Мъжът ми-вечно сърдит и груб
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 34960 пъти
Здравйте!
Преди 10тина години се запознах с настоящият ми мъж. Няма да наблягам на преди, само ще кажа, че като минаха 6, 7месеца бях убедена, че няма по-добър мъж за мен.

Първо ме привлече с външността си, силен, висок, мургав и т, н. След това харесах в него всичко останало, беше джентълмен разсъждаваше адски сериозно, имаше много добра и стъбилна работа и винаги се отнасяше много отговорно към нея. След една година вече искахме дете и правихме опити, не стана веднага минаха две години. Виждах го, че му е мъчно, но винаги ме успокояваше мен, каза дори и да не стане, ще осиновим, ще пробваме ин витро, аз обичам теб и искам теб. За щастие има Бог и точно на коледа забременях, няма да описвам колко щастливи бяхме и двамата.

От тук някъде започва и промяната. На няколко пъти усетух грубо отношение, но айде викам си сигурно е от хормоните, по-чувствителна съм, нищо не му казах. Карах тежка бременност с контракции, кървене и когато се местих вече в неговия апартамент, той си лежеше горе и без стане да ми помогне съм мъкнала тея тежки чанти и куфар до 5 етаж. Едвам се завляках и веднага седнах с болки големи в корема, а той ми вика е айде сега чак толкова не те боли, голяма работа кат си донесла две чанти. Това ме смаза, това не беше той, затворих се, наревах се, а той продължи да си гледа езразлично телевизията. Друга случка- събуждам се една сутрин към 5часа с адско повръщане и пак болки в корема вече съм към 6 месец. През 10 тина минути в тоалетната да повръщам и като си легна явно съм издавала някъкви звуци охкане, пъшкане и той като се обърна с един зверски погед изнервено се развика " пууу голямо охкане, голямо пъшкане, събуди ме най -накрая". Това вече ме доведе до истерия вярвайте ми, близо час не спрях да повръщам умирах от болки в корема, а той да ми се развика че съм го събудила.

Станах облякох се и отидох в нас (майкини ми). След час звъни и се извинява, естествено вечерта си се прибрах при него. И така още доста такива сцени ще стане прекалено дъъъълго ако трябва да описвам всяка.

Детенцето ни се роди, докато беше бебче горе долу нещата се понасяха, носега когато детенцето е по-големичко е нещо страшно. Не знам от къде да започна даже с отвратителния му характер. Ние по-цял ден почти не се виждаме, когато вечер се приберее някакъв ад, винаги е в отвратително настроение, влиза и единственото което казва със супер груб и сърдит тон" кво става", ако нещо детето се разплаче или падне или направи бела става и почва да вика "тъй ли го гледаш ти туй дете, обърни му малко внимание и т. н" Аз казвам добре, цял ден съм била с него позанимавай се малко ти с детето никога не играеш с него не му отделяш внимание. Той изпада в нервна криза започва да крещи какво съм искала от него и се затваря в друга стая.

От както се е родило детето не е пожелал един път да излезем някъде с детето без детето няма значение, няма вечер, в която да се е прибрал и да е в настроение винаги ме нагрубява, навика се и се затвори в стаята. Веднъж му се помолих да заведем детето някъде просто да сме тримата да си изкараме добре, той ме обяви за луда кое точно е лудо да поискам да съм с мъжъ си и детето си, никога не сме излиза ли някъде заедно. Когато някога се уговорим с приятелки да излезем а това става може би на два три месеца веднъж, към 12ч започва да звъни и да ме обижда по телефона " какво търсиш още вън като някоя курва".

Та така общо взето има много неща още които искам да напиша, но става прекалено дълго. С няколко думи вечно сърдит, недоволен от всичко, въпреки че се старая всячески да му угодя, от него струи само негативизъм, винаги е прав във всичко и когато аз се опитвам да го уборя и продължавам да говоря след него, направо побеснява и казва че съм нямала право да говоря повече от него.... Мен вече дори ме е страх да направя каквото и да е, защото реякцията му винаги е страшна и стават страхотни скандали пред детето изобщо не се съобразява избухва и това е. Детето започна да го отблъсква, тази сутрин дойде до леглото да види детето, а то като го видя запчна нервно да рита и да му казва "махай се". Мъжът ми побесня скочи удари вратата и каза"повече няма да те докосна и аз бе те искам почна да ми крещи че съм настройвала аз детето, а това никога не е било, напротив даже казах, хайде иди да цункаш тати и да се извиниш. Страшно ме тормози и измаря това негово отвратително отношение, не сме щастливи вече, това ме убива като знам в какъв се влюбих сега няма и помен от него, защо стана така, какво го кара да е такъв егоист, грубиян, сърдит винаги за всичко.

Знаете ли мен например ме прави щастлива това, когато го зарадвам него с нещо, въпреки че това става рядко( ако му подаря нещо само ме поглежда с онзи сърдит поглед и нищо ) и аз като някое нещастно хлапе си навеждам главата надолу и сълзите ми шурват. Преди ми правеше изненади той, подаръчета и т. н аз съм емоционална и веднага се хвърлях на вратът му, а той е един камък сега. Оптах да поговоря с него, но той ми казва добре ти какво си очаквала от брака. Аз казвам, че искам просто едно елементарно уважение, искам да си говорим и споделяме, да си отделяме време понакога сано за нас си и така толкова невъзможни неща ли искам. Явно това в началото е било маска, не знам....