Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Зависи защо! Аз съм на 15 години, момиче и най-редовно си ям бой. Когато са ме трапили е имало защо, въпреки и безпричинните поводи, най-често напрежение в работата или подобни :) Ако не са ме потупвали е нямало да стана това което съм - не говоря за големи постижения в у-ще, там съм средна работа, но смятам, че моралните ми ценности и изградения ми характер са на много достойно ниво за което не само боят е помагал, но и разговорите с родителите ми, които възприемам по-скоро като приятели :)

7.   Обикновено дотам се стига след непоследователност във възпитанието - единият дава, другият не; един път лигавене и либерализъм, на следващия крясъци и шамари и т. н. От съвсем малки трябва да знаят докъде да си простират краката, иначе сме свидетели - седнеш в заведение, наоколо гонитба и игра на криеница, бутане на чаши и маси, родителите се правят на слепи и глухи да не си развалят рахата; по улиците тръшкане и дълги увещания и пак крясъци и шамари; за щяло и нещяло се тича до училище с едничката цел да се изкарат даскалите виновни и да се дадат крила на отрочето - е, после рев по форумите. Какво е пречило на последователна политика във възпитанието? Впрочем, шамарите не са излишни и вредни, но само ако са много нарядко и при изключителни поводи, малко строгост също е необходима, иначе е казано - който сее ветрове, ще жъне бури.
Мечо Пух

8.   Показателен е фактът, че използването на силови средства във възпитанието се признава от самите деца, тоест потърпевшите, и то на все още незряла възраст-визирам тези, които са писали преди мен! Питай двете ми дъщери дали не е полезно от време на време да се повиши тон и да се поплесне! И двете ще ти отговорят същото! Ако става дума за тежък побой и системен тормоз-това е друго! А понякога с думи може да се нарани повече, отколкото с един шамар! Така че не учи баба си как се прави баница, ами си гледай личните проблеми! като отгледаш поне едно ВЪЗПИТАНО дете с нормални задръжки и морални ценности, тогава ще ми говориш!

9.   До коментар номер 8:

Детето ти трябва да е достатъчно умно за да разбере кога е сгрешило без подобни "силови средства". В противен случай ти си провал като родител.

10.   Според мен боят никога не помага. Аз съм жена на 22 г. и доколкот имам спомени родителите ми са ми удряли понякога шамари и единственото, което са постигали с това е огромно озлобление към тях. Недоумявам как някой може да твърди, че боят е положително нещо. Боят помага, за да възприеме детето поведението, което родителят желае, но до тук. Боят не показва защо дадено поведение трябва да се възприеме. Детето не разбира причините. Единственото, което може да се постигне с бой е чувство у детето, че не е обичано, че не е достойно за любов, лошо, некадърно и прочие все негативни неща, които след това формират един прекрасно завършен нещастник, смятащ, че не заслужава нищо добро, оплакващ се от живота. Вероятно на повечето повърхностни хора всичко това им звучи прекалено, но ви предлагам да се замислите. На детето трябва да се говори като на човек, какъвто е, за да се фомира една истинска личност, която разбира какво е добро и какво е лошо за нея, а не просто да се командори и да се превъръща в робот, който действа и живее по някакви схеми, но и самият той не знае защо. За съжаление последният модел е масова практика у нас, където жертви възпитават жертви. Иска да кажа на тези хора, които твърдят, че детето не разбирало от дума - не разбира, защото вие така сте го възпитали. Характерът не е някаква даденост, а се възпитава, но щом сте стигнали до тук, едва ли ще ме разберете... Колкото до това, че тези, които са ги удряли в детството им ставали по-свестни хора - какво значи по-свестни? Сигурно имат сериозна работа и доход, гледат да не разочароват другите, но дали са щастливи? Никой не се замисля за това. Замислете се върху думите ми, дано ви повлияят.

11.   №10, проблемът при тебе е, че не си яла истински пердах. Иначе боят е средство като всяко друго, и като такова трябва да се прилага на място и с мярка. Не е панацея, но като бонус - от него разбират и животните, включително и 3 годишните деца, които са си почти животинки.

Автора: детинското ти мислене ти погажда номера да измисляш неадекватни "възмездия" заради наказанието си. Ако някой те ошамари, особено заслужено, не е най-адекватната реакция да го убиеш, накълцаш и т. н. Я си представи, че без да искаш настъпиш някого в автобуса - той какво, трябва да те разчлени ли?

Децата е хубаво да се шамарят и да им се крещи точно докато са малки - 3-4 годишни максимум. Така от една страна няма да имат съзнателен спомен за това, а от друга, ще придобият необходимия респект към родителите си, и после само като повишиш тон ще става това, което трябва, без да се стига до пердах. След тази възраст боят трябва да е само при изключителни случаи и по изключителни "заслуги", при които нехранимайкото много добре си знае какво е направил и какво си заслужава.

12.   Аз съм на 24 и съм абсолютно съгласна с номер 10, чела съм, че децата на строгите родители винаги търсят одобрение. И е така. Моите родители са били строги, винаги съм се съобразявала с другите като малка и сега не мога да се отърва от това и винаги съм използвана... Затова моето дете ще го възпитавам така както номер 10 и също така ще му давам свобода.. Всички мои приятелки, на които родителите им са били някак като приятели и така да го кажем "печени", са освободени от всякакви предразсъдъци, по-лесно общуват с други, по-гъвкави и по-уверени са. Моето дете ще бъде такова, не свито, щото мама и тате може да му се карат или бият!

13.   № 9 не знам на каква възраст си, но това, че детето разбира, че постъпва неправилно, не значи, че няма да се пробва-за да види дали границите са си още такива, каквито са били вчера, например. Говоря за по-малки деца-7-8 годишни. А пък и по-големите опитват. Да си свършиш работата като родител не е толкова лесно. Лесни са акълите отвън и квалификациите.

Ели

14.   10, всичко това, което си написала е съвсем вярно. Най-вероятно все още нямаш деца и ти пожелавам, когато това се случи във всеки един момент от отглеждането и възпитанието им да го прилагаш, а шамари изобщо да няма. Ще видиш, че това не винаги ще се случва и личностните особености на детето няма да позволяват. Вярно е, че представата за кое е правилно, добро, лошо, изобщо за ценностната система се моделира, но има неща, свързани с характера, които изобщо не подлежат на моделиране. Тогава именно се случват и шамарите. Не говоря изобщо за редовен бой като средство за възпитание. Абсолютно съгласна с коментар №11 по отношение на шамарите като мярка.

15.   Номер 10: Номер 11, ето за такива като теб говоря. Проблемът при мен е, че не съм яла истински пердах и за това "за нещастие" имам все още способността да разсъждавам над нещата, не да следвам зададени схеми, над които да не се замислям. Хора като теб постигат с боя точно това, което и искат и за което ти говориш - детето възприема повдението, което трябва, но не и защо трябва да е така. Но така или иначе вие от това не се интересувате, ето защо за вас, да, боят върши работа.

16.   Ммм... прочетох мненията! И не виждам нищо ново и фрапиращо до изненадата :)) Какво да се каже? ! Живеем в България (повечето писали тук сигурно), българи сме, и макар да имаме хубава родина. Манталитета, представите и познанията ни за възпитание, са морално остарели! ... Защо? Просто има много негативни влиания около ни, хората са постоянно напрегнати, и нямат търпение за собвените си деца! ... Като стигат и до там и им посягат!!! На место да намерят път към тях, и да постигнат разбирателство :) Кога насилието, е било решението? Никога :) Насилието обикновенно води до озлобяване на децата срещу родителите им, или най-малкото до тяхното намразване. Ако има родители които искат да отдалeчат децата си от себе си, да им дигнат ръка, и ще постигнат!!! Така, децата губят довери в родителя, и за в бъдеще, няма да им доверяват важните неща! ... Защото ще очакват от тях нещо, лошо, защото няма да им имат вяра, че ще получат разбиране. Ще очакват само отрицание и упрек. Разбирате ли? Най-лесно е да дигнеш ръка, да напляскаш дете си. Че това на какво го учи. Ние българите сме свикнали да учим децата си, чрез дигане на ръка, мислим си, че болката учи. И защо, защото сме много консервативни в представите си! ... :)) Нацията ни, е преминала през неща като, Турско робство, войни, бедност, трудности, комунизъм, и тем подобни глупости (глупости, защото лично аз, не съм привърженик на войните, на насилието и на промиващите мoзъка влиания, дето ти казват как да живееш, все едно нямаш мозък) Та... какво сме научили от всичко, че живота не е лек, и че всичко се постига чрез "някаква болка". А и самите родители са били възпитани по-груб начин. И това знаят, това и отдават на децата си. Ама това не е начина! ... :)

Ех, ... без разбиране, вие не казвате на децата си че ги обичате, казвате им точно обратното!!! А децата са много чувствителни и лесно раними! ... :) Искате детето ви да израсте като силен човек, тогава му помогнете да има самочувствие, но и го научете, на какво е правилно и какво не. Ама не, ... чрез грубост и забрани, а като му бъдете приятел :) Детето не е каприз, не е тежест, не е някакво "домашно животинче", не е вещ, и е редно да не сте правили деца само защото са ви дошли годинките, или защото всички други имат! ... А да сте създали детето с участието на любов и чрез любов да го отгледате ;) Защото то е вашата плът и кръв, едно бъдеще. Да се държите зле с дете си, е като да се държите зле със себе си! Помислете внимателно ;)

Едно дете може да се възпита и без дигане на ръка и посягане. Ама това го могат само родителите, дето са съзрели да бъдат родители! ... :)


П. С. Който иска да ми зададе въпрос, или каже нещо. Може напълно АНОНИМНО да го направи на [НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА] :) Не е нужна регистрация. Гарантирам, ще има отговори.


~winterfire~

17.   ами аз съм на 16 и си спомням че са ме удряли 3-4 пъти, но не и повече и то не за нещо друго, а заради голямата ми уста :дд изобщо не одобрявам насилието... :ХХ аз направо оставам на място, когато видя дете с майка си да се разхождат и изведнъж майка му да започне да го бие насред площада, щото то искало някаква играчка :ХХХ

18.   Не удобрявам по силен да бие по слаб. Родителите ми често са ми посягали, но когато пораснах започнах да им отвръщам и така докато не се убедиха, че вече не са по силни. Сега не им цепя басма, така както мен са ме били като правех грешки, така и аз им посягам сега като те правят. Всичо се връща, не може да посягаш на дете, така променяш психиката му.

19.   Няма да споменавам на колко съм, няма да споделям дълги истории от детството си или да заемам страна. Ще коментирам как може едно дете да те слуша много повече, ако не му посягаш.

Имам по-малък брат, често го гледам, играя си с него, занимавам го, хиляди пъти съм излизала и с половината от парите си съм купувала нещо на него. Не защото е глезен, или защото няма никакви вещи, а защото ми е брат и искам да се чувства добре. Майка ми е силно за позицията, че боя не пречи. Удряла ме е... доста пъти... как го приемам? - като унижение. Какво мисля, че тя демонстрира с това- слабост, защото когато стигнеш до физическо нараняване, означава, че си сбъркал във възпитанието и не си ядосан на детето, а на себе си, че не си го възпитал. Тя удря и брат ми, той е малък и не разбира почти нищо, както казва авторката, какъв е смисъла да удряш 3 годишно дете, то все още не знае на кой свят се намира. Той не я слуша, радва и се, да, вика я, търси я, обича я, но когато тя му посяга, той не я слуша. Никога не съм го удряла, изкарвал ме е от релси на максимум, но не съм му посягала, освен на игра, където дори не се влага сила. От друга страна той винаги ме е слушал, знае че в моята стая си има правила, ако не ги спазва стои отвън, знае какви граници да не пресича. Тръшка се, но най-често на пук на майка ми, при мен го е правил близо 3-4 пъти и повече не е повтарял.

Знам, че аз съм кака му, не съм му майка и не съм с него по 24 часа на ден. Знам, че не бива да сравнявам да го гледам 2-8 часа с това да го гледам денонощно, ден след ден, но все пак разликата е очевидна. Баба ми го гледа приблизително колкото и аз, удря го, почти винаги щом той тръгне да прави нещо, което не и се хареса, не я слуша, продължава си.
Какво да кажа по темата. Дете се гледа с много нерви в излишък, който не бива да изпускаш. Родителите удрят, когато са изнервени, децата го приемат по друг начин. Когато аз бях малка мислех, че съм ужасна дъщеря, че не струвам, че съм лоша, че съм грешка на природата. Смъкваше ми самочувствието и имах доста проблеми през пубертета, но още не съм свършила с тинейджърските си години, занапред ще имам още доста, доста проблеми със самочувствието, с несигурността. Защото когато 10 години (примерно) си мислиш, че си лошо дете, че от теб няма да стане добър човек, че всичко което правиш, дори да е било с добро намерение е изключително нередно, неправилно, ужасяващо грозно... то тогава е трудно да спреш да го вярваш, да го изкараш от съзнанието си. И мисля, че номер 1 и всички останали трябва да го знаете, няма значение от колко години НЕ си удрял детето си, има значение, че си го правил и това му се е отразило някак си. Не, не ги мразя, не си представям как ги убивам, не са се превърнали в плод на кошмарите си... просто съжалявам, че не разбират, че е важна връзката между детето и родителя и ако тя е добра, ако има споделяне, говорене, разбиране, няма да се налага да се стига до шамари.

20.   Българите са си тъпанари по принцип то се вижда и по държавата им и некачествения материал. Аз живея над 15год в развита западна страна, имам много семейни приятели, някои с над 3-4 деца в семейство, и никога, никога не съм видяла някой да посяга на детето си. Само споменаването на насилие над дете тук е равно на съд и отнемане на родителски права. Така че, вижте как си възпитавате децата и в какво болно общество живеете.
.

21.   Не съм съгласен, че българите са тъпанари, но другото е вярно: В много страни ако напердашиш детето си пред други хора, било то на улицата или при някой на гости, не трябва да се учудваш, че ще си имаш работа с полицията - дали защото сами са го видели, ако е било на улицата, или защото някой друг е подал сигнал, че бият дете. В най-добрия случай имаш разправии със социалните, в най-лошия може да те съдят и да ти отнемат правата и/или да влезеш в затвор.

Кубрат

22.   Кубрате, коментирай и дали е приавилно да биеш детето си с възпитателна цел или по каквато и да е причина?

23.   Номер 18, повярвай ми, че ако беше мое дете и през ум нямаше да ти мине да ми вдигнеш ръка.
Сега да попитам авторката дали знае метод, с който да убедиш дете на 1г. да не пипа контактите? Аз ще ти кажа-шляпваш по ръката и така то се научава, че там не се пипа. И за да нямаш грешно мнение пиша-шляпваш, а не удряш. Няма друг начин детето да разбере, че има места където не трябва да се пипа. И когато имаш собствено дете не забравяй да пишеш пак в темата си.
Маги

24.   Аз съм на 24 и никога, ама никога родителите ми не са ме удряли. Всичко е ставало с разговори. От майка ми знам, че като малка ме е шляпала по дупето. Не помня, никога да ми е крещяла или обиждала по някакъв повод. Баща ми също. Аз все още нямам деца и не мога да отговоря. Против съм удрянето на шамари по лицето, скубането на коси и блъскането (имам приятелка, която пред мен е била бита така). Ужасна гледка.

25.   Напълно подкрепям авторката и номер 18!Аз имам същите блянове и мечти за моите старци:)Само ги чакам да грохнат съвсем и точилката ще заиграе!
Баба Пенка

26.   Маги, ами ако живееше в нормална държава щеше да знаеш, че има контакти със защита за деца, и да иска някой неможе да бръкне. Но понеже живеете в Бантускотска губерния, няма начин, ще възпитаваме със трошене на ченета. Щяла да шляпва че да покаже кое било лошо и кое не, хахаха. Ела тука го обясни това на хората че да видиш казус, ще се чудят първо в съда ли да те водят или в лудницата.

27.   24, момичетата рядко ги бият, виж момчетата ги пребиват масово.

28.   26, кое от коментара ми не разбра? Това за контакта беше просто пример, но ти явно не си чувал/а за метафора. И къде прочете за трошене на ченета? Ти май нещо комплекси избиваш? Избивай си лошо няма, но първите седем нещо ги няма.
Маги

29.   Добре, изчетах коментарите и изкам да разкажа моята история и да поискам мнение от родителите на деца та тази и по-голяма възраст.
Имам дъщеря на две, не отричам, че и се карам и от време на време я шамаря, случвало се е в яда си да прекаля със силата, за което хич не ми е приятно. Сега опитвам с наказания, но пак не оспявам да се справя с ината и упоритоста и, вие как се справяте, без караници, шамар и наказание?

30.   Има начин №29 Начинът е когато прави нещо непозволено да й привлечеш вниманието с нежен глас мила ела да рисуваме /ако обича да рисува/, ако не преоблечете куклата като и ушиете нови дрешки, или поне преспете куклата заедно, гушни куклата и й покажи как да я повие в одеалце. Докато вървите по улицата и тя упорства за нещо измисли си история или приказка и й разказвай, тя с удоволствие ще спре да упорства и ще върви с теб слушайки те. Въобще няма да има нужда да крещиш или посягаш.

31.   И аз нямам деца още, но мога да споделя опит бидейки едно време дете :D

Наште са ме шляпали. Доста май. Ама и аз си бях вироглава. Ама това е ставало горе-долу до седмата ми година по мои спомени.

По-нагоре са прави хората, на едно дете до 7 г. някои неща не можеш да му ги обясниш, щото не може да ги схване. Затова - шамари. За някои неща. След това - наказания имаше, шамари не. А след след това - разговори. Те общо взето към 7 г. се формират като отделни личности, тогава им се проявява и чувството за достойнство и тогава шамарите биха могли да имат обратен ефект, както пишат някои - озлобление, чувство за необичане и т. н. Ама преди това няма как. Преди това шамарът значи "не го прави повече" и се превръща в инстинкт на детето. Не е случайно, че възпитанието е до този момент. Замислете се тогава боят възпитава ли ;)

Тука не говорим за бой в смисъла на побой разбира се. Помня веднъж баща ми си беше изтървал ръката по дупето на сестра ми в един шамар, та ходи по нощите да я "преглежда", пък тя ръката му все там си седеше - отпечатана :D Май повече не я удари. Тя и затова си е лигавне :D

И аз тоя подход мисля да предприема с моите. Все пак аз човек станах :))) Разбира с, и децата са различни...

Д.

32.   Номер 22, не не правилно. И мене не са ме били, или поне не в съзнателна възраст. Имам точно един спомен от шамар от баща ми, и той си беше изцяло изпросен, щото знам че си бях поставил за цел да го дразня докато видя кога ще си изпусне нервите :-)

Сестра ми е на 7 години в момента и имах възможност да наблюдавам израстването й. Тя също никога не е удряна, поне не пред мене. Просто трябва да се намери правилния подход, което е силно специфично за всяко дете. Иска се много усет и психология от родителя. И самоконтрол!

Кубрат

33.   Номер 31 - Съжалявам за думите, но дано никога нямаш деца! Какво е виновно малкото невинно създание че се е родило, че и бой трябва да търпи? Детето ще е малко, няма да може да ти отвърне и ти ще се възползваш от това? Браво, на това му викам аз един истински ЧОВЕК! Нямам думи...

34.   Някой друг номер 31 си чел, номер 33.

Д.

35.   Д. Какво точно не можеш да обясниш на дете до 7, че се налага да го биеш?
Не са ли това твой думи " Затова - шамари. "
№ 33 Да кълнеш не е по добре от това да биеш!
От №30

36.   Ми не можеш да му обясниш да не бърка в контакта, не можеш да му обясниш да не излиза на терасата, щото ще падне, не можеш да му обясниш като види колите на улицата, да не изхвърча от ръцете ти и да излиза на шосето, не можеш да му обясниш да не яде всичко, което завари в пясъчника, не можеш да му обясниш да не наранява другите деца, когато си играят. Все неща, дето то просто не може да ги схване, защото не разбира последиците. Единствената последица, която разбира, и то не от страх, а по-скоро от инстинкт, е пляскането.

И както казах, това е до една доста малка възраст, преди да започва да се осъзнава като личност, да изпитва унижение и т. н. Ясно е, че на никой родител не му е това целта, така че не разбирам от какво точно се възползвам, пляскай го по дупето.


Д.

37.   Д. За контактите ти обясниха по нагоре /има капачки/. За терасата ти си единствената, която мислиш, че 1, 5-3 годишните деца не виждат височината, тях също ги е страх и не биха рискували от собствено самосъхранение да се надвесват над парапета, след три години спокойно разбират какво им се обяснява. Провеси едно годишно бебе през терасата на шести етаж да видиш как пищи, защо ли, нима е разбрало от плесница? Мога да му обясня да не се пуска от ръката ми на шосето, мога да му разказвам интересна история докато вървим и въобще да не му направи впечатление какво става на отсрещния тротоар, че да тръгне да бяга нататък.
Само едно се питам, ако имаш дете и се налага да го оставиш с детегледачка би ли била съгласна тя да го шамари дори само за описаните от теб неща. Би ли похвалила детегледачката си, защото е ошамарила детето ти за това, че е помирисало фас намерен в пясъка например.
Знай! по добре детето да се зарази от бактерия и да го излекуваш от колкото да бъде наранено психически и физически, дори да е бебе, бебетата също разбират.
"не разбирам от какво точно се възползвам" Възползваш се от по-голямата си физическа сила. Има начини само дето ти не ги знаеш.
Един съвет от мен Д. преди да имаш дете изкарай един курс за детегледачка. Така поне се надявам детето ти да яде по малко шамари.

38.   Аз пък не виждам какво толкова ако детето реши да бръкне в контакта, баба Пени така си оформя прическата от години и дори пести от фризьор.
В интерес на истината считам, че ако бръкне и ако случайно го удари ток, което се случва мнооооооооооого рядко/от опит го казвам/ще му е за урок да не бърка повече. А за терасата и шосето, където нещата са по-сериозни мисля, че родителите му трябва да се погрижат за безоопасността му не чрез пляскане, а като бъдат до него неотлъчно. Да не говорим, че като нищо може да заградят терасата. А като вървите по улицата, просто му хванете ръчичката, не е трудно.
Просто не е справедливо, намерете си достоен противник от вашата категория, на вашите кила и ръст, или се пробвайте да биете мъжете си да видим как ще е. Те на умряло куче нож вадят. Някак не е честно... Сори за терминологията. Тук не се обръщам конкретно към Д., или към някой друг родител, който счита това за редно. Не съм съдник на никой и нямам това право, просто аз така ги виждам нещата. Аз немога да понеса да причиня на беззащитно детенце такова нещо, да го видя как плаче, заради мен. Ами аз ще се почувствам като пълен изрод, ако посегна на по-слаб от мен. Това ще ми тежи до живот. Има си други методи за възпитаване, които колкото и да не ви се вярва са по-ефикасни.
Ей го на Кубрат-жив е! Не е паднал през терасата, нито го е прегазила кола... поне засега.

39.   Благодаря за съвета, номер 37, но не за всичко има "капачки". Ти си единствената, която мисли, че има отговори за всичко явно, така че какво печелиш от тази дискусия не разбирам. Никой не говори тук за ошамарване, така че си спести назидателните постове, вместо да ми слагаш думи в устата. Не всички родители са детегледачи, така че най-добре си гледай твоите деца. Щото аз на такива ненаранявани дечица съм се нагледала ;)

Д.

40.   Всъщност, бабо Пени, газила ме е кола, при това 2 пъти. Е "газила" е пресилено, не е минавала гума през мене, ама ме е качвала на капака. Само че аз си бях виновен и в двата случая, щот бях див. И беше на двуцифрена възраст...

От терасата не помня да съм падал, скачал съм от прозореца на първия етаж, когато бях на 7, щото ме бяха заключили вкъщи и аз подивях (мислели, че спя... ). Беше си бая екстремно.

За биенето донякъде съм съгласен с тебе, но невинаги става само с добро. Често пъти трябва да си твърд спрямо децата, не става само със забаламосване. И това включва понякога да ги оставиш да си реват и да не им обръщаш внимание. Такива майки дето винаги угаждат на децата си, само и само да не реват и да не им надуват главата, един ден го ядат много дебел. Да не говорим, че и те го правят от егоизъм (да им е тишина), а не от загриженост за децата...

Кубрат

41.   Куби-буби, верно ме мислиш за мъж, а? И баба ти Пени я е блъскала кола, но в тийнейджърска възраст, също в тая възраст съм скачала от 2 етаж, но отдолу имаше хора и скочих върху тях, не баш на земята.
Живи ли сме? Живи сме!
Това, където го казваш е напълно вярно. Това, че децата не трябва да се бият, не значи че трябва да се глезят и да им се угажда за щяло и нещяло. Аз съм за строгостта, ако не си забелязал досега от коментарите ми. Трябва да има ред и дисциплина! Но това не се постига с бой определено! Както ти сам каза, трябва да си добър психолог.

42.   Бабо Пенче, WTF, в кой точно коментар видя да съм казал, че си мъж, хм? :-)

Относно възпитанието - ако беше по-млада от сефте та земах да ми гледаш децата! :-) Пък може и да ми ги напрайш (родиш) преди тва...

Кубрат

43.   Написал си "забелязал" в последния коментар, Кубрате. Да не стане някое недоразумение, хаха :D

Д.

44.   Аз също съм пляскала сина си докато беше по-малък, може би на 6 г. като беше му ударих един шамар, той залитна и си удари главата във вратата. Изтръпнах! Нищо му нямаше, разбира се, но можеше да му стане! Скубах си косите и плаках цяла нощ. А то, милото, дойде през ноща при мен да ми каже, че го е сънувало "страшно" и иска да се гушне.. Е това ме довърши! Въпреки гадната ми постъпка - то пак дойде при мен да търси закрила.. Срамувам се, презирам се, няма да го забрамя докато съм жива, сега след 10 години пак ми се пълнят очите със сълзи! Те така ни вярват, а ние да ги бием!
Никога, никокога повече няма да ударя дете, нито свое, нито чуждо, не го правете и вие!
Ох, отивам да рева...

45.   Айде без сълзливи преувеличения. Никого в нищо няма да убедите с подобни измишльотини. Д.

46.   Айде ве Д. отговори на неудобния въпрос от № 37 Ще хвалиш ли детегледачката, че е била детето ти или не?

48.   Куби, знаеш че не говоря за коментарите, що се правиш "на ударен"?
Въх, защо не бях по-млада... тъй се минах...
баба Пени

49.   Номер 43, Д. верно некво недоразумение стана... Там дето пише "забелязал" в коментар 41, не е от мене, а от баба ти Пени.

48, Пенче, говоря за коментарите, за да не създавам допълнително объркване у публиката... А ако беше по-млада, кво? С кво се мина и кой те мина?

Кубрат

50.   На 13 съм и още ме бие и вика

51.   Браво на номер 10 БРАВО!!!Съгласна съм напълно с това което е написано.За съжеление начинът на мислене(манталитет) на 90 % от съвременните българи е трагично и просташко.и на какво се дължи това точно на първите 7 годинки.Ако един европеец прочете горе писаните коментари с малко изключения ще се убеди .че сме държава с много ниска култура както така или иначе и се говори...
извадка от: Нова Велика България ****
културна еволюция - промяната живее в теб

Възпитанието на детето е съществено в ранната възраст, изобщо семейната и социалната среди, в които израства имат значителна роля в развитието на характера на детето, възгледите му, ценностната система, психологически интегритет. Затова родителите трябва да бъдат отговорни към децата си, а не просто да ги раждат безумно както кокошки снасят яйца. И все в този ред на мисли, за да може родителите да отгледат своето дете пълноценно, то те самите трябва да са пълноценни, самосъзнателни и отговорни личности. Разбира се, като се казва "възпитание", не се имат предвид примитивните похвати на физически тормоз, а се има предвид, родителите да предадат достатъчно знание на своите деца, да им предадат своята мъдрост и ценности, да бъдат пример достоен за подражание.