Не съм щастлива, и за това съм егоист
преди: 1 месец, 2 дни, прочетена 463 пъти
Аз съм българска мюсюлманка, но не съм религиозна. От 18 г. изчезнах от селото, благодарение на дядо ми, и израстнах в чужбина. Говоря и пиша по добре на Английски. След като се разведох с мъжът ми, който беше християнин, по настояване на майка ми, и сестра ми се преместих при тях на село. Проблема е, че не съм щастлива сред мюсюлманската общност тук. Хора толкова вдлъбени в религията, а всъщност толкова нещастни. Един пример ще ви дам. Бяхме се събрали, и аз казах шега от рода, че един ден все ще се излекувам на гробищата, а те ме накараха да се по чувствам все едно съм направила престъпление. Направих грешка, да кажа публично, защото една жена ме попита, дали съм болна. А, аз и казах, че астмата ми се е обострила.
Просто не съм щастлива! Аз сред свой се чувствам чужда.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 2 дни hash: c8060fa710

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Ами то да се върне млад човек на село сигурно е тъпо. Аз съм на 48, мъж - никога не съм живял на село, но копнея да ида. 25 години работя в офиси в София. Писнало ми е. Искам да ида на село - да не виждам хора, да копая градина и това да ми е живота. Но ти си млад човек, за теб средата има по-голямо значение. Като не ти се седи там, отиди пак е чужбина или в някой голям град в България, където никой не отдава значение на религия или на каквото и да е.

 

...

преди: 1 месец, 2 дни hash: 73b9d6251c

гласове: 1 2 3 4 5   (289916 гласа)

2.   Аз също бих се притеснил, ако детето ми каже нещо такова. Опасно е да се казват такива неща, защото подсъзнанието ти ги чува и започва да работи в посоката, която му даваш. Не знам много за религиите, но мисля че всяка религия предупреждава срещу такава негативна реч и здравия разум също. Аз не съм мюсулманин и даже не съм религиозен, но бих реагирал също. Примерът ти показва, че ти трябва да се промениш и не показва проблем в общността или семейството ти. Стани първо по-положителна и това е нужно където и да си и после ще измислим какво ще правим. Ако си готина, мога да те взема при мен в Америка евентуално. Аз съм сингъл.

 

...

преди: 1 месец, 2 дни hash: c7f2bf2d74

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Махай се, какво правиш там. Отивай в чужбина на работа.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 2 дни hash: ac2ca188f8

гласове: 1 2 3 4 5   (229202 гласа)

4.   Обратното е - егоист си, защото не си щастлива! Човекът е социално животно и му е точно програмирано колко да дава и колко да получава, за да се чувства добре психологически. Индивидите, които волно или невоно нарушават тези еволюционно зададени дозировки - страдат! По същия начин страдат и тези които по някаква причина не образуват двойки, нямат деца и т. н. Те рядко си дават сметка за това, понеже не познават другото - истинското, естественото състояние, но им личи повече или по-малко. Вечно недоволни, раздразнителни, депресирани, целият свят им е крив. Някои успяват да го прикриват, дриго - не. Доколкото до "егоистичността ти" - замисли се за момент: кой е построил целият този свят, в който живееш? (иначе трябваше да сме стадо животни в гората или по пещерите) И за себе си ли го е направил? А кой ти изкарва прехраната и произвежда нещата, които ядеш? Кой в построил сградата, в която живееш? Транспорта или автомобила, с който се придвижваш? Телефона или компютъра, който използваш? Въобще - какъв е твоят личен принос в свете и живота наоколо? Дори и в твоя собствен? Ако те изхвърлят в гората, колко ще изкараш? Там вече бъди егоист колкото си искаш - съвсем ще си си на мястото! :)

 

...

преди: 1 месец, 2 дни hash: 8b01f852b8

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Типичната неориентирана днешна българка... Не, наобратно е. Това че си тотален егоист (каквито са повечето днешни българки), който не може да приеме, че всеки човек е различен, има си вярвания и собствено мислене с което все пак трябва да се съобразяваш и уважаваш... това те прави нещастна. Неспособна си да живееш и с мъжът си, и с роднините си, защото не разбираш тяхната гледна точка, още по-лошо - дори не се опитваш да я видиш. Типично е за хора които отиват в "големият град", свикват с начинът на живот там, и им е трудно пък да схвант по-простите, близки взаимоотношения между хората които са в по-малките градове и селата. "един ден все ще се излекувам на гробищата" Не скъпа, рекцията им не е "религиозност", а е най-обикновена реакция на хора които са ти близки, интересуват се от теб, искат да имаш добър живот и т. н. Ти не го схващаш, но по-старите хора не обичат да се "шегуват" с такива неща. Тия шегички може да са за големият град, за познати на твоята възраст които просто се забавляват и кой знае колко не им пука за теб. Но в малките населени хората наистина им пука за теб, и не се шегуват с тези неща. "Аз сред свой се чувствам чужда. " Това е трагедията на много млади хора днес, особено от женски пол. Дори и да ви се обясни какъв е проблемът, психиката ви е вече унищожена. На мен лично не ми пука за хора като теб и бих ги оставил да правят каквото искат. Но на близките ти им е трудно да приемат, че детето им вече си е отишло и го е заменило празното същество на "модерният" човек...

 

...