Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

63.   Авторке, в почти идентичен случай бях като тебе, само дето имах и деца. Знаеш ли какво направих? ! Взех си децата, оставих да си трошат главата родителите ми и се ометох.
Бях на 39 години...
А ти нямаш стимул и за какаво да живееш, ми се струва. Мъж, деца, дом, работа... врели-некипели. И улиците ще метеш-АКО ИСКАШ СВОБОДА.
Оставих дома им да си чупьт главата.
Едното ми дете още има проблеми с психиката, че не се махнах навреме. Другото и досега не говори и пише правилно и дбре.
Проклинам се, че съсипах всичко, като КЪСНО се махнах.
И ти ще се биеш, ама ще е късно.
Остави я САМА и БЯГАЙ С 300!!
Родителите ми терористи починаха само 4-5 месеца, след като изчезнах и си поех пътя в живота.
Сама си извади изводите.
Бягааааааааааааай!!!

64.   Ще умра, хора, ще се задуша, не мога повече, помогнете ми!!!! Тия двете ме побъркаха, усещам, че развивам психическо заболяване, господи, не издържам. Живи са и двете. Успях да я спася тая нещастница майка ми. Защо, защо, защо съм толкова глупава. Ако я бях оставила зимата, досега щеше да е мъртва. Но, не, тъпата аз, сантименталната аз, хукнах да я спасявам - то доктори, то лекарства, то специална храна - свестих я. Да не мислите че ми е благодарна - още по-голяма злоба и интрига и психически тормоз върху мен. Не е напълно излекувана, трудноподвижна е и се движи само по двора, не излиза навън. Не може да работи нищо. Аз я обслугвам - готвя, пера, чистя обработвам зеленчуковата градина и ходя на работа. Тя нарочно цапа и троши каквото може - с извинение нарочно си размазва изпражненията по плочките. Всяка сутрин денят ми започва с миене на лайна от нощните й посещения на тоалетната. Всяка сутрин това е първото нещо, с което започва денят ми. Второто нещо е да изслушам тирадата й колко съм "пропаднала" и клетвите й да умра, да "окьоравея", да осакатея. Бабичката й приглася и двете правят страшен цирк. Само малко да не им угодя и почват да зеят. А днес от сутринта е нещо невъзможно - двете ще ме изядат. Измислят се такива сценарии и се съчиняват такива приказки, че сапунените сериали бледнеят пред тях. Изкуцукала е патерицата пред портата и спира който мине и започва да му разправя че съм ги пребивала и съм ги убивала. Че съм им откраднала парите - интересно какви пари, като тя е безработна от над 15 години и единствените пари, които влизат вкъщи са моите. Бабата е на минимална пенсия. Щяла да ме "кара" в полицията, в лудницата, да ме гони, щяла да сваля сателитната чиния на телевизора, нищо че аз съм я купила и платила за монтаж. Била сложена на "нейната" къща и да съм я махала. Крещи, пищи че умира, кълне ме. Не знам умиращ човек да има такава сила на гласа и такава енергия за скнадали. И сега, докато пиша това, тя е навън на портата и който мине го спира и почва да разправя лъжи и гнусотии за мен. Хора, аз ли съм луда или тя е психопат. Кажете ми какаво да правя - да заведа дело за клевета? да дам жалба в полицията за психически тормоз? да почна процедура по принудително лечение в психиатрия? Не издържам вече, само работа и работа и тормоз. Искам тия две зли жени да умрат, искам спокойствие, само това искам, искам да не треперя ежеминутно и ежедневно за поредната гадост, която ще родят болните им мозъци. Искам да умрат и двете, искам малко да поживея в тишина и спокойствие, само спокойствие искам. Дори на хляб и сол да карам, но да ми е спокойно - да се събудя сутрин и да си изпия кафето в градинката без да ми се крещи в лицето "само курвите пият кафе, ма, оу, пропадналата", а бабата нарочно да мете прахоляк в чашата ми. Да си сготвя каквото обичам, без да ми се вика "това не струва, ти не знаеш да готвиш". Да не ми се крещят всеки ден заплахи, че ще ме "карат" /забележете - карат - като добитък! / в полицията, в лудницата, при мъртвата ми баба по бащина линия, която почина преди 10 години, но тя все още я мрази и всеки ден й одумва костите.
Аз с тях приключих - повече нито ще им пазарувам, нито ще готвя, нито ще чистя. Ще демонтирам тоалетната чиния и ще залея дупката с бетон. Ако иска да ползва външната тоалетна, ако не - да си сере в гащите. Няма да й купувам повече нито хляб, нито лекарства, ако иска да живее, ако иска да умира. По-добре да умре и колкото по-скоро - толкова по-добре. Нямам нужда от тая жена. Тя никога не ми е била майка, тя е чужда за мен. Аз на нея никога не съм била дъщеря - била съм само слугиня и изкупителна жертва за психотичните й пристъпи.
Малко ми олекна, чудовището се прибра от улицата, то пък времето дъждовно и няма много минувачи, ха-ха. Сега как ще привлече внимание върху себе си?
Това е. Чете ме, съдете ме кавото искате правете, само скришом плюйте в пазва и се благодарете, че не сте на моето място.
Надявам се следващия път когато вляза тук да ви информирам, че двете чудовища са мъртви и погребани. Първата ми работа след като ги заровя, ще бъде да подам документи за обучение по програмата за приемно семейство и помогна с каквито сили и пари са ми останали на деца, които не са случили на родители като мен.

66.   Мила, много жална история имаш. Много е тъжна просто. Горкичката, много ти е трудна на тебе, не знам какво е, но ти съчувствам. Да знаеш.. Всички сме с тебе, скъпа.. Виртуални приятелки можеш да си имаш поне.. Не бой се, не си курва или пропаднячка.. Ти си един прекрасен човек с морални ценности.. Пази си тези качества, защото малко са останалите такива, че да не кажа, че сме няколко процента. Важното е да потърпиш още малко.. Като вземеш заплата, скътавай по някой лев на някое място, което е сигурно.. Сутиен ли ще е, бельо ли... Или опитай на тавана или някъде.. Не познавам къщата ви, че да ти дам по-добър съвет. :) Ще се справиш, ти си силен човек. :) Не бой се, и за теб ще дойде възмездие. Чака те най-голямото щастие в близко бъдеще, помни ми думата.
Целувки и прегръдки - Ками

67.   ЕХХХ
Пиши как си! Моля те, дръж се!

68.   Авторке,
ти имаш талант да пишеш.
Стилът ти на писане, начина, по който се изразяваш - успях да почувствам нещастието в сърчицето на онова малко момиченце, което очаква с цялото си същество прегръдка и мила дума от майка, баба и дядо, а получава обиди и бой.
Никой не заслужава това и се надявм да има възмездие за тези, които са постъпили така.
А ти продължавай да пишеш. Дори ти препоръчвам да напишеш нещо по твоята история - като разказ или роман и да го пратиш на разни издателства. :)
Вярвам, че ще се хареса. :)

69.   Авторке,ама ти още ли стоиш там и се побъркваш с тях......Досега да беше изчезнала сто пъти и да си имаш свой живот някъде.
Какво се моташ?

70.   Добре де, колко човека още трябва да ти го кажат - вземи и дрехи на гърба, малко пари и СЕ МАХАЙ! Какво умиране, какви погребения, отави ги тия недоразумения да се оправят, щом са такива (ако историята е истинска, защото започнах да имам съмнения).
Сега ще бъда рязка, но може да ти подейства отрезвяващо. Не мога да си представя човек, осъзнал всичкото това, който още стои и търпи. Наистина се надявам историята да е измислена, защото явно си доста увредена и се плаша, че ако осиновиш дете, ще вземе да е разплаче и ще почнеш да мислиш как искаш да умре

71.   Благодаря на всички, които изказаха съчувствие и подкрепа. Нямата си представа колко добре се почувствах като ви прочетох коментарите. Аз нямам никой в живота си, на никого не разказвам и не споделям за начина, по който живея. Така че вие сте моето семейство.
На останалите, които ме корят ще кажа само едно - прекръстете се и благодарете на бога, че не сте на мое място.

А днес ние пак сме "горе на черешата". От сутринта я е прихванало - пищи, вика, събира махалата. Причината - сутринта й казах да си почисти тоалетната, след като я е ползвала. Ами, писна ми все аз да й мия ла/ната. Тя всъщност не е толкова зле, особено когато я прихване - става много подвижна. Такава сила сдобива и като хукне по улицата и крещи ли крещи "помощ, хора, тая ку/ва ме дотърка, болна съм, от нея съм се разболяла " и т. н. И знаете ли какъв метод на шантаж е измислила от няколко месеца насам: отваря прозореца и се скрива зад полуспуснатото перде. Наблюдава кога ще се зададе някой съсед по улицата и щом го види почва да вика колкото й глас държи "помощ, пребиха ме, помощ, спасете ме, тая пропадналата ме преби, бият ме хора, помощ" Разбира се аз не я докосвам, обикновено не съм и в същата стая. Съответно човекът си отминава, и тя идва при мен, изкикотва се и казва "еди-кой си ме чу и сега ще го викна за свидетел и ще те водя в милицията, ако не направиш това и това, което аз искам". Днес заплахите валяха една след друга - ще ме лиши от наследство, ще завърша като просяк на улицата, ще ме "кара" в "милицията". Ха-ха тя не казва полиция, а милиция. Ще ходи при кмета да се оплаква. Ще се обажда на кабения ни оператор да свалят сателитната чиния, защото била закрепена на "нейната" къща. А дъртата й приглася, къде чула, къде не, обаче поддържа на припевите.
Седнала на двора и крещи - "ти си наркоманка, ти си ходила да се изследваш за СПИН, щото спиш с цигани и който ти попадне". Никога не съм имала поведение, което да ме накара да си правя подобни изследвания, а единственото, което вземам е аналгин за глабовоболията, причинени ми от нея.
Знате ли, скоро се сетих нещо, бях го забравила. Когато бях на 7-8 години тя всеки ден ме плашеше, че ще умре и аз ще остана на улицата да гладувам. И няколко пъти изигра една такава игра - изведнъж се отпускаше на леглото или стола и се правеше на умряла. Съответно аз започвах да я дърпам и да се оптивам да я свестя, защото не разбирах че това е преструвка - дете на 7-8 години. Тя се отпускаше като дроб и не реагираше, абе изобщо като умрял човек беше. И когато аз вече изпадах в истерия и ужас, и започвах да пищя, тя се изкикотваше злобно и ми казваше "леле колко си тъпа, ти наистина ли се хвана" и продължаваше да се смее. Да-а-а бях го забравила това...
Та така... Да съм се махнала - не! Аз издържах толкова дълго, изтърпях какво ли не и сега да избягам когато вече е останало толкова малко - НЕ! Ще устискам още малко, аз не съм си дала парите, времето и труда, не съм мъкнала и вдигала тежко, не съм мизерствала за да й оставя всичко, което съм направила със собствен труд и пари, и тя да победи. А само да има късмет да ме лиши от дома ми - аз няма да живея в него, но и никой повече няма да живее в него!
Един боклук, който през живота си не е посадил едно дърво и не е забил един пирон няма да ме победи. Ще издържа още малко.
Дали ми е мъчно - НЕ. Категорично НЕ, не изпитвам нищо. При нас единственият изход е някой да умре, едва тогава другият ще намери спокойствие.
Та така, вече съм необратимо увредена, но ми е все едно. Едва ли ще осиновя и отгледам дете, просто си мечтая, това поне е безплатно. Историята е напълно истинска, жалко че тук не се разрешават лични данни иначе бих си публикувала имената и адреса. Вече не ми пука кой какво мисли или какво ще каже или кой познат ще прочете. След няколко дни е рожденият ми ден - поредният тъжен, самотен рожден ден. Още една година в ада. И една година по-близо до края. Да се свършва по-бързо, вече съм толкова уморена... Не съм заслужила това, аз бях толкова добро дете, пълна отличничка, никъде не ходех, вършех толкова работа вкъщи, нищо лошо не съм направила. Аз заслужавах да имам детство, заслужавах да имам приятели, но не ми беше позволено. Къде бяха социалните тогава, къде бяха хората, съседите които виждаха как ме малтретира и тормози, защо не подадоха сигнал. Не - всеки свит в собствената си кутийка, дойдат погледат сеир и толкова. Та тя ме гонеше с пръчка по улицата поне два пъти в седмицата, поваляше ме на асфалта и ме биеше, а съседите гледаха и нищо не правеха, даже я окуражаваха да удря по-силно, "какво я жалиш тая малка пикла" Бях на 6-7-8 години... По цяла седмица носех ръбовете от жилавата черничева пръчка. Дърпах си ръкавите върху дланите да не ги видят децата в училище. После станах на 9-10-11 години и пак си беше същото. После станах на 13-14-15 години, порастнах доста и благодарение на дългите си крака започнах да бягам по-бързо и тя не можеше да ме настигне с пръчката. Тогава започна словесния тормоз - винаги на сексуална основа - "ку/ва и пропаднала" станаха моето ново име и презиме. Тя никога не ме нарича с истинското ми име. Дори когато говори с други хора - винаги съм "оня" или "оная пропадналата".
Ако някой може да помогне с юридически съвет относно шантажирането и заплахите, също и оклеветяването с измислени неща - мисля да потърся и консултация с адвокат и евентуално да заведа дело, но знам че никой от тези, при които тя ги говори тия неща, няма да излезе да свидетелства. Хората не искатпроблеми и ангажименти, искат просто да погледат сеир, удобно седнали на диванчето си. Единствения ми вариант е ако тя подаде някаква писмена жалба при кмет или полиция, тогава ще мога да я ползвам като доказателство и да я осъдя за клевета. Ще го направя, крайно време е тя да започне да си плаща сметката.
Сори, пак стана дълго. Обаче днес тя не успя да ме докара до нервна криза. Изкарах си го на зеленчуковите лехи - плевих, скубах, чистих, копах и преобръщах земята цял ден докато тя правеше золумите си. Всичката си мъка и яд излях върху буците пръсти, които къртих и раздробявах с лопата. Поне лехите станха супер и отхвърлих куп работа, докато не е хванал студа.

72.   С теб сме авторке, всички ние които четем историята ти. Кураж и сила, моля те! Знам, че много си изживяла, но злото винаги се връща като бумеранг към тези, които го причиняват.

За юридическия съвет: запиши я тази, извинявай за израза, но вещица. Запиши я на скрита камера, пусни си видеото на телефона също и тествай предварително, но я запиши какви злини ти причинява, как крещи за нищо, как те тормози физически и психически. Само ако я запишеш, ще можеш да я изгониш от къщата. Или да я осъдиш или поне да я злепоставиш пред целия квартал.

Имаш ли видео запис или аудио запис, ще можеш да я осъдиш. Колкото повече я записваш, толкова по добре. И скрии записите на сигурно място, примерно купи си друг телефон с камера и го дръж някъде на тайно място.


Успех ти желая, моля те не се предавай, кураж и вяра! С теб сме!

73.   Мила авторке,
Това състезание, в което си мислиш, че участваш ще ти излезе скъпо.
За някаква си мизерна победа над една психично болна жена ти ще платиш с цялата си младост и с нервите си.
Никой не заслужава подобен живот и те съжалявам.
От друга страна обаче и твоят избор играе тук - можела си да се махнеш, но си избрала да стоиш.
Може би защото не познаваш друг живот и не можеш да си представиш друго ежедневие.
Оправдавам те, но от моето оправдание нищо няма да спечелиш.
Тази битка, която си мислиш че водиш, можеш да спечелиш само ако се махнеш от там.
Никой няма да ти каже браво за лишенията, усилията и изгубения живот. Подобни саможертви не се награждават.
Сега на практичната страна на нещата.
След като не искаш да се махнеш от там, не можеш ли да се пробваш да я освидетелстваш тази твоя майка? Да я натикаш в някоя лудница?
Пък с бабата все ще се оправиш някак си след това.
Успех ти желая и дано намериш сили (и малко късмет) да промениш живота си.

74.   Историята ти все пак е дълга и признавам, че не я прочетох ред по ред. Изводът за мен е, че не бива да живееш там. И това, което ти се случва сега, е защото ти го позволяваш. Знам, че да израснеш без любов е ужасно и оставя травми, какво остава в твоя случай, който е много по-тежък, но ако като дете не е имало какво да направиш, към днешна дата нямаш извинение. Никой не е длъжен на родителите си, според мен, а тези така наречени родители, които претендират за това, са изроди и не заслужават да ги погледнеш дори. Такава е моята философия по този въпрос, не бива да създаваме деца, за да им висим след време на врата, това е садистично.

75.   Послушай коментар 58
И аз мисля така мила.
Гери

77.   Прегръщам те, сестрице! Силно се надявам да прочетеш какво ще ти напиша, защото те разбирам напълно, нали съм в почти същото положение. На хората отстрани им е лесно-който не е бил в такава ситуация, той не знае какво е!
Доста неща имам да ти споделям, не знам как ще ги съкратя... накратко майка ми почина, а баба ми по майчина линия е същата като твоята майка и баба-моята е здрава като бик обаче вече се изпуска и това с размазването на фекалиите и на мен ми е познато. Аз й купувам лекаства, храна, но пред съседите се говори, че ще я отровя, звъни ми и на работата, за да ме тормози с оплакванията си. Баща ми цял живот е бил мъж под чехъл и без срам, ми иска пари, и той все болен, все се оплаква... Не мога да се махна, хората не разбират, че когато си на 30, а в твоя случай още по-голяма вече си психически, емоционално обременен и дори физически зле, защото когато страда душата и тялото се разболява. Бях намерила един мъж, който пък ми искаше пари за алкохол и цигари, а когато исках да прекратим нещата стана много агресивен. Не съжалявай, че не си ходила по доксотеки, защото аз в няколко изолирани случая съм посещавала подобен род заведения-единия път замалко не ме изнасилиха, а другия искаха да ме дрогират, едвам се отървах и оттогава съм много внимателна. Съветите на някои коментиращи как по интернет ще намериш мъж също са крайно нереалистични. 90 % от потребителите по сайтове за запознанства търсят само секс, някои са и семейни и търсят партньор за тройка, така че само ще загубиш време да слушаш цинизми. Не си струва.
Постепенно и с приятелките си изгубих контакт, защото приятелките ми само ми дават акъл да съм гледала
по-ведро, но на чужд гръб и 100 тояги са малко, а и аз не одобрявам начина им на живот-правиха аборти, спаха с кой ли не, а и са много обсебващи, а отделно нямам свободно време-сутрин ставаш, занимаваш се съ старите, после отиваш на работа, а след края на работния ден пак трябва да слугуваш.
Сега някой ще каже да напусна. Не мога-не съм толкова озверяла и демонизирала се.
Та дойде ред и на това, което най-силно искам да споделя авторке-животът ти какъвто е в момента-съзнателно го избери. Както казва великият Достоевски-човещката душа е арена, на която се бият Богът и Дяволът. Аз вярвам в Бог-в Христос, няма прераждане, имаме един живот и сме призвани да го живеем достойно. Не ги оставяй да умрат, защото после ще имаш угризения. Христос-невинен и чист, без грях сам се мъчеше през земния живот, но се раздаваше за околните и ние сме призвани за това, затова сме изпратени на земята-да срещнем злото, но да изберем и следваме доброто! ОБИЧАМ ТЕ! Прегръщам те!

79.   Здравейте, мили мои. Ето ме отново тук в този сайт, където навремето излях душата си. Искам да Ви кажа, че благодарение на Вашите добри думи, аз все още съм между живите. Какво се случи с мен и моето семейство Адамс: около година след последния ми коментар, състоянието на майка ми се влоши рязко, закарх я в спешна помощ и там сложиха диагнозата – тумор на дебелото черво в процес на некроза, предизвикал гноен перитонит и сепсис. Не искам да си спомням осъдителните погледи и обвинителните въпроси на сестрите – „Вие защо не обърнахте внимание на тази жена по-рано?!” Какво да им кажа, как да им разкажа цялата епопея, че тя не говореше с мен, че не ме пускаше да влизам в стаята й. Изпаднах в ступор. Хирургът ме пита ще я подлагаме ли на операция, аз се вкопчвам като удавник за сламка, забравям всичко което е било, това е МАМА и тя умира. Страшен е моментът, в който разбереш, че всичко е реално и се случва сега. Оперираха я, овладяха сепсиса, изкараха дебелото черво на корема. Оставам за придружител в болницата, три поредни денощия без сън, на четвъртото ми звъни позната, че нещо се е случило в дома ни, където е бабата. Намирам жена да я гледа и се прибирам – обрали са ни, обрали са ни до шушка, нямаше място да не е претарашено. Използвали са момента, че само бабата е вкъщи. Цял месец майка ми остана в болница, прибрахме се ден преди Коледа. Чудни празници бяха. Тя напълно неподвижна, на памперс, илеостомата не държи торбичката, отвсякъде тече нещо. Бърша, превързвам, мия и пера нон стоп. След два месеца получи запушване на артерия на крака от разсейките, стана гангрена, отново в болница. Искат да й режат крака – отказвам и я прибирам вкъщи. Правя превръзки на почернелия мъртъв крак през ден, защото ми казаха че ще хване червеи. Живя общо 4 месеца след операцията. В деня преди да умре, съзнанието й се проясни и ми каза – „Цял живот ме тормози и се кара с мен.” Погребах я, направих й прилично погребение, после сложих и паметник. Животът стана тих и спокоен. Бабата замлъкна, уплашена че може да разчита само на мен, старческата деменция прогресираше и така си живуркахме двете почти цяла година. През тази година почти всяка нощ сънувах един и същи сън – не образ, а усещане за непоносима задущаваща мъка, която стиска гърлото ти и искаш да плачеш и виеш с глас, но не можеш. Събуждах се – а, то било само сън. В началото на януари получих първата паник атака. Тогава не знаех че дори съществува такова нещо, наречено паническо разстройство. При мен се отключи изведнъж и в тежка форма. През следващите седмици атаките зачестиха и станаха през половин час. Спрях да ям, свалих 11 кг. за две седмици. Не можех да спя, спях максимум по 1-2 часа на денонощие, треперех, цялото ми тяло се тресеше, чак зъбите ми тракаха, получавах изтръпване на ръцете и краката, сърцебиене, задушавах се, скачах посред нощ и излизах зимата навън по пижама, защото не ми стигаше въдзух в стаята. През цялото това време ходех и на работа. Получавах паник атаки и там, виждах насмешливите погледи на колежките, долавях по някое подигравателно коментарче. На третия месец от този ад, наречен паническо разстройство се предадох и отидох на лекар. Човекът ми предписа подходящеото лекарство, което пих по указанията му и към есента влязох в релси. Тогава в началото на октомври бабата получи инсулт и легна на памперс. Започна се отново – миене, бърсане, хранене. Живя година и половина след инсулта. Отиде си без да ме познава и без да каже нищо. И на нея направих прилично поведение. Останах сама, съвсем сама, ама наистина съвсем сама. Започнах да правя планове за някакво подреждане на остатъка от живота си. То е ясно че няма да се омъжа, но започнах стъпки по осиновяване – проучване, набавяне на документи. И тогава започнаха проблеми в работата. За тях – в следващия пост. Благодаря на тези, които имаха търпение да изчетат всичко.

80.   И така - продължавам. От лятото на миналата година започнаха едни такива никакви изпълнения в работата. На тази работа съм повече от 20 години, изградих се като добър професионалист, смея да твърдя че работата ми е вярна, точна и компетенциите в сферата ми са повече от добри. Проблемът е, че тук е провинция и нравите са провинциални. Значи, смени се шефът на фирмата. Без да влизам в подробности относно юридическата форма на дружествато, ще кажа само че при нас това става чрез избор на общо събрание на съдружниците. Имаше жестока предизборна борба, аз се включих активно в подкрепа на новия кандидат, изнесох едно 80 % от кампанията и той спечели. Всички бяха доволни и щастливи, част от колежките, които бяха водили кампания срещу него, бяха уплашени за работните си места, но той никого не уволни. Напротив, започна да уважава и привилегирова тези, които открито бяха против него, а довчерашните си поддръжници започна да пренебрегва. Особено мен - подчертано пренебрежение, недомлъвки, разнопосочни изказвания и нареждания, изобщо от най-полезния човек се превърнах във канцеларския фикус, който стои в ъгъла и прашясва. Никаква възможност за професионално развитие, целех се в по-висок мениджърски пост - не, после една колежка напусна, предложих да поема и нейната работа, знаех че ще се справя и исках да поспестя малко парици, беше ми отказано. Назначиха една, за която се говори че е любовница на член на борда. И изведнъж тя стана незаменима и ненагледна. Въпреки че е доста неприятна личност, без елементарни битови и културни навици, и дразни всички колеги, но човек на човекО. Игнорирането и пренебрежението към мен се засилиха, започнаха интриги и откачени атаки. Давам пример - ръководителят на цех, допуска до работа лица без сключен трудов договор, без проведен инструктаж и т.н., аз подавам сигнал до борда /защото това ми е работата/ и се организира заседание на което ме разпъват на кръст да доказвам - да АЗ да доказвам - че е незаконно да се работи без трудов договор, особено в производство с повишен риск от трудова злополука. И се спори с мен, и ми се говори - ама от човешка гледна точка, може да работят и без трудов договор. Всичко това от членовете на борда. Най-шефът си мълчи и си води записки. Следват още няколко такива издънки от въпросния ръководител на цех - принудителен извънреден труд, без заповед и съответната отчетност пред ИТ, целенасочено сгрешени норми на работниците, с цел ощетяване на едни и облагодетелстване на други, които са му приятели, изчезнали материали. Отново сигнализирам /защото, повтарям това ми е работата и така пише и в длъжностната ми характеристика/ и отново ме изкарват мен винова - била съм конфликтна, заяждала съм се, той бил началник цех и имал права да прави каквото си иска. Шефът отново си мълчи и си води записки - ни гък, ни мък - не в моя защита, а в защита на истината. В края на краищата става въпрос за доброто на фирмата. Последните шест месеца неприязънта стана отявлена. И така до вчера, когато се организира един фарс, наречен заседание на борда, един долен, непочтен и гнусен театър, организиран от 3-4 членове на борда. Без да ме извикат и да ме изслушат те са си провели другарски съд. Докладвал е въпроснният началник цех, оплакал се е от мен, че съм имала големи изисквания към отчетността му,създавала съм предпоставки за конфликти. Другият подготвен член веднага е скочил и е издекламирал предварително репетираната фраза "Ние докога ще се занимаваме с тая, да се маха веднага". После са извикани две колежки, които са заплашени с уволнение, ако не кажат каквото трябва. Едната е бръщолевила глупости, не са се посвенили да намесят миналото ми заболяване с паник-атаките. Говорела е откачени неща, че ходя по коридора и пея, и ритам вратите, опитали са се да ме изкарат луда. Въобще гнусна, текезесарска постановка. Ама от най-гнусните и най-долнопробните. Аз не знам тия хора имат ли чест и достойнство, най-малкото имат ли страх от Бога! Хора, нахвърлят се върху мен защото съм сама и нямам защита отникъде и защото могат да ми надвият. А мястото трябва да се освободи за друга възлюблена на член на борда. Останалите колежки всяка една от тях допуска стотици грешки за година, грешки, които нанасят парични щети на фирмата, но тях никой не ги закача. На едната мъжът и някакъв държавен служител, на другата – синът й, третата роднина на някой си. И защо да не наритаме тая аутсайдерка, дето си няма никой, нищо че тя влачи почти всичката работа на гърба си и се старае всичко да е точно. Аз друга работа няма да си намеря, защото не искам да напускам дома си, а работа в близката околия няма, нашият край е много зле. Не знам, хора, не знам как да се боря с тая демонизирана сган. Защо бе, все аз, защо все на мен, какво съм направила, грехове от предишен живот ли изкупвам?! От малка, от както се помня, аз нищо хубаво не видях, никога щастие не изпитах, само омраза, ненавист, подигравки. Работата беше последното, което ми беше останало. Край с процедурата по осиновяване – дете без пари се не гледа. Край с всичко. Изморена съм, ама толкова изморена, Боже няма ли да дойде края? И преди да се нахвърлят някои с размахан пръст „стига си се самосъжалявала” – моля Ви, недейте. Наистина ми е много тежко и нямам с кого да споделя, тук си изливам душата и малко ми олеква, малко, колкото да добутам до довечера, после до изгрев и така. А тишината в празната къща знаете ли как кънти, особено нощем. „Който е безгрешен пръв да хвърли камък”. Нищо лощо не съм направила в работата си, работя вече 20 години, минавала съм всякакви проверки, ревизии и одити и никога не е имало забележки, никога. Работата ми беше единственото нещо в живота и влагах адски много старания да съм перфектна – по-добре да си професионалист в една сфера, отколкото да се правиш на всезнайко във всички сфери. Това е, милички, до тук животът ми в сбит преразказ. Скоро ще съм сама, безработна и базпарична, а и здравето нещо напоследък куца. Дет се вика, купонът е на макс.
Бъдете здрави. Благодаря за всичко.

81.   Според мен 79/80 не е авторката на тази тема, а авторът на темата:

Млада жена влюбена в стара мома. От 8 години се въртим в кръг. В коя е проблемът и какво да правя?

83.   Номер 81, кое те наведе на тази мисъл?

84.   Не е по темата, но имаш талант да пишеш.

Честно казано нямам съвет за теб. Съчувствам ти, не знам кое е правилното в такава тежка ситуация, никой не знае. Знам само, че със сигурност ти е много трудно.

Може би започни някой проект? Нещо свързано с хобитата ти, ако имаш такива. А може и да започнеш да пишеш, ще ти се отдаде :)) Нещо, което да отвлече умът ти, задача, в която да се задълбочиш. И в този момент, когато се разсееш, ще можеш да мислиш трезво. Разбира се, това чувство най-вероятно ще бъде мимолетно, но докато трае се възползвай.

Изтеглила си късата клечка, но трябва да вярваш в себе си. Звучи клиширано, но е така. Трябва да имаш самочувствие, а ти имаш причина да го имаш - грамотна, интелигентна(личи си от постовете ти), добър професионалист.

Интуицията ми е, ще трябва да направиш някаква промяна, било то малка или голяма. Малко да се освежиш. Разбира се, ние сме просто непознати в интернет, няма как да знам какво е най-доброто.

Аз лично оставям болката да мина през мен, чувствам я в цялата й пълнота, и същевременно вярвам, че това един ден ще свърши и един ден ще се събудя щастлива.
Този ден и за теб ще дойде. Промени нещо, започни или направи нещо ново, колкото и малко да е.

Успех!! Дръж се, не се давай на лошия си късмет

(Не искам да навлизам в твърде лични неща, но по-назад си писала, че мъжете те отвръщават. А жените? )

89.   Авторке, много закъснях за да коментирам въобще каквото и да е било ама айде.
И други са ти го казвали но все пак - Съжалявам за че живота ти е поднесъл толкова много страдания(и душевни и всякак), и такава ужасна участ - собственото ти семейство да не те обича, да те мачка и да те използва за слуга и изкупителна жертва, а сега и без работа и без дом само защото са извъртели пълни глупости за тебе във работата ти.
Израствайки, ти си поемала и поемала от тяхната енергия, следователно не е изненада че си във положението във което си. Не си си избрала роднините ти какви да са и къде да се родиш, ти нямаш вина че те са такива каквито са. Това че майка ти, баба ти и дядо ти са били очевидно кофти хора (специфично спрямо отношението им към тебе) си е техен проблем и ако някой трябва да се срамува то трябва да са те за че са те подтисквали от разгръщането на твоя потенциал и за това че са те възспирали да бъдеш щастлива. Такъв ти е бил късмета - ок. Но основната ти грешка е че ти си останала при тях въпреки че си имала всяко основание и възможност да се махнеш - имала си си своите причини, ок. Платила си преголяма цена оставайки със тези които уж ти се водят семейство - те са видели че могат да лежат на твой гръб и на всичкото отгоре да те съсипват отвсякъде. Другото е че ти им си се оставила и те така са решили че могат да се гаврят със тебе колкото си поискат. Ти друго освен тормоз и пренебрежение не си познавала и може да те е било страх от промените и от решенията които взимаш за себе си - лошото им отношение играе роля върху твоето мислене и оттам да е твоята неувереност и от една страна е разбираемо но си си направила лоша услуга оставяйки се да се разпореждат със живота ти както на тях е им удобно. От друга страна те плаши промяната защото може би се боиш че ще видиш от лошото по-лошо. Но промяната не е задължително да те завлече към дъното - чрез нея израстваме, учим уроците си и поумняваме. Тя е опит, и независимо лош или добър, е полезен. Иначе да тъпчем на едно място
Да се върнем на темата - Да, ужасно е да си сам и да нямаш никого зад гърба си. Но по-лошото от човек да е сам е хората около него да го карат да се чувства така сякаш не принадлежи никъде. Твоята история е показателно клоняща към приказката "По-добре сам отколкото зле придружен". Да, ти си се отървала от токсичното ти семейство макар и след години но си могла много по-рано да ги зарежеш и да започнеш наново а и щеше да се разминеш със по-малка психологическа травма. Знам, че те е било страх и че парите ти са били сигурно във недостиг но да стоиш на едно място със зверове не е оптимален вариант. Но ти си знаеш най-добре за себе си кое би било добре за теб. Те са могли да се отнасят по-човешки със тебе, да ти помагат, да бъдат полезни за себе си и за другите но са избрали да легнат на твоя гръб и да те използват и само говори за тяхното безразличие към страданията които ти причиняват както и тяхната липса на човещина спрямо тебе. Карай, свършило се е. Целта ми е не да те упреквам (макар така да изглежда)а да седнеш и да помислиш за кое би било най-добре за самата теб и да си направиш изводите от действията ти и как ти се е стекъл живота . Отделно макар че си си загубила работата е само по себе си напредък защото ти дава нова възможност за развитие но само ако ти го поискаш. А и ти във своята къща без достатъчно парични средства няма как да останеш така че ще ти се наложи да се задействаш и да ходиш във някой друг град или страна където ще имаш повече възможности за реализация. Или ако ти е на сърце живей извън цивилизацията, ловувай си и бъди сред природата. Когато си далеч от шума на града и стреса на човешкия свят някак си можеш да станеш друг човек и да се пречистиш и да забравиш замалко тревогите си. Препоръчвам и да се запишеш на някой спорт или на нещо което ти харесва - например ако ти харесва да учиш езици на курсове по езика който си си набелязала. А и ще си сред хора и ще си общувате освен ако не си индивидуално или онлайн. Да, токсичните личности съществуват, но има и много добри и чудесни хора.
За любовта - никога не е късно, тя се случва на всяка възраст. Външния вид не е всичко, до някаква степен има значение, но душата, характера ти, излъчването ти - те имат значение. За съжаление на някои е им писано да са сами, не вярвам ти да останеш сама, все някой ще те хареса и ще те оцени дори да не си неземна красавица. Но и да не стане - здраве да е, не е края на света, пак можеш да бъдеш щастлива. Общувай и се обграждай със положителни хора или поне се опитвай, а от токсичните личности стой надалеч или ако не можеш намали до минимум контактите си със тях. Знаеш от личен опит защо
За детето - не е нужно да се отказваш от мечтата си. Ако го желаеш истински и впрегнеш усилия можеш да бъдеш един добър пример за родител но както казах си зависи от самата теб. Има не и един начин да си майчина фигура
Повярвай ми ти можеш да бъдеш щастлива или поне да позабравиш за болката. Болката нанесена ти през времето трудно се забравя, да не кажа че има случаи във които не се преодолява, но си зависи от тебе и от психиката ти как ще се справиш със нея.
Където и да си, се надявам вече да си поела по пътя на своето лично щастие. Все пак няма по-важно от здравето, свободата и личното щастие.
Пожелавам ти щастливите ти мигове да са колкото се може повече и да намериш хармонията във себе си. Надявам се че успях да помогна а ако не, съжалявам, опитах се
Както се казва, по-добре късно отколкото никога

90.   Много съжалявам авторке за това. което си изживяла.
Случилото ти се няма как да не се отрази на психиката ти. и да си искала не си могла да избягаш. Страхувала си се от промяната. която предстои.
Разбирам те.

91.   Хора, темата е от преди близо 12 г., мислите ли, че авторката още чете?

93.   Аз като прочетох темата разбрах, че моят живот е много хубав. А се самосъжалявам за какво ли не. Имам всичко, но някаква депресия ме налегна тези дни и един голям страх от бъдещето. Не знам защо пия всеки ден бира уж за да забравя, че се тревожа. Днес беше един литър. Чувствам вина, че не съм изчистила достатъчно вкъщи. Не съм изпрала всичко. Не искам да пера и да сгъваем дрехи, не искам да играя с децата. Не искам да излизам. Зле ми е, искам да се скрия някъде. Ако трябва да се обадя някъде полагам много усилия да го направя. Всичко ми е сто пъти по-трудно от преди. Без съществена причина, освен, че тези дни се изморих много от хора и веселби..