Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Питаш каква е разликата между семейство и брак. Семейство е когато двама или повече души живеят заедно и са свързани емоционално или сексуално. А брак е просто подпис на договор който защитава правата на членовете на семейството. При развод т. е. разваляне на договора в зависимост от обстоятелствата придобитото по време на брака /общо/ имущество се дели.
В България в началото на комунизма повече от 90% от двойките са живеели без брак, нима прабаба ти и прадядо ти не са били семейство? После правителството е измислило закон с който да задължи всички съвместно съжителствуващи с сексуална връзка да сключат брак или попадат под ударите на закона.
Семейство можеш да наречеш хората с който съжителстваш съвместно и имаш роднинска или емоционална връзка с тях дори без брак.

7.   Като нямаш брак каква се явяваш пред закона на мъжа си - приятелка, любовница??? !!! Ако недай си боже стане нещо и почине каква си - нямаш нито наследство, нито нищо, роднините могат да те изгонят (имам позната с точно аналогичен случай) на улицата, защото ти просто си никаква. Аз съм твърдо ЗА брака и смятам, че ако един мъж обича истински една жена, то би и предложил брак.

8.   За брака... защо не? Безразлично ми е било.. Важно е да съумееш да запазиш равновесието във връзката, независимо дали е увенчана с брак, или не. Нали знаете - за да горят, дървата трябва да не са прилепени едно до дртуго. За да има огън, трябва да има въздух. Същото е и с връзките. Много от нас, пристъпват в брак, именно защото ги е страх от огъня на изпепеляващата любов. Искат да е под контрол. Не оставят въздух и го задушават.

9.   И аз съм за брака. Пищната бяла рокля, луксозният ресторант, 300-та гости мога и без тях, обаче подписът за мен е важен. Макар и хартийка с драсканици, брачният подпис придава смисъл и значение, че ти си някой в живота на избраника ти. Файдата е по-скоро емоциална

10.   7. - ти за завещания чувала ли си?

Освен това има и договори за покупко-продажба на жилища, в които да се пишат и двамата и т. н.

6. - нашите предци са се венчавали в църква, жената и без това е нямала право на собственост.

11.   Подписът не прави семейството по-истинско или не.

12.   Ох номер 10 не ме разсмивай. Чувала съм за завещания. Е, и? А ти за запазена част чувала ли си? Вероятно не си. Еми като не си чувала, не се обаждай.

Съпругата разбира се има законови права, които любовницата/приятелката няма. Разчитай на мъжа си за всяка една вещ де що закупи да ти впише името и да напише завещание, за неща, които иначе биха ти се следвали по право. Разчитай. Разчитай и ако забременееш и се скарате да признае и детето ти. Като юрист мила ти казвам, практиката е пълна със случаи на мъже изоставили жените си най-безотговорно и закона не може да ги задължи за нищо, защото нямат брак. И като реши да се разделя, разчитай на общото ви жилище придобито без брак - ще разчиташ, ама друг път. Защото брака е едно поемане на отговорност- иначе е лесно, кой от къде е. А така като поемаш отговорност, знаеш, че тей лесно не се отстъпва от нея. Ела малко, поработи с мен, виж случаите, в които жените си търсят правата и не могат да ги получат, защото са нямали брак и пак ще приказваме колко няма значение. И пак казвам, ако един мъж обича една жена и иска да сподели живота си с нея, то той ще и предложи. Ако ли не, иска си свободата, иска да се чувства свободен, то той ще й каже, че брака няма значение. Има, и още как. Като отидеш и те питат в някоя институция семейно положение, нали за семейство говорим какво отговаряш - несемейна нали? Еми като отговаряш несемейна, защото закона не признава фактическото съжителство, значи просто съвместното съжителство не е семейство. То си е просто съжителство - двама души, които делят общ покрив и отглеждат евентуално общи деца.

13.   Съгласен съм с номер 4/10 и 5 (само за израза "задръстена България" ще се караме!! ), както и номер 8.

Бракът не решава никакви проблеми. По-скоро създава известни такива, макар и по-скоро формални. Номер 1, може да си "съпруга" и пак да си никой, може да си "гаджето" и да си всичко за него. Ти заради едната титла ли се жениш? А пък ако не си наясно "каква се падаш на някой си", имаш съвсем други проблеми, и те не са в дискомфорта на обръщението.

Като почнете така да се хващате за думите и да ги възвеличавате, направо не знам... Ние с жена ми (не съпруга) се обръщаме често един към друг с прасе, изрод, цървул, овца, тъпак, дивак, и други подобни. Естествено не непрекъснато, но се случва. И не, това по никакъв начин не влияе на отношенията ни, нито пък е причина да се съмнявам в каквото и да било. Дори обратно, ако някой не толкова близък използва такива епитети към мен, бих бил най-най-малкото издразнен, но фактът, че си позволяваме един на друг такъв език, говори, че сме достатъчно сигурни един в друг, за да нямаме нужда от думи, за да изразим чувствата си.

Въпреки всичко казано до тука, не съм против брака. Но и не мисля, че той означава или още по-малко пък гарантира каквото и да било. И не, няма да се чувствам по-задължен към една жена, ако съм женен за нея, отколкото ако не съм. Или ако предпочитате го гледайте обратно - няма да съм по-малко задължен към една жена, ако не съм женен за нея, отколкото ако съм.

А, и по въпроса със смяната на имената - ако реша някой ден да сключа брак, аз лично бих настоявал жената да не си сменя името. Нямам претенцията да определям кой как да се казва.

Кубрат

14.   До 12 - а ти за самостоятелност чувала ли си?

Който е зависим от мъж, рискува да падне от високо - бракът нищо не гарантира.
Дори да не ми признаел детето, какво от това?
Светът е пълен с ПРИЗНАТИ деца на РАЗВЕДЕНИ и ЖЕНЕНИ родители, за които НИКОЙ не се грижи. Не, бракът - той нищо не гарантира и не значи. Мерси на Кубрат...

от 10

15.   Номер 12, явно като юрист гледаш на брака като на "келепир"? Защо ли не ме учудва... Интересно, клиентите ти ако са мъже пак ли ги съветваш да се женят, имайки предвид нещата, които казваш? А на съпруга си (не се съмнявам, че е съпруг, ако имаш мъж до себе си), и на него ли така му ги представи нещата като тръгвахте да се жените? Много роматично ще да е било...

Не забравяй, че от твоя гледна точка целият свят е черен, защото при теб идват само проблемите случаи. Който всичко му е наред, няма да дойде при теб.


Кубрат

П. П. А, и не знам откога юристите пишат "тей".

16.   Номер шест съм. И съм донякъде съгласна с 12. Има доста ощетени жени заради това, че са отглеждали и възпитавали общите деца, не са имали висок доход и компютърът, lcd телевизорът, жилището и всички общи вещи са закупени на името на съжителствуващият с нея мъж. Брачният договор осигурява някаква сигурност, че всички вещи ще се разделят след приключването на брака. Но това да се ожениш за мъж само с идеята да не те изостави без нищо един ден е наистина глупаво.

17.   Кубрат, ако ме познаваше щеше да ме чуеш и да псувам. Тогава си представям ужаса в очите ти и евентуалния въпрос: "Откога юристите псуват? " Ако трябва да се заяждаме и търсим грешки, п. п. - ти следва да завършва с въпросителна, а грамотността не бива да е присъща само на юристите, но така или иначе смятам това за ирелевантно към настоящата дискусия.
Номер 10, толкова надълго и нашироко ти описах какво ти гарантира брака, че направо съм изумена как не си могла да възприемеш информацията. Но ти си знаеш, мила. Дано не си от тия чакащите предложение за брак.
Кубрат- мъжа ми се прибра с едно голямо червено сърце, подари ми го и каза "Това е моето сърце, подарявам ти го, вече е твое". След което падна на земята, извади една кутийка с пръстен и ми предложи. Достатъчно романтично ли е за теб - или всичко извън животинските епитети е далеко от романтиката?
Хайде останете си със здраве. Това беше от мен.

18.   Абсолютно съм съгласна с номер 12, че ако мъжът обича истински жената и желае да сподели живота си с нея, ще и предложи брак. Също и в частта, че бракът е поемане на отговорност. Мъжете живеят на семейни начала само защото си знаят, че имат свобода и днес-утре могат да си тръгнат, ако решат. Точно свободата на действие ги привлича, но като си тръгнат, не им пука за руините и пепелта след тях... Някои може пък да си правят сметката, че съпругата наследява по закон, та не се женят. Завещанието не отменя запазената част на наследника.
Подкрепям номер 12.
Но и 14 има право. Истината е просто на какъв човек ще попаднеш. Нищо в тоя живот не е гарантирано, сигурно и постоянно.
Аз съм за брака, но вече 15 години не видях един мъж, който да иска. Защото мъжете не искат да се обвързват и си държат на тяхната си свобода докрай.

19.   Номер 17, ако наистина ще се заяждаме, П. П. -то ми не трябва да завършва с въпросителна, защото не е въпрос, а съобщително изречение ("Не знам еди какво си. "). И да, разбира се, че не само юристите трябва да са грамотни, но си мислех, че след като влизат в университет с изпит по български и след като по цял ден им се налага да пишат официални документи, е добре да са доста над средното ниво.

Хубаво е, че при теб предлагането е било романтично, но все пак не ми отговори дали си представила нещата на мъжа си така, както ги представяш на нас тук.

И още нещо ще кажа: Отговорността към семейство, деца и изобщо като цяло, се намира в главата на човека, а не на лист хартия. Дори един мъж да е женен, ако иска да прецака жена си, било то материално или другояче, винаги може да намери начин. Ако има отговорност към нея, не му е нужно да го записва някъде, за да бъде тя факт. Чисто психологически аз лично бих бил по-отговорен, грижовен и бих давал пари от сърце, когато знам, че го правя, защото АЗ така искам, а не защото съм длъжен. Ако някой се опита да ме принуди да съм длъжен, ще намеря начин да се освободя от тази бримка, дори да ми коства много повече пари, отколкото бих дал иначе.

Да, както каза номер 18, свободата ми е по-ценна от каквито и да е пари. Ако я имам, е много вероятно никога да не се възползвам от нея. Ако я нямам, не се спирам докато не си я върна. Така работи мъжката психика.

Така че жени, избирайте си мъжете по характер и по отговорност, а не по това дали са склонни да се подпишат някъде или не.

Кубрат

20.   „Отговорността към семейство, деца и изобщо като цяло, се намира в главата на човека, а не на лист хартия. Дори един мъж да е женен, ако иска да прецака жена си, било то материално или другояче, винаги може да намери начин. “

„Така че жени, избирайте си мъжете по характер и по отговорност, а не по това дали са склонни да се подпишат някъде или не. “

Ще плагиятствам от Кубрат - просто няма как да го кажа по-добре.

Лаура

П. П. Жал ми е за номер 18. Според мен, мъжете точно никога не предлагат на жени, които са фиксирани върху брака. Който е щастлив без брак, ще е щастлив и с, не се надявайте на обратното. Няма да се получи

21.   Кубрате, не мисля, че една жена трябва да се остави на грижите на мъжа си, но при сегашното положение не е много лесно да бъде независима при раждане на деца. Значи ти, като си мъж, независимо дали създаваш деца, имаш право да си независим, а тя- не. И да, длъжен си, ако не можеш да поемаш отговорности, не създавай деца.
Всичко, което било в главата, бързо може да премине, това, което е сигурно, е точно това, което пише на хартията.
Аз съм за предбрачен договор, но съм и с по-различни виждания относно отглеждането на децата. Повечето хора не са така, а и не могат да си го позволят. Не е редно жената да жертва толкова много покрай децата, за да се развява мъжът за това колко независим искал да бъде. Определено не трябва грижата от негова страна да е знак на добра воля, той е ДЛЪЖЕН да се грижи.
Определено не мисля, че трябва да се разчита на доброто желание на някой. Каквото му скимне на мъжа, ще си го направи, нали си ценил свободата, така работела мъжката психика.

22.   Подкрепям брака с две ръце - за всички двойки, които го приемат като "венец" на любовта си и които пристъпват към клетвите си чистосърдечно и с вяра, че ще остареят заедно.
Подкрепям и съвместното съжителство без подпис с две ръце - за всички, които възприемат брака като ненужна декларация, която ще накърни по някакъв начин представата им за освободена от институционни формалности връзка.
Нека всеки си решава кое приляга повече на неговата си любов. Стига любов да има :)

23.   Кубрат, уважавам мнението ти! Казваш, че можеш да се измъкнеш ако искаш. Моля за отговор на въпроса! Как жена да се измъкне от това да НЕ пишат общото й, с някой мъж дете на нейно име? Значи ако мъжът не желае, може да не го признава, но жената няма тези права, при желание да го гледа. Когато роди при липса на баща пишат детето на нея. Честно ли е? Неомъжена добре, но след като няма право на избор за записване на детето, то би трябвало да има право над част от собствеността на бащата. Във всички актове за раждане присъства името на майката а името на бащата е по негово желание или след брачен договор /което пак е било негово желание/. От мъжка гледна точка май е много лесно, днес съм на кеф, утре не съм.

24.   Кубрат, макар и да не ми се включва в настоящата дискусия, понеже вече изчерпах каквото имаше да казвам ще ти отговоря.
Първо Не знам ОТКОГА еди си кво си, определено не е съобщително изречение, но наистина намирам за глупави и безпредметни подобни спорове и не ми се обяснява защо. Ако наистина не знаеш, направи си справка. Сега поне с интернет няма да има нужда да се ровиш за учебници.
Относно въпроса ти мъжът ми дали е бил наясно - да, разбира се. Обяснявала съм му дори по-надълго и широко, отколкото в този форум мисленето ми и той напълно го СПОДЕЛЯ. Но моят мъж ме познава много добре, знае коя съм, що съм и за миг не би помислил, а и аз не мога да си представя, че бих могла да погледна на него като на някакъв евентуален наследодател или пък човек, който ще запълва общото ни имущество. Това е абсурдно. Аз имам наистина прекрасен човек до себе си, какъвто много малко жени имат. И това го казвам не за хвалба, а защото просто е така. Обичам го безумно много, както и той мен. За нищо на света не бих приела предложение, ако той самия не искаше или пък се чувства притиснат по някакъв начин. Дала съм му пълна свобода, дори съм му казала, ако иска да излиза, дори да преспи с друга, пълна свобода разбираш ли, но всъщност сме ден и нощ заедно, той самия не иска никъде да ходи без мен, аз самата никъде не искам да излизам без него. Оженихме се миналия септември, бях бременна в 4-ти месец, сега този месец ще се роди бебчето ни. И беше парадоскално, защото най-големия ми ужас винаги е бил да съм бременна булка. Всеки си мислеше, че се женим, защото съм забременяла. Никой дори и не допусна, че предложението ми е от февруари миналата година, определената дата от април, просто хората приемат, че двама души, които се женят и жената е бременна е защото "няма мърдане" вече. Е след като брака е просто хартийка, реално няма никаква стойност, защо толкова мъже пристъпват към тази важна крачка едва след като детето е на път? Не е ли свързано това точно с момента на поемането на отговорност спрямо жената до теб и най-вече бъдещото семейство? Защо дотогава е било отлагано? Понякога пиша и в бг мама форума, там всички, които чакат дете даден месец си имат тема и всяка си споделя. Та нямаш си и на идея колко от тях получиха предложение и се ожениха след като е станало ясно, че са бременни. Пак питам - защо тогава, къде е бил проблема да сключат брак преди това? Не мисля, че едно дете трябва да е причината за тази крачка, а взаимното желание и на двамата да бъдат заедно, независимо от обстоятелствата -със или без дете. Но истината е може би някъде по средата- кой както иска така да живее с партньора си, аз просто обясних юридическата разлика на нещата, каквато в действителност има, колкото до чисто човешката - не, гаранция там няма и не може да има.

25.   Както бил казал един будистки монах разликата между съжителство без брак и брак е като разликата между яйцето и бекона. В първият случай, аналогичен на съжителство без брак, кокошката е засегната - т. е. concerned. Във вторият случай, аналогичен на брак, прасето е замесено, т. е. involved.

26.   Номер 22 го е казал/а най-точно, и според мен това е един добър завършек на дискусията. Но все пак се изкушавам да отговоря на останалите:

21, никъде не съм казал, че жените не трябва или пък още по-зле нямат право да са независими. Айде не ме пращайте в Ориента... Ако си чела други мои мнения, трябва да си забелязала, че винаги съм за абсолютна равнопоставеност в една връзка, дори да е в ущърб на мъжа. Не се чувствам комфортно, когато някой е зависим от мен, финансово или по друг начин, а пък да го правя умишлено не може да става и дума. С две ръце съм за жените да са независими, включително материално, защото тогава знам, че една жена е с мен не заради парите, а защото така иска. А и е много по-удобно, когато в къщата влизат две заплати вместо една, и е безумно да съм против това, само за да си имам "куче на каишка" - не, мерси.

А пък когато става дума за деца, и двамата са еднакво длъжни да се грижат за тях, и материално, и морално, и този дълг е независим от каквито и да е хартийки.

За съжаление е вярно, че реалността често е друга, и мога да разбера, че една жена от своя страна не се чувства комфортно, когато е принудена да разчита на "добра воля" както ти казваш. Но истината е, че тя така или иначе е принудена, ако няма собствени доходи. Бракът това не го променя. Казваш това, което е в главата може бързо да премине - не знам при другите колко бързо преминава, при мене не е чак толкова бързо. Отговорността към децата ми и семейството ме задържат много повече, отколкото каквито и да било договори. И ако дори те не могат да ме задържат, ако нещата опрат до там аз НАИСТИНА да искам да се махна въпреки всичко, не знам как да ти обясня, че последното което ще ме спре са разни договори и подписи.

23, не съм наясно със "записването" на децата (що за термин? !? ), но честно казано тия истории с припознаване от мъжа винаги са ми били толкова тъпи и смешни, че не е истина. Ще знам аз, че имам някъде дете и ще кажа, че не е мойто... ква е тая дивотия, никога не бих го направил, ако ще смъртно наказание да има...

Според мен и двамата родители не трябва да имат никакво право да се отказват по какъвто и да е начин от децата си. Но е ясно, че по физиологически причини при мъжа е по-трудно да се докаже със сигурност, че е баща. Макар че не знам, ако една жена е омъжена и роди, винаги ли автоматично се води, че мъжа й е башата? Ами ако все пак роди дете от друг мъж? Би било мега тъпо, единия има на хартия дете, което не е негово, другия реално има дете, пък няма права над него... Сигурно изходът е развод, ами кво прайм ако не искат да се разведат? (Може да е трудно за представяне, но е възможно. )

Виждаме, че има страшно много недомислици, които се коренят в разни догми, които аз не искам да (съм длъжен да) спазвам. И не смятам за нужно някакви закони да ми дават акъл кво да правя в личния си живот. Законите са важни и трябва да се спазват, за да работи едни общество, но когато става въпрос за лични неща, никой няма право да се меси.

24, като си толкова либерална спрямо мъжа си - което е повече от похвално - не виждам защо толкова държиш на брака? Ако бях на ваше място с "бременната булка", щях да отложа сватбата за след раждането, дори само заради това да не излезе, че женитбата е заради детето. Не виждам нищо лошо в самия факт булката да е бременна, както е било при вас, но да бързаш да се жениш само заради бъдещото дете е мега малоумно. Това, че десетки хора в БГ мама го правят, не го прави по-малко малоумно.

25 ме изкефи с concerned vs. involved :-)

Кубрат

П. П. 24, за съобщителното изречение съм абсолютно убеден, ако ти не си, се консултирай с когото искаш. Не искам да изпадам в граматически анализи, но "Не знам, че... ", "Не знам, откога... " и други варианти са съобщителни изречения.

27.   24, не се заяждай, особено когато не си прав/а. Т. е., не си търси причини да се заядеш. В конкретния коментар, Кубрат СЪОБЩАВА, че не знае еди какво си. Послеписът му щеше да е въпросително изречение, ако бе написал: "Откога юристите пишат "тей"? ".

М. М.

28.   Записването на децата е името на родителите в акта за раждане. "ако една жена е омъжена и роди, винаги ли автоматично се води, че мъжа й е бащата? " Да по закон е така и ако детето е родено 300 дни след прекратяване на брака /развода/, за баща се счита бившия съпруг, той може да пусне дело за разсиновяване но трябва да приложи днк експертиза. Кубрат това, че ти не би изоставил свое дете не означава, че доста от мъжете не биха го направили.

29.   Кубрат, ти наистина ли? Да си отложа сватбата понеже някой си щял да си помисли, че се женя заради детето. И какво ме интересува какво си мислят хората като аз самата знам как са нещата? Не живея заради хората и никога не съм живяла. И горко на тия, които живеят. Чувствах се превъзходно, бих я отложила само ако имаше опасност за бебето, но заради хората никога. А иначе на мен не ми личеше и се изредиха да ме питат дали съм бременна, че се женя. Просто това е манталитета тука. И с това изречение, вече започвам да се изнервям, не не ми съобщаваш нищо, напротив питаш ОТКОГА юристите забравих вече. И понеже въпроса ти беше риторичен и леко подигравателен отговор не се изискваше.
Номер 28 е права - презумпцията за бащинство. По време и до 180 дни след прекратяване на брака, по мой спомен.
Хайде това е. Лек ви ден.

30.   Кубрате, не съм казала, че бракът променял това с какви доходи разполага жената. Раждането на дете го прави при почти всички случаи. Това имам предвид като казвам, че не е редно жената да си дава живота за общо дете, а съругът да прави нещо на добра воля. Щом е баща е длъжен. Няма значение какво искаш ти, след като си създал дете. Да се махаш-ок, при друго просто не трябва да има значение какво в момента ти е в главата.

31.   И за да не се хванеш за думичката - реторичен ;) Аман от глупости!

32.   Малко се двоумих дали да пиша, но да не остана по-назад и аз. Да, Кубрат, при семейна двоика детето по закон винаги се записва на съпруга дори и да не е негово. Както за всичко останало в една връака, така и за брака двамата трябва да имат еднакво становище. Иначе се получава нелепо-единият иска едно, другият друго. Хората сключват брак, защото те така искат, а не защото така трябва.
Маги

33.   28, да знам, че за съжаление има мъже, които биха изоставили децата си, но точно затова по-нагоре призовах жените да си избират мъжете по акъл, по характер и по отговорност. Един мъж ако е разумен и отговорен, защото просто си е такъв, а не защото се е разписал някъде, то той ще бъде такъв винаги. За другите, които са отговорни по задължение, а не по убеждение - за тях може би бракът е добро решение. За мен не е.

И между другото ако е вярно това, че когато си женен всички деца на жената автоматично са твои - дори само това е достатъчна причина човек да не се жени. В никакъв случай не се съмнявам, че жена ми би могла да роди деца от друг, но самият факт, че законовите правила са толкова безумно измислени, ме убеждават за пореден път, че няма никакъв смисъл да живея според тях.

Всеки да си живее както си иска, аз не смятам за нужно някой да ме принуждава да бъда отговорен, за да бъда такъв.

Кубрат

П. П. Номер 29, казвам за трети и последен път: "Откога юристите еди си кво си? " е въпросително изречение. "Не знам откога юристите еди си кво си. " е съобщително изречение. Допитай се до филолог ако не вярваш. За брака приемам мнението ти, защото е легитимно, макар да не съм съгласен с него, но специално тук грешиш и като продължаваш да спориш се излагаш още повече.

34.   31 - Пак "оплеска" граматиката... рИторика, съответно - рИторичен.

Що за юрист си, ако се съмняваш в собствените си познания?
Също така, едно дете може да бъде припознато от баща си и без брак. Но наистина е малоумно да се жениш, само защото си бременна.

А за всички осатанали, женещи се, защото "бащата е длъжен" - какво да ви кажа...? Ако един мъж не прави нещо ( каквото и да е то, било то за семейството и/или за детето ) защото е ДЛЪЖЕН, а не защото иска и се чувства отговорен, то, в моите очи, брак с подобен индивид, напомня повече на.. търговска сделка!

М. М.

35.   34, не знам кой се излага, но точно реторика и риторика са си дублетни форми и са еднакво правилни.

36.   Кубрат, пиша наистина за последно. Просто, макар и вкъщи по цял ден нямам това време и енергия да пиша в този форум. Считам го за загубено време. Искам да те попитам няколко неща - ти сам ли живееш, в смисъл, отделен от вашите? Работиш ли и ако да, работата ти задоволяваща ли е или искаш нещо повече? Деца ми е ясно, че нямаш. Живееш ли на семейни начала с приятелката си?
Иначе засякох не малко твои отговори в други истории - е, какво да ти кажа, само тук ли следиш за грамотността си, макар и тук да имаш грешки? В другите ти отговори съвсем не си толкова свръхграмотен, както сам твърдиш... Но както казах, не мисля, че грамотността трябва да е присъща само на нас - юристите, мисля, че човек, който си позволява да критикува би трябвало да е изряден. А ти определено не си... Поразгледай си другите постове и сам ще се убедиш в думите ми. Но разбира се, е много по-важно да се опиташ да ме обидиш, отколкото да видиш себе си. Но понеже както казах, хорското мнение, ама грам не ме вълнува, още повече, от хора, които и идея си нямат каква съм и що съм, това няма как да стане.
До 34 - както написах вече, двете форми са дублетни.

И докато аз говоря наизуст, ти поне можеше да си направиш труда и да провериш в интернет преди да се изложиш. Да, аз сгреших, признавам си, но това е само поради факта, че някога като учихме РЕторика, доцентката изключително и всеки път ни повтаряше, че се пише с "Е" и "И" е неправилна форма.

Що за юрист съм като се съмнявам в се бе си - какво да кажа, това ме прави много лош юрист. Олекна ли ти? Почувства ли се малко по- значим/а, отколкото си? Само ще ти кажа, че най-ме е страх от хора, които много философстват и всичко знаят, и нищо не подлагат на съмнение. Тези всичкознайци, които от всичко разбират, обикновено не знаят нищо.


За припознаването - добро утро, както се казва. Хайде като си толкова веща отговори ми на следния въпрос- кога може да се припознае едно дете и има ли начин майката, чийто дете не е припознато да задължи бащата да го припознае, че да взема издръжката, която и се следва по закон? Ако има начин, то какъв? Сега съм убедена, че ще кажеш, че щом той не иска тя за какво ще му се моли.

Няма ли достойнство и т. н. Защо ли? Защото живота е гаден и понякога една самотна майка има нужда от макар и 100лв на месец повече за да си гледа детето и да оцелее. Защото макар и жалки и мизерни 100лв са животоспасяващи за едно дете. Ето затова.

Защото в днешно време едно дете освен с любов, се гледа и с пари. От тази гледна точка съм убедена, че и ти номер 34, нямаш деца. Защото както майката е длъжна, така и бащата е длъжен. Това е точния израз, родителите са длъжни спрямо децата си, макар и да не им се харесва. И понеже са точно такива, а не гледат децата си само благодарение на свободната им воля, точно затова следва да им се търси отговорност. А случаи в практиката на зле гледани деца много. Или според твоята теория никой не трябва да задължава бащата спрямо детето си? Един вид, както му се хареса- може да го припознае, може и да не го припознае, нищо че го е направил. Само жената е длъжна, така ли, тъй като тя го е родила и от нея произход не се търси? Българските имаме ужасен манталитет- затова и на повечето мъжете им нищо не правят, като се приберат вирват краката на масата, работят не повече от жените си, защото жената смята, че той не е длъжен. Драги ми хора, в семейството всеки е длъжен да полага грижи, не само жената. Разберете го това. Как щял да го накара закона да поеме отговорност като не искал? Най-вероятно няма да го накара, но макар и малко ще поеме отговорност спрямо детето. Много ми е жал за жени, които смятат, че мъжете им не са длъжни с нищо.

Последното ти изказване дори не трябва да коментирам. Хайде обясни ми на мен, която не разбирам, какво е сделка и какво е търговска, та да разбера на какво ти напомня?
Кубрат - да, ако имаш дете родено в брак и не е твое, закона ще го признае за твое. Но има начини истинския баща да си го припознае и това съвсем не е трудно. Затова е обороима презумпция, защото подлежи на опровергаване, но така е по-лесно, тъй като няма как за всяко дете да се попълва декларация от бащата за произход, както е при припознаването. Така е най-лесния вариант, който пак казвам, подлежи на опровергаване. Ако имаш дете и го припознаеш, и мислиш, че е твое, реално погледнато гаранция нямаш. Ако е това, което те притеснява, само да ти кажа, имам приятелка, която има дете от любовника си и то е припознато от мъжа й, с който нямат брак. Така че това не би трябвало да те притеснява, всичко опира до доверието в партньорката ти, ако и имаш доверие при всички случаи няма да се съмняваш в произхода на детето си. Ако имаш някакви съмнение, то определено трябва да смениш партньорката.

37.   36, като за човек, който мисли писането тук за губене на време, доста време си си загубила с последния коментар.

Иначе, аз лично не мисля да раждам деца, за които не мога и сама да се грижа (изхранвам).

38.   36, не може ли да се задължи някой мъж да се направи днк тест.... На мен ми се струва най-логично. Иначе, бракът дава предимства и явно всички тук си мислят, че светът е розов, проблеми няма.
ж. 27 и аз така съм си мислела така и също така съм на мнение, че мъж, който не ми помага по никакъв начин за децата ни, няма право да дава фамилията си, нито има за каква да живея с него и изобщо да съм с него. Все повече жени решават да забременяват сами, но ако жена иска деца от конкретен мъж, не е редно той да не прави нищо. Или пари и грижи се делят на половина, или единият се грижи, другият-плаща. Ти потвърждаваш думите на 36 на 100%. Все едно тя е дала поръчка някоя бг жена да покаже какво ни е мисленето и ти си го направила. По същата логика може да се каже, че и мъж няма нужда от теб, нали? Това може да се случило и онова. Едно дете е общо и това дали ти имаш доходи да го гледаш или не, не означава, че баща му не трябва да го прави. И да, длъжен е. И преди исках да имам брак, но ако в действителност не е толкова лесно да се направи днк тест, вече съм 1000% сигурна, че дете без брак няма да раждам или ако го направя, то ще е ако съм сама, без мъж до себе си.

39.   36, пак не позна. Имам дете, чакам и второ. Така съм си наредила живота, че, ако се наложи, мога и сама да си ги гледам. Не философтвам и ни най-малко не твърдя, че знам всичко. Ще се съглася с теб, че "всичкознайковците", принципно не знаят всичко, но не се причислявам към тях. Тъй като не съм и юрист, на въпроса ти не мога да отговоря. Но отговорно мога да ти заявя, че в този живот никой никому не е длъжен, драга. 37ми коментар ти "казва" всичко останало в резюме. Имаме глави на раменете си, можем да избираме, но трябва да сме наясно, че всеки избор води до своите последствия, съответно, трябва да сме готови да приемем и тях. Със, или без брак.

Колкото за "сделка" и "търговска" - погледни в интернет, нали това е най-достоверният източник на информация :)
Аз съм от по-старата генерация, все още разгръщам речници :) и без дори да съм българка, мисля, че се справям добре с граматиката.

П. П. : Щом са дублетни форми и си права, защо се поправи в коментар 31? :)

40.   Подкрепям 39 - никой не ни е длъжен в този живот. На 38 пожелавам успех, но имам един въпрос - с такива мъже ли се събираш, че те е страх да не излезнеш майка с дете, в чието свидетелство за раждане пише „баща - неизвестен“.

Съгласна съм, че детето е отговорност на двама човека, но не съм съгласна, че някой ми бил длъжен. Бащата е длъжен на децата си, не на мен

„но ако жена иска деца от конкретен мъж, не е редно той да не прави нищо. “

Не е важно, какво иска една жена, номер 38, а какво искат ДВАМАТА родители. Аз мога да искам да имам дете от Брат Пит, да го съблазня и да забременея, но длъжен ли ми е с нещо? Чия е отговорността???

Мъжете са слабият пол в тяхната сексуалност. Те често стават жертва на нас, жените, и стават насила баща, което за една жена е малко вероятно. Законодателят дори ни е дал решението за аборт, което е отнето на мъжете. Така погледнато, жената е тази, която носи по-голямата отговорност.

Колкото до брака - дори да принудиш някого с него да признае дете, това не е бащинство. Бащинството е ДОБРОВОЛНО. Такова е и майчинството, между другото. Като жени избираме бащата на децата си, обратното не винаги важи.

Заблуждаваш се, че бракът ще ти гарантира, каквото и да е било. Не и в България, където издръжка за жената няма, където семейното жилище може да стане част от капитана на ЕООД-то на съпруга ти, където издръжките за дете са смешни.


Успех

ж. 27

41.   Номер 38, майката има право на иск за установяване на бащинство. За съжаление там има един давностен срок от 3 години от раждане на детето. Но не ми се навлиза в подробности.

Номер 39, отговорила съм на въпроса ти, защо се поправих в коментар 31. И какво викаш - да премахнем издръжката на децата и тя да е само пожелание? Един вид питаме бащата- извинете, тъй като вие не сте длъжен, но ако пък сте отговорен, ще изявите ли желание да плащате издръжка на своето собствено дете? Какво - не, майката е спала като ви е избирала, нейна е вината. Добре, така да бъде. Със 100лв дете не се гледало- а без 100лв как се гледа? Защото много майки отглеждат децата си точно със 100лв на дете.
Номер 39 като майка трябва да е наясно с това.Е, тя си е наредила живота. Е, и? Аз също съм си го наредила, повече от чудесно, ама това значи ли, че всички са си го наредили? Ако ти не искаш и нямаш нужда от издръжка, то има жени, които си я търсят, защото имат нужда от нея и защото не смятат, че неправилния им избор освобождава мъжа от отговорност. Хайде малко се замислете, ако вие като майка си оставите детето, защото и вие не сте длъжна, а всичко е пожелание, и после и държавата не го гледа, защото и тя няма желание, а и задължение, това дете на боклука ли да го хвърлим?! Или викате то само за бащата се отнася тая привилегия.

Не мога, а и никога няма да ви разбера логиката, че само майката има задължения спрямо детето си. Това е лишено от смисъл. Още повече, че има жени, които раждат нежелани деца, само защото не искат да абортират, или пък нямат финансова възможност, защото абортът по желание се заплаща, там няма ЗК.

Относно въпросите ми за сделка и търговска исках да чуя твоето виждане на нещата, аз прекрасно знам какво са, но ми е интересно да чуя твоето обяснение. Щом смяташ за ненужно недей, аз ще продължа гадая на какво ти е заприличал брака :) Мога да ти дам жокер- брака си е точно сделка, по конкретно двустранен договор.

П.П. - много от моите приятелки умират от щастие и от радост, когато мъжа им поеме някакви задължения и не пропускат да го похвалят. Пример - ооо, откакто съм бременна, банята я чисти само той, мие чиниите, оо, моя мъж, дори сменя памперсите на бебето. И о, чудо, той дори тикал количката при разходка.
Мили дами, в това няма нищо ненормално, ненормално е вие да работите по цял ден наравно с мъжете ви, след което да се приберете, да изчистете, изперете, да сготвите и вие да гледате детето, а той да стои в повечето време и да си гледа неговите удоволствия, понеже не е длъжен. А вие длъжни ли сте?

42.   Номер 37/40, за всичко друго съм съгласен, само това дето казваш, че мъжете "стават насила баща, което за една жена е малко вероятно" не мога да го проумея. Как точно един мъж ще стане баща насила? Да, може да се възползваш от момент на негова слабост, но това не е насила. Между другото това важи и за жените, и без да имам някакви статистически данни, мога да твърдя, че има много повече жени, които са забременели "насила", отколкото мъже станали бащи насила.

Както и да е, тоя спор с тебе го водиме от доста време и направо недоумявам как може за всичко останало да съм на 100% сългасен с тебе, само това дето си мислиш, че от жената зависи повече отколкото от мъжа направо ме забива под масата...

Но както и да е, ще отложим дискусията за по бира някой път :-)

Кубрат

43.   Ж. 27, бях писала и преди в тази тема, че съм за предбрачния договор и никога не съм искала мъж да ме гледа, но съм и за съвместното гледане на детето. Отговорното "мъжленце" съм си го "хванала" и дори, когато мислехме, че е станала една беля(не по наша вина), той ясно си каза какво смята да направи. Мога да ти кажа, че съм абсолютно сигурна в него.
Мъжът не бил дъжен на майката, а на детето- да. Аз какво казвам, че трябва да припознава майката ли? За да припознае детето нали трябва да има брак, или ти трябва да се правиш на "остроумна"?

Много, много ми е жал за теб, след като мислиш, че мъжете са слаби дечица, които не носят отговорност за постъпките си. Ти си била съблазнявала този или онзи, ти задължително трябва да си виновна за секса, само защото си жена, а мъжът не знае каво прави, той е невинното агънце... Не можело да бъде принуден да е баща ли? Та той е създал това дете, защо не е слагал презерватив? Чакай, контрацепцията е женска работа, мъжете не знаят за какво служи спермата.... Естествено, че няма да имат право на решение за аборт, да не би да става върос за тяхното тяло? О, горките те, как нямат глас за нищо, само не искат да ползват презервативи, а това е лесният начин да предотвратят проблемите, ама нали не са виновни те. Как може да се иска от тях такова нещо, вместо това трябва да ги съжаляваме, че не могат да казват на една жена какво да прави с тялото си, а после трябва и бащи да стават. Ако съм мъж хубаво бих се замислила над това, че няма да имам избор и то съвсем оправдано.
Жена, която роди дете, е вписвана като майка моментално, но това няма да го наречеш принуда, но мъжът бил принуждаван.... Леле, ти в ред ли си? Той е баща, естествено, че е длъжен да се впише като баща на детето. Как можело да го принуждават, а как може да го създава....

Гледам какви мъже има и знаеш ли какво, те са такива и заради жени като теб. Най-тъжното е, че, освен ако нямаш луд късмет, няма да попаднеш на по-свестен мъж. Мисля си за моя приятел и неговото поведение ми изглежда най-нормалното нещо на света- дава ми това, което аз на него и двамата сме отговорни по еднакъв начин. За други сигурно такъв мъж ще е златен и точно за това и няма да го получат, просто няма да изискват това и да си търсят такъв.

36 е напълно права- да не очакваш отговорност от голям човек, защото бил слаб... Как можело да принуждаваш баща да признава детето, което е направил... Боже, направо ти си толкова жалка работа. Не го казвам с грам гняв, наистина те съжалявам...

44.   41, ок, жени се мъж, който ще се грижи за теб и децата ви, защото е ДЛЪЖЕН, а не защото го иска. Гледай си и ти децата, защото си длъжна, а не защото искаш. Това си е лично твоя работа и ни най-малко не ме вълнува. Аз изказах мнението си и не го натрапвам на никого. Не натрапвай и своето. Относно джокера ти - аз за това написах търговска.

Желая ти най-искрено един ден да създадеш семейство като моето, където всичко става с обич, желание и отговорност, а не по задължение.

45.   Номер 44, мъж си имам, по-горе съм написала. Спести си пожеланията

46.   Много ми харесаха разсъжденията на № 12. Браво! И аз така мисля.

47.   Хората навсякъде се женят, в кметства, в църкви, с всички екстри дето се вика. А ние тука сме най-напредничавите и най-хитрите. Какво означавал един подпис, поведението било важно. Ей големи умници. Хората колкото по-богати и свободни стават, толкова повече се обръщат към Бог и към традициите, към нещата, които са вечни. Но не - ние сега имаме свобода и няма да се съобразяваме с правилата наложени от хилядолетия, с комунистите, с църквата, с никой. Да сме сити, напити и с мацка в леглото, другото не е важно.

48.   Хм, интересно ми е че всички нападате мъжете! Моят син иска брак, но половинката му не, имат и детенце, така че не винаги вината е в мъжете!!!! Парите не ги отказва, напротив най-нахално си иска без дори да се притеснява и говорим за големи суми, не за 100лв на месец! Наистина един подпис не значи нищо, но след като не искаш да имаш брак според мен означава, че не обичаш човека!!!

49.   Ето я и етимологията на думата брак:
1. (същ. ) женитба, бракосъчетание, съпружество, брачен живот
2. (същ. ) шкарто, негодно, за изхвърляне
3. (същ. ) негодна стока, отпадъци
4. (същ. ) остатъци, останки, изрезки, боклук, смет, отработена вода, канални води, изпражнения

След първа точка, останалите има ли нужда да ги коментираме :)

50.   Да имаш брак означава, че поемаш някаква отговорност пред човека с когото си. А който не иска да се обвързва, си я кара ей така, за да може по-лесно да си хване шапката като му омръзне или до следващата си връзка.

Малко да върна времето назад, нещо от близкото ни минало...

Само преди 25-30г нямаше такова нещо като "съвместно съжителство" или "на семейни начала". Който иска семейство се жени както си му е реда, за да си лигитимираш отношенията с тоя човек, така беше. А и имаше друго-просто никой нямаше да ти разреши-нито родителите ти, нито обществото... така беше. Ама ще каже някой- ама мен какво ме интересува. Да, ама обстоятелствата бяха такива, че не позволяваха. Ние например много се обичахме с моя мъж тогава-аз бях на 19 и половина, а той на 23 и искахме да бъдем заедно. Разбира се в началото просто се харесвахме, допадахме си и не сме мислели за женене. Но как да сме заедно, като нашите не ми позволяваха да закъснявам, та камо ли да оставам в тях-за тях това беше нередно, нещо което една самоуважаваща се девойка не би го направила. От друга страна комшиите в неговия блок и домоуправителя зорко следяха кой влиза и излиза във входа. Записваше се в книга кой живее в апартаментите и ако имаше лица, които не са постоянно живеещи се докладваше на полицията. Така беше навсякъде. Те идваха и правеха на въпрос това, че било аморално това и, че така правели жени само с леко поведение. Отделно комшиите и колегите се подхилкваха за това, че някой оставал при някого( не може да се криеш, щото се вижда) и това беше във вреда на имиджа на момичето. Можеше да кажат, че си к... а после как ще изтриеш петното от себе си. Т. е тогава беше важно какво ще кажат хората, сега всеки си я кара пет за четери. Когато решихме да отидем на море, отказаха да ни регистрират в бунгалото, защото сме нямали брак и от полицията им правели проверки и проблеми, ако хванат някои така. Същото и в хотел като отидохме, на рецепцията като си оставихме паспортите, на тях си си пишеше(това са старите паспорти, не сегашните лични карти) какво ти е семейното положение и дали сме с една фамилия. т. е. дали сте семейство и тогава те записват, иначе не. Казват, че не можеш да останеш в хотела и те гонят. Това обаче се случи след сватбата и ние си носехме документа за граждански брак, жената от рецепцията го разгледа и каза "аа, добре, вие сте семейство от 3 дни, ясно защо паспортите ви още не са сменени и не пише, че сте женени и сте с различни фамилии, но няма проблем, щом имате док. за граждански брак -може"... Ей такива неща.
Сега един млад човек трудно може да го приеме, че наистина това е било възможно, но е факт, беше. Яко се контролираше личния живот на хората и нямаше мърдане. Можеха дори и в затвора да те пратят под предлог, че живееш с някого без брак-тогава в комунизма това значеше, че си жена с аморално поведение и те викаха в полицията да даваш обяснение и ти говореха, че не можело така, както и пред някакви ОФ комисии... ей такива неща.
Ето ние искахме да сме заедно и за да сме, трябваше да се оженим, само така можеше... иначе от всякъде щяха да ни гонят и одумват. Така хората си легитимираха връзката-със сключен граждански брак. Така беше тогава.

Е, ние се взехме с голяма любов тогава... :)



А ето ви и нещо, което се отнася за вярващи хора. Женитбата в църква е вричане във вярност на мъжа и жената пред Бога. Така, се счита, че връзката между тях ще е трайна и силна, както тройно оплетеното въже. Счита се, че въжето с тройна оплетка е най-силно... така и тройната оплетка в отношенията на жената и мъжа ще е здрава и силна ако приемат Бог за свой водител в живота си. Това е за хората с една по-друга ценностна система от масовата сега.

А сега младите имат пълна свобода-никой не ги закача, с когото искат си живеят, после с друг, трети и така... до края на света :) и все ги е страх да се обвържат, да не си нарушат свободата... ама накрая често живота им става пълна каша и не е за добро.
Но всеки си избира какво да си прави в живота.