Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   "Защо ми отнеха живота, кой има даде това право? " - Ти, ти си им позволила! Имах същото положение с изключението, че баща ми заместваше дядо ти, аз също обръщах двора с права лопата, но още на 21 си хванах автобуса след заплата и си тръгнах, без дрехи без багаж само месечната заплата, която тогава беше 140лв. И успях, сега съм на твоята възраст с две деца и любящ съпруг. Не се интересувам от тях, не им се обаждам, децата знаят, че нямат баба и дядо от моя страна, дори не знаят от кой град съм мислят си, че съм от тук /където сме сега/.

7.   аз не те разбирам, ти сама казваш ,че си нямала детство ,защо тогава си останала там ? Защо си влагала толкова средства ,за къща,където са те тормозили? Имала си шанс да учиш да срещнеш някой да имаш свой живот,а си пропиляла толкова много време?Ако съм на твое място си събирам парцалките и да ме няма,ще живееш на пансион на общежитие все ще измислиш нещо ,там само губиш и останалата част от живота си ... незнам защо си допуснала такова нещо

8.   Благодаря на всички за коменатрите.
Да, искам да променя нещо и съм започнала да опитвам. Разпращам си CV- то на различни фирми, кандидатсвам и за работа в чужбина. Някой питаше дали имам образование след средното - да, имам икономическо образование, което завърших доста по-късно. Имам и ниво С1 по английски език и начално ниво на италиански език.
По въпроса с детето, който беше и причината да пусна тази тема - най-много ме притеснява това дали не съм толкова емоционално и психически увредена, че вместо да направя едно дете щастливо, да му съсипя живота, както майка ми съсипа моя. Нали казват, че дъщерите рано или късно стават копия на майките си.
По въпроса за намирането на съпруг - знам че това няма да стане. Мъжете някак подсъзнателно улавят черната енергия, която струи от мен и бягат - никой не обича отчаяни и несигурни жени, не и за нещо дългосрочно. Затова отдавна се отказах да търся връзки.
А защо не съм ги напуснала - не знам, не мога да го обясня. Когато от 3-годишен мозъкът ти е промиван, че си тъп, грозен и не ставаш за нищо, когато ти се присмиват на всеки опит да направиш нещо в посока развитие напред - може би наистина е така. Срах ме, че ще проваля и че отново ще трябва да се върна при тях и тогава ще настъпи адът.

9.   Нещо си се пообъркала. Как така ще имаш или ще осиновиш дете в тази среда? Искаш да психяса ли, да го пребиват ли? Бягай надалеч от тези луди хора.
Винаги има варианти.
Сара

10.   Мила аз съм от малък град даже може да се нарече село, тук има къщи които се дават под наем - 30-50лв. на месец. Невярвам и в твоя град да няма, поразпитай. Другото което ми идва на ум е да продадеш част от мебелите които си купила, да почнеш да събираш пари и да се преместиш било то временно в друга къща, а след това в голям град или направо от увас в големия град. Но първо си потърси работа и квартира, Господ ще ти помогне само имай вяра! Моляте не оставай там, докато четох историята ти, толкова се вживях, че все едно съм на точното време и на точното място там където ти си била, почувствах се ужасно, немога да го опиша. Майка ми остави баща ми, реши и тръгна премести се в друга държава, сега даже съжелява, за това че е чакала толкова дълго и не си е отишла по рано а аз толкова я малих да го направи. Сега те моля и тебе да поемеш риска да се махнеш, защото времето си лети и само ако рискуваш ще успееш. не е нужно да се махаш веднага събирай известно време пари, поразпитай приятели и познати зи работа по градовете, по интернет също можеш да си намериш работа. Сега започва сезона по морето се търси работа се ще си намериш нещо. Майка ми в чужда държава без да знае езика, впоследствие го научи и се оправи, че ти дето ще сси в БГ няма да можеш. На една моя позната майка и роди на 40 год. ти още си млада ще срещнеш любовта и детенце ще си имаш. Изобщо да не те задържа това че си влагала пари в къщата и заплатата, която вземаш, защото нито къщата, нито заплатата са по важни от твоето щастие от теб самата. Затова не чакай повече а действай, не се страхувай да се изкачеш на върха на дървото, очно там са плодовете. Ти си минала през големи трудности, а именно те ни правят по силни, аз се чуда какво би било по лошо от това което си преживяла, че да се страхуваш да рискуваш и да направиш нещата по добри. Преди си отлагала и Бог знае колко много възможнности си изпуснала с това отлагане да се спасиш от тея жалки нещастници, а сега ЗАЩО ОТЛАГАШ?

Лена*

11.   Номер 5 ти пише отново. Със сигурност ще можеш да си намериш нова работа и да вървиш напред. В момента, в който се отдалечиш от тази среда ти ще имаш възможността да си "поемеш въздух. " Както се казва "далеч от очите, далеч от ума. " Ти бързо ще забравиш лошите неща, защото ще си потопена в изцяло нова среда и там ще бъде цялото ти внимание и сили. Мисли само позитивно!!! В момента, в който се отдалечиш ти ще излъчваш само позитивна енергия.

Напълно те разбирам защо досега не си ги напуснала. Вярвала си винаги в доброто, че нещата вкъщи някак си ще се оправят. Освен това си искала да бъдеш и в родния си град. Но гледай вече напред, а не назад!

12.   Така като гледам всички коментари те съветват да се махнеш от там. Аз само едно ще ти кажа, защото в момента го виждам. БЯГАЙ СЕГА, докато си на 36 години, защото повярвай ми, след още 10 години ще си викаш, че на 46 няма кой да те хареса и кой да те вземе и ще се вайкаш защо не си го направила, докато си била на 36.

Моята майка е на 49 и много съжалява за мъжете в живота си, колко време била търпяла един или друг...СЕГА, направи го сега. В София можеш да си намериш нещо от сорта на 300 лева, дори и по-евтино, с една заплата от 600 на първо време ще се справяш. Намери си приятел, той ще бъде твоята опора. Това е решението, но не го ли направиш сега, после цял живот ще съжаляваш. Пиши в темата какво е станало :). Историята ти ми е много интересна.

13.   Колко авторке, колко трябва да се провалиш за да се върнеш при тях? Не е ли по добре просякиня на софийска улица вместо там, независимо образованието ти. Просто казваш край, няма път назад, забравяш адреса. А това дали ще приличаш на майка си, да малко, но всичко зависи от теб. Когато детето те ядоса ще му кажеш несъзнателно "че е тъпо, грозно и не става за нищо" после ще съжаляваш. Ти си възприела вече тези думи за наказание, важно е обаче когато се осъзнаеш да го прегърнеш и да кажеш съжалявам, не исках да те нараня, просто бях ядосана от постъпката ти. Важно е да се стараеш да му натрупваш колкото може повече щастливи спомени с теб, независимо, че няма начин ще има и нещастни.

За съпруг, черната енергия, която струи от теб ще се промени в момента когато натрупаш достатъчно щастливи спомени, трябва да покажеш на самата себе си, че майка ти не е била права тоест да си намериш някъде работа и в свободното си време да правиш това което ти се прави било то и возене на виенско колело, свирене на инструмент или каквото там ти харесва, просто трябва да спре да ти пука. Всеки човек има нещо което му харесва да прави тогава никой няма да те спира да го правиш. Но за дете и съпруг е рано докато не си промениш черната енергия.

14.   Маце, ти си си млада от всякъде, пък си и образована. Купувай едни хубави дрехи и си наложи да се усмихваш по-често, ще си намериш мъж. Забавлявай се, излизай, срещай се с нови хора. Сигурен съм, че ще станеш чудесна майка. Освен да получава, човек трябва и да дарява любов. Ти имаш нужда и от двете. Ще се справиш. И не се отказвай да си търсиш половинка. Като остарееш след години ще имаш нужда от човек до теб. Послушай хората и промени живота си радикално. Стискам ти палци да знаеш. 100% си хубава, стига си слушала роднините си. Повечето мъже сме елементарни - държиш ли се мило с нас и умееш ли да правиш мусака и баница, значи си чудесна. Това последното не е само мое мнение. Говорили сме си го с колегите ;)

Фил

15.   А имах баба като твоята, дето ми съсипва къщата, по която съм хвърлила толкова пари изкарани с труд, точно два удара в съсипаната стена и ще я пратя там, дето и е мястото в ъгъла да се превива от страх.

Сега по темата...
ти не уважаваш себе си щом си стегнала до това положение, на 36 без собсветно семейство и приятели.
Един човек, който има самочувствие и си знае мястото в живота никога не ми позволил да го мачкат.
Не знам трябва много да мразиш себе си, за да живееш в този концлагер. Ти не обичаш себе си, тогава как искаш тези зверове да не се гаврят с теб???
Роднините ти не са виновни, виновна си ти, че не си взела живота си в ръце, а си се оставила в техните ръце да ти отровят живота.


Ягода

16.   първо си отговори на въпроса защо им позволяваш да го правят. и после сама си даи правото да си щастлива. при мен беше повече психическия тормоз но аз реших че имам преаво да живея и го правя

17.   Бягай в чужбина! Може да дойдеш в Кипър! Тука можеш да искаваш по 1000 (2000лв)евро с работа в магазин, а минималната заплата е 350 евро (700лв). Дават ти 300 евро само за да стоиш полвин ден седене на стол в магазин в който само ще пиеш кафе и ще отговаряш на заблудени телефонни обаждания. Бягай! Бягай! В Германия, в Италия, във Франция, където и да е!!!! Оправи се икономически и си осинови детенце. Пожелавам ти да направиш някое детенце наистина щастливо. Аз самата съм осиновила 2 дечица и от опит ти казвам, никога няма да съжаляваш, че си имала дете. Бягай и си оправи живота! Не се страхувай!

пп- Пиши ни какво е станало. Късмет! Не се предавай!!!!

18.   Искам да ти кажа, че не си луда. Напротив - много трезво и разумно разсъждаваш. Чудесен човек си, но не това е важното, което исках да ти кажа. Значи казваш, че взимаш 500 лв., ок. Подай си молбата за напускане, вземи си парите, събери си багажа и се махай от тоя град. В момента е лято. Можеш да потърсиш нещо сезонно по курортите. Ако сайтът беше направен така че да могат да се оставят координати, щях да ти предложа конкретно място, сигурна съм, че ще се справиш, работата не е тежка, предлага се и общежитие ( малко е мизерно там и се живее с още хора, но е по-добре от нищо). Та пари няма да натрупаш, но поне ще се махнеш и през това време ще търсиш друга работа,а и няма да има кой да ти изяжда заплатата.

Другото ми предложение е, да кандидатстваш за домашна помощница в чужбина. Като начало не е никак зле, докато влезеш в час с техния живот. Осигурява ти се храна и покрив, а и парите не са лоши. Но трябва наистина да искаш и да действаш, за да се спасиш от там, където в момента. А като се махнеш и като си стъпиш на краката, всичко ще си дойде на мястото. И мъж може да си намериш и дете да имаш и т.н.

И най-важното, което исках да ти кажа е - Приеми живота си не като наказание, а като предизвикателство, като много голяма трудност, която си преминала. Тези хора не са успели да те направят като тях, това значи че си по-силна, че имаш висша сила в себе си. Но е време да се махнеш от там. От тук на сетне всяко отлагане е крачка назад. Доказала си, че си много силна душа. Не се предавай на финала, като ги оставиш да те смажат. След някоя друга година, когато усетиш, че животът си си отива, ще се озлобиш или ще се отчаяш. Сега си още млада и имаш време да опиташ от всичко. Не го пропускай!

19.   Ооо, много лошо и не коректно отношение.. без никакво разбиране...
самочувствието не трябва да се срива. - дебела-всичко е поправимо, относно краката къси като на прасе - 170 см-няма прасе толкова високо първо, второ мъжете харесват и жени 160см, какъв е проблема, няма такъв..

За грозното на носът -има лекари, може би е изкривена преградата, което е болест, и не е за подигравка, изправя се и всичко е ок. баща ти какъв нос е имал, няма значение, задникът голям-значи тука може да е днес голям, утре малък.. , коленете- кремове има, има и слънце, за тен, а всеки човек има право на щастие и болни хора се женят, но злобни хора пречат на добри хора да имат семейство е тука историята..

20.   Не си търси оправдания авторке, искаш ли можеш да си идеш. 500 лв са много пари, достатъчни за да се издържаш и живееш сама. Нямаш спестявания-не ти трябват за в момента. Това, което трябва да направиш е да си намериш стаичка, макар с хазайка, където да отседнеш на първо време. Макар и село вярвам и съм убедена, че има възрастни самотни хора, които ще те приютят, естествено срещу заплащане. Ще кажеш ами пари-като вземеш заплата вместо да я даваш вкъщи и да ги гушиш плащаш и се нанасяш. Лесно е повярвай.

Аз също съм от село, живеех с майка си, баща си и майката на баща ми. Скандали от сутрин до вечер, дъртата вещица клеветеше майка ми и баща ми и вярваше и накрая аз бях виновна за всичко. Майка ми си изкарваше яда на мен. Беше ми жал и не и се сърдих, когато ми крещеше и обиждаше просто за да и мине яда, но ми беше втръснало от тях. Реших и се махнах. Аз работех в града, пътувах си и ми беше удобно да разглеждам обявите за квартири. Избрах си, обадих се, поисках си заплатата седмица по-рано, платих и предплатих месечният наем и се преместих. Въпросите, страховете, притесненията ми дали ще се справя с живота, угризенията на съвестта ми, че изоставих майка ми и баща ми сякаш затихнаха още щом прекрачих прага на" моето кътче". Не мога да ти опиша колко е хубаво да усетиш спокойствието. Заплата ми е по-малка от твоята всеки месец различна от 420-до 450, но са ми напълно достатъчни за да си живея без притеснения, че няма с какво да си платя сметките или че ще гладувам. Само да решиш и да си тръгнеш, мини през всичко-майка, баба, къща, бягай и се спасявай

21.   Здравейте. Аз съм авторката. Нищо не направих, не знам какво и ме е страх. Подадох документи за толкова работи - от никъде нямаше отговор. Нищо не става от мен, нещата са още по-зле от преди, затъвам. След три седмици ставам на 37, на никому не съм нужна, никога няма да имам деца, никога няма да съм щастлива. Изпаднах в тотална депресия, качих 15 кг. за три месеца и едвам издържам на противната работа. Не ми се живее, нищо не ми се прави, искам да заспя и да не се събуждам. Само когато спя ми е добре. Искам да умра.
Съжалявам, че ви отнех времето с жалката си история. И да пиша и да не пиша - все тая. Аз си се познавам - никога нищо няма да направя, защото ме е страх от промените, от всичко ме е страх. Аз съм една глупачка и нещастница, по-добре да умра, хиляди пъти по-добре ще бъде.

22.   да пиша и да не
пиша - все тая. мм не е вярно. Докрай осъзнах БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТВОЯТА ИСТОРИЯ докъде могат да стигнат моите обсебващи родители и че подкрепата им да почна работа не е осъзнаване, а коварна част от плана за моя път, начертан от тях. Аз няма да се предавам, нищо, че ми е идвало да се хвърля ще се боря умно. Не се предавай!

23.   Много тъжна история. Но те съветвам да не се предаваш и в името да бъдещото ти детенце да се пребориш и един ден да ощастливиш някое нещастно детенце от някой дом, да му промениш бъдещето, което би имало ако остане там.Премести се на квартира, отиди в друг град.
Майка ти много е изстрадала и тя за да се озлоби толкова. Намери си работа в друг град. Намери си приятел и не казвай на майка ти за него. Устрой се някъде тайно. Не ги запознавай с него. Моите родители са били по стари от теб, когато са се запознали, така че имаш време и ти да срещнеш любовта, да родиш или да осиновиш някое детенце.

24.   Здравей авторке! Надявам се да прочетеш коментара ми. Ти не живееш сред хора а сред демони. И то изключително зли. Дълбоко потресена и натъжена се почувствах от историята ти. Искам да погледнеш нещата по следният начин - цял живот си била нещастна, заради своите зли роднини. Ако не вземеш радикалното решение да ги оставиш и да се махнеш от там, ще живееш с тях докато съвсем не остареят и не направят живота ти напълно безсмислен, защото станеш ли на 55 - 60 години, вече няма да има какво да очакваш. По принцип е много трудно да живееш сам. В момента аз живея сама и го разбрах по трудния начин. Да тридно е, но примерно една котка, също е комапния и то добра. Имам си котарак :) Моля те като приятелка, каквато бих се радвала да бъда - изживей младостта си без да бъдеш малтретирана. По-добре бедна и сама, отколкото с тези демони които се хранят от страданията ти. Ще чакам да пишеш, че си си отишла (където и да е) но си далеч от там.
Поздрави: Кира

25.   До авторката:
Нищо не си направила, защото те е страх, а те е страх, понеже интерпретираш бъдещето според настоящето. Но ти няма как да знаеш какво ще е бъдещето ти. Въпреки това го виждаш като по-гадно от настоящето, сигурна съм. Ето това те е държало досега в тази обстановка. Ако можеш да се видиш отстрани, ще разбереш, че това е нелепо, защото няма какво да пазиш и какво да браниш, нито да губиш. Единствено ще става по-лошо, защото животът ти е такъв, за да се научиш на нещо изключително важно - да уважаваш себе си. Да обичаш себе си. А ти не искаш да се заобичаш, защото това е ново и различно и се изискват усилия. Ситуацията ти е повече от ненормална и ти го знаеш. Човешко е да те е страх, разбирам те, но и не е нормално да продължаваш да стоиш там.
Има една добра новина по твоя проблем. Ако си готова вътрешно, обстоятелствата ще те принудят да си тръгнеш-няма да имаш избор и ще го направиш. Светът е едно огледало и той отразява това, което се случва в нас.
Спри да се самосъжаляваш. Самосъжалението може да е опияняваща емоция, към която да се пристрастиш и която да ти пречи да мислиш трезво. Не взимай толкова външни мерки, повече потърси отговорите в себе си. ОК, ти не искаш повече да те тормозят. Тогава прояви увереност и намерение това да спре. Доставяй си дребни удоволствия. Спри да говориш с тях. Спри да се защитаваш с думи. Има много начини. Успех и пиши!

Soul

26.   запознай се с хора от интернет на снимки, може да се харесате, срещни се с тях, и търси любовта и детето ще стане набързо.. А също може и да осиновиш още 1 дете, така ще имаш 2 деца... Има много самотни мъже и жени, но гледай качествените хора...

27.   , , Страхът е най-лошият съветник'' - са казали хората. Аз не съм расла сред такива ужасни хора, но ми се е случвало да изпитвам ужасяващ страх, преди да предприема дадена крачка. Но знаеш ли? Трябва да се пребориш с този страх! Страхът е бариера, която стои на пътя ти и те спира. Помисли, след като го преодолееш, колко хубави неща те очакват! Няма да навлизам в подробности, но в определен момент от живота ми изпитвах същия обсебващ страх. Но го преборих и достигнах своите щастливи мигове. Направи и ти така. И не си казвай:, , Аз не ставам за нищо! '', защото просто не е така! Това са неоснователни комплекси, които са ти набивани цял живот в главата. Аз имах подобни комплекси. Но не от семейство, а от съученици. В училище много ме тормозеха, обиждаха ме, че съм била грозна, че съм била ужасна и т. н. И така аз вярвах, че не съм хубава, че наистина съм толкова грозна, едва ли не най-грозната. Но като пораснах, започнаха да се появяват обожатели, момчета, които наистина ме харесваха, някои дори тичаха подире ми. Не разказвам това, за да ти се хваля. Наясно съм, че не съм първа хубавица, но не съм и негодна и неспособна, както някои съученици ми втълпяваха. По същия начин ти се внушава и на теб, но от роднините. Трябва да се махнеш от тази среда, за да се появят хората, които да ти кажат, че не си негодна! Човек не избира роднините си. Но избира начина си на живот. Бъди силна! Бъди смела! Цитат от една чалга песен:, , Смелите си имат всичко''... Нужно ли е да го обяснявам? И още нещо - майка ми роди сестра ми, когато беше на 37. Леля ми пък си осинови момченце, когато беше на 38. Така че не е късно. Всеки си има съдба. Някои раждат на 20, други - на 40. Не е еднакво при всички, така че не се сравнявай с хората, а гледай да подобриш своя живот! Успех занапред!

28.   Божееее! Трябва да се махнеш от това адско място. Премести се надалеч, почни нова работа, хвани си мъж и тогава ще си родите колкото искаш деца. На твоя страна съм.

29.   Затънала си в самосъжаление и май само огромната злоба те крепи. Ще ти кажа, че нищо в тоя живот не се случва случайно - доста гадости наистина, но те си имат причина и тя не е извън теб. Че са те повредили това е сигурно, но ти си на 36 и виждаш само гадните неща, които ти се случват. Докато си така настроена нищо няма да се промени за теб. Нещата са в твои ръце, няма кой да те измъкне освен ти самата.

30.   Авторке, четох проклятията, които сипеш към читателите в една друга тема и мога да ти кажа - не си по-добра стока от майка си.
Айде, със здраве.

31.   Ако не си помогнеш сама, и Господ не може да ти помогне. Какво толкова те притеснява, хората ти го писаха, вземаш си заплатата и си намираш квартира. За предпочитане в друг град и с нова работа. Другият вариант е дори и да си запазиш работата и да си вземеш квартира близо до ваще, ако дойдат да те тероризират ще ги изгониш, ако трябва и оплакване ще подадеш срещу тях. Ти не си дете, ако не си умствено изостанала не би трябвало да търпиш това досега. Има психолози върви искай да ти помогнат. Имаш насаден страх и комплекси от детството си, но ти вече не си дете и можеш сама да вземаш решения, да се грижиш за себе си и да се защитаваш. Още повече, че майка ти е без работа разчитат на баба ти на пенсията и твоята заплата, а щом е така не мислиш ли че те са зависими от тебе вече, и би трябвало ти да диктуваш правилата. Да се стегнеш и да се опълчиш, да ги накараш да те видят вече като голяма жена. А са се месели в твоя живот, а си си събрала багажа и да се оправят сами. Обаче моя съвет е да се махнеш от тях, защото живота ти покрай тях ще продължи да минава напразно. Влагала си пари в къщата, забрави това, по добре по квартири, но спокойна и щастлива, а всичко дето си го купувала пак ще си го купиш. Не е късно да почнеш от нулата, но с такива хора нямаш никакъв шанс да живееш живот. Забрави че съществуват, смятай ги за умрели и започни да живееш. Намери си приятелки, споделяй с тях какъв е твоя живот и те ще ти помогнат, а тук и анонимно да пишеш освен съвети друго не можеш да получиш. Няма от какво да се срамуваш, че имаш такова гадно семейство, както те те обиждат така и ти ги разобличавай що за стока са. Дори едно момиче на 16г не би се оставило да се държат така с него, както ти се оставяш. Всичко зависи от тебе, или се вземаш в ръце и се опълчваш или се оставяш да те мачкат защото така ти харесва, и няма нужда да ни губиш времето и да искаш съвети. Нищо не могат да ти направят, няма с какво да те заплашват ти не си дете вече. Изкарваш си хляба сама и можеш да се грижиш сама за себе си. Ако мислиш, че ще те лишат от къщата, помисли си струва ли си да се жертваш заради нея, а като остарееш и си сама с тебе ли ще я вземеш като умреш. Нямаш много време, но не е късно да хванеш някой последен влак, да срещнеш човек, да създадеш семейство, но бягай далеч от тези хора, и ги зачеркни от твоя живот. От тях полза нямаш с тях и без тях си без семейство, но ще си много добре ако престанеш всякакви контакти с тях дори и да ги срещаш по улицата. Всичко е в твоите ръце. Успех и кураж, по лошо не може да ти се случи, като се отделиш от тях.

32.   И къде ще отида? ! Знаеш ли на колко места съм подала CV и молби за работа. От цяла година подавам, следя обявите за работа - и НИЩО. По нашия край безработицата е огромна. Като отида в Сф какво ще направя - ще се хвана на работа за най-много 700-800 лв., ще плащам наем 400-500, ток, парно, транспорт, вода, телефон, кабелна и интернет за по още 200 на месец и ще живея с какво - с дръжки. Не мога да си намеря приятели, пробвала съм и не става - аз съм увредена и хората бягат от мен. И мъж няма да си намеря защото съм грозна. Айде оставете ме на мира, модераторите да изтрият темата, моля. Вие нали сте се оправили, нали сте си осмислили живота с мъже и деца, оставете ме мен на кучетата, нищо не ви искам. Аз за себе си знам какво ще направя - не знам точно кога, но знам какво. Преди три години си купих едно страхотно розово въже - здраво и качествено - от тогава си стои в готовност и когато вече стане да не може повече това въженце ще ми свърши много повече работа от всички психолози, съвети и клишета.

33.   Авторке, голяма жена си вече, а се изживяваш като тинейджерка. Не си прекъснала до ден днешен пъпната си връв със старото си семейство, как ще създадеш свое, как ще си намериш приятели, среда?
Махкай се от там, за твое добро е. Хвани последния влак, защото скоро си на 40 и няма вече връщане назад.
Аз на 19 г. съм се изнесла от нашите с точно 80 лв. в джоба (год. 2002 беше) - малко пари и за това време, но ще ти кажа - това беше най-доброто решение в живота ми!!!
За финансовите причини - вземи кредит от 1000 лв-1500 лв., ще ти стигнат на първо време. В София неквалифицираните получават към 800 лв. заплата. Квартирата в стая е към 200 лв., при хазяй вървят квартирите дори към 150 лв. Сметки да сложим още 50-80 лв., заемът бързо ще върнеш, дори не вярвам, че ще ти трябват толкова пари, но е хубаво човек да има някой лв. в джоба, когато запоава на ново. Да, като стандарт на живот в началото ще си на същото ниво, но ще си намериш и по-добра работа с времето.
Освен това в София има богати реститутки, които дават стая без пари, ако им се помага в домакинството. Има и мъже, които по една или друга причина са сами и дават стаи без пари, ако им се помага в домакинството. Не, не искат секс, но се надяват де...И пак ще си по-добре от сега! Изобщо, всяка жена е с пъти по-добре от теб, дори младите и самотни майки са по-добре от теб, защото имат човек, който ги обича.
Ти ще си умреш сама, ако днес не направиш нещо по въпроса. Вашите не те обичат, те са те родили да ги гледаш и да те използват. Промен нещо и РИСКУВАЙ. Да, можеш да се провалиш, но кажи ми - по-голям провал от сегашния ти живот има ли?
Къде по-нещастна можеш да завършиш?
И не витай в облаците - никой няма да ти даде дете, защото всяко оставено циганче може да получи другаде много по-добър дом. Не отговаряш на никакви условия за осиновител. Нямаш мъж, нямаш спокоен дом, не можеш да предложиш нищо на едно дете.
Хвани и си търси мъж по мрежата - разведен, самотен баща, вдовец - човек който може да оцени жена на твоята възраст, изнеси се от днес за утре, смени си телефон и всичко и прекрати всякаква връзка с тези зомбита. Предупреждавам те - след като са свършили с теб, ще си точно подобна като тях. Средно положение няма - или опаковаш двата си парцала и бягаш надалеч, без да се обадиш повече, или оставаш и продължаваш да им слогуваш. Между другото, в София и след наем и сметки ще ти осават повече от 500 лв. които ще можеш САМА да си харчиш. Аз не вярвам в момента сама да харчиш нещо. А и в твоя град - колко са квартирите? Дори да плащаше квартира, пак едни 300 лв. за теб щяха да остават, с които ти НЕ РАЗПОЛАГАШ в момента за лични нужди.
Мисля, че си зависима от тях емоционално и страдаш от някаква форма на Стокхолмски синдром - привързаност на заложник към терорист. Просто е много лесно да предадеш контрола над живота си на някакви насилници, ти си жерва и си болен човек.

34.   Аз съм пак номер 31. Не си увредена, не вярвам и да си грозна, а пък външната красота няма нищо общо с вътрешната. Просто си много комплексирана, с ниско самочуствие, заради семейството ти. Не ти трябва въженце, на никой няма да накривиш, нито на някой ще липсваш ако се самоубиваш. Трябва ти сила и кураж да се откъснеш от твоето семейство и да почнеш живота си от начало. За работа си имаш в момента, намери си квартира дори и да е съседната къща, няма от какво да се притесняваш. Страх те е че ще те бият ли, да не си на 5год. Има полиция, прокуратура ако трябва жалба ще пуснеш срещу тях да не се занимават с тебе. Не те е страх от самоубийство, а се страхуваш от 2жени. Колкото до приятелки, аз бих ти била и бих ти помагала ако те познавах. Тук не е възможно да даваме координати все пак ако не ми го изтрият търси ме с английски букви ...... Бих искала да ти помогна да си оправиш самочуствието и живота. И аз съм на твоите години, и аз си имам моята драма, но не се предавам и се боря.

35.   За какво пуска тема авторката, а не иска да се пише по нея и не иска съвети? Май цялата работа и е такава - само внимание да привлича. Няма лошо, липсата на живот си е твоя липса.

Soul

36.   Не е честно. Просто не знам кави грехове от предишен живот изкупувам. Никому нищо лошо не съм направила, едно пиле не съм убила през живота си. Защо точно аз, защо точно моя живот. Не знам откъде да започна или какво да направя. Нерешителност, страх. Знаете ли, че преди 4 години бях на крачка да си купя своя къща. На чудесно място, вярно имаше страшно много ремонти по нея, но щях да се справя. Продаваше се само за 5 хиляди, имах половината спестени, щях да изтегля кредит за другите. Тогава бях събрала кураж, бях си направила план за живота си - първо купувам къщата, ремонтирам я някак си за две, максимум три години. Изнасям се, отървавам се от всички вампири край мен, осиновявам си едно детенце и двечките си живеем в къщичката, ще си отглеждаме малка градинка с цветя и зеленчуци. Бях на крачка, буквално на един ден време от покупката и в последния момент се уплаших, отказах се, постъпих като страхливец, изключих си телефона и дори не се обадих на продавача да му кажа че се отказвам. Не знам защо, не мога да си го обясня. Винаги ме е било страх от промени и от решения.
От тогава нещата стават все по-зле. Изолирах се от всички приятели. Не знам защо го направих. Имах усещането че ми се подиграват или ме съжаляват зад гърба ми. И за по-сигурно се отдръпнах от всички. Вече не мога да говоря нормално с хора, все гледам да приключа бързо разговора и да съм си сама.
Надебелях ужасно, изглеждам отвратително, не че някога съм била красавица. Това допълнително ме смачка. Крия се, гледам да не се показвам много пред хора, имам чувство че всички ми се подиграват. Просто съм на дъното, пропаднах, изпаднах от живота.
Имам позната, която навремето се хвана с женен мъж с две деца, разведе го и се ожени за него. Той влезе в затвора за кражби. Тя отиде прислужница чужбина, забременя и си продаде детето там. После роди друго дете от мъжа си. Той излезе от затвора се хвана на работа и изкарва луди пари - с основно образование е, а взема по 2 бона месечно плюс продължава да си краде от фирмата където работи. Управителят знае, но нищо не предприема. Купиха си къща и я ремонтираха лукс, купуват си всяка година кола, изобщо живеят си разкошно. Тя пълни фейса със снимки от щастливия семеен живот, екскурзии, сбирки на ядене и пиене. Е, кажете ми има ли справедливост в тоя живот? ! И дали има бог и дали има грях и изкупление?
Все едно.
Не знам защо пиша, все ще се намери някой младок като soul, дето му е широко около врата да ми подметне нещо гадничко.
Скапах се от работа, разглобих се, всичко ме боли. И нищо - тъпча на място. Давам пари да оправя някакъв проблем и след малко разбирам че вместо да се оправи той е станал още по-голям за още повече пари. Всеки гледа да те прекара, да ти изцеди и малкото, което имаш.
Днес видях мъжа, с който излизах навремето и изведнъж ме обзе такава злоба и яд. Не че съм била влюбена в него или нещо подобно. Просто осъзнах, че с него можех да си наредя живота - финансово и битово. Сега можех да не се прекършвам от работа, да не се тревожа за пари, сметки, ремонти и прочее. Разбирате ли - аз щях да направя тоя компромис - да се преструвам че го обичам, да му се умилквам и прочее в замяна на една битова сигурност. Звучи ужасно гадно и ку/венски, но съм толкова изморена. Нямам сили вече. Знаете ли какво е да нямаш никой и нищо зад гърба си. Да си сам и авангард и тил, да си заобиколен от зверове, които са готови да те разкъсат. Аз не мога вече всеки ден е мъчение, все по-трудно ми е да живея. Боли ме всичко - и душата и тялото ме боли. Толкова съм изморена, няма ли да има край най-сетне....

37.   Кaндидaтствaлa си прaво под нaтискa нa мaйкa ти, не те приели.
Aко толковa е искaлa дa те мaчкa, зaщо те е подтиквaлa към професиa, която ще ти дaде пълнa незaвисимост и 5 год. дaлеч от нея. едвa ли у вaше село имaте университет.
После си училa 2 год. нещо си, незaвършилa. КЪДЕ? Не у вaше село. пaк дaлеч от мaмa.
Нaкрaя икономист. пaк питaм, КЪДЕ?
Можелa си дa се мaхнеш от тaм, не искaш!!! И сегa можеш!
Влюбенa си в собственaтa си дрaмa или измисленaтa тaкaвa.
И кaто събуди съчувствието нa толковa хорa, кaк точно се чувствaш? Уж търсиш съвет, a си позволявaш дa ритaш срещу хорa, които се опитвaт дa ти помогнaт? !
Кaк се чувствaш от мисълтa, че всички сa по добри от теб? Или ти виждaш товa кaто вид зaвоевaние? ! Колко съм добър/рa в мaнипулaциите.
Нaдебелях, не могa, не искaм, остaвете ме нa мирa!
Или хвaщaй въженцето или пътя. дете не ти трябвa, .. всъщност ти не му трябвaш. или поне първо си опрaви животa, кaкъвто и дa ти е проблемa и ЗA БОГA потърси психолог!
Имaш нуждa от здрaв ритник в зaдникa!

38.   Добре, де жена на 36 си, толкова ли не можеш да си вземеш багажа и да се изнесеш? Да, на квартира е скъпо, ама разгледай обявите все ще намериш някоя баба, която дава стаи под наем., пък после ако, пожелавам ти го, си намериш по-добре платена работа винаги можеш да си намериш по-сносна квартира. И за да няма приказки и ала бал, ти предлагам да смениш града. В големия град и работа по-лесно можеш да намериш и заплатите са малко по-сносни и баби, които дават стаи има повече и най-важното никой не те познава! Знам, че звучи неблагодарно, ама ги остави онези двете да се оправят сами! Цял живот си и м слугувала, стига толкова! Те хората на 18 години идват в града и се оправят ти си на 36 и те е страх! Време е да започнеш да живееш за себе си! Успех!

39.   Милаааа, първо ти изказвам съчувствие за всичко преживяно до момента. След това - не се отчайвай и не мисли, че на всички освен теб живота е смислен и щастлив. Не винаги външното е каквото изглежда. Обаче се присъединявам към всички в съвета си да се махнеш от това ужасно място.

Аз също не съм имала зад гърба си голяма подкрепа, но никога не съм се предавала. Е, признавам, че ми е било по - лесно отколкото на теб. Чисто практически: като си решила, че ти трябва помощ от мъж, намери я. Има доста сайтове с обяви с цел брак - и в България, и в чужбина. Намери мъж, който да ти допадне и го приеми непредубедено. Грижи се за него, "умилквай" му се. Остави го той също да се погрижи за теб. Може пък изведнъж да разбереш, че си щастлива. Гледай само да е отнякъде по - далеч, така че да не го тормозят твоите роднини - кретени и после да заминеш при него. Може и да е по - възрастен от теб, понякога семействата с по - голяма разлика в годините на съпрузите са много щасливи, тъй като мъжете са по - грижовни и по - кавалерски възпитани. Наистина имаш нужда от помощ, неговата помощ. Така и на детето, за което мечтаеш, ще осигуриш нещо, което не се купува - баща. Дори и с мъжа да не потръгне, детето е по - добре да знае, че има баща, а и в живота всичко става, нека да може и на него да разчита. Сигурна съм, че не си грозна, но дори и да си - това не пречи да си щастлива, вкусовете на хората са различни, за някого все си хубава. Ако си усмихната и добронамерена, сама няма да останеш.

Знам, че ти е трудно. Наистина ти пожелавам всичко лошо и негативно за теб да свърши още сега. Май познах и от кой край си - врачанския, по репликите на роднините ти, "сефери". Махай се оттам.

40.   Според мен 37 е на прав път. Много хора бягат да учат каквато и да е глупост, само и само, за да усетят самостоятелен живот, а ти си прекъснала, защото си решила, че няма какво да работиш с педагогика. Повече от 50% от хората с висше образование не работят точно по специалността си...

41.   Мен ми е по-интересно как ще осиновиш дете и ще му дадеш всичко, за което мечтаеш при все, че дори нямаш пари да се изнесеш.

42.   Всъщност не съм се надявала на коментари, нито на съвети. Не съм ги и искала, някъде да съм писала "Моля непременно за съвет и коментар"? ! Олеква ми като пиша тук. Тук имам чувство че изливам цялата гадост която ми се е събрала в душата и някак си ми олеква. Че на някой това му се струва не знам си какво - проблемът си е негов. Това е моят начин да се почувства малко по-добре. На който не му харесва - да не чете. Всъщност това е нещо като моя виртуален дневник. Онази вечер когато писах пост 36 бях много зле, просто бях на крачка от самоубийство, ако не бях изплюла цялата отрова която беше в мен, сигурно сега нямаше да пиша този пост.
И така написах това, а на другия ден вече бях в състояние да изкарам поредния ден на гадната работа, защото трябва и да се яде и сметки да се плащат и още две гърла да се издържат.
№ 36, благодаря, когато влезеш в моите обувки и извървиш моите крачки, тогава ще сдобиеш и право да ме съдиш. Между другото пише се "професия" - ето че в нещо съм по-добра от теб ;)
№ 37, колкото до мъжете - не знам. Всъщност искам мъж който да ме издържа финансово и да ми помага битово, не ми е нужен мъж като моя половинка или като обич. Това само по себе си е доста гадно отношение и вероятно мъжете около мен го усещат. Като се замисля, никога не съм била влюбена, нито пък съм имала особено желание за физическа връзка. А и съм лоша актриса. В действителност мъжете леко ме отвращават. Ей сега пак ще скандализирам някой моралист, но какво да се прави - това е истината. Достатъчно лицемернича в реалния живот, защо да го правя и тук, където съм анонимна.
Вече достатъчна съм се окопала в рутината и начина си на живот, свикнала съм с болката и самотата дотолкова, че когато се зареди някой по-слънчев период, те започват да ми липсват. Всъщност, аз нищо няма да променя и го знам много добре. Знам, че и дете няма да осиновя нито пък да родя, но мечтата ме крепи. Когато си легна си фантазирам как си имам собствена къщичка със спретната градинка и едно малко момиченце в дантелена рокличка и с две панделки в косите тича и къса цветята, как го водя на цирк, на пица, на детски клуб, как правим коледни сладки и украсяваме елхата. Знам че никога няма да се случи, но самата фантазия ме крепи някак си.
№ 40, ами че аз завърших после икономика и от тогава до сега работя по специалността си, какво точно се опитваш да кажеш?
№ 41, радвам се, че ти е забавно, следи сериала и ще разбереш как.

П. П. Нека никой не се чувства насилван да дава коментар или съвет.

43.   е хубаво де, нали взимаш много пари за стандартите на твоя град, защо не се отделиш, пък там ще се види вече с мъж, без мъж, с дете или без.

44.   Ами като толкова те дразни това, че хората ти съчувстват и коментират, купи си дневник! Хем си изливаш сърцето тук, хем защо коментирате? Май и ти не си наясно какво искаш.

45.   № 44 ми няма пък да си купя дневник, тук ще си споделям, щото така ми харесва. Дали знам какво искам или не знам си е моя работа - един ден знам, друг не знам и така си търкалям колелото на живота. И никой не ме дразни - вие не ме познавате, не знаете тази история дали е истина или е измислица, дали съм мъж или жена, аз не ви познавам, не ви знам що за хора сте - дали сте безмозъчни тийнеджъри или архивни бабички. Споделя ми се - споделям. Не ми се споделя - мълча си. Вие ако искате коментирайте, ако не искате недейте - ваша воля. Обаче решенията си ги вземам сама като първо си преценявам реалностите. Така че нали никой не си въобразява че аз ще взема автоматично за чиста монета коментарите тук и ще последвам съветите на анонимни хора в анонимен форум. За вас моят начин на живот може да ви струва странен, но кои сте вие да ме съдите и защо пък аз да трябва да си равнявам по вашите стандарти. Толерантност е думата, ако ме разбирате.

46.   ми авторке, както ти си свободна да пишеш или не, ние пък сме свободни да коментираме както намерим за добре (без, разбира се, да нарушаваме правилата на сайта). щом си написала история в публичното пространство, трябва да знаеш, че можеш да получиш всякакви коментари.
винаги съм се чудила защо хората масово не търпят критика и започват да скачат срещу критичните коментари и ги квалифицират като нападки, оплювки, съдене и т. н., обаче се радват на съжалителни постове.
и в други истории съм писала: какво те грее ако всички дружно охкаме и ахкаме заедно с теб срещу злата съдба, живота и вселената? това как ще ти помогне и как ще ти промени положението?
истината е, че явно си свикнала с положението си и явно не искаш то да се промени (някой психолог да каже дали е Стокхолмски или друг синдром), защото досега явно си имала достатъчно възможности. за съжаление за тези години семейството е успяло да те смачка психически и емоционално. щом ти харесва, пиши си, но от това ползата може да е само временна.
Ж42

53.   Виж, почти всички писали дотук са на мнение, че трябва да се изнесеш час по-скоро. Някои дори са ти казали и как и къде... Сега е важно да се пребориш със себе си.
Аз ще ти напиша само, че също дълги години живях в дом, в който се чувствах нещастна и тормозена. Изнесох се и това беше най-правилното решение през живота ми! От новия живот постепенно и аз се промених - успокоих се, добих увереност и други важни неща и сега наистина се чувствам щастлива. Промяната не е изобщо страшно нещо, стига да се престрашиш да направиш първата стъпка. Успех :)

54.   Ха, къде отидоха част от коментарите???? На какво основание са изтирити?

55.   № 53, може ли малко повече подробности. С какви пари се изнесе, как си намери жилище, работа. Изобщо как успя чисто технически да влезеш в ритъм. Може би си имала познати, приятели, връзки. Аз нямам никой. Ама като казвам никой, разбирай буквално никой, който при едно хлътване да ме подкрепи дори за кратко, колкото да си стъпя на краката и да не остана на улицата. А изляза ли веднъж от вкъщи, няма да ми позволят да се върна. Вероятността да свърша на улицата в кашон е огромна. Защо го казвам ли - защото познавам себе си. Познавам си депресивните състояния, мислите за самоубийство, пълната липса на самочувствие. Абе, изобщо не се вписвам никъде.
Промяна, та промяна! Ама къде е гаранцията, че тя ще доведе до по-добро. Вероятно е да доведе до по-лошо, както винаги се е слувало до сега. Всъщност дори само опитът за промяна е водил до влошаване на съществуващия ад. Колкото до двете чудовища вкъщи, напоследък са се кротнали малко. Бабата я налегна много старостта, а т. нар. ми майка я налегнаха куп болежки и сега е заета да мрънка и да се оплаква какво и къде я боли, почти забрави да ме тормози и инквизира. Какво да кажа, май все пак Господ си знае работата...

56.   За сведение ще ти кажа че аз живея в голям град и взимам 310 лв във завода в които работя. 500 лв найстина са си пари при днешната безработица. Аз имам малки деца и работното време и съботите и неделите се спазват та за това кротувам за сега. Но за голям град тези пари са за бог да прости. Та питам се ти си на 36 още колко годинин трябва да минат че да вземеш радикални мерки. Много глупаво си постъпила още едно време. Когато навърши пълнолетие и почна работа трябваше да отделиш за един наем и да бягаш бързо и надалеч. Станалото станало. Сега отново нямаш пари защото си вложила всичко там. Плюи на всичко и се отдели незабавно. Отрежи тези два тумора и си дай сама шанс. С тези пари спокоино можеш да наемеш една стая поне и да имаш спокойствие и живот. И за бога не раждай и не осиновяваи дете. Ти имаш неща за изживяване докъто не ги изживееш рискуваш да обремениш детето си така както твойта майка е обременила теб. Имай поне една любов. Преживеи нещо хубаво ако не го направиш не мисли че едно дете ще запълни всички празноти от миналото ти.