Защо стана така
преди: 22 часа, 20 мин., прочетена 82 пъти
С моят приятел се запознахме преди повече от година. В началото се виждахме навън след това понеже аз имам апартамент го поканих няколко пъти да пренощува при мен. Той не е от тук, от друг град е и понеже не е имал толкова много приятелки преди мен излизал е с едно момиче, което по негови думи го е зарязала много лошо и твърди че в мен е намерил наистина истинското момиче и партньорка, с която би споделил живота си и ще се радва да ме представи на техните. Аз също мисля така за него и съм много щастлива и благодарна на съдбата, че ни срещна. Ще започна с това, за което искам да се обърна тук за вашите мнения.
Няколко пъти родителите му са идвали до квартирата му и на два пъти се срещнах с тях. Първият път даже не очаквах, а изглежда той е искал да ме изненада. Направиха ми много добро впечатление, както майка му така и баща му даже си казвах ето неговите родители са възпитани хора. Държаха се много добре с мен, нещо което дори моята майка на моменти не е проявявала. Те нямат други деца и може би в мен наистина видяха една потенциална снаха. След известно време ме поканиха да им отида на гости и заедно с него отидохме за един уикенд. Понеже нямаше как аз съм работеща и да остана повече време, а и нашите не знаеха за това, че съм ходила тогава и се наложи да им гостуваме уикенда. Аз съм научена да не досаждам толкова много на хората. Всичко мина прекрасно. Дори без да искам си бях изцапала блузата докато помагах на майка му и тя ми купи нова. Беше ми толкова неудобно, че исках аз да си я платя, но тя настояваше да е подарък, защото скоро имах рожден ден. Даже после си говорихме с приятеля ми, че съм много впечатлена от родителите му и от тяхното внимание към мен. Той беше много доволен. Миналата седмица вторник баща му ни покани да отидем за петък и събота на неговия рожден ден. Заминахме и разбрахме, че празненството ще е в един ресторант вечерта, ноо те си имаха работа в двора. Трябвяше да се боядиса оградата. Аз съм научена от моите родители да не стоя за украса дори и да съм на гости. Поисках да се включа с и да ми покажат как да стане по-добре, защото до този момент не ми се беше случвало да боядисвам. Но този път майка му реагира по различен начин отношение на и на няколко пъти направи изречения, че как ще знаят хората, които живеят в големите градове. Такива неща няма кой да ни научи. Стана ми тъпо, защото аз не бях и длъжна по принцип, но моята майка ме е учила да помагам и работя и не мисля, че заслужих иронични намеци. Почувствах, че се натрапвам и ме мислят за някоя глезла, която е недостойна. Замълчах от уважение към пи-възрастни хора и все пак в чужда къща, гостувах им. В събота пожелах да й помогна в кухнята, да направя кафе, но тя отново се опита да ми каже че не машината им била по-различна, от тези, кпито пилзвам аз, защоти била по-стара. Този път не можах да се сдържа и казах, че баба ми е имала подобна. Помолих приятеля ми да излезем да се разходим и му казах за това. Пожелах да си ходя, понеже не се чувствах добре и той ми обеща да говори с нея. После уж говореха, и викаше, че била малко напрегната, но аз бях достатъчно нервна и не желаех да оставаме там. Прибрахме се още по обяд в събота и му казах, че няма повече да ходя с него до техните, защото не искам никой да се държи така с мен. Особено когато не съм й виновна за нищо. Казах на приятеля ми, че няма да ходя повече у тях, ако това продължава и занапред. Може да са му родители, да ходи да си ги вижда, просто да забрави, че ще го придружавам. Благодаря за вниманието!