Споделена история от Семейство |
Как да кажа на родителите си че съм обратна?
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 3618 пъти
Осъзнавам, че много от коментарите ще бъдат "Откажи се от тази мода", "Трябва да те види психиатър" или дори ще ме анатемосват. Това не е от значение, понеже съм сигурна, че ще получа и някой друг ползотворен съвет, така че ще си опитам късмета все пак.
Историята ми накратко е следната.
В момента съм на 23 години. Отраснала съм в семейство с баща алкохолик и побойник, повярвайте ми, не беше никак лесно детство. Да, осъзнавам, че вероятно това е допринесло за сексуалната ми ориентация. Както и да е...
Нашите се разведоха, когато бях на 10, баща ми замина за друг град и аз останах да живея с майка ми. Сега уча в друг град, а тя е в чужбина, но продължаваме да сме си доста близки. С него, разбирате, не чак толкова, но сега той почти не пие, има страхотна жена, която много го е променила и отношенията ни са вече малко по-нормални. Дори наскоро ходих с тях на почивка за няколко дни, за миг го почувствах доста близък и започнах да се чудя дали да не му споделя за предпочитанията си. Изчаквах удобния момент, но темата за хомосексуалистите случайно се повдигна неочаквано и след коментара, че щом можем да затворим в лудница някой, който се мисли за Наполеон, защо да не можем да затворим и мъж, който обича мъж.
Бях шокирана, естествено веднага си избих от главата идеята да му кажа. Разбира се това ме разколеба и относно майка ми. Въпреки, че съм сигурна, че тя не е на това мнение, защото един път бяхме обсъждали нещо подобно и тя каза, че за нея не е важно с кого съм, а само да съм щастлива. Все пак се притеснявам, че ще я разочаровам, а като единствения човек, който е правил всичко за мен и аз обичам невероятно много, някак си не ми се ще. Винаги съм си казвала, че ще и призная, ако някога намеря момиче, което наистина си заслужава. И ето на, и това се случи!
Заедно сме от 8-9 месеца, на практика още на втория месец заживяхме заедно и нещата все още са страхотни. Тя е невероятна - мила, възпитана, образована, интелигентна, забавна и още куп други. Наистина е невероятен човек! И майка ми, и баща ми я познават, въпреки, че за тях е просто "една приятелка", но за мен наистина е много важен човек. Но тя не е единствената причина, поради която искам да споделя с майка ми, както вече разбрахме, дума да не става, а и без това не сме си достатъчно близки, за да ме тревожи дали той знае.
Другата причина е, че чувствам, че постоянно трябва да крия част от себе си, която до някаква степен ме определя като човек, трябва да лъжа майка си, и то не "не, мамо, не пуша", а за истинското ми аз. Майка, както вече казах, ме познава доста добре и усети, че явно има някой в живота ми, почна да ме разпитва, аз, естествено, казах, че се срещам с едно момче. Тя иска да го види на снимка или като си дойде в България, а аз все и казвам, че нямам негова снимка, а за тогава ще видим. Е, 100% се е усетила жената, че има нещо гнило, ама нищо не ми казва по въпроса. Лъжа я от както с приятелката ми сме заедно и това вече ужасно почва да ми тежи, но от друга страна ме притеснява да не би признанието ми да облекчи мен, но да натовари нея. Не искам да стане така.
Нямам представа какво да правя, въпреки че съм сигурна, че ако опознае още приятелката ми, ще я хареса още повече (впечатленията и от нея така или иначе са добри). А и мен крепят думите й, че иска просто аз да съм щастлива... И все пак...
|
