Семейството ми мисли, че съм гей
преди: 17 часа, 3 мин., прочетена 67 пъти
Здравейте! Заглавието казва всичко, едновременно ми става както смешно, така и нервно/ядосано. Ще се опитам да го сбия в десетина реда:

На 23 съм, живея в един от големите градове в България. Преди 4 месеца загубих работата си след скандал с колега, вината беше 50/50, но не това е същественото. Наложи ми се за известно време да се върна при нашите, понеже не разполагах в този момент с достатъчна сума пари, за да живея безработен и то на квартира. Все още търся работа и съм неприятно изненадан, понеже си подавам молбата на доста места и дори не ми връщат обаждане. Предишни пъти не ми е коствало повече от 2 седмици да намеря нова позиция и да започна веднага. Та, живея си с нашите и като някаква лоша шега ми се наредиха няколко битовизми, в кратък период от време, които ми скапаха всичко. Ето и ситуациите..

Излизам от банята и понеже пантофите ми ги няма, сложих първите видяни които бяха очевидно женски, с някакви извивки като сърца. Видяха ме нашите с тях, не ми казаха нищо, аз също не продумах и дума, понеже дори и не му обърнах внимание. Буквално същият ден, излизам да се видя с близък приятел, казвайки им, че ще се видя с "Гошето" ме поглеждат изненадано, като ме питат "Кой каза? " при което отново им отговорих "Гошето". Тук продължавам грам нищо да не зацепвам, но и те си мълчат след това. В следващите дни имаше още 1-2 подобни ситуации, докато, да кажем 2-3 седмици по-късно" баща ми идва и ме пита дали имам нещо да им кажа и да не съм се притеснявал??? Тук вече усетих някъде бие, запазих самообладание и го отрязах, но той продължи да упорства и тогава вече му креснах и се скарахме. Майка ми почна един рев, баща ми се ядоса, абе яка картинка..

Не знам как изобщо биха си помислили такова нещо за мен, никога не съм давал никакви сигнали, че съм обратен... защото аз и НЕ съм. Нито изглеждам по такъв начин, нито говорът ми подсказва за нещо подобно.. Да, не съм най-големият сваляч и никога не съм запознавал жена с родителите си, то не е и имало много такива де :D
По нелеп и абсурден начин от едното НИЩО, човек да се скара с родителите си, не знам дали е възможен. Съмнява ме. Не ги виня за нищо, единствено акъла не ми го побира те как си го представят... до 24 години и 1 сигнал няма за нещо такова при мен, и ме виждат инцидентно с някакви скапани пантофи и още някаква простотия и вече ми лепят етикета...
Кво да правя? Имам чувството, че докато нямам жена и дете едва ли не, ще си го мислят това нещо? Честно, по-спокойно щеше да ми е ако наистина съм гей и съм го криел и в крайна сметка разберат, отколкото да съм без нищо виновен... то не че е престъпление де, да не ме изкарате некъв хомофоб.