Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

59.   Майками ма е била от 4 годишна, всякъкви кабели и колани, ужасно ме болеше и не се издържаше, сърбеше и болеше. Тя беше в нервна криза но докато тя беше аз нях целия в синини, има ги и още. Бабами се обади в защита на детето, ама не и се поучи, даже и дадоха детски. Спомням си моментите когато я умолявах да не ме бие, но тя го правеше и беше наистина ужастно. Сега е по-добре защото баща ми пияницата го няма, но нмяма да забравя боя до кръв.

60.   Не! Никога не бих възпитавала детето си по този начин. За 8 години съм успяла без бой и за напред ще е така.

61.   Авторе, виждаш ли какво постигна?

Част от битите деца, които се имат за свестни и стабилни хора мислят, че това е станало заради боя - обаче няма как да са сигурни при положение, че не са изпробвани върху тях двата метода на възпитание - с и без бой. Съответно, вече като родители, го прилагат и те "по изпитаната рецепта". Мен не са ме били, с изключение на някой съвсем единичен шамар по дупето, който също не мога да оправдая /визирам 4-5 въобще за цялото ми отглеждане/. Не съм съгласна и, че тези шамари са помогнали - после или съм правила напук, или съм си прикривала по - добре белите.

Аз съм твърдо против боя - не мога да си представя да ударя същество толкова по - слабо от мен, т. е. беззащитно спрямо прилаганата от мен сила с цел да му причиня болка /това май се забравя в коментарите, че боят си е малтретиране! /, дори против крещенето съм. Имам две малки деца, далеч по - разбрани и весели от тези на родителите, които прилагат по - строги мерки. На малка възраст дечицата са много по - манипулируеми и е много по - лесно за родителя да стане за тях безусловен авторитет. За всяка ситуация може да се намери нормален тон и обяснение. Естествено е като са малки децата да не могат да се пазят - затова контактите се покриват с предпазители, на вратите се слагат стопери да не се притискат пръстчетата, по прозорците - райбери, решетки и т. н. Според мен ролята на родителя не е да дресира, а да възпитава. Насилието руши доверието и привързаността между дете и родител и създава предпоставки за отчуждение и озлобление, нормално е. Детето обаче има своя душевност, възприятия, характер, а растейки натрупва и собствен опит и спомени, които в голяма степен зависят и от нас. Биейки децата си родителите упражняват непреодолимо за тях насилие, това води до чувство на безпомощност или до болно желание за одобрение. Ако същите тези родители само биха опитали да не "пляснат" когато детето събори дадена вещ, а да му кажат "недей" и още преди да е решило ще я събаря ли или не, продължат с "браво, не я събори, ти вече разбираш, голям/а си и мама се гордее с теб", биха разбрали, че има и други начини.

Доверието дете - родител е взаимно, родителят трябва да научи детето да е възпитано, уверено и да го приема за авторитет. А как да приема за авторитет насилник, който си изпуска нервите не мога да си представя.

62.   Аз съм на 14 и като малка доста са ме пляскали но и аз обичах да драматизирам. Никога не е било без причина аз си бях инат и все още съм. Аз съм против насилието над деца но голяма е разликата между един шамар и системно насилие трябва да има граници. Като цяло всяко дете е различно но за да излезе от него човек то трябва да се научи и да пада по гръб защото не винаги ще си пада на краката и родителите трябва да покажат на децата си точно това. Дори това да означава че ще изядат по един-два шамара.

63.   Пичове.. и други. На огормна възраст съм жена съм. Първите 8 години ме гледаха баба ми и дядо ми и никой не ми е посягал, а не бях лесно дете. Когато ме взеха майка ми и баща ми, последният считаше за свой родителски и морален дълг да ме бие при най-малкия повод, защото според него съм била разглезена, тъй като си позволявах да имам свое мнение. Детската ми мечта беше един ден да му го върна. Да не говорим за комплексите и ниското самочувствие, които придобих и с които се борих страшно много години, а успях да преодолея вероятно балодарение на "първите седем" при баба ми и дядо ми. Последният път когато ми посегна, бях на 25, вече бях женена (добре е мъжът ми не си беше в къщи). За лош късмет на баща ми обаче, тренирах карате от няколко години. Не го ударих по главата както ми се искаше, но седна на земята. Е. Не се почувствах комфортно от това но никога повече не му мина през ума да ми посяга.
Питам се обаче, защо трябваше да се стига дотам? И, тези, които одобрявате боя, имам два въпроса към вас - искате ли порастналите ви деца някой ден да ви направят технически нокаут? И, давате ли си сметка, колко ви е изкривена предствата за света, щом не можете да си предствите възпитанието без бой? България ще се оправи единствено тогава, когато хората ? осъзнаят, че децата се възпитават само и единствено с любов личен пример.
Да, малките деца наистина са подобни на животинчетата, та да ви питам още нещо, ако имате куче, което може да стъпи на оголен проводник ще го биете ли и то дали ще разбере за какво го биете? Повечето хора с всичкия си просто ще махнат проводника. Та и с контактите така. Има си чудесни "запушалки" за контакти. Вместо да биете децата си, просто се обзаведете с тях.
Да, този подход, изисква много повече търпение, сили и срведства, но в противен случай рискувате да възпитате поредния озлобен комплексар, който на свой ред ще бие децата си и жена си, а някой ден и вас. Въпрос на избор.

64.   Ще го искоментирам така: Абсолютно винаги първия път обяснявам защо не се прави така. Втория път предупреждавам че като не става с добро ще стане с лошо но това небива да се прави. Е третия път вече бия и то съвсем заслужено. Това се случва рядко, 3-4 пъти в годината, но след време щерката сама разбира и осъзнава защо е яла бой и по този начин израства. Почти на 12 е а сме най-добри приятелки и с кеф мога да кажа че това е моето дете. Тя от своя страна има самочувствие и то с покритие, достатъчно разумна е и със сигурност не ме мрази. Ако не беше боят щеше да е една "разглезена малка лигла" каквито са повечето деца на нейната възраст от които тя самата се възмущава. Така че аз съм по принцип против боя, но понякога много помага, когато децата просто неразбират от дума колкото и мило и спокойно да им се обяснява.

65.   Ми аз съм на 12 години. Не знам защо, но до сега не ми се е случвало майка ми или баща ми да ме удари. Нито за оценка нито за НИЩО. По принцип баща ми е доста спокоен и сдържащ се човек. Много рядко можеш да го видиш да си изпусне нервите. Майка ми също не е нервна, но не е и чак толкова спокойна колкото баща ми. Тя се изнервя по-бързо, но в повечето случай ме разбира, поставя се на мое място и си спомня, че когато е била на моята възраст тя също би постъпила по този начин. Та така не ми се е случвало подобно нещо нито към мен нито към брат ми. Аз също като порасна и следователно имам деца бих ги възпитала по този начин и разбира се, до колкото мога ще гледам да не им се карам. Като съм била малка майка ми казва, че съм била доста кротко дете и дори тогава не се налагало дори да ми се скарат. Само дето като бебе съм била доста голям инат и не съм искала да стоя в количката. Не съм давала даже и на никого да ме носи, а само на майка ми. Като сме ходели на гости в баба ми се е налагало баща ми да бута количката докато майка ми ме носи в ръце по определен начин. Аз не бих казала, че това може да се нарече точно инат, по-скоро каприз. Да била съм капризна, но сега за повечето неща поне не съм такава. Колкото до брат ми на нас само 4 години ни е разликата не мога да помня разбира се, как се е държал като малък, но баща ми ми е казвал, че той е бил малко по-буен от мен, но все пак не се е стигало до бой. Това, че до сега не са ни удряли само да кажа далеч, не означава, че сме разглезени деца или нещо подобно. Напротив за себе си не мога да определям, но брат ми бих казала, че е много общително, спокойно и добро дете с чувство за хумор(по това до някъде си приличаме), което определено от сега дори мога да кажа, макар че е малък, че си има талант за рисуване. Общо взето и аз до някъде съм такава, но все пак има и различни неща в характерите ни. Та надявам се си ме разбрала пак казвам както споменах в началото на коментара НЕ не е ставало такова нещо до сега като да ни ударят или да ни се скарат нито с мен нито с брат ми. Това е няма какво повече да кажа. :):):) :)-

66.   Аз съм момиче на 12 г. и изживявам същия ужас всеки ден! Майка ми сигурно има някакво психично заболяване, но всеки ден бие и кълне мен и малкото ми братче, което е на 3! Аз се опитвам да се отбранявам, но не става.... не знам... Ще търпим! Няма друг начин!

67.   Аз на 10-14 колко съм ял по тиквата за... оценки?

69.   Някой по горе беше казал "жертви възпитават жертви"-браво, много добре казано, точно това се постига, когато се прибягва до насилие.
Мили хора, много време ще мине докато народът се осъзнае, до тогава родители ще бият децата си, братя и сестри ще се колят заради имоти, хората ще се обиждат един друг за щяло и нещяло....
Всички, които са против възпитанието с бой ще кажа-браво, в правилна посока сте,
а на другите-нямам какво да кажа, освен може би да погледнат едно разплакано и изплашено дете в очите и тогава да си спомнят какво са написали тук за насилието върху деца.
Бъдете мъдри

70.   Знаете ли, понеже аз, роднинския и приятелския крът не прилагаме боя като възпитателно средство, чак не мога да повярвам какво четат очите ми.... колко малтретирани дечица, колко оправдаващи насилието хора. Това е ужасно.

71.   н. 70 - говори за себе си, не знаеш какви ги вършат приятелите ти. Не можеш да си представиш колко скрито насилие (включително сексуално) има в семействата.

72.   Единственото, което се постига с шамар, е омраза към родителя. Бой над дете е символ на безсилие. Това означава, че някой куку си избива комплексите над жертва, не можеща да се защити. Вероятно е 3-4 годишно дете, бито от родители, да си измисли въображаемо приятелче, което да малтретира както родителите го тормозят. В училищна възраст е вероятно това да се принесе върху животни и при вече възрастен човек-върху хора. Агресивните родители имат агресивни деца. Възможно е детето накрая да отмъсти на родителя. Ненормалните приемат бой при най-малкия повод като мярка за възпитание. В нормални семейства бой няма, и ако има, то е много рядко и се състои в един шамар, плесница или нещо подобно. Битите деца един ден бият родителите си и отрастват с ниско самочувствие. Никога шамар успява да сложи по гръб дете. Насилието не е методът. То поражда насилие.

Рижка

73.   Номер 71, вероятно си прав/ а. Обаче се надявам, че като виждам щастливи и спокойни деца, те поне да не са жертви. Наистина не знам за реалните размери на проблема, не изключвам и за част от хората, които приемам за нормални да греша, но все си мисля, че като гледаш детето, ще можеш да видиш признаци. Аз в по - голямото си детенце непрестанно се вглеждам - за да разбера има ли проблеми извън дома.

74.   Чета ви коментарите, и ви се смея. Как може да одобрявате боя, бе хора! С бой се насажда омраза. Ако искате един ден детето ви да ви бие, бийте го. Познавам едно дете-родителите му го бият здраво, то на свой ред бие играчките си. То е на три, тази година ще става на четири. Като го гледам как е тръгнало, един ден убиец може да стане. Напълно се съгласявам със 72. С бой се дава страх. "Ще бъдем ли приятели? "-не, детето даже би се дръпнало, мислейки, че това е поредният комплекс на родителя. Родители, ако искате да имате бъдещи комплексари за деца, бийте ги!

75.   Само ще кажа, че по законите на Република България, удрянето на деца ("физически и психически тормоз") е наказуемо деяние (=престъпление). Пред закона никой в БГ няма право да бие дете. Не шамар, не попляскване отзад, не щипане - изобщо на никакви груби физически и психически действия няма право. И ако сте свидетел или жертва на такова нещо можете да подадете оплакване в полицията.

Ако на някой родител не му стигат силите без тормоз - да потърси помощ при специалисти.

А хората, които защитават "отплесването на ръката" - жал ми е за вас, и вашето детство не е било леко, но хайде да скъсате вече тоя порочен кръг.

77.   Номер 75 майка ми май незнае за тези закони.. защото ме бие.. и все като имам насинени места трябва да лъжа на приятелката си че съм паднала на 13 съм и така е от 2 години... Майка ми е искала да забие нож в корема на кака но аз едвам я накарах да се откаже... Просто чистя вкъщи старая се.. Но като се върне от работа пак психически тормоз шамари, щипене, бутане, дърпане по косата пиела ме с пръчка по кръста защото закъснях вкъщи, все пак съм момиче неможе ли да внимава с тялото ми..

78.   БРАВО, номер 75!!!

79.   @77

Като не ги знае - кажи ?. Кажи ?, че следващия път ще има заведено оплакване срещу нея в полицията. Че ще отидеш на лекар да те освидетелства, че си бита и тормозена и с медицинското - право в полицията. Или направо извикай полиция като видиш, че става страшно (112). Момиче, викай, крещи, споделяй в реалния свят, за да може да дойде помощ отнякъде. Имаш ли други роднини, при които могат да те настанят? Баби, лели? Търси активно помощ, не се срамувай. Ти няма от какво да се срамуваш. Ако мен ме нападнат на улицата - за срам ли е? Не, нали. Не лъжи и приятелката си, не знаеш откъде ще дойде най-добрата помощ за теб. Успех.

81.   Национална телефонна линия за деца – тел. 116 111
http://116111.bg/

83.   Не. Гнусно и принизяващо самата мене ми се струва подобно деяние. Била съм на път да ударя, доведена до бяс понякога от децата си, но съм се спирала. Как така ще удрям по-малък и слаб от мен, който не може да ми отвърне? ! Насилието ражда насилие, освен това е признак на безсилие - по този начин човек показва, че не може да се справи със ситуацията по друг начин. Начини - колкото искаш, стига да проумееш, че детето ти е бъдещ възрастен човек и ще бъде човек, какъвто ти си възпитал. А боят не възпитава, не помага, не оформя човешки характер и спокойно възприятие на света.

84.   Мили хора, има ли право чужд човек да бие моето дете? Ще бъда благодарна на всеки коментар тука. Само да вмъкна, че не посягам на 12-годишното си синче и той е доста добро дете. Не го възпитавам с бой. И ако този няма това право къде да се оплача? Извинявам се, че е малко извън темата.

85.   Вярно, че сме криво скроена нация. Ако удариш възрастен, може и да отнесеш някоя солидна глоба или да ти впишат "осъждан" в съдебното удостоверение. Ако биеш дете - това си е в рамките на нормалното, защото нямало друг начин. Смятам, че всички, които защитават боя като възпитателно средство, просто не познават друг начин - те също са били бити. Кое му е нормалното на това да биеш детето и да му казваш: "Сега ще те науча аз как се бият по-малки от теб". Ама то това си е направо чиста истина. Освен да му покажеш на това дете как да бие по-качествено, друго нищо не го научаваш. Аз съм възпитавана по тези "старите" методи - бой, шамари, изнудване, заплахи. Не приемам, отричам и се боря срещу тези вкоренени в мен архетипи. Трудно ми е, боря се със себе си, понякога едва се сдържам, ако трябва излизам от стаята, но не посягам на детето си. Докато не изчезне родителското насилие над децата, няма да изчезне въобще насилието между хората. Имам огромен напредък, поради което мога да кажа на всички майки, че няма невъзможни неща. Просто трябва да почувстват в себе си нуждата да прекъснат тази порочна практика на отглеждане на децата в родината ни. Като чуя на пързалката майка да нарича дете на 1 г. и 5-6 месеца "МА", просто полудявам. Грабвам си детето и се махам. Откровено казано изпитвам отрицателни усещания в присъствието на такива "родители". Колкото и да ни е трудно да се откъснем от насадения ни метод на възпитание, трябва да го направим. Всеки път, когато майка ме е удряла, съм се чувствала унижена, нещастна, отхвърлена, което е довело до други последствия, които не искам да задълбавам. Омразата ражда омраза, боят води до бой, насилието води до насилие и т. н. Някъде по-нагоре едно момиче казваше, че било станало човек благодарение на боя. Да чувстваш вина и да приемаш "заслужената" порция бой с благодарност не е човещина. Има грешка, има и прошка. Но тази поговорка е неприложима точно по отношение на най-малките. За тях горките няма прошка без бой! Що за нация сме! Няма нищо по унизително на този свят от отношението на много майки към децата им. И съм съгласна, че този начин на възпитание е типично балкански. В една цивилизована западна държава това се среща много рядко и се възприема едва ли не като тежко престъпление. За мен то си е такова! Моля за извинение, ако с мнението си съм засегнала някой, който има друго мнение!

86.   Момче на 16 години съм. Като малък са ме удряли (говорим не за побой, а за едно-две шамарачета). Та смея да твърдя, даже съм сигурен в думите си, че това е било за добро. Имам приятели, които не са били докосвани с пръст от техните и си личи от далече. Всичките са разглезени лигльовци, които едвам минават класовете. Нищо не правят по цял ден, освен да пушат и да чакат петък вечер да се напият до смърт. За това живеят. Все гледат да се заядат с някого без причина, просят си боя направо. Някъде ще си го получат, като станат по-големи. Същата работа с едно хлапе на 6-7 години. Все се заяжда, техните само му се карат... и до там. Все се закача с бабичките от блока, а те като викнат майка му, и тя вдига скандал, че нейното "синче" не е виновно. Такова са били и моите приятели като малки. Та смятам, че е по-добре майка ти и баща ти да те бият, защото те поне няма да те пребият, и мислят за тебе. Ако не са те били като малък си го получаваш като пораснеш и не е сигурно, че последиците няма да са ти за цял живот. По-добре удряйте децата си докато са малки и не разбират, за да се научат да не си врат носа, където не им е работа. Иначе рискувате да стане пълен лешпер и нищо чудно да се прибере някоя вечер пиян и прибит до смърт. Тогава да не се чудите "Къде сбъркахме като го възпитавахме? "

87.   Голям съм(почти 30г. ) и още си спомням как баща ми ме е бил за доста незначителни неща. Имам проблеми с общуването и доста ниско самочувствие и съм почти убеден, че една част от тях произтичат от това, че баща ми ме е бил. Не само бил, наказваше ме по 1-2 часа да стоя прав с вдигнати ръце към стената. И после пак бой. Ама в някакъв момент му "минава" и идва и ме прегръща... и ми казва, че ме обича и заради това ме бие. Представяте ли си колко са ми били объркани чувствата... на 6 годишно дете да му обясниш, че го биеш, защото го обичаш!!!! Изгубих връзка с баща си, почти никога не съм му споделял истинските си желания и мисли, и до ден днешен пред него се държа някак прикрито и фасадно... И като се опитам да говоря с него за това, че ме е наранил като малък той почва да се оправдава с "оо знаеш ли колко по-лоши случаи има, някой си пребиват децата направо"...

НИКОГА не бийте децата си! Защото те ще помнят и това ще им повлияе!!! С баща ми сме формално приятели, ама винаги като се сетя за него и се сещам и за боя, с който ме е "възпитал". Нещеш да учиш по биология ли? НЕЩЕШ ЛИ? И бой... слага ме на стола и айде почвай да учиш. А той сяда пред телевизора и си качва краката на масата. И после по някое време му "минава" и идва и ме прегръща и ми се извинява и си търси оправдания задето ми е насинил дупето. Много объркани послания съм получил от баща си...

Майка ми ме биеше, но доста по-рядко... но тя удряше слабо и се сещам, че се хилех като ме бие.

НИКОГА НЕ БИЙТЕ ДЕЦАТА СИ ЗА НИЩО!!! Най-много леко шляпване по ръката или нещо подобно... ама този "бой по дупето" с голям брой шамари е много много МНОГО лош и само ще озлоби децата ви към вас!

88.   До Автора: Много добра тема!
№ 16, съгласен съм с вас напълно!

Шамарите и аз съм ги ял, както много други. Шамарите се ядат и забравят. Това което не се забравя са грозните думи, заплахи и лъжи, които безотговорно се хвърлят на едно дете от най-близките му хора в живота, родителите. По този начин се насажда една голяма вина в душата на детето. Тази вина именно съсипва младата човешка психика безвъзвратно. Децата първо вярват на родителите си. Първо от тях се учат. И когато това доверие е нарушено и изгубено, децата се отчуждават завинаги.
Децата имат нужда от ръководене, напътствие, внимание, пример който да следват и подражават, защита, грижа, смях, игри с образувателна стойност, приказки и истории с морална стойност, мирна и спокойна атмосфера, насърчаване на положителните качества и коригиране на отрицателните.. И още много има да се каже..
Тези родители, които си мислят, че децата се възпитават само с бой, наказания, заплахи и обиди, са хора които не заслужават да имат деца. Те не питат децата си искат ли те да бъдат родени в един такъв Ад на малтретиране! Нито пък осъзнават, че децата нямат избор кои ще бъдат родителите им.. На всичкото отгоре се оплакват че децата им ги манипулират, лъжат и крадат от тях, като не осъзнават че те са тези които започнаха да лъжат и манипулират децата си още от малки:
"Мама не може сега, иди си играй самичка.. "
"Ако не слушаш няма да има подарък за тебе! "
"Мама си жабурка устата с ракия че я боли зъб.. "
"Като порастнеш голям, сам ще разбереш! "
"Ти да мълчиш че заради тебе живота ми е толкова мизерен! "
"Ако не се оправиш, вън! "
"Ааа, ще се дърпат уши! "
"Мама си дели залъка на половина за тебе, а ти ще я гледаш ли като остарее? "
"Стига си яла, остави да има и за утре! "
"Свиня ненормална! "
"Кога ще порастеш по-скоро да ми се махнеш от главата! " "Идиот, боклук такъв, за нищо не те бива! "
"Дължиш ми живота си! "

Такива думи оставят бразди за цял живот. И вина, за която няма обяснение в младата психика на едно дете. Вина която прави детето нещастно и безсилно. Вина която кара детето да се мрази че е било родено и че е съсипало живота на родителите си, които то обича най-много от всичко друго на този свят.. Някои от тези деца мислят и за самоубийство. Някои се крият да плачат в килера. Други бягат от къщи..
Е, какво научи това дете от родителите си?
Да бие, да се кара, да обижда, да лъже и краде, да има кораво сърце! И после пак детето е виновно, когато наруши законите на обществото, че не е слушало и че малко бой било изяло на времето..
Какво извращение, и каква несправедливост това е!
А сега едно такова дете е една депресирана, нещастна личност, без вяра в себе си, без вяра в никой друг, изпитваща злоба и завист и агресия към другите, личност осланяща се на алкохол за утеха и бягство от реалността.. А родителите продължават да обвиняват децата си, че сега пък ги били изоставили на стари години на "произвола на съдбата"!
Колко глупаво и егоистично от страна на такива родители! И жалко..

Едно дете колкото и да е лудо и да се прави на инат (децата непрекъснато изпитват родителите си) има положителен начин за коригиране, с търпение и с разбиране. Това че родителят губи търпението си, е негов проблем. Това че родителят не знае как да постъпи когато детето не слуша, е пак негов проблем, не на детето. То се иска малко мисъл и изобретателност, а не веднага шамарите и обидите! Това че родителят имал труден живот и нямал време, това на детето вина ли е?
Познавам родители, мои приятели, които никога не са удряли или обиждали децата си. Тези деца сега са прекрасни хора с усмивки на лицата им, щастливи, и с отношение към другите и света достойно за възхищение и уважение..

Овчар

90.   Тука се пропуска факта, че възпитанието не е само вкъщи!!!
Каблена, интернет, игрална конзола и познайте какво става? Пълен непукист, обижда, не обръща внимание на нищо освен на игрите и тв - то.
Моят дзвер е на 7 и половина и съм го плеснал веднъж по дупето преди 2-3 години, защото ми изкара акъла, беше се надвесил над една тераса.
Викам му от време на време, 2-3 пъти съм го хващал заплашително за ревера, той обаче си позволява да ме удря, удря мебели и стени (гипсокартон), когато нещо не му се предостави, иска да го храник само с бонбони и шоколади. Търси внимание непрекъснато и иска да играя с него, ако не искам бой и чупене на обзавеждането, вече положението е много зле и креща все повече.
Винаги си говорим и му обяснявам, но не се получава. За сега съм възприел стратегията на лишението - спирам му тв-то, взимам му нинтендото и не му обръщам никакво внимание.
Така, че е възможен и обратният вариант, детето да тероризира родителите.
Мисълта ми е, че всяко дете е различен характер, а и обикновено родителите са прекалено заети да обръщат внимание на всички капризи, тъй като знаете, колко е труден живота и печеленето на пари се превръща в първостепенен фактор за оцеляване, не само на родителите, но и на децата.

91.   Първо нека се разберем какво разбираш под бой. Защото между това да удариш леко шамарче за някоя феноменална беля и системно да биеш детето с повод и без повод има огромна разлика. Едното е ако не приемливо, но поне допустимо в дадена ситуация, докато другото си е престъпление и родителят би следвало да попадне дори под ударите на закона. Така, че след като изясниш този въпрос вече може да се говори до къде стига възпитаващия ефект и от къде започва насилието над детето. Защото да, когато бях дете се е случвало да получа потупване по задните части или издърпване на ухото, но в никакъв случай не твърдя, че съм бита или съм жертва на насилие. Даже си мисля, че до известна степен това ми е оказало много положителен ефект, защото когато ти издърпат ухото публично, ти ясно запомняш не толкова болката колкото срама и в бъдеще правиш всичко възможно това да не се повтаря. И целта е постигната, възпитателната мярка е проработила. Така, че аз съм привърженик на златната среда. Родителите трябва да знаят кога и как да покажат на детето си, че е направило грешка, а при дете на 3-4 години понякога не става само с думи. И като казах думи се сетих, че те са най-важното. Дори и да накажете детето по някакъв начин, дали с леко шамарче, дали с издърпване на ухото важно е много ясно да му обясните защо постъпвате така! То трябва да разбере много ясно причината за поведението ви! Иначе цялата работа просто няма смисъл. Но пак казвам родителят е този, който трябва да прецени кога и до къде. Защото всички твърдите, че сте против физическото наказание, впрочем и аз съм, но като гледам по улиците какви "дечица" се разхождам май съжалявам, че не са изяли някой друг шамар от родителите си когато е трябвало. Защото сега вместо мама да ги възпитава се налага на полицията да го прави.

92.   Аз честно каза съм подлагана на бой минимум веднъж седмично и не говорим за шамар, а за ритници в корема, дърпане за косата, удряне с юмруци мога да продължа до утре. И определено никога не бих подложила детето си на това, майка ми ми пребива за най-малката дребна простотия, но истината е че аз ще се старая и ще постигна нещо в живота защото понасям това всеки ден, плача и не искам да стане така, че накрая съм понесла всичко това за да стана продавачка някъде, НЕ. Майка ми постига единствено злоба от моя страна, а тези които си мислят че боя е нещо добро за възпитание, не е защото когато остареят децата им все някакси си връщат, това което са изгубили!

93.   Чакай малко бе! Какво говорите в тая тема? ! Имате деца за боксови круши ли? Или сте толкова глупави, че не можете да измислите друго освен да накарате детето си да страда ли? Не трябва ли то да обича майка си? Е, а кажете ми сега как ще я обича като го пребива всеки ден? Не можете ли да се държите добре с децата си? Иска се акъл за да се възпитат, а не юмруци... Все пак някой ден когато остареете и децата ви ще са тези които ви гледат, те ли ще ви бият а? Мислете малко преди да действате, моля.

94.   Момче съм, и мен ме спуква от бой баща ми, бягал съм от нас, спал съм по приятели, сега съм в една банда и почти не се прибирам вкъщи и колкото да ме трепе след време ще съжалява адски, защото ше му го върна с лихвите!

96.   Прочетох повечето коментари и честно казано се срамувам, че съм българка. Само в България и може би в някоя страна от третия свят може да се бият деца безнаказано. В цивилизованите държави си има закони за такива родители. На 28 години съм и все още нямам деца, но съм яла доста бой, за първи път беше, когато съм била на 4-5 не знам точно, Но говоря за истински бой, не за пошляпване, въпреки, че не го оправдавам като метод за възпитание. И като казвам бой имам предвид истински бой, била съм цялата в синини и имам много приятелки, които бяха възпитавани по същия начин. Мразех родителите си и нямах търпение да порасна и да се махна. Ако искате децата ви да ви мразят страхотно, продължавайте в същия дух.
Сега сигурно ще кажете, че ми е лесно да говоря като нямам деца, но и това не е съвсем вярно. Майка ми ме спукваше от бой и като попораснах малко почнах да и правя на пук и никога не е била за мен никакъв авторитет. Баща ми точно обратното- никога не ми е посягал и до ден днешен неговата дума е закон за мен. Сами си правете изводите и не си мислете, че децата не разбират, защото ще дойде ден, когато ще имат проблеми заради вас, но вече ще е късно.

97.   момче на 17 съм и съм благодарен на нашите, че като малък ме биха... Щях да съм поредното глезено детенце, което не може без майка си и баща си и е свикнало да му угаждат.. Тогава може да не ми е било приятно, но сега се радвам, че са го направили.. А и днешните келешчета заслужават бой, дете на 6 години да обижда на майка възрастните не е красива гледка.. Повечето родители трябва да се стегнат малко

98.   № 97, за мен проблемът не е в наличието или липсата на бой, а в наличието или липсата на авторитет...

99.   Хубава дискусия.
Като дете съм яла шамари, особено в ситуации в които съм застрашавала собствения си живот.
А това се случваше ежедневно.
Не знам къде го видяхте тоя инстинкт със страх от високото, но аз съм се отивала да скачам от терасата неколкократно - с найлоново пликче като парашут, с чадър като Мери попинс, с наметало като Батман и т. н.
За контактите - удрял ме е ток неколкократно, затова също съм яла шамари.
Спомням си, че веднъж когато бях с баба ми, която ме държеше за ръка, измъкнах се за секунди и изскочих на особено оживено кръстовище крещейки "Аз съм нинджаааааааа". Жената хукна след мен, как сме оживели след това пресичане не знам. Хоби ми беше да изскачат пред колите в последния момент. Добре че един шофьор на камион наби спирачки, че иначе нямаше да пиша тук.
Пробвах да лежа на влаковите релси да видя кога ще ми е влака.
Тайничко се измъквах и хващах автобус за където ми видят очите.
Абе все гениални подвизи. Толкова често падах и се удрях, че вече не помня колко счупвания имам. Всичко това е преди да навърша 6.
И аз бях по-кротката в семейството, имах по-голям брат. Ходехме покрЙ влаковите линии да ловим змии с него.
В общи линии майка ми винаги се е държала много човешки с мен, обясняваше ми като на възрастен, но явно този инстинкт за самосъхранение не е бил толкова силно застъпен при мен.
Та в такива ситуации ме пляскаха, само това помагаше. Помагаше не заради болката, досега имам висок праг на болка, а защото някак си разбирах, че съм направила нещо нередно.
Та не виждам някаква голяма драма в това да си по напляскаш детето в такива ситуации.
Може би ако не ме бяха пляска ли сега нямаше да пиша коментари тук.
И пак казвам - аз бях по-кротка, а брат ми имаше навика да се катери върху всичко - днес май го наричат паркур.
След всяко падане майка ми го водеше в спешното, да го прегледам за черепно-мозъчни травми.
Абе детство е било.

100.   Никога не са ме били, нямам никакъв проблем с държанието и до днес! В България наистина е идиотско и за мен тези истории с боищата. В Германия, знам, че в краен случай, ако има някакъв голям проблем, родителят просто остава детето в една стая без телевизор, без забавление за няколко часа, за да помисли върху действията си. Мисля, че това е много по-добре, отколкото да удряш. Ето например някои мои бивши съученици, които ги биеха, сега са агресивни наркомани и престъпници, които са опасност за обществото.

М23

101.   Точно така н100, едни са агресивни наркомани, други са депресирани като мен например. Добре, че поне не ми се занимава с нищо, та включително и с наркотици.

Иначе хич да не се оправдават удрящите/удрялите родители - просто е трябвало да помислят преди да направят крачката да станат родители имат ли достатъчно търпение, здрави нерви, и ако не - просто да търсят щастие чрез други занимания.

102.   Според мен, проблем в нашето общество, както и по света е, че имането на деца се гледа като социална норма. Всеки, който няма деца бива изолиран от обществото и хулен. Е може би някои хора не искат да имат деца, може да не са готови, може самите те да са агресивни и да знаят, че ще са лоши родители. Много проблеми може да се избегнат, ако просто се махне тази социална норма всеки да има деца. Човек трябва сам да реши за себе си, без намесата на обществото.

В противен случай, получаваме точно това - разводи, боища, после децата те израстват и стават психари, те имат деца, които са още по-големи психари и така нататък.

Друг въпрос е разбира се, че по време на комунизма, социална норма е било децата да се налагат, някои дори са ги налагали жестоко. Както виждаме резултата от тази, , желязна" дисциплина не е добър. Всичките в момента хора активни в нашето общество, политици, бизнесмени и така нататък са израстнали в онова общество на боища и, , дисциплина". Много от тях са зверове и зверилища, които крадат, убиват, трепят, колят, бесят и са пълни егоисти. Такива среди на напрежение, на насилие, раждат само още насилие.

Както казах, без да съм родител, знам, че е много по-добре като крайна мярка, да затвориш едно дете в една стая и просто да го лишиш от забавления. , , Тъпите" западняци точно това правят, за наша изненада в тяхното общество има закон и дисциплина, докато в нашето цари хаос. Като искат тия родители да показват големите си мускули, да отиват да се бият на боксовия ринг или да направят услуга на всички ни и да се опълчат отрепките на обществото ни. Разбира се, такива страхливци намират много по-лесно да бият беззащитно същество, вместо да се опълчат на хулигани.

103.   децата които не са бити немогат да си вземат живота в ръце сами, аз съм жив пример за това на 29г все още ме издържат. Така че само як пердах е оправията и съжелявам че не са ме спуквали от бой.