Младо семейство. Спасяемо ли е
преди: 6 часа, 47 мин., прочетена 93 пъти
Младо семейство с две деца.

Майката е свръх отдадена на децата си. Мечтата й е да бъде присъствена майка. Встъпва в брак с имот и малък доход като финансов принос успява да осигури доста неща за семейството. Мъжът се изгражда кариерно в годините и поема все по-голяма част финансово.

В началото на взаимоотношенията жената е изключително гостоприемна и грижеща се за мъжът вследствие за бебето също. Много гостоприемна и отворена към роднините му, които се оказват обсебващи. След няколко години жената започва да се усеща като чужд човек в собственият си дом. Честото взимане на детето я прави тъжна започва да се чувства излишна. Дълго време тя се опитва да обясни на съпруга си, но често е приета като преувеличаваща.

Жената започва да усеща самота, мъжът работи, тя се чувства без смисъл и без близък. Не съумява да си представи бъдещето и грижите за децата. Започва да мисли щом всеки иска да й гледа толкова децата тя защо да стои домакиня и майка. Решава че ще се отстоява по някакъв начин поставя граница за по редки взимания на децата.

Децата често боледуват. Тя ги лекува, тя прави всичко за децата и домакинството, мъжът е винаги уморен.
Единственото общуване което започват да имат е пет дест минути секс когато тя приспи децата.

Общуването между мъжът и жената е тегаво. В годините за въпросният секс е отнасяла жестоки скандали защо няма достатъчно секс. Тя е споделяла за умора недоспиване. Той обаче е бесен, яростен.

Няколко години така. Накрая тя спира да бъде сексуално с мъжът си след скандалите. Той яростно я обвинява в изневяра, преследва заплашва крещи. Започва да използва правата си като баща за да стои тя вкъщи с тях или той винаги да е с тях.
Започва страшен терор. Сутрин обед и вечер. Разпити обвинения крещене обиди. Всичко пред децата.
Децата пострадаха най-вече голямото, той започна да я стиска тегли обижда вследвие детето стана много агресивно. Сега не мога да я позная. Не успях да реагирам навреме. Изплаших се много. Бях уплашена и не на себе си месеци. Детето стана много зле и той поспря.

Интересното е че съм го молила да идва да поеме другото дете чакала съм го да е с нас, но не съм досаждала. Сега обаче ми казва че ми е разрешил да се грижа сама за цялото домакинство и деца години.

Страхувам се много. Чувствам се грешна и в същото време пак усещам че нещо не е така.

Всички виждат един успешен мъж и спокоен и помагащ.
Аз виждам мъж който ме обижда злобно жестоко крещи ми с часове пред децата. Обвинява ме за абсолютно всичко.

За мен реалността е че той ходи само на работа и живее на хотел и без деца.

Не е сатаната. Може да е много мил и грижовен. Обаче ако се ядоса което може да стане всеки момент става страшно. Поне мен ме е много страх.

От доста време страня от него и това го вбесява, сега е или много мил или супер злобен. Нямам един спокоен ден.

Имам да се грижа за децата си, които почти не успяват да ходят на занимания. Особено след като конфликтите вкъщи станаха толкова интензивни.

Искам децата ми да са добри хора трудолюбиви и не искам да ме виждат като призрак защото в това се превърнах.

Скандалите започнаха когато започнах да си намирам какво да правя извън домакиня и майка и се очовечих малко.

Хаотична история разказвам знам.

Той обещава цветя и рози. Може да даде много неща за семейството, а и е баща на децата. Но някак аз се чувствам изключително предадена. Не мога да позная децата си след месеците тормоз. От както той се намеси изключително агресивно се изгубиха дневна рутина, смях, спокойствие всякакъв режим. Живея ден да мине друг да дойде.


Искам децата ми да имат здраво семейство не разведени родители.
Ама аз не знам как да гледам бащата. Такива неща съм чула и видяла които са в разрез с външното му поведение. Жестоките обиди и после изключително мил.
Съсипа връзката ми с едното дете която беше изключителна. Много ми е мъчно. Не знам.

Казва и двамата сме виновни. Окей ама аз не му съсипвам кариерата ежедневието. Той си прави всичко. Има си обкръжение влияние..

Страхувам се колко ли съм виновна че съм лоша
Понякога мисля да тръгна но мисълта за разпокъсани деца, кой е по по най.

Нямам с кой да говоря по темата.


Как да разбера какво в това? Кълна се че ако някой познава него ше каже е най големият пич на света, но аз не мисля така. Има нещо което.. вкъщи или поне с мен не е така ако не отговарям на някакви норми не знам