Самота и притеснение
преди: 4 часа, 36 мин., прочетена 49 пъти
Здравейте!
Аз съм момче (мъж вече) на 21 години - скоро правя 22 след броени месеци.
Проблемът е, че като човек съм несигурен и неуверен в себе си и на моменти проличава, въпреки че се преструвам за пред останалите че всичко е наред и това ми се отразява в общуването.
Заради това и нямам почти близки приятели, повечето са познати, нямам някой близък човек, с който да се виждаме често и да излизаме или компания.
Най-близкия ми човек извън семейството е в чужбина и с нея най-засилено поддържаме връзка, но рядко си идва в България за жалост.
Студент съм втора година, но нямам сред колегите силно изградено приятелство с един човек поне, повечето са добри познати - само в университета има някакво общуване и то повечето пъти аз проявявам инициатива, извън него - почти не. С някои от тях пък въобще не се имаме и не са просто моите хора, не съм видял хубаво от тях.
От училище не общувам с много хора заради тормоз към мен, че съм по-различен от тях (не пуша, не пия, не се дрогирам, не пропадам и тн), с много малко хора комуникирам, но прекалено рядко се виждаме. Работих и за кратко една работа, но и там не се вписах и напуснах няколко месеца след като почнах.
И повечето дни като цяло ми е самотно, изолирано, напрегнато и това води до чувство в мен че сякаш в нищо не ме бива и че не си струва да съм на този свят.
Имам много амбиции, мечти, цели, но липсата на повече близки хора извън семейството ми ме потиска и депресира.
Пиша тук с надежда за промяна докато не е станало късно, защото вече се отчайвам от живота който водя - еднообразен, депресиращ и болезнен. Искам и аз да съм като нормалните хора - не съм грозен или неугледен, поддържан мъж съм, когато се отпусна мога да бъда и много приятна компания, имал съм и хубави моменти, но това притеснение което явно не мога да прикривам а си мисля че го, ми се отразява.
Надявам се да получа помощ тук - и моля без хейт!