дни в седмицата, в останалото време бившата да се оправя, неин е ангажимента.
Аз съм дал моето, направил съм дете.

И говорим за мисли на един и същ човек в период от няколко години. Някога обичащ, правещ всичко за жената която обича, искащ току що роденото дете да е най-красивото, най-умното дете.
И няма значение че тя е избрала да търси друг мъж, защото е видяла във въпросния неразрешими различия. Няма значение че той е станал циничен и студен, нищо че зад това се крие много преживяна болка и нежелание да си излее душата.

Търсим виновни и това е достатъчно. След време като това дете порастне, направи един куп глупости, виновен ще бъде незаинтересования родител или другия който е прекарвал повече време с него. На кой му пука, важно е че ние знаем, обсъждаме го, нищо че това няма да промени трагедията.

И винаги въпросът е защо така става?

Една позната, много лъчезарна и добричка, хвана един, после втори, после пети. Сигурно мъжете се възползват без да ги познавам добре, та тя е толкова добричка, на никой нищо лошо не е направила. Вярно, на 30, не е направила семейство, но е някаква лоша карма, може би кофти съдба.
И накрая се намери с един мъж, от който има две дечица. Извежда ги, снима ги, хиляди снимки на това страхотно щастие. Извън снимките как ли е? Защо въпросния почти не е на снимките? Защо прави такива фотосесии, толкова ли няма какво да прави, да мисли?
Въпросния мъж го познавам. Строхтно момче, бачкащо, не точно изучено, работещо общи работи, носещ в къщи не толкова пари, имащ хоби да гледа любимия си отбор, да ходи по мачове. Добър, възпитан, неагресивен.
И отстрани погледнато нормално семейство с нормални проблеми, на пръв поглед.
Реално положението много далеч от описаното.
Той някак разсеян, нещо го яде. Живее, има жена, деца, но някак нямащ търпение да дойде събота или неделя, да има мач на любимия му отбор, да отиде в публиката и да се навика едно хубаво, както той казва, да се разтовари.
Тя живееща между постоянните грижи за децата, хилядите снимки, разговори с приятелки, но някак я виждаш че и се иска друго, иска да живее, иска да се случва нещо.
След разговор решават, че ще им помогнат някакви общи разходки, почивки, така че и двамата да се разтоварят. След време се оказва че е хубаво, но не е точно очакваното лечение на семейната идилия.
Тя прави вечеря, мисли го, но някак и е все едно дали той ще закъснее, дали ще е на мач, дали ще е на друго място.
Той работи, иска да се прибере да види децата, да я види, но това трае само десет минути, после е някак тягостно, макар да изговарят всичко, имат си доверие, но някак и това не стига за онова което са очаквали.

След някое друго време тя се сеща, че имало един мъж там, с който много се карали, било пълна каша, обаче вечер без да преговарят всичко, без да правят планове било някак спокойно, лягала в прегръдките му и някак всички притеснения и проблеми изчезвали. Дали ако е имала търпение и още били заедно нямало да е като сега или щяло да е такова, към каквото се е стремяла свсички други, но не се е получило?
Той пък се пита с какво още да угоди, какво да направи за да усети това, което е очаквал че ще си дадат взаимно, уют, сигурност и спокойствие. И макар да вижда че тя полага всички усилия, тя вече не е толкова засмяна, не е така лъчезарна, но се надява че утре ще е по-добре от днес, че тя ще измисли нещо с което нещата да са такива, каквито ги искат.
При така създадените обстоятелства реално има ли значение дали живея заедно или са разделени? Има ли значение какво ще кажат, какво ще направят, когато усещат че не живеят пълноценно така, както им се иска.
Какъв е шанса това да не се е случило първия път, но ако са разделени и всеки поеме своя път, да се получи? Но не на разкази, а реално, човек да е осъзнато добре.

26.   Писаното от 22 е много точно. Аз бих добавила и още: деца по принцип се гледат трудно, особено ако са малки, изискват много време, нерви, усилия, пари и пр. Та е разбираемо, че не всички хора са склонни да и вложат за чуждо дете. То и от собствените понякога ти писва и ти иде да хванеш гората, а какво остава за чуждо, което на всичко отгоре не те и възприема като родител. Не можеш да го възпитаваш или да му се скараш, защото веднага ще ти каже: ти не си ми никакъв / никаква.
Та нещата не са лесни, макар и не невъзможни, има и успешни втори бракове / връзки.

27.   Не бих казала, че ги мразят. Може би се дразнят от поведението им. По-скоро децата мразят новата половинка на майката или бащата.

28.   Криво -разбран морал са такива връзки. Имах връзка с разведен с дете. Болно ми беше че дъщеря му не иска да идва при него. Даже си мислих че аз съм виновна за това, а аз глупачката съм си мечтала, когато имам дете с него, как тя ще идва, и двете ще се разкарваме с бебето в количката. А, аз съм била проблема, че ако родя дете, тя няма да може да получи последният модел телефон, и новият плейстейшън. Не издържах психически на целият този стрес, и усетих как попадам в черна дупка, когато бях с този мъж. Все, аз бях виновна, на бившата му, на дъщеря му, на майка му, защото исках мъжът до мен да се държи като мой партьор. Въпреки, че детето не беше лишено от нищо. Да, трябва да се спрат драмите при развод, но българина не е емоционално интелигентен. И, защо си мислите, толкова жените скачат срещу споделеното родителство? Защото, ще се окаже че процентът мъже, които не си гледат децата е много по малък, отколкото медиите се опитва да наложи стереотипа на това "че бащата е лошият". Ще се отнеме правото на драми на много жени тогава.

29.   Моята сестра и аз сме от различни бракове на майка ни. Татко, който не е неин баща цял живот и помага - дава и пари, купува и коли, телефони, направи и бал, помогна и с къщата, гледа и детето, плати и образование и т. н до безкрай, а дори към мен винаги е бил по-суров, защото тя е чужда и не смее да и викне, като бяхме деца и направи беля. Аз винаги бях нахоквана и обвинена, просто към нея му беше неудобно. С годините сестра ми порасна, аз също и за всичките тези грижи той какво получи знаете ли? Това тя искрено да ме мрази, не може да понася мен и детето ми, съпруга ми. Искрено ни мрази и не иска да контактува с нас по каквито и да е причини, а ситуация в която да съм я провокирала за нещо такова нямаше. Това е неблагодарност и разбирам аз всички трети колела в семействата като татко.