Споделена история от Семейство |
Чувствам се като консерва, мъкната навсякъде
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2066 пъти
Хора, чувствам се много зле! Имам нужда да кажа какво ми тежи на някой, който евентуално би подходил с някакво разбиране към мен, а не с викове и упреци!
С нашите се местим непрекъснато от държава на държава. Понякога и от град на град, но по-рядко. Понеже няма как да ходя на училище в другите държави, тъй като на 5-6-7 месеца по принцип се местим, съм на самостоятелна форма на обучение и в България си взимам само изпитите. Мисля че 2012 е петата по ред година, в която обикалям Европа.
В началото ми беше много интересно, виждах света, дори пътуванията ми харесваха. Но в един момент ми залипсваха приятели и като цяло същества на моята възраст. Имам нужда от такива!
Разбира се, споделих на нашите, че искам да се запознавам и с деца, а не да виждам само възрастни, през сълзи им го обясних, защото те явно не се бяха досетили. Майка ми се отлъчи малко от работата и започна да ме води по детски площадки, детски кътове, запознаваше се с родителите на други деца, опита се да ми създаде среда.
Проблемът е, че не прекарваме достатъчно време на едно място, за да мога да науча езика (децата в другите страни рядко знаят английски, а и аз не съм една от най-вещите в него, но все пак бих могла да общувам някак).
По принцип обикаляме Западноевропейските държави като само веднъж се върнахме заедно на едно място - в Испания. Всички останали страни сме ги минали само веднъж и то столиците им, не че обикаляме кой знае колко настрани. Сега пък разбрах, че имат планове да се местим към Скандинавските страни, а аз си мислех, че вече ще се установим някъде! Имам нужда да бъда на едно място, да имам ако не приятели, то поне познати, с които да излизам. Писна ми от възрастни!!!!!
Като им кажа, че искам на едно място на нашите, те започват да ми крещят, че съм се оплаквала безпричинно, че те ми осигурявали всичко, че съм се деляла от семейството, че съм неблагодарница и какво ли още не. Наскоро ми заявиха да не съм мислела толкова за приятели, а да съм си учила за изпитите. Уча ама искам и да излизам, да обшувам навън. Писна ми от интернет! Писна ми да уча езици, които след няколко месеца трябва да заменя с други! Писна ми от всичко, искам да се прибера в България, да познавам съучениците си... Ако не в България, то искам да бъда някъде в интернат - поне има деца там!
Писна ми и от тъпия им бизнес! Понякога си мечтая просто всичко да се срине, нещо да стане и да се провалят, да се приберем в България, но после си казвам, че не бива така да мисля. Те не го правят само за себе си, сигурно и на тях не им е особено приятно да се гмуркат от едно море в друго, но ако и на трима ни не ни е приятно - да отидем на едно място и да се спрем! Да започна да ходя редовно на училище, а те двамата да си гледат офисите. За какво им е още да разширяват тъпия си бизнес? Не им ли е достатъчно това, което направиха? Защо са толкова алчни?
Защо не ме разбират? Защо не помислят за мен не от материална гледка точка? Парите са важни, никога не ми е липсвало нещо - дрехи, играчки, нова техника или каквото и да е друго, но дори не усщам и тяхната любов. Не стига че нямам приятели ами и те не ми обръщат кой знае какво внимание, защото все са заети с изчисления, сделки и други неща. Като отиваме на някакви тържества с партньорите им или не знам и какви точно се падат, никой друг не мъкне детето си - само аз съм. И скучая, скучая, скучая, скучая, скучая...
Вчера поисках да си имам домашен любимец - малко кученце, котка, заек, хамстер, птица та дори и на змия сигурно ще съм съгласна. Някакво живо същество, което да можем да придвижваме при пътуванията си, но те казаха, че честата смяна на климата няма да повлияе добре на един домашен любимец. Трябвало да помисля за създанието... Ами те мислят ли за мен?! Не мислят ли, че и на мен не ми е добре?! Отказах се вече от идеята за дом.любимец, защото не искам да мъча някакво създание, както те мен, но пък ме е яд, че ги грижа за някакво животинче, което не познават, а за мен - не! Що за родители?!
|
