Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Казвам от личен опит. Гледахме до последно баба ми и дядо ми. Баща ми се поболя буквално. Не беше спал 3-4 години, а работи отговорна работа. Само който не е гледал роднини с деменция, той може да съди. Ако семейно можете да си го позволите и е в частен дом, където наистина се полагат адекватни грижи, тогава няма защо да изпитвате вина. Говорете с майка си и й обяснете, че всички имате нужда от нея още дълги години и трябва да е в добро психическо и физическо здраве. Родителят винаги е родител и е безкрайно тежко да го губиш, но аз започнах да благодаря за дългите години прекарани заедно. Това ме съхрани ментално, а положените грижи ми дадоха чиста съвест към днешна дата. Баба Ви гарантирано не би желала да Ви мъчи.

7.   Не знам що за човек би дал близкият си в дом при положение какъв цирк беше с тия домове. Новини не си ли гледал/а? Беше ужасяващо.
Какво съхранение за внуците, пеленачета ли са?
Домовете в БГ са като филм на ужасите, не са идеаличните картинки по филмите и извън страната.
Същевременно същите гледат кучета и котки до откат, по 10 бройки вкъщи, реват за тях и се тръшккат. Но за човек - абсурд.

8.   Който не се е сблъсквал с това, няма никаква представа за какво става въпрос. Майка ми също е с тежка деменция. На 86 години е. Гледах я доколкото можех. Не е била лишена от нищо, в един момент обаче, изобщо започна да не ме познава. Нямаше идея къде се намира и кой съм аз. А аз - бавно полудявах. Бяха ми се събрали 2 седмици, в които бях спал около 2-3 часа на денонощие. През деня не беше толкова активна, но нощем ставаше какво ли не. Прибирал съм я от стълбите в опит "да си отиде вкъщи", хващал съм я да излиза на терасата, като мислеше, че там е изхода, пълзеше по пода, защото "някой я заплашваше" и искаше да избяга тихо... И какво ли още не. Принудих се да я настаня в специализирано заведение. Моментът е кошмарен. Не го пожелавам и на най-големия си враг. Но мисля, че това беше най-доброто което можах да направя. За късмет, случих на страхотно място. Грижите са супер. Имат денонощен медицински екип. Готвят им вкусно и хигиената е на много високо ниво. Празнуват всички празници. И изобщо хората се чувстват спокойно. Там е вече 3 години и изглежда перфектно. Но иначе, в мозъка е" тотал щета". Няма никакъв спомен, че някога е била омъжена и има син (баща ми почина преди 15 години). Изобщо не знае кой съм, като учтиво и възпитано ми говори на "Вие". И дори съм ѝ малко досаден, че ѝ развалям хубавата приказка с приятелките там. Много е тежко да видиш родител в такова състояние, но поне се радвам, че тя видимо се чувства добре и получава отлични грижи.

9.   Най пресният пример-Брус Уилис. Една от най големите звезди и жена му го предаде други да го гледат, макар и специализирана помощ. Така че, това е решението. Успех.

10.   Точно колкото е предаталство двама души да правят секс щото им е кеф, и да се родиш ти... Какви дългове, какви глупости ми разправяш? Колкото съм имал избор аз като дете, толкова ще им дам и аз. Общо взето са гледали да не умра, та толкова и от мен. Това което описваш му викат Стокхолмски синдром...

11.   При подобна ситуация старческия дом е най-доброто решение. Както за възрастния човек, така и за неговите деца и внуци.

12.   Старческият дом е толкова предателство колкото да водиш детето си в детска градина. Проблем обаче е качеството на някой от старческите домове и факта че когато свикнеш че родителя ти е в старчески дом започваш да го посещаваш все по рядко и по рядко.
Та ако избереш дом в който има реални грижи и посещаваш родителя често и дори го вземаш за разходка, то ти просто ползваш услуга, каквато е и детската градина за децата ти.

13.   Пращайте я, ако можете да си плащате! Баба ти вече е друг човек, не този, който познаваш. Тя няма нищо общо с предишния човек. Не се издържа да гледаш дементирали, ще ви разбие здравето и ще си отидете преди нея. Давате я на специалисти, те няма да изпитват сантименти и ще я държат под контрол. Така или иначе с това заболяване няма да изкара дълго.

14.   Естествено, че да се съхраним заради децата и внуците ни.
Даже самият родител ако беше с всичкия си би искал той децата му да са добре..

В такъв случай по-добре да я дадете. Пак ще я виждате и може би ще я наблюдавате.
Знам ли то и положение в такъв дом не е цветущо но при свижданията трябва да я следите много внимателно..

15.   Чувала ли си приказката на болната жена, мъжът й умря. С това темпофи двете ще се съсипят. Това е живота, освен това в това състояние баба ти има нужда от специализирани грижи 24 часа. Няма място за емоционални разсъждения, а за трезва преценка на ситуацията. Баба ми не е с деменция, но е в дом. Домът е частен, като 5 звезден хотел, нещо което ние не можем са осигурим, тя е страшен манипулатор и агресор и с това чудо вкъщи се съсипахме всички, да подвижна е, но на 90 г. това е най-доброто решение от всяка гледна точка, включително и за нея. Някога хората са умирали много по-рано, днес медицината поддържа живота много дълго, ненужно дълго. Тя нямаше да е жива, ако преди 7-8 г. не и поставиха стенд, днес тя е жива, но това не е живот, вегетация. Няма как всички да се върти около нея, да не работим, ами децата те са бъдещето и вниманието трябва да е към новото поколение, да не говорим, че някой трябваше да живее при нея, защото не можеше да я оставиме сама, няма как да стане. Пак ти казвам няма място за емоции и вина, разумни решения. Иначе с години си затворник 24 часа обгрижване, никаква почивка, грижа за себе си, недоспиване и утре обаче си на работа, дори и да не се налага да работиш как да се завържеш 24 часа с някого незнайно колко време и сега ще кажете ама тя ме е отгледала, да, но едно е да гледаш детето си, първо си длъжен щом си го създал и не само да го гледаш, възпитание, грижа, отношение и това е радост, продължение на рода и тази грижа е хубава грижа, но грижа за болен човек и да пренебрегне себе си, живота си, нуждите си и да се поболееш, защото освен недоспиватето, има вдигане, с остаряватето и отпускането става често невъзможно да го правиш сам, хората учат как да обгрижнат, вдигат правилно и т. н.

16.   Родителят е длъжен да изгледах детето си с достойнство и всичко най-добро за него и детето няма какво да му връща за тази грижа, това не означава майка ми ме е гледала и аз сега нямам право да я изоставя и съм длъжен да я гледам ако ще аз да се съсипе и да умра, не не е така. В Библията пише уважават родителите си, но никъде не пише, че имаме какво да връщаме на родителите си и надали домът е предателство, не не е предателство, а реалност. В Косово няма домове, акофнещоэтакова стоне най-голямата дъщеря, син остава да гледа този родителите, но има много деца и в тади семейна система е чист да се грижиш за родителя, но другите деца помагат с пари на семейството, което е поело грижата, но при нас този модел не работи, а друга опция няма.

17.   На теб Ще ти е приятно твоите деца да те оставят там. Аз съм против старчески дом - за мен се грижат 30 г. Кармата ще направи обратното.

18.   До 12 - Ясно. Никога не бих си дал децата в обша детска градина.

19.   Баба ми на 88 я диагностицираха с Алцхаймер и старческа деменция. Просто нямаше как да се грижат за нея постоянно. Дадохме я в добър частен дом. Почина след 2 години.

Който не се е сблъсквал с този ужас, не знае какво. Това не е човекът, който познаваш вече. Това е просто някаква празна черупка.

20.   До последно гледахме баба ми, но не беше с деменция, почина на 94. Лични асистенти, ние, пазаруване, памперси. Имало е тежки моменти. Едната й дъщеря от две дъщери не помагаше по никакъв начин, дойдоха за погребение и наследство. И ние имаме малки деца, работа, грижи, не може да оставиш човека както те. Но ако е с деменция и свръх непосилно няма какво да изпитвате вина. Ние също много трудно физически и психически последните години изкарахме, при това без да е деменция. Знам истории за хора с деменция, изключително трудно. Направили сте най-доброто.

21.   Баща ми почина от деменция. Само две седмици беше на легло, изведнъж се срина. Преди тоа беше сравнително добре. Когато беше на легло се видяхме в чудо. Но не защото ни тежеше, а защото не знаехме КАК да го гледаме. В този момент си мислех, че е нужно да отиде в дом, където да полагат за него специализирани грижи. В крайна сметка за две седмици угасна у дома. Мир на праха му!

22.   Да това вече не е същият човек.

23.   Ами номер 17 да може би да предпочита детето му да не се мъчи гледайки го когато вече не е с всичкия си.
Както казах самият родител той не би искал неговото дете да страда за заради него.

24.   17 Ти добре ли си, каква карма. Невежество. Баба ми над 90 г. кой да я гледа, някой от нас да е до нея 24 часа, няма ден, няма нощ, няма почивка, нямаш личен живот и колко време така, 1, 2 още 10 години може да живее, не спи по цяла нощ, бодува, вика.... ти наемаш ли се на такова нещо 24 часа до безкрайност. Дядо ми преди да почине не можем да го вдигнем, памперси, банята не е предвидена за толкова нещо, мъка. Въртене на смени, оставяме ги за малко сами, единя паднал звъни другия на съседите, да го вдигнем, звънят през нощта, нямаше как през ноща да е при тях всеки си има семейство, ангажименти, деца. Моя позната работи в дом и ми разказваше, понякога и по 3 пъти на ден ги къпят направо, като се "овъртат", както казва тя. Дали е неуважение и карма да е в добър дом, има вече такива и да плащаш за това някой да се грижи за тях и ти да имаш нормален живот. И всеки възрастен с акъла си ако обича децата си, няма да иска да им го причини.