Запознах се с биологичния си баща
преди: 15 часа, 30 мин., прочетена 87 пъти
Накратко, дете на разведени родители - естествено живея при майка ми. Баща ми, освен издръжка, за която е осъден, не ме е търсил никога, ама никога, Не го познавам, виждал съм го веднъж когато бях на 15-16. Не го интересува как съм, какво се случва с мен. Не искам да изпадам в подробности, но смятам, че е ясно за какво иде реч. Тотатен игнор. Иначе господина си има друго семейство, което също не познавам. Знам го по физиономия, защото съседи ми го показаха - няма как да го помня от преди толкова години. Та срещтах го по улицата и го спрях. Попитах го дали знае кой съм. Онзи ме гледаше странно и каза, че не. Представих му се. Тръгва да ми дава ръка, но не я приех. Първата му приказка беше, че майка ми ме отдалечила от него (изобщо не е вярно, той никога не е имал желание да ме търси). Попитах го дали помни на колко съм години и тн. Едва успя да се сети. През цялото време ме гледаше втренчено иначе беше спокоен. Попитах го защо не ме е търсил никога - каза, че имал по-големи проблеми, после съм бил пораснал. Той се бил оженил много млад, каквото и да означава това. (на 35 се е оженил за майка ми) Никакъв отговор не успя да ми даде. Окото му не трепваше. Взе да ми приказва някакви безсмислици от общ характер, леко взе да ми повишава тон и на няколко пъти го предупредих, да намали тона иначе ще му избия зъбите. Честно казано се изнервих и малко ми остана. Иначе по никакъв начин не ме предизвика. Явно се уплаши. Поговорихме после малко за общи теми, приказва пак някакви простотии от общ характер. Насилих се да го изслушам. На довиждане ми каза" да си жив и здрав, всичко най-хубаво ти пожелавам в живота" все едно това беше, повече няма да те видя. Абсолщтно не му трепна дори-нито ме попита как съм, нито с какво се занимавам, къде живея и тн. То и не го интересува. Не се стресна. Единствено като го заплаших заради високият му тон. На никого не пожелавам такива родители. За момента ми олекна, зашото му казах доста неща, които съм искал през годините. После ми стана много тъпо и долно! Явно съм второ качество човек. Обичайте децата си и да се разведете - развеждате се с половинката си, не с децата си. Цял живот съм нешастен и с комплекси, никога не съм се чувствал като другите връстници - те имаха хубави семейства.