 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
На колко години човек е готов да се отдели от родителите си
преди: 8 дни, 23 часа, прочетена 520 пъти
На колко години човек е готов да се отдели от родителите си? Това е въпрос, на който няма един точен отговор, защото всеки го преживява по различен начин.
Аз направих тази крачка на 19 години. Това беше момент, изпълнен с вълнение, но и с несигурност. От една страна, исках свобода и независимост, а от друга – усещах колко много ще ми липсва сигурността на дома.
В началото не беше лесно. Трябваше да се науча да се справям сама с отговорностите, които преди изглеждаха незначителни. С времето обаче започнах да се чувствам по-уверена и да вярвам повече в себе си.
Днес си задавам въпроса – дали има „правилна“ възраст за тази стъпка? Може би не. По-важното е човек да се почувства готов да поеме отговорност за живота си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 дни, 7 часа hash: 55f6463b8e |
|
1. При навършване на пълнолетие. Няма по-подходящ момент. Иначе има опасност да остане и до 40 години. Принудата да рабориш, да се издържаш и да си плащаш наема и сметките редовно, често докато учиш, те превевръщат в зрял, функциониращ индивид. Другото е паразитиране. Имам познати на 45, които още си жияеят с техните. Пълни инфантили. Вечни тинейджъри.
|
| преди: 8 дни, 5 часа hash: 729206ac4a |
|
| преди: 8 дни, 2 часа hash: 980ef6fb67 |
|
4. Не готов, а трябва да се отдели и да си поеме по пътя, че машини гледайки и свинчета на 40 са още при мама. Статистика колко млади хора не работят, какво прави този млад, здрав, пров човек освен да деградира.
|
| преди: 8 дни, 1 час hash: c5f54715dc |
|
5. Всичко след 18 си е ок. А и замиси какво разбираш под отделяне. Ако си студент и вашите ти пращат пари е едно, да работиш и да си напълно самостоятелен е различно.
Аз го направих на 20, заминах за чужбина да уча, но нашите ми пращаха пари. Напълно самостоятелна станах няколко години по-късно, когато вече работех, живеех отделно и плащах всички сметки сама. И да, в началото е трудно, хем правиш каквото си искаш, хем ти липсва сигурността на дома, но се научаваш.
|
| преди: 8 дни, 10 мин. hash: e33d0103f6 |
|
6. Търпение нямах, на 16 още се изпарих от нас, отидох да живея сама и започнах да работя.
|
...
| преди: 7 дни, 6 часа hash: ee5218da81 |
|
7. Брат ми живя до 29 години при нашите и освен някоя случайна мърда, друг не е казвал, че е бил "несамостоятелен" или някак си невеж.
Нашите винаги са ни карали, да работим и да помагаме. От на 6 години трябваше, да си взимаме чиниите и да ги изплакнем поне, на а на 7-8 трябваше и прах да събираме, на 10 ни научи, да си гладим ризите. Мисля, че за първи път боядисвах на 11.
Според номер 1, брат ми е пратизирал, което е абсолщтна глупост. Може би, ако бяхме в 60 квадрата панелка или 60, ама по-скоро 52 квадрата "нова сграда", щеше да има причина, да напуска.
Иначе, сега какво щеше да постигне? Да живее в миша дупка с двама други или да дели апартасмен с 5 човека? Аз го направих това, за да не се налага той да го прави.
Нещата бяха стабилни и спокойни - защо да ходи, да живее с непшознати и често токсични хора, в немотия или да хвърля по 1000 лева наем, на днешните цени, за по-приемливо жилище?
Аз го минах този път - освен, ако не си сигурен, че живееш с качествени хора, а не с някакви... животни, съвмеснтия живот е тежък. А съм набутал сигурно стотици хиляди, да плащам наеми. Това с "о, аз съм самостоятелен, ехо вижте ме", ти минава за няколко месеца.
Брат ми си събра парите, купи си жилище и се изнесе. За ралика от мен, не е минавал през тежки кризи, хората не го мразят, защото на моменти им влиза прекалено силно. За да се оправя, се наложи, да стана много студен, суров и безкопромисен човек. Сега, аз го направих в условията на тотално отчаяние и не, не ми помогна много. Това самосотятелното е прехвалено, за хора, зависими от Фейсбук и прочие. Ако си имал свястно дествто и не са те галели с перце след 5-тата ти година, ще си напълно готов за това, да "си сготвиш" и "изчистиш", а не, да се оплакваш, че работата в книжарница, те натоварвала, както прави синът на едни познати.
|
| преди: 7 дни, 4 часа hash: ba88bb5833 |
|
8. Абе всички в коментарите пишат, че най-добре на 18 години и така било в Западна Европа, обаче удобно пропускат факта че в Западна Европа има добре платена работа за всекиго, а тук при нас има работа за без пари в градовете извън София и Пловдив.
|
| преди: 7 дни, 45 мин. hash: b7537edcfa |
|
9. На 19 се отделих, когато записах висше и отидох да уча в друг град. На 25 обаче се върнах обратно защото трябваше да се грижа за болен родител. Сега на 30 години отново живея в родния си дом, но съм напълно самостоятелен - работя, плащам си сметките, не завися от никого. Върша и функцията на болногледач.
|
| преди: 6 дни, 23 часа hash: fd8a36b073 |
|
10. Личен избор, всичко е индивидуално в живота на човек, закономерност.
|
| преди: 6 дни, 5 часа hash: 787a24eaa3 |
|
12. Ами зависи дали учи или работи човек.
Ако следва може би след няколко години когато си намери работа..
След 25 години най-късно..
А и е важно да е самостоятелен дори и да живее в дома на родителите си..
|
...
| преди: 1 ден, 22 часа hash: 3a82667fc5 |
|
13. Ако под "отделяне" се има предвид да живееш на различно място от родния ти дом, за мен факторите са 2 - отиваш да учиш/работиш в друг град или създаваш семейство. Не виждам никаква причина, ако например човек учи в същия град, откъдето е, да ходи да живее по квартири, само защото вече бил станал на 18. Или пък Иван се бил изнесъл от тях, давай и ние. Аз на 18 отидох да уча в друг град, защото там беше университета, в който исках да уча. Никога обаче не съм го примел, като някакво геройство или пък да съм бил в еуфория. На 22 се върнах, понеже си намерих работа и дълги години си живеех с родителите си, което никога не ми е пречело на абсолютно нищо. Напротив, чувствах си се супер вкъщи.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
