 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
В какво се превърнах?!
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2903 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 18 години! Искам да споделя моят проблем, който ме измъчва ужасно много.
Като малка, бях наивна, уязвима. Не умеех да общувам свободно с познати и непознати. Бях ранима, чувствителна, прекалено затворена в себе си. Така минаваше всеки мой ден. Сивота. Отегчение. Самота. Това бяха единствените чувства, които усещах. Не умеех да се защитавам, не умеех да споделям, не взимах никакво участие в каквото и да било. Бях мачкана. Невидима. Незначима. Незабележима.
Времето летеше! Вечер заспивах с желанието да не се събудя, а сутрин отварях очи и исках да умра. Винаги стоях сама отстрани и само наблюдавах. Наблюдавах света около мен - колко е жесток. Не допусках никой до себе си. Живеех в моя собствен свят и там се чувствах добре - сама.
Бях на 14! Появи се - той. Момчето, което беше достатъчно търпелив с мен и ми помогна да порасна. Всичко беше перфектно. Аз се сърдех - той ме обичаше. Аз го обиждах - той ми прощаваше. Аз го наранявах - той се радваше, че е до мен. Мечта. Бях малкото момиченце - нежна, мила. Бяхме винаги сами. Не исках да излизаме с други. Това го нараняваше, но ме подкрепяше всеки път. След 2 години и 8 месеца се разделихме именно заради това - отказах за пореден път. Нарани ме това, че му казвах "ще се променя, само вярвай в мен", а той предпочете да се разделим.
И така... мразех себе си, мразех се. Бях уморена от сивото ми ежедневие. ИСКАХ ПРОМЯНА. Бях готова на всичко. В един момент като се замислих вече бях друга. Не знам как стана, но ето ме сега. Нова. Променена. Ще попитате какъв е проблема... проблема е, че желанието ми за промяна, надмина себе си!
Уморих се! Превърнах се в това, което най - много мразех! Станах озлобена към хората. Пълен непукист. Придобих самочувствие, увереност. Това, едва ли е, защото така съм решила... напротив... това е резултат от това, което бях. Събирах толкова много в себе си. Мълчах... не говорех... прикривах всичко дълбоко в мен.. и сега някак си избухнах и искам всичко да изкарам навън.
Искам да съчетавам двете неща. Да бъда нежна, мила, добра... и в същото време да мога да говоря за чувствата си, да изказвам мнение без да ме интересува дали някой би се съгласил. Преди, когато някой кажеше нещо против мен... просто предпочитах да мълча и да забравя, а сега нещо отвътре ме кара да се защитя. Не мога да си представя, че ще се оставя да бъда мачкана и тъпкана... каквато бях. Не мога да балансирам между двете крайности. Вманиачена съм. Преди , когато някой отправяше обиди към мен... аз изпадах в някакви състояния все едно света е свършил.
Сега вярвам в себе си, знам, че аз съм права и никой друг не ме интересува. Сега съм груба (понякога). Сега съм уверена. Вървя с високо вдигната глава и се смея. Сега живея. Сега защитавам позициите си. Сега умея да общувам. Сега имам мнение за всичко... но... не съм тази, която беше тиха, която беше мъничка и умееше да обича чисто по детски. Сега не съм тази, която жадуваше за любов и мислеше, че първата любов ще бъде и последна. Сега не съм тази, която да чака за малко внимание. Не съм тази, която да заспива със сълзи в очите.
Сега се смея на всичко и на всички!
Липсва ми! Липсва ми времето, когато не бях такава. В какво се превърнах?!? ;((
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 258c6e07b4 |
|
1. Много важно! Светът нито започва, нито свършва с теб. Престани да поставяш себе си и състоянията си на пиадестал, и едва тогава ще започнеш да живееш истински.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: a476d3e963 |
|
2. Това ми е толкова познато! Аз преживях същото! Само, че ти си имала гадже, а аз най-добра приятелка. Ти си се превърнала в това, което аз исках да стана, но се превърнах в к*рва която няма приятели и не умее да защитава позициите си. Затова моя съвет е не се обвинявай и не съжалявай за нищо и никой! Просто си живей живота за да не станеш като мен!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 9e2b01cc69 |
|
3. Даммм, ... променила си се! :) Превърнала си се, в което е трябвало да бъдеш, за да си по-силна! ... Защо се чувстваш виновна? ! ... Звучиш като добро и умно момиче, просто преди не си имала избор! Държали са се може би зле с теб, наранявали са те, а и нали имаш голяма чувствителност, ти се е отразвало с дни! ... Та... при всеки идва ден в който чашата прелива :)) Казваш си, стига толкова!!! И не чакаш, и спира да ти пука, и не мисли а действаш... така променяш което си била! Хах, разбира се, любовта е което те е променило! ... Любовта винаги играе най-важната роля ;)
Срещнала си, момче което не е било като другите, което те е обикнало, и си започнала да съществуваш, оживяла си, събудила си се и за цветовете от живота! И защо? Само заради това, че за едно същество, си била от значение! ;) Любовта прави чудеса! ... :) Еее.. сега е минало доста време, разделени сте, но спомените остават! ... Последното решение е било негово, явно не е могъл да повярва че ще се промениш! Така че, не се обвинавай :)
Виж, ... Сегашното ти, е вид антипод, на предишното :) Взела си противоположната страна, тъй като си изгубила нещо ценно за теб, него и любовта му. Ииии,.. повече е нямало какво да губиш! ... Той е бил единствения човек, който те е познавал най-добре! След него, си можела да бъдеш каквато си искаш без да ти дреме, никой друг не те познава изцяло!!! :D Според мен се притесняваш, защото имаш усещането, че си безчувствена, че сърцето ти се е вледенило, и не можеш да допуснеш никой до себе си! Не и истински! Че живееш с една маска, дали? :) Дали щастливо ти аз е твойто истинско аз? Мисля, че това е твойто осъществено желание, да бъдеш щастлива, поне външно ;) А вътрешно, искаш смеха, усмивката ти да са породени от любов, да изпиташ онова сладко и окрилено чувство отново! ... ;)
Успокой се! :) Не правиш нищо лошо, ... само те моля, да не губиш сърцето си, позволи си и любовта! Нали? Никъде не е казано, че ще бъдеш наранена! ... Сигурно има поне едно момче, което те харесва? ! Е, помисли отново за любовта, като за възможна :) Бъди силна, бъди усмихната, жизнена, ама без да изтриваш свойта чувственост и човечност от съществуване :) Негативността не e начина, а положителността :) Ако вярваш малко повече в себе си, пак ще бъдеш каквато си, ама ще си по-свободна, и ще правиш всичко защото ще ти идва отвътре, а не за да не те видят в по-слаба светлина :) Разбираш ли? Да не ти е до виждането на всички, е хубаво :) Прави те, силна и отстояваща, но запомни, че по-силен е не който е фризерно студен :D и коравосърдечен, а който въпреки всичко и всички, е опазил сърцето и душа си невредими и така продължава напред :)
П. С. Който иска да ми зададе въпрос, или каже нещо. Може напълно АНОНИМНО да го направи на [НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА] :) Не е нужна регистрация. Гарантирам, ще има отговори.
~winterfire~
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 5c00156729 |
|
4. Та ти си станала това, което си искала да бъдеш. Просто овладей малко новата себе си.
Ес
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: bb98707034 |
|
5. Автор:
~winterfire~, всичко, което каза е точно така. Дори за миг си помислих, че ме познаваш.
Истината е.. че наистина имам усещането, че съм безчувствена , че сърцето ми е станало непоклатимо. Плаша се вече от себе си. Наранявам невинни хора, обиждам целенасочено. Осъзнавам се на моменти и ми става ужасно тъпо. Знам какво е да си от другата страна и да търпиш унижения. Исках промяна, но не такава. И най - лошото е, че с всеки изминат ден ставам още по - зле. Не мога да спра. И ме боли.... защото знам, че това не съм аз и хората с нищо не са виновни. Не искам да показвам власт и мощ .. и сила. Не е нужно. Но го правя повлияна от невидимото и от неизвестността. Все едно искам да си отмъстя за всички години, през които се чувствах по долна от земята. Знам, че не е правилно. Живота е представление.. или спираш да се страхуваш и излизаш на сцената.. или цял живот оставаш зад кулисите. И в двата случая има наранени, и в двата случая някой страда. Като че ли, когато си преборил страха си и виждаш сцената с други очи.. едва тогава можеш да разбереш какво ти е липсвало и какво си изгубил през времето, в което си се спотайвал зад кулисите.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
