Родителите ми ме оборват с обиди
преди: 6 часа, 31 мин., прочетена 99 пъти
Често вкъщи се опитвам да говоря с родителите си за важни теми като политика, морал, поведение, как се е променил светът, какво означава да си съвременен човек. Според мен е нормално да се развиваме, да приемаме нови идеи, да мислим критично, да уважаваме различията и да не се придържаме сляпо към остарели разбирания и да спрем да толерираме неравенствата. Казвам им: „Трябва да сме съвременни, да гледаме напред, да се адаптираме към новото време. “

Но всеки път, когато кажа това, те реагират с нещо от рода на: „Сега ще те оборя! “ И вместо да обсъдим какво точно имам предвид, започват с лични нападки. Казват ми, че съм още дете, че не знам как работи светът, че съм наивен, че съм се начел на глупости в интернет, че съм „жертва на модерната пропаганда“ и т. н.

Когато им обясня, че това е логическа грешка и се казва ad hominem и че не обсъждат аргументите ми, а просто ме нападат лично, те или се ядосват, или ми се присмиват. Казват, че „в реалния живот няма логически грешки“ или че „това са книжни глупости“. Но за мен това е важно да се води разговор с уважение, с мисъл, с логика.

Не искам да ги обиждам. Просто искам да можем да говорим като равни, дори да не сме на едно мнение. Но когато всяка моя идея се посреща с „ти си малък, не разбираш“, се чувствам обезценен. Все едно възрастта ми автоматично прави мнението ми невалидно.

И така, вместо да обсъждаме какво означава да си съвременен човек, какво е морално днес, какво е справедливо в политиката или какво е нормално поведение в 21-ви век, разговорът се превръща в битка на характери. А аз не искам битка, искам конструктивен дебат.